Р
Е Ш Е Н И Е № 107
гр.Силистра, 27.10.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Антония Стоянова и с
участието на прокурор от ОП гр.Силистра Стефка Ганчева, като разгледа
докладваното от съдия М.Славова адм.дело
№ 168 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Б.Р.И. ***, подадена чрез представител по пълномощие адв. В.Г. ***,
срещу ОТКАЗ с рег. № 259000-2084/14.07.2020
г. на Началника на РУ-Дулово при ОД МВР гр.Силистра, за издаване на разрешение
за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана, на основание чл.83 ал.5, във
връзка с чл.58 ал.1 т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
С жалбата се твърди, че при отсъствие на материалноправните предпоставки за
произнасяне по оспорения начин, ответният орган въпреки това го е направил, с
което бил нарушил закона. Акцент е поставен върху довод, че посочената цел за
придобиване на оръжието - „за самоотбрана“ била установена с представено със
заявлението доказателство, представляващо Постановление от 26.05.2020 г. на РП
гр.Силистра по ДП № 259 ЗМ-125/19 г., както и от подробно описаните
обстоятелства в „Мотивация“ на заявителя от 15.06.2020 г. Твърди се, че и към
настоящия момент оспорващият се чувствал застрашен, което означавало, че
материалната предпоставка от чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ, макар и зададена
негативно, не била преценена правилно от ответния полицейски орган. Поддържа се,
че оспореният акт бил издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, като доминира оплакването за липса на
мотиви, от категорията на значимите, които да са годни да обосноват
постановения отказ. Оспорва се извършената служебна проверка относно същия
главен факт - налице ли са конкретни данни за непосредствена опасност или
потенциална заплаха за личността и/или имуществото на жалбоподателя, с
резултатите от каквато и не бил запознат жалбоподателят. На същата плоскост
/арг. чл. 146, т. 3 АПК/ се поддържа и оплакване, че не са му били искани
допълнителни обяснения или доказателства в тази връзка, по аргумент от чл.83
ал.2 ЗОБВВПИ. С оглед на всичко това се настоява за отмяна на атакувания отказ
и за присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата - Началникът на Районно управление гр. Дулово
при ОД на МВР гр. Силистра, не се представлява в производството и не депозира
становище по оспорването.
Прокурорът
при Окръжна прокуратура гр. Силистра
изразява становище за основателност на жалбата, тъй като счита, че е налице
противоречие между мотивите на обжалвания акт отнесени към друго физическо лице
(г-н К.) и неговия
диспозитив. Отделно от това поддържа, че по същество липсват мотиви за
постановения резултат, предвид изискването от чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. При
така констатираните съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, вкл. на нормативното изискване за форма от чл.83 ал.5 ЗОБВВПИ на
оспорения отказ, намира за законосъобразна неговата отмяна,в какъвто смисъл
дава заключение.
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК,
във вр. с чл.83 ал.6 ЗОБВВПИ. Съдът, съобразявайки
твърденията в жалбата и доводите, развити в хода на процеса, извърши преценка
на събраните доказателства и прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу индивидуален
административен акт /чл.21 ал.1 АПК/, подлежащ на съдебен контрол /чл.83 ал.6 ЗОБВВПИ/,
от лице с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок, а разгледана
по същество е и основателна.
Предмет на
съдебния контрол е изричен ОТКАЗ с рег. №
259000-2084/14.07.2020 г. на Началника на РУ-Дулово при ОД на МВР гр.Силистра,
разпореден по Заявление за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно
оръжие с цел самоотбрана, подадено от Б.Р.И. ***, УРИ 259000-1725/16.06.2020 г.
/л.12/. Оспореният индивидуален административен акт с отказно съдържание е
издаден на основание чл.83 ал.5 във връзка с чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ, от
компетентен полицейски орган, съгласно регулацията от чл.50 ал.3 ЗОБВВПИ -
началник на Районно управление на МВР по постоянния адрес на заявителя. Със
Заявлението са представени документите от чл.58 ал.1 т.1-т.10 ЗОБВВПИ
/л.13-л.25/. С Докладна записка УРИ: 259р-4961/25.06.20 г. на мл.полицейски
инспектор Р.е изразено становище, че не се установяват пречки за уважаване на
искането на заявителя, както и, че същият притежава валидно Разрешение за
носене, употреба и съхранение на ловно гладкоцевно оръжие. С друга Докладна
записка УРИ: 259р-5132/29.06.20 г. /л.27/, след извършена проверка (непосочено с какъв характер - по документи или по друг
начин) са установени същите обстоятелства - не са налице
пречките от чл.58 ал.1 ЗОБВВПИ, но е изразено становище, че не са установени
нормативните основания за издаване на исканото разрешение за закупуване на късо
огнестрелно оръжие. С трета Докладна записка УРИ: 259000-5561/14.07.2020 г. на
мл.полицейски инспектор служба „КОС“ /Контрол на общоопасните средства/, която
е специализираната служба по отношение на поставения за разрешаване въпрос пред
ответния орган, е изразено недвусмислено становище, че не са налице основания, предвидени
в ЗОБВВПИ, непозволяващи издаването на разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие.
При така събраните материали в хода на административното
производство, част от които с противоречиво съдържание, полицейският орган е
постановил оспорения акт, посочвайки изрично - „При извършена служебна проверка в хода на производството не бяха
установени конкретни данни от 2019 г. до настоящия момент за непосредствена
опасност или потенциална заплаха за личността или имуществото на г-н И..“ Обсъждайки разпоредбите на чл.58 ал.1 т.10 и
чл.76 ал.3 т.3 от ЗОБВВПИ, е извел извод, че основна предпоставка за издаване
на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за
това, каквато по отношение на заявителя г-н К., не била доказана.
Извършвайки контрол за законосъобразност, съгласно
регламента на чл.168 ал.1 АПК, съдът установи, че не са посочени фактическите
основания за постановения административен отказ, което е абсолютно основание за
неговата отмяна. Фактическите основания са юридическите факти, от които органът
черпи упражненото от него публично субективно право. Затова липсата им не
просто не позволява то да бъде проверено, а сочи пряко на отсъствието му. Тя не
може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства, тъй като изобщо няма
предмет на доказване (арг. чл. 170
ал.1 АПК). Не може да бъде заменена и от посочването на правни
основания. Съдебният контрол се извършва само по отношение на фактическите
основания, посочени в релевирания административен акт, каквито в случая
липсват. Такива не могат да бъдат изведени и от документите в административната
преписка, тъй като някои от тях си противоречат и не водят до формирането на
еднозначна воля. Обсъдените правни разпоредби от ответника не могат да заменят
фактите, които обосновават решаващия му извод. Посочената „служебна проверка“
не е конкретизирана от кого и по какъв начин е извършена, уведомен ли е
заявителят за нея и какви са изводите от съответните установявания. Ето защо
настоящият състав приема, че нарушението на изискването за форма,
представляващо липса на мотиви по главния факт в производството, е особено
съществено.
Настоящото произнасяне следва да бъде допълнено още:
Разрешението за придобиване на огнестрелно оръжие по своята правна природа е
облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на
установените в закона предпоставки. Изискванията са два вида - свързани с
личността на заявителя (т.1-т.9 на
чл.58 ал.1 ЗОБВВПИ) и, свързани с целта, за която се
иска разрешението (т.10). Безспорно е, че органът е длъжен да постанови акта
след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Разпоредбата
на чл.35 АПК го задължава да стори точно това. Обсъжданото изискване е
проявление на основен принцип в административното производство - принципа на
истинността от чл.7 АПК. Правилото от чл.83 ал.2 ЗОБВВПИ сочи кога и какво
органът е длъжен да укаже на заявителя, например - липсата или несъответствието
на изискуем документ, като отделно от това законодателят е регламентирал кои
релевантни факти органът установява сам, т.е. за кои факти събира служебно
доказателства по смисъла на чл.36 ал.1 АПК. В този контекст следва изрично да
се отбележи, че възражението на жалбоподателя, че не са му били искани
допълнителни доказателства за установяване на целта, нито са му били давани
указания в тази насока (вероятно визира
чл.83 ал.2 ЗОБВВПИ), следва да бъде отклонено като
неоснователно. С оглед на разпределението на доказателствената тежест между
органа и заявителя, именно на последния е задължението да формулира и изложи
факти и обстоятелства във връзка със сочената цел за издаване на исканото
разрешително. От заявлението на жалбоподателя е видно, че той е заявил цел за
самоотбрана. Дали и с какво ще обоснове основателността на заявената цел е
въпрос на преценка на самия заявител. Ако органът установи, че същата не е
доказана, което установяване и надлежно мотивира, той е длъжен да издаде
отказ,а не да предоставя на заявителя възможност да обоснове целта си. /Вж. Решение
№ 4505/15.04.20 г., адм.д. № 7458/19 г.; Решение № 4150/13.04.20 г., адм.д. № 8871/2019г.;
Решение № 10219/24.07.20 г., адм.д. № 1944/20 г. и мн.др. на ВАС, VIIО/. Разбира се, последно изложеното не може да промени
изхода на настоящия съдебен процес, но е от значение за бъдещото поведение на
страните.
Своевременно в процеса са поискани разноски от жалбоподателя,
каквито с оглед изхода на делото му се дължат, съгласно чл.143 ал.1 АПК, в установения
размер, както следва: 500 лева - възнаграждение за един адвокат /л.4/ и 10 лева
- държавна такса /л.5/. Същите следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на
учреждението, със статут на юридическо лице, което може да отговаря по
имуществени претенции и в чиято структура е органът, издал процесния по делото
отказ, каквото (ЮЛ), съгласно чл.37 ал.2 ЗМВР, е ОД на МВР гр.Силистра. Така
мотивиран и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният съд
гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Р.И. ***, ОТКАЗ с рег. № 259000-2084/14.07.20 г.,
издаден от началника на Районно управление гр.Дулово при Областна дирекция на
МВР гр.Силистра, с който на основание чл.83 ал.5 във връзка с чл.58 ал.1 т.10
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия, е отказано издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие
за самоотбрана на жалбоподателя.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР гр.Силистра, в чиято структура е РУ-Дулово, с административен адрес: гр.Силистра,
бул. „Македония“ № 144, да заплати на
Б.Р.И. ***, с ЕГН: **********, сумата от
510.00 /Петстотин и десет/ лева - съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: