Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 145
гр. ВРАЦА, 21.05.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 09.05.2018г.
в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.с.СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
в присъствието на:
прокурора секретар ИРЕНА МИТОВА
като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова
в.гр.
дело N` 199 по описа за 2018 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 87/12.02.2018г. постановено по гр.д.№ 3164/
2017г. по опис на РС-Враца,състав на съда е признал за уста-новено на основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.92 ЗЗД,
че Д.Г.М., ЕГН ********** ***, ЕИК ***, с адрес: с.***, общ.***, обл.Враца, ул.***
сумата от общо 5 940,00 лева, представляваща главница по Договор Д-Д-5/ 27.01.2015
г. за отдаване под наем чрез търг на недвижим имот частна общинска собственост,
вписан в Служба по вписвания-та - гр.Бяла Слатина под Дв.Вх.р.№ 375/02.02.2015
г., Акт № 259, Том 1, както и сумата от общо 954,85 лева, представляваща
неустойка по договора за периода от 02.10.2015 г. до 07.02.2017 г., както
следва: 1485,00 лева - вноска по договора, дължима в срок до 01.10.2015 г.,
представляваща вторите 50 % от дължимия наем за стопанската 2014/2015 г. и
297,00 лева - неустойка за периода от 02.10.2015 г. до 07.02.2017 г.; сумата от
1485,00 лева - вноска по договора, дължима в срок до 16.10.2015 г.,
представляваща първите 50 % от дължимия наем за стопанската 2015/2016 г. и
297,00 лева - неустойка за периода от 17.10.2015 г. до 07.02.2017 г.; 1485,00 лева
- вноска по договора, дължима в срок до 01.10.2016 г., представляваща вторите
50 % от дъл-жимия наем за стопанската 2015/2016 г. и 191,56 лева - неус-тойка
за периода от 02.10.2016 г. до 07.02.2017 г.; 1485,00 лева - вноска по
договора, дължима в срок до 16.10.2016 г., представляваща първите 50 % от
дължимия наем за стопанската 2016/2017 г. и 169,29 лева - неустойка за периода
от 17.10.2016 г. до 07.02.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 08.02.2017 г. до окончателното изплащане на взема-нето, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.422 ГПК, във вр.чл.92 ЗЗД за сумата над 954,85 лева
до пълния претендиран размер от 956,07 лева;
Отхвърлил е предявеният от Д.Г.М., ЕГН ********** ***, ЕИК ***, с адрес: с.***,общ.***,
обл.Враца, ул.*** насрещен иск с правно основание чл.230, ал.2 ЗЗД, вр.чл.79,
ал.1 ЗЗД, във вр.чл.82 ЗЗД за сумата от общо 14 966,09 лева, представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнението на сключения между страните Договор
Д-Д-5/27.01.2015 г. за отдаване под наем чрез търг на недвижим имот частна
общинска собственост, вписан в Служба по вписванията - гр.Бяла Слатина под
Дв.Вх.р.№ 375/ 02.02.2015 г., Акт № 259, Том 1, изразяващи се в пропуснати
ползи и претърпяни загуби;
Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Г.М., ЕГН ********** ***, ЕИК ***,
с адрес: с.***, общ.***, обл.Враца, ул.*** сумата от общо 1334,68 лева, представляваща
разноски в производство пред районния съд и сумата от 137,92 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№ 650/2017 г. по описа на PC
- Враца.
Недоволен от решението е останал ответника по първоначалния иск и ищец по
предявения и приет за разглеждане насрещен иск Д.Г.М.,който с въззивна жалба
вх. № 2704/ 26.02.2018г. го обжалва в цялост.
В жалбата се посочва,че обжалваното
решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуалния и материален
закон. Твърди си,че районният съд при обсъждане на доказателствата не ги е
ценил и тълкувал при съпоставка едни с други,което е до-вело до неправилността
на решението.В тази връзка се посочва,че съдът след като е обсъдил заповедта на
кмета на Община -*** № 499/15.12.2014г.за откриване на публичен търг с явно
надда-ване въз основа на Решение № 372 от протокол № 48/25.07.2014г. на ОбС ***,ако
ги е съпоставил би се установило,че обектът на публичния търг обозначен като
земеделска земя 55 дка, на-ходяща се в землището на с.***,представляваща ПИ №
000710 в м."Барата" съгласно АОбС № 968/23.09.2008г. и представената
скица и този посочен в решението на Общинския съвет,не съответ-ства по описание
с имота посочен в заповедта на кмета.Твърди се,че различното описание на имота
в тръжните документи не дава възможност за неговата идентификация,а в договора
за отдаване под наем на процесния имот изобщо липсва като обозначение. Имотът
бил обозначен само в Акта за общинска собственост, съдържащ се в делото,но не и
в заповедта на кмета на Община *** в качеството му наемодател.Такова
обозначение не била направила и комисията,провеждаща търга с явно
наддаване,която не била описала имота предмет на търга по граници,съседи,по вид
земеделска земя и нейната категория,като според въззивника, имота описан в
представения акт за общинска собственост бил различен от този,който му е бил
отдаден под наем,като кандидат спечелил търга.Твърди се,че поради липсата на
точното и ясно обозначение и липсата на идентичност на предмета на търга и
последващ предмет на договора за наем съгласно представените Решение на
ОбС,Заповед за откриване на търга на кмета на Община ***,тръжната документация,
документ за собственост и скица на имота,неправилно, районният съд безусловно е
приел,че съг-ласно представената декларация за оглед на обекта,спечелилия търга
въззивник М. е извършил оглед на земеделската земя-предмет на процедурата,както
и че желае да я наеме във вида и състоянието й към момента на огледа.Развиват
се доводи за нередовно проведена процедура по провеждане на търга,като кметът
не бил представил в докладната си пред общинските съветници данни за обекта
обявен на публичен търг,за да могат те вземат адекватно решение за отдаването
му под наем. Твърди се,че от изслушаната техническа експертиза и извършен оглед
на място на имота,предмет на наемното правоотношение по сключения договор,част
от него не представлявала нива и не можела да се използва за селскостопанска
обработка.В тази връзка въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.230,ал.2 ЗЗД,като твърди,че имотът не му е бил предаден в надлежно състояние,като тези
недостатъци не били отразени в представените по тръжната доку-ментация
документи.Твърди,че към момента на огледа, недос-татъците на имота не са могли
да бъдат видими поради сезона,в който е бил извършен,затова и счита,че
предявеният иск спрямо него иск като длъжник в съответното облигационно
правоотношение неправилно е бил уважен.Отделно от това във въззивната жалба се
развиват и доводи за неправилност на изводите направени от районния съд във
връзка с претенциите по предявения насрещен иск.Позовава се на възприетото в ТР
№ 3/2012г. на ОСГТК на ВКС във връзка с това кои пропуснати ползи подлежат на
обезщетя-ване.В тази връзка навежда и,че с оглед състоянието на имота, което
безспорно е било известно на наемодателя,пропуснатите от наемателя ползи са
били видими за първия при сключването на договора,за което той следва да понесе
отговорност за неизпъл-нение на собственическите си задължения.Във връзка с
това виновно поведение на наемодателя,въззивникът не се е възползвал от
държавното подпомагане на земеделските стопани,при което,с оглед събраните пред
първата инстанция доказателства, непра-вилно,районният съд е отхвърлил
насрещния иск като неосно-вателен и недоказан.Направено е доказателствено
искане за допускане разпита на двама свидетели,по което искане окръжният съд се
е произнесъл с определението си от 19.04.2018г.,като не го е уважил,с оглед
липсата на предпоставките на чл.266,ал.2 и 3 ГПК.В проведеното от въззивната
инстанция открито съдебно заседание,въззивникът лично и чрез пълномощника си
адв.М.Г.,АК-Враца развива доводи за уважаване на жалбата,включително и чрез
представена писмена защита,като иска отмяната на ре-шението,отхвърляне на
първоначалния иск,респективно уважаване на насрещния такъв.
В срока за отговор по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемата страна в лицето на
Община Бораван,дава писмен такъв,в който развива под-робни доводи и съображения
за правилността на обжалвания съ-дебен акт и неговото съответствие със
закона,респективно за неоснователност на въззивната жалба.Поддържа се,че районният
съд е направил задълбочен и свързан анализ на събраните по делото
доказателства,включително и на тези относими към индиви-дуализацията на
имота,предмет на наемния договор.Посочва се,че с определението на съда по
чл.146 ГПК е било отделено като без-спорно и ненуждаещо се от доказване между
страните обстоятел-ство наличието на съществуващо облигационно правоотношение, възникнало
след проведен търг за отдаване на имот под наем. Посочва се,че както в акта за
общинска собственост,така и в договора за наем, отдаденият под наем имот е
индивидуализиран по съответни белези,които съвпадат.Твърди се,че е установено
наличието на подписана от въззивника декларация за извършен от негова страна
оглед на имота,а освен това,след спечелване на търга,той е имал допълнителна
възможност,ако не е успял да огледа имота, да стори това по-късно до сключване
на договора за наем,като по този начин е могъл да установи обективното
състояние на същия.Оспорва се възражението,че имотът е предаден с недостатъци и
от тук за неизпълнение на задълженията на нае-модателя.Прави се възражение във
връзка с позоваването на чл.230,ал.2 ЗЗД,като се посочва,че наемателят е
разполагал, съобразно тази разпоредба да иска поправяне на имота или съраз-мерно
намаление на наемната цена,или да развали договора,както и да иска обезщетение
във всички случаи, каквито действия от негова страна не са били
реализирани.Излагат се и подробни съображения,касателно неоснователността и
недоказаността на предявения насрещен иск.В обобщение, се иска потвърждаване на
обжалваното решение.Претендират се разноски.Писменото становище и доводи в
негова подкрепа са развиват от процесуалния предста-вител на въззивника в
лицето на адв.Б.Т.,***.
Окръжният съд,след като служебно провери редовността и до-пустимостта на
въззивната жалба,счита че тя е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на
изискванията за съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от
страна с необ-ходимата легитимация и правен интерес,насочена е против съдебен
акт от категорията на обжалваемите,което я прави процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта- в обжалваната
част,като по останалите въпроси е ограничен в рамките на реле-вираните въззивни
основания в жалбата.
Първоинстанционното решени е валидно и
допустимо,постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граж-дански дела и в съответствие с основанието и петитума на иска-ната съдебна
защита.
Окръжният съд,като съобрази доводите на страните и
след като сам,от своя страна прецени и обсъди събраните по делото дока-зателства,поотделно
и в тяхната съвкупност,от фактическа и правна страна приема следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,при следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Община ***,
ЕИК ***,с която са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК,във вр.чл.232,ал.2 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.92 ЗЗД против Д.Г.М. от гр.Вра-ца,с които се иска да се установи
съществуването на вземане, за което е издадена заповед № 526 за изпълнение на
парично задъл-жение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 13.02.2017 г. по
ч.гр.д.№ 650/2017 г. по описа на ВрРС.
Пред районния съд е предявен и приет за разглеждане и нас-рещен иск от
ответника Д.М. ***, с правно основание
чл.230,ал.2,вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр.чл.82 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че отношенията между страните се основават
на Договор Д-Д-5/27.01.2015 г. за
отдаване под наем чрез търг на недвижим имот частна общинска собственост,
вписан в Служба по вписванията Бяла Слатина под Дв.вх.р.375/ 02.02.205 ,т.1,
№259,сключен между Община *** и ответника по първона-чалния иск.Поддържа се, че
съгласно този договор общината е
предоставила на ответника за временно и възмездно ползване ПИ № 000710, II
категория, в местността „Барата“ в землището на с. ***,с площ от 55.000 дка, за
срок от 5 години, срещу го-дишна наемна цена в размер на 2 970,00 лева, платими
от наема-теля съгласно чл.2,ал.2 и 3 от същия на две равни части от по
50%/1485.00 лв./,за всяка стопанска година,като за първата наемна стопанска
година,сумата се дължи авансово,преди подпис-ване на договора за наем,а
следваща вноска е в края стопанската 2014/2015г. Ответникът заплатил освен първата авансова вноска от
договора в размер на 1485,00 лева за стопанската 2014/2015 г. и депозит за
участие в търга в размер на 165,00 лева, платен на 05.01.2015 г.,като е
направил и доплащане от 1320,00 лева - платено на 27.01.2015 г. след
обявяването му за спечелил търга/.Поддържа се, че върху всяка от общо четирите
просрочени наемни вноски е начислена и неустойка съгласно чл.13 от дого-вора,в
размерите конкретизирани в исковата молба. Излага се още,че до ответника били
изпратени покани за доброволно изпъл-нение,но такова не последвало.Предвид
неизпълнението на задъл-жението от страна на ответника, ищецът подал заявление
за из-даване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК,за което е образувано
ч.гр.д.№ 650/2017г. по опис на ВрРС. След подаване на възражение по реда на
чл.414 ГПК, ищецът е предявил настоящия иск, с който моли съда да установи
вземането така, както е предявено в заповедното производство.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника по
първоначалната искова молба се изразява становище за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция. Ответ-никът не оспорва обстоятелствено, че
между него и Община Боро-ван е възникнало облигационно правоотношение по силата
на дого-вор за наем, сключен на 27.01.2015 г. по отношение на недвижим имот -
нива е площ от 55,00 дка, представляваща имот № 000710 в землището на с.***,при
което районният съд в определението си по чл.146 ГПК е приел,че това обстоятелство
е безспорно и ненуждаещо се от доказване. Проектодокладът,в тази му част не е
бил оспорен от защитата на същия/вж. л.107 от делото и протокол с.з. от
12.12.2017г. Оспорил е претендираните от Общината суми за наем и неустойка,като
посочва, че е отказал да изпълни за-дължението си,защото ищецът не е изпълнил
задължението си по договора-да предаде имота, предмет на договора в състояние, което
съответства на ползването му по предназначение. Ста-новището му,че не дължи
изпълнение по договора,с оглед посо-ченото по-горе несъотвествие между отдаденият
му наем имот и този предмет на проведения търг се поддържа и в защитната му
позиция и пред въззивната инстанция,при което се иска отхвърля-нето на исковите
претенции.
С приетия за съвместно разглеждане по делото насрещен иск от Д.Г.М. ***
се иска осъждане на последната да му заплати сумата от общо 14 966,09 лева,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на склю-чения между
страните договор за наем, изразяващи се в пропус-нати ползи и претърпяни
загуби, както следва: неполучени субси-дии и директни плащания от ДФ
„Земеделие“ за стопанската 2014/2015 г. - по СЕПП - в размер на
742,04 лева и по СПП - в размер на 690,71 лева; за стопанската 2015/2016 г. -
по СЕПП - в размер на 546,26 лева и по СПП - в размер на 419,84 лева и наложена
санкция в размер на 544,14 лева, както и изразяващи се в невъзможността да
реализира реколта през тези две стопански години - в размер на 4 155,30 лева за
стопанската 2014-2015 година, 3 936,60 лева за стопанската 2015-2016 година и 3
931,20 лева за стопанската 2016-2017 година.Ищецът по насрещния иск,основава
исковата си претенция въз основа на факта,че към датата на сключване на
договора за наем/ 27.01.2015г./,поради зимния сезон,не е могъл да извърши оглед
на предоставеният му под наем,след проведен търг имот,при което впоследствие
уста-новил,че една значителна част от него- 27 дка,на практика не може да се
ползва за производство за селскостопанска продукция, негодна е за такава
дейност,при което се позовава на неизпъл-нение на задълженията на наемодателя
да предостави имот,годен за ползване,съобразно предназначението за което е бил
нает.
Насрещният иск е оспорен от ответната Община,като са раз-вити доводи за неоснователност на
заявените претенции. Изтъква се,че ищецът по насрещният иск, преди сключване на
договора за наем е имал възможност на извърши оглед на имота, като в тази
връзка е попълнил собственоръчна декларация. Посочва се,че ище-цът е присъствал
на сесията на ОбС-*** проведена на 25.07.2015г.,когато е бил решен въпросът за
отдаване на имота под наем,след проверждане на търг,при което,кандидатствайки
за него е имал възможност от този момент до датата на сключване на договора за
наем да го огледа,както и да направи своите въз-ражения.Такива не са били
направени,напротив,той се е ползвал от възможносите предоставени от ДФ
"Земеделие" за предоставяне на субсидии за земеделските
производители,като декларирал имен-но имота,който му е бил отдаден под
наем.Иска се отхвърляне на исковите претенции по насрещната искова молба.
По производството е приложено ч.гр.д.№ 650/2017г.
по опис на ВрРС,образувано по заявление на по чл.417 ГПК на Община *** за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично за-дължение и
изпълнителен лист с длъжник ответника по първона-чалния иск,от което се
установява,че въз основа на същото е била издадена заповед за изпълнение № 526/
13.02.2017г.,с която е било разпоредено длъжникът в производството да заплати
общо сумата 5 940.00 лв., представляваща главница по договора за наем от
27.01.2015г.на земеделския имот,негов предмет,като е поискано и съответно
уважено и искането за дължимите от неиз-пълнението неустойки за съответните
стопански години.
По заповедното производство ,по реда на чл.414,ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника,при което на основание чл.415, ал.1 ГПК
на кредитора са дадени указания за установяване на вземането си по исков път.
От приложения по делото Акт № 968 за общинска частна собственост /л.22/се
установява, че недвижим имот - нива от 55.000 дка,предмет на сключеният между
страните договор за наем е собственост на Община ***. Видно от скица /л.23/, из-дадена
през 2008 г., презаверена на 06.11.2014 г. е, че процес-ния имот в землището на
с.*** е с площ от 55.000 дка, начин на трайно ползване: Нива, втора категория,
в местност „Барата“.
В производството е налична приложена документация за про-веждане и участие
в публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот, частна
общинска собственост - земеделска земя - нива, представляваща ПИ № 000710, мест-ността
„Барата“, с площ 55.000 дка в землището на с.***, ЕКАТТЕ 05548, утвърдена от
Кмета на Община *** /л.8-50/.
От приложения към документацията препис-извлечение от про-токол №
48/25.07.2014 г. /л.24-25/ е, впоследствие представен и в неговата цялост/л.87-л.101/,се
установява, че Общински съвет- *** е
взел решение № 372 за отдаване под наем на земеделска земя, представляваща
процесния ПИ № 000710 с площ от 55.000 дка, за срок от 5 години, при
първоначална наемна цена от 30.00 лв. на декар за една стопанска година,като
ответникът М. е присъствал на заседанието,но в качеството си на председател на
читалище "Ц.И." с.***.
Видно от Заповед № 499/15.12.2014 г. на Кмета на Община *** /л.10/, на основание
чл.44, ал.2 ЗМСМА, чл.14, ал.1, ал.2 и ал.З ЗОС, във вр.чл.67 от Наредба № 4 за
реда на при-добиване,стопанисване,управление и разпореждане с общинско иму-щество
и въз основа на горепосоченото решение на Общински съвет - ***,е наредено
откриване на публичен търг с явно над-даване за отдаване под наем на процесния
недвижими имот.
Видно от представения по делото образец на документацията и указания за
подготовката й /л.12-л.14/ е, че сред необходимите документи за участие в търга
е и декларация за оглед на обекта.
Между страните не се спори, а и от представената декларация от 05.01.2015
г. за оглед на обекта /л.37/ се установява, че Д.Г.М. е декларирал, че е
извършил оглед на зе-меделската земя, предмет на процедурата, както и че желае
да я наеме във вида и състоянието й към момента на огледа.
Видно от протокол от 06.01.2015 г. /л.43/ на назначената със заповед на
Кмета на Община *** комисия е, че за спечелил търга е обявен участник № 2 - Д.Г.М.
/ответник по първоначалната искова молба/.
Между страните не се спори, а и от приложения по делото Договор Д-Д-
5/27.01.2015 г. за отдаване под наем чрез търг на недвижим имот частна общинска
собственост, вписан в Служба по вписванията Бяла Слатина под
Дв.вх.р.375/02.02.205 т., т.1, № 259 безспорно се установява, че същите са
обвързани от валидно облигационно отношение.Видно от този договор ищецът, в
каче-ството на наемодател, е предоставил на ответника, в качеството му на
наемател, за временно и възмездно ползване земеделска земя, частна общинска
собственост, находяща се в землището на с.***, с площ от 55.000 дка /петдесет и
пет декара/, ПИ № 000710, II категория, местност „Барата“, при граници и съседи
подробно описани в чл.1, ал.1 от договора, срещу задължение за ответника
/наемател/ да заплаща годишна наемна цена в размер на 2 970 лева.Договора
съдържа и клауза,определяща начина на зап-лащане на договорената наемна цена/
чл.2 от същия/ Договорът е сключен за срок от пет стопански години, считано от
момента на подписването му от двете страни /чл.1, ал.2/. Съгласно чл.5 от
договора наемодателят е длъжен да предаде на наемателя земедел-ската земя,
предмет на този договор, в състояние, което съот-ветства на ползването на
същата по предназначение.Договорена е и клауза,отразяваща условията,при които
наемателят може да прекрати наемния договор./ чл.15/
В делото е налично удостоверение, издадено на 07.12.2017 г. от ОС „Земеделие“,
гр.Бяла Слатина /л.183/, от което се уста-новява предназначението на имот №
000710 - нива с площ от 55,000 дка,м."Барата",непроменено за периода
от 01.01.2014г. до 30.10.2017г.,както и неговата категория. Отделно от това в
делото се съдържа и пълна история на имота /л.184/.
По делото са представени две покани за доброволно плащане /л.51 и л.52/ - с
изх.№ 94-843/28.06.2016 г. и изх.№ 94-40/ 09.01.2017 г., от които се
установява, че ищецът Община *** е поканил ответника Д.М. да заплати дължимия
съгласно сключения договор за наем годишен наем за останалата част от
стопанската 2014-2015 г„ целият годишен наем за стопанската 2015-2016 г. и 50 %
от годишния наем за стопанската 2016-2017 г.
По делото са представени карти на блокове на земеделско стопанство -
директни плащания 2017 г. и 2015 г. /л.66, л.71 и л.72/,от които е видно, че
ответникът М. е потвърдил, че заявява за участие по схемите и мерките за
директни плащания на площ изчертания блок на земеделско стопанство.
По делото е представен заверен препис от регистрационна кар-та на
земеделски производител /л.112/ на ответника М., от която се установява, че е
регистриран като такъв на 31.03.2015 г. в Областна дирекция „Земеделие“,
гр.Враца. Регистрационната карта е надлежно заверена за 2015г„ 2016 г. и 2017
г.
Видно от представената по делото Анкетна карта за реги-страция на
земеделски производител от 31.03.2015 г. /л.135-л.145/е,че за текущата
стопанска година ответникът М. е заявил имота, предмет на процесния договор за
наем, като от стр.2 на формуляра се установява, че е заявил намерение за
засяване на 5,5 хектара люцерна, а от стр.З, че притежава 16 бр.овце.От
представената по делото Анкетна карта за регистрация на земеделски производител
от 29.02.2016 г. /л.124-л.134/ се установява, че за текущата стопанска година
ответникът М. е заявил, че е засял 4 хектара обикновена пшеница и 1,5 хектара
люцерна, или общо 5,500 хектара от основни култури, както и че притежава 30
бр.овце. От представената по делото Анкетна карта за регистрация на земеделски
производител от 28.02.2017 г. /л.113-л.123/ се установява, че за текущата
стопанска година ответникът М. е заявил, че е засял 1,5 хектара овес и наме-рение
за засяване на 4 хектара сорго, както и че притежава 27 бр.овце.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неос-порена от
страните,приета от районния съд и обсъдена от него, която установява
извършените плащания от страна ответника във връзка възникналото между
страните наемното правоотношение, като
се дават и задълженията му по същото, в рамките на конкретно посочени суми,за
които се установява,че съвпадат по размер със сумите предмет на първоначалния
иск.
Изслушана и приета е агротехническа експертиза поискана във връзка с
претенциите заявени по насрещния иск,която е дала своите констатации,приети от
страните и неоспорени от тях,от което заключение се установява,че вещото лице след
извършени надлежни справки в ДФ "земеделие"-РА гр.Враца,ДФ
"Земеделие", ОСЗ гр.Б.Слатина,ОД "Земеделие"-Враца,НСИ и
оглед на място на имота,е дали заключение относно,заявените от ищеца по
насрещния иск земеделски площи за обработка;данни получавал ли е ищецът
субсидии;отговаря на въпроса защо не е получил такива;посочва средните добиви
за пшеница и царевица на декар за землището на с.***,както и средни борсови
цени за 1 тон за стопанските години 1014/2015г.,2015/2016г. и 2016/2017г.;
посочва,че след оглед на отдаденият под наем имот са направени констатации,че
част от него е заета от около 10 броя дървета орехи на около 15-20 години,а
друга част от него е заета от нерегламентирано изхвърляни отпадъци.Не
уточнява,каква е тази площ от имота,като тази част от него не може да се ползва
за обработваема земя; посочва,че храстите и дърветата няма как да не бъдат забе-лязани.
При така установената фактическа обстановка,районният съд, след
обстоен,мотивиран,пълен и взаимосвързан с отделните дока-зателства анализ,след
извършване на съответна взаимовръзка и изключване на спорното от
безспорното,след тълкуване и прила-гане на относимите материалноправни норми от
приложимия мате-риален закон е заключил,че предявеният иск е основателен и
доказан,като го е уважил,а предявеният насрещен такъв- неосно-вателен и
недоказан, като го е отхвърлил.
Въззивната
инстанция,след самостоятелен анализ на доказател-ствата,събрани в
производството,в настоящият си съдебен състав, споделя правните изводи на
първостепенния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените от него
мотиви.
Допълнително в рамките на оплакванията изложени във въз-зивната жалба
излага следното:
Основният довод на ответника,за да поддържа,че не дължи заплащане на
наемната цена и неустойки по сключеният между страните договор за наем на имот
частна общинска собственост,е, че наемодателят не е изпълнил задължението си
регламентирано чл.230,ал.1 ЗЗД,посочено
и в чл.5-ти на договора,сключен между страните-да предаде имота в състояние,което
съответства за пол-зването му по предназначението за което е нает.Това е под-държано,както
пред първата инстанция,така е развито и като за-щитна теза и пред въззивната
такава.
В тази насока,въззивната инстанция споделя изложеното в мотивите на
районния съд,а именно,че в случая,ответникът соб-ственоръчно е попълнил и
оформил поисканата от него декларация, отразяваща негово действие по извършен
оглед на имота.В насока на оборване на съдържанието на изходящия от негова
страна частен документ,той е поискал допускане на гласни доказател-ства,които
обаче съгласно разпоредбата на чл.164,ал.1,т.4 ГПК,без изричното съгласие на
другата страна не са процесуално допустими.Независимо от това,дори да се
приемат за достоверни неговите твърдения,че към момента огледа,както и към
момента на сключване на договора,поради зимния сезон,той не е могъл да извърши
надлежен оглед на имота,такава възможност за него е стояла веднага още през
първата стопанска година 2014/2015г., когато той е заявил имота пред
съответните земеделски органи, посочвайки какви площи ще обработва.Такова
заявяване той е извършил и за стопанските 2016 и 2017 години,които обстоятел-ства
се установяват от данните по приложените Анкетни карти за регистрация на
земеделски производител,т.е. в рамките на съот-ветните години,той е имал възможността
през различните сезони на годината да установи точното състояние на имота.В
тази връз-ка оплакванията,че имотът не е бил надлежно идентифициран, респективно
конкретизиран и индивидуализиран по граници и съседи,в различните документи, съдържащи
се в представената тръжна документация, са несъстоятелни.Имотът е бил в
достатъчна степен индивидуалиризан, както в решението на ОбС *** отно-симо към отдаване под наем на процесния имот,така и в
запо-ведта на кмета на Община *** на откриване на публичен търг с явно
наддаване.Индивидуаризран е и в сключеният между стра-ните договор за наем,като
от всички документи става ясно за кой имот ответникът е бил обявен за спечелил
търга.
Дори да се приеме,че преди сключване на наемния договор, ответникът не е
имал възможност да придобие пълна представа за имота и неговата квардатура,който
наема,то впоследствие още през първата стопанска година,след като е влязъл във
негово владение,включително и към момента на заявяването му в каче-ството му на земеделски производител,съгласно
разпоредбата на чл.230,ал.2 ЗЗД е разполагал с възможността на поиска поправяне
на наемния договор,относимо към площта на отдаденият му наем имот,съразмерно с
обработваемата част от него,да иска съраз-мерно намаление на наемната цена или
дори да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи.
Той обаче,не се е възползвал от посочената законова възмож-ност за защита
на правата си като наемател,продължил е да го стопанисва и ползва,като освен
през първата стопанска година към момента на сключване на договора за наем, го
е заявявал и през следващите две стопански години ,видно от приложените Ан-кетни
карти за регистрация на земеделски производител.При това положение в негово
задължение,съгласно разпоредбата на чл.228 ЗЗД остава заплащането на наемната
цена,по начина, договорен в договора за наем.
Правилно,при горните съображения предявеният иск по чл.422, ал.1 ГПК,във
вр. с чл.232,ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД е бил уважен.
Жалбата е неоснователна и в частта й относима към пре-дявеният и приет за
разглеждане насрещен иск.
Районният съд е направил правилно и точно тълкуване и при-лагане на
разпоредбата на чл.82 ЗЗД,приемайки,че
претендира-ното на това основание обезщетение обхваща претърпяна загуба
и пропусната полза,доколкото те са пряка и непосредствена пос-ледица от
неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението.Правилно,прилагайки възприетото в ТР №
2/12.12. 2012г. на ВКС по т.д.№3/2012г. на ОСГТК,е приел,че когато е предявен
иск по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи
трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора,която
сигурност не може да се предполага.В случая,районният съд е съобразил,както въз-приетото,че
ищецът по насрещния иск първо не е доказал неиз-пълнение на задължението на
наемодателя ,и второ,неговите претенции за обезщетение от претърпяна загуба и
пропуснати ползи в рамките на заявените в насрещния иск суми,действително са
настъпили по отношение на него.В тази връзка,както правилно е отбелязъл и
районния съд,от приложените анкетни карти за ре-гистрация на земеделски
производител,които са единствените годни доказателства,от които биха могли да
бъдат направени из-води за вида и количеството на евентуално произведена и реа-лизирана
земеделска продукция,не могат да се направят изводи нито за твърдяната претърпяна
загуба,нито за твърдяните пропус-нати ползи, включително и за хипотетични
такива.
При изложените по-горе доводи и съображения,обжалваното ре-шение,като
правилно и съобразено с материалния и
процесуален закон ще следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция,на въз-зиваемата страна,
се следва възстановяване на направените пред окръжния съд разноски.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 87/12.02.2018г. постановено по гр.д.№ 3164/2017г.по
опис на Врачанския районен съд.
ОСЪЖДА Д.Г.М., ЕГН ********** ***, ЕИК ***, с адрес: с.***,
общ.***, обл.Враца, ул.*** сумата
980.00 лв. разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с касационна
жалба в едномесечен срок,считано от датата на уведомяване на страните.
Председател:...........
Членове:1..........2..........