РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Габрово, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20214200500380 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260079 на Севлиевския районен съд, постановено по гр. д. №
27/2019, е изнесен на публична продан допуснатия до делба, между
съсобствениците Г.П. и Р.К. – при квоти по ½ ид. части, ½ недвижим имот
намиращ се в гр. С., ул. „Х.К.“ № *с идентификатор ***. Със същото
решение е отхвърлено искането на Р.К. за поставяне в неин дял на процесния
имот, както и е отхвърлен иска на Р.К. срещу Г.П. за заплащане на сумата от 2
100 лв., представляваща стойността на направени подобрения в процесния
делбен имот, като неоснователен. Разноските са разпределени между страните
съобразно дяловете им, както и съобразно резултата от уважаване, респ.
отхвърляне на облигационния иск.
Срещу така постановеното решение, в частта, в която са отхвърлени
исканията по чл. 349, ал. 1 от ГПК и чл. 61 от ЗЗД, е постъпила въззивна
жалба от Р.К., чрез адв. Х. М., в която се твърди, че решението е неправилно
и необосновано, което е довело до неговата незаконосъобразност. Твърди се,
че при постановяването му съдът не е взел предвид направените признания от
страните, както и не са обсъдени всички доказателства относно иска по чл. 61
от ЗЗД. Относно частта, в която са присъдени разноските, не ставало ясно, за
какво точно се дължат. Моли да са отмени решението.
В срок е постъпил отговор от Г.П., чрез адв. Н., в който се оспорва жалбата,
по подробно изложени аргументи и моли същата да се остави без уважение,
1
като се потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендират се
разноските за въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката не се явява и не
се представлява. Процесуалният представител на ответника по жалбата я
оспорва и поддържа представения отговор. Представя списък на разноските.
Жалбата е подаден в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
След влизане в сила на решение № 331 от 19.12.2019 г., постановено по
делото, с което се допуска делба на процесния имот, във втората фаза на
делбеното производство Р.К. е поискала, с оглед обстоятелство, че след
прекратяване на брака между страните, имотът предмет на делбата е бил
предоставен на нея, да й се заплатят направените подобрения в същия в
размер на 4 200 лв. – подробно описани в молбата. Със същата молба и на
осн. чл. 349, ал. 1 от ГПК е поискала имота да се постави в неин дял, тъй като
същата няма друго жилище.
Ищецът П., чрез процесуалния си представител адв. Н., е възразил срещу
искът за заплащане на извършени подобрения в недвижимия имот, тъй като
не е доказано кога същите са извършени. По искането за възлагане на имота
на К., е заела становище, че нямат претенции и не претендира имота да бъде
възложен на доверителя й, той желае прекратяване на съсобствеността и
получаване на съответния дял, като не оспорва, че това е единственото
жилище на ответницата.
За да отхвърли претенциите на К. и да изнесе процесния имот на публична
продан, първоинстанционният съд е приел, че имота е неподеляем, като не са
налице предпоставките по чл. 349, ал. 1 от ГПК за възлагане на имота на
съделителя бивш съпруг, тъй като не са налице кумулативност на
предпоставките за уважаване на направеното искане, а именно на бившата
съпруга не е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на дете от брака, което не е навършило пълнолетие, макар
останалите две предпоставки да са налице. По отношение на облигационния
иск за подобрения в процесния имот, съдът е приел, че не се установява, кога
същите са извършени същите, поради което е приел, че искът е недоказан и
неоснователен.
Габровският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Няма спор по делото, че страните са бивши съпрузи и имотът, за който е
допусната делбата е бил придобит в режим на СИО. Не се спори, че към
момента на постановяване на съдебното решение за развод № 50/20.03.2017 г.
по гр. д. № 24/2017 г., упражняването на родителските права върху детето
М.Г.К., роден на 01.08.2001 г., са предоставени на майката Р. СТ. КР. и на
същата е предоставено ползването на семейното жилище.
От приетата съдебно –техническа експертиза се установява, че процесният
имот е неподеляем, като пазарната му стойност е 22 900 лв., а
равностойността на квотите, на всеки от съделителите е по 11 40 лв. Вещото
лице е приело, че подобрения в имота са направени на стойност от 2 580 лв.,
но не може да се установи кога същите са извършени и какво е било
състоянието на сградата преди тяхното извършване.
2
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства, приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. По същество, в обжалваните части, е
правилно и законосъобразно, постановено при всестранно и задълбочено
обсъждане на доказателствата по делото, като настоящата инстанция споделя
мотивите на първоинстанционния съд и по реда на чл. 272 от ГПК препраща
към тях. По наведените в жалбата възражения, въззивният съд намира
следното:
По искането за възлагане на процесния имот на жалбоподателката, тъй като
не притежава друго жилище, неоснователно е направеното възражение в
жалбата, че съдът не е взел предвид направеното признание от страните.
Възлагането на съсобствен имот по реда на чл. 349, ал. 1 от ГПК е
изключение от правилото за прекратяване на съсобствеността по реда на
публичната продан. Действително в първото заседание по делото съделителят
П.не се е противопоставил срещу искането на жалбоподателката да й бъде
възложен имота и не е оспорил обстоятлеството, че не притежава друг имот,
но за да бъде уважено това искане следва да са налице кумулативно
материално правните предпоставки, уредени в правната норма, една от които
е да има ненавършило пълнолетие дете от брака между съделителите, към
момента на приключване на устните състезания в първата инстанция, с оглед
даденото тълкуване в т. 5 на ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС,
приложимо към настоящата редакция на чл. 349, ал. 1 от ГПК. В случая
роденото от брака дете на съделителите е навършило пълнолетие, поради
което тази материално правна предпоставка не е налице и съдът не е имал
основание да уважи възлагателната претенция на Р.К. по чл. 349, ал. 1 от ГПК
/ в този смисъл решение № 28/13.02.2014 г. по гр. д. № 5515/2013 г. на ВКС, I-
во ГО/.
Неоснователно е и наведеното възражение от жалбоподателката за
необоснованост на решението по претенцията за подобренията предявена по
реда на чл. 61 от ЗЗД, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства
и правилно е приел, че същата е недоказана, поради неустановяване на
момента на тяхното извършване – преди или след прекратяване на брака на
съделителите.
Правилно е и решението на съда в частта за разноските, тъй като същият ги
е разпределил съобразно правилото на чл. 355 от ГПК, взел е предвид че
искането по чл. 61 от ЗЗД е облигационно и за него страна, чието искане е
отхвърлено, следва да внесе разноски в полза на съда определени съобразно
чл. 78 от ЗЗД след постановяване на решението и правилно е присъдил в
полза на К. разноските за експертиза, заплатени от него за сметка на
ответната страна.
Предвид гореизложеното решението на РС- Севлиево в обжалваните части
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а жалбата да се
остави без уважени, като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото в полза на въззиваемия К. следва да се присъдят
направените разноски за въззивното производство в размер на 600 лв. –
заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260079 от 01.07.2021 г. постановено по гр. д.
№ 627/2019 г. от Севлиевския районен съд, като правилно и законосъобразно,
в частта, в която се отхвърля искането на Р. СТ. КР. по чл. 349, ал. 1 от ГПК и
се отхвърля иска за заплащане на подобрения на осн. чл. 61 от ЗЗД в размер
на 2 100 лв.
ОСЪЖДА Р. СТ. КР., с ЕГН **********, гр. С., ул. „Х.К.“ № *ДА
ЗАПЛАТИ на Г. П. КР., ЕГН **********, гр. С., ул. „Х.К.“ № *, направените
разноски за въззвината инстанция в размер на 600 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Решението в частта, в която е потвърдено решението по искането с пр. осн.
349, ал. 1 от ГПК, подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му пред ВКС. В останалата част на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1,
пр. първо от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4