Р Е Ш Е
Н И Е
№ 298
град Велико Търново, 26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седми
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 531/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от „Мира – М.К.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и с адрес на управление с. Багалевци, общ.
Елена, чрез ***.Ил.против Акт за установяване на публично държавно вземане
/АУПДВ/ с изх. № 01-2600/4828#2
от 27.07.2020 г., издаден от зам.-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с
който е определено публично държавно вземане в размер на 3418,29 лева,
представляващо 25 % от получената субсидия по мярка 212. Жалбоподателят излага
доводи, че вследствие на законово изменение в чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ бил
прекратен договорът му за наем на земеделски земи – публична общинска
собственост, които са били пасища/мера и които дружеството е заявило по мярка
212. Счита, че е действал добросъвестно като не е заявил за подпомагане земя,
която вече не е владяна. Според него следва да се приеме, че са налице изключителни
обстоятелства и се приложи разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 11/04.04.2018 г.
като се прекрати ангажимента на стопанина без да се санкционира по чл. 14 от
същата наредба. Акцентира, че в противоречие с разпоредбите на АПК актът бил
издаден 10 месеца след уведомлението за започване на административната
процедура и бил изпратен на адрес, който не е нито седалище, нито адрес на
управление на адресата. По тези съображения, доразвити в писмена защита, иска
от съда да отмени
обжалвания административен акт като неправилен и незаконосъобразен. Претендира
разноски.
Ответникът
по жалбата,
Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна
агенция, в писмено становище и писмена защита чрез процесуалния си представител
***. Ц.оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че не са налице
обстоятелства по т. 3 от ДР на Наредба № 11/03.04.2008 г. Сочи, че
последващо изменение в законодателството не би могло да бъде основание за
неспазване на поетия ангажимент, който е стартирал при други нормативни
изисквания и те остават приложими до края.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От приложената по делото административна преписка се установява,
че „Мира – М.К.“ ЕООД е подало заявление за подпомагане за кампания 2012 г. с
УИН 04/22051/251794 на 31.05.2012 г. като е заявило участие по отразените в
заявлението схеми и мерки за подпомагане, една от които е мярка 212 „Плащания за
природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските“ /НР2/.
Към заявлението са приложени съответните документи. Оспорващото дружество е
заявило подпомагане по тази мярка за кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г. При
извършена от административния орган административна проверка е установено, че
дружеството не е подало заявление за участие по мярка 212 за петата година от
ангажимента, а именно за кампания 2016 г. Установено е също така, че по мярка
212 на жалбоподателя са изплатени следните суми по години: първа година от
ангажимента – кампания 2012 и изплатена сума в размер на 0 лв.; втора година от
ангажимента – кампания 2013 и изплатена сума в размер на 3861,02 лв.; трета
година от ангажимента – кампания 2014 и изплатена сума в размер на 4246,91 лв.;
четвърта година от ангажимента – кампания 2015 и изплатена сума в размер на 5565,23
лв. или обща сума 13 673,16 лв. Вследствие на това с уведомително писмо от
15.08.2019 г. е открито производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане, за което „Мира – М.К.“ ЕООД е уведомено на основание
чл. 26, ал. 1 от АПК с отправено до него писмо. В писмото подробно са описани
установените факти, като му е предоставена възможност да представи възражение и
допълнителни доказателства, относими към изложените констатации в 7-дневен срок,
и с него лицето е било поканено да възстанови доброволно 25% от неоснователно
получените суми по мярка 212 в размер на 3418,29 лв. Писмото е получено от жалбоподателя на 30.08.2019
г.
Във връзка с дадената
възможност дружеството е депозирало възражение с вх. № 01-2600/4828 от 10.09.2019
г., към което са представени доказателства и с което са оспорени констатациите
в горепосоченото писмо. Във възражението са развити доводи, че жалбоподателят е
ползвал заявените за подпомагане парцели на основание договор за отдаване под
наем на земи от общинския поземлен фонд с Община Тополовград, който е бил
прекратен със Заповед № 74/09.02.2016 г. на кмета на общината. Поради това
жалбоподателят нямал основание да подаде заявление за подпомагане за кампанията
през 2016 г. по независещи от него причини. Към възражението са приложени
Договор за наем на общински мери и пасища № 102зз/24.10.2012 г. между Община
Тополовград и „Мира М.К.“ ЕООД със срок 5 години от датата на сключването му и
Заповед № 74/09.02.2016 г., издадена от кмета на Община Тополовград, с която на
основание чл. 37м, ал. 4, т. 2 и § 15, ал. 3 от ПЗРЗСПЗЗ /ДВ бр. 61 от
11.08.2015 г./ е прекратен посочения договор.
В резултат на развилото се
производство е издаден и обжалвания административен акт – АУПДВ с изх. 01-2600/4828#2 от
27.07.2020 г. на зам.-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. В него
административният орган е приел, че с неподаването на заявление за подпомагане
за кампания 2016, кандидатът /жалбоподателят/ е нарушил изискванията на чл. 4,
ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. /за
краткост Наредба № 11 от 03.04.2008 г./, съответно последиците от неспазването
на изискванията са уредени в чл. 14, ал. 1, т. 4 от наредбата – кандидатът следва
да се изключи от подпомагане по мярка 212 и следва да възстанови 25 % от
получените до момента компенсаторни плащания в размер на 3418,29 лв., тъй като
прекратяването на участието по мярка 212 е след четвъртата година на поетия
ангажимент. Възражението на жалбоподателя
е обсъдено, но прието за неоснователно, като административният орган е изложил
мотиви, че в приложимото национално законодателство е заложено изискване към
земеделските стопани след поемане на многогодишния ангажимент да декларират и
стопанисват площи в съответния необлагодетелстван район за период от 5 години.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, заявяване за
подпомагане на постоянни или временни пасища се извършва при гъстота от минимум
0,15 животинска единица на хектар. Декларирането на площи с други тип култура
по мярка 212 не би възпрепятствало изпълнението на многогодишния ангажимент. АУПДВ
е връчен на жалбоподателя на 14.08.2020 г., като жалбата до Административен съд
гр. Велико Търново е подадена по пощата на 25.08.2020 г.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения
срок.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените
му правомощия. Със заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г. от Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ на издателя на процесния АУПДВ са делегирани на основание чл.
20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители подробно
описани правомощия, включително да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и
мерки по директни плащания, а със заповед № 03-РД/715#2/13.12.2018 г. от Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ на издателя на акта изрично са делегирани правомощия
да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по
мярка 211 и мярка 212 и/или изключване по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г. Оспореният АУПДВ е в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК форма, като
при издаването му не са налице допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила. Обстоятелството, че производството е образувано
през м. 08.2019 г., а АУПДВ е издаден през м. 07.2020 г. не представлява
съществено процесуално нарушение, доколкото сроковете за издаване на ИАА са
инструктивни. Това, че издаденият АУПДВ е връчен на дружеството на адрес,
различен от седалището и адреса на управление, също не може да доведе до
незаконосъобразност на акта.
По отношение спазването на материалния
закон, съдът намира следното:
Между страните не се спори по фактите. Спорът е правен – налице ли
е форсмажорно или изключително обстоятелство, което да води до прилагането на чл.
15 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., според която в такива случаи разпоредбите
на чл. 14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично
или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ.
Предвид установените
факти, които не се оспорват от жалбоподателя, съдът намира, че безспорно е
доказано нарушението на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11
от 03.04.2008 г. Цитираната норма установява четири задължения на кандидатите,
за да им бъде предоставена финансовата помощ по мярка 212, две от които са: да
извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от
най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане /по т. 2/
и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане /по т.
3/. В случая безспорно е доказано, че жалбоподателят е прекратил извършването
на земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район през пролетта на
2016 г., която е четвъртата година от петгодишния ангажимент по мярка 212, и не
е подал заявление за подпомагане за 2016 г. по процесната мярка.
Дружеството не е изпълнило
тези задължения, защото, както вече се каза, със Заповед № 74/09.02.2016 г.,
издадена от кмета на Община Тополовград е прекратен договора за наем на
земеделски земи от общинския поземлен фонд, което е обосновано с настъпилата
законодателна промяна със Закона за изменение и допълнение на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, обн. ДВ бр. 61 от 2015 г., и
новият § 15, ал. 3 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ. Според ал. 1 на § 15 ползвателите,
сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и
общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1
февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл.
37и, ал. 1 и 4, а според ал. 3 договорите за наем или аренда на пасища, мери и
ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в
съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината,
съответно директора на областната дирекция "Земеделие".
Безспорно, настъпилата
през 2015 г. законодателна промяна е вменила определени задължения за
жалбоподателя в качеството му на наемател на пасища и мери от общинския
поземлен фонд, който факт обаче не представлява нито форсмажорно, нито
изключително обстоятелство. Видно от § 15, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ /обн. ДВ бр.
61 от 2015 г./ дружеството е имало на разположение период от време, през който
да приведе договора за наем в съответствие с нормативните изисквания, което не
е сторено. Легалното определение на понятието "форсмажорни или
изключителни обстоятелства" се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11
от 03.04.2008 г., и това са: а) смърт на бенефициента; б) дългосрочна
професионална нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация на голяма
част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е
поет ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на
стопанството. Изброяването е изчерпателно и промяната в законодателството/прекратяване
на договора не попада в нито една от четирите хипотези на цитираната правна
норма. Очевидно соченото от жалбоподателя като причина за неподаването на
заявление за подпомагане за кампания 2016 обстоятелство не може да бъде
квалифицирано нито като форсмажорно, нито като изключително. Не са налице и
извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на
Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за
директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за
установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение
на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на
Регламент (ЕО) № 1782/2003.
Освен това, с разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г. не се изисква заявените площи да са едни и същи, а само да се
намират в съответния необлагодетелстван район. Предвид това неизпълнението на
вмененото задължение от страна на жалбоподателя не се дължи на форсмажорни или
изключителни обстоятелства, а на неполагането на необходимата грижа за своите
работи.
Следователно за настоящия
случай поради липсата на форсмажорно или изключително обстоятелство е
неприложимо изключението по чл. 15 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и поетият
ангажимент по мярка 212 не може да бъде прекратен без да се изисква частично
или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ.
Извън горното, не е
изпълнено и второто нормативно изискване - при настъпване на такова
обстоятелство да бъде съобщено в писмена форма на администрацията на ДФ
"Земеделие" в рамките на 10 работни дни от настъпването му /чл. 15,
ал. 2 от Наредба № 11/ 03.04.2008 г./. Посоченото изискване е кумулативно и
неизпълнението му прегражда приложимостта на изключението по чл. 15, ал. 1 от
Наредба № 11/ 03.04.2008 г.
Нормата на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е ясна и категорична – земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, съответно след четвъртата година – 25 %. Един и същи фактически състав поражда правомощието на административния орган да разпореди изключване на кандидата от подпомагане и да задължи кандидата да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. Обективирането в един документ на повече от едно волеизявления не е порок на формата на индивидуалния административен акт и не е основание за незаконосъобразност. Нито от чл. 21, ал. 1 от АПК, нито от чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК не следва ограничение за броя на разпоредените права или задължения – така напр. Решение № 7977 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2020 г., Решение № 6615 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3069/2020 г. и др.
Разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП вменяват в
задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз. За пълнота следва да се добави, че с оглед размера на
задължението, неприложима е разпоредбата на чл. 27, ал.4 от ЗПЗП.
С оглед изложеното съдът
счита, че оспореният АУПДВ е постановен от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с
регулиращите материалноправни норми, като е съобразен и с целта на закона.
Предвид това жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото в полза на ДФ „Земеделие“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Мира – М.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и с адрес на
управление с. Багалевци, общ. Елена, против Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ с изх. № 01-2600/4828#2 от 27.07.2020 г., издаден от
зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. ОСЪЖДА „Мира – М.К.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и с адрес на управление с. Багалевци, общ.
Елена да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София сумата от 100 лв. (сто
лева), представляваща разноски по делото.
|
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: