Решение по дело №191/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260237
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 6 януари 2022 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20212150100191
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№260237                                             15.12.2021 г.                                      гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърски районен съд                                                                 граждански състав

на петнадесети ноември                                    две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

                                                                         Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Радостина Менчева

като разгледа докладваното от съдия Моллова- Белчева

гражданско дело № 191 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на С.Г.С., ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на Г.С.С., ЕГН **********,***, против Е.К.К., ЕГН **********. Сочи се, че С.С. и Е.К. са родители на Г.С.. От 2016 г. на С.С. са били предоставени родителските права върху детето. Ответницата живеела в Германия и се срещала със сина си не повече от веднъж годишно. В края на 2020 г. родителите постигнали споразумение майката да подпише декларация, с която се съгласява на Г. да бъде издаден международен паспорт и същия да пътува извън страната. Ответницата обаче не изпълнила тази част от договорката. Понастоящем бащата бил със статут на постоянно жителство във Великобритания, но не можел да добави и сина си поради липса на издаден международен паспорт на последния. С оглед на изложеното се моли да бъде постановено решение, с което да се замести съгласието на ответницата за издаване на международен паспорт на ищеца и съгласие за пътуване извън страната на детето, като се сочи, че се желае разрешение за пътуване на детето с цел екскурзия и опознаване на забележителности до близките на Република България страни- Република Гърция, Република Турция, Република Румъния, както и Федерална Република Германия и Обединеното кралство, за период от 10 дни, като предвид пандемичната обстановка не може да конкретизира точни дати.

В срокът по чл.131 от ГПК постъпи отговор от ответницата, с който не оспорва обстоятелството, че е майка на детето, както и че родителските права са предоставени на бащата. Сочи се, че многократно е искала съгласие от С.С. за пътуване на детето в Германия, включително и с оглед разрешаване на здравословен проблем, което й е било отказано. Заявява, че е недопустимо да се дава глобално предварително разрешение, като в случая се целяла промяна пребиваването на Г., което се извършва по друг ред. Липсвало изтъкване на определена необходимост от пътуване.

От Д. „П.“ по делото постъпи социален доклад, с който не се изразява ясна позиция от страна на социалната служба дали искането е в интерес на детето или не е. 

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е с правно основание чл.127а, ал.2 от СК.

Няма спор по делото, че с влязло в сила на 28.09.2016 г. решение е бил прекратен брака между Е.К. Стамова и С.Г.С., като на последния е предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака дете- Г.С.С.. На майката е определен режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, 5 дни през зимната ваканция и 5 дни през пролетната ваканция, както и 30 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

Безспорно е по делото и обстоятелството, че ответницата живее във Федерална Република Германия, с оглед на което осъществява сравнително редки контакти с детето в рамките на годината.  

В съдебно заседание бе изслушано становището на Г.С.. Същият изрази позиция, че желае да посети майка си в Германия, тъй като същата нямала възможност често да идва в България. Детето заяви, че през лятото на 2021 г. ответницата му била обещала да подпише декларация за издаване на паспорт, но не изпълнила обещанието си. В първоначално подадената искова молба, която изхождаше от Г.С., същия заяви позиция, че желае да пътува с баща си с цел екскурзия и разглеждане на забележителности в Република Гърция, Турция, Великобритания.

С оглед на така изложеното съдът намира следното:

Г.С. понастоящем е на 15 години. След три години предстои навършване на пълнолетие, когато същият ще може сам да взема решения по отношение на спорните по делото въпроси. Въпреки това съдът намира, че в интерес на непълнолетния е да има възможност да пътува и преди това. Настоящата инстанция счита, че Г.С. е на възраст, на която вече е осъзнато изразеното му желание да пътува и да се запознава с културата и историята на различни страни, което желание се потвърди и при изслушването на детето. Наред с това същото желае да посещава и майка си, за която няма спор, че се е установила трайно във Федерална Република Германия. Г.С. изрично заяви, че други роднини там няма. Ответницата също е изразила позиция, че желае детето да я посещава, като същевременно обаче очевидно не дава разрешение на Г.С. да бъде издаден паспорт, както и не подписва декларация- съгласие детето да напусне страната дори и с такава цел. Такова поведение е противоречиво и не кореспондира с изразената от ответницата позиция в писмения отговор. Общуването на детето с майката, още повече, когато същото се осъществява сравнително рядко, е от изключително значение за развитието на едно дете като пълноценна личност. В тази връзка основната цел на един родител следва да бъде на първо място интереса на детето, който в случая е даване възможността на Г.С. да посещава майка си, както и да обогатява общата си култура, посещавайки и страните, посочени от него. Ето защо съдът не споделя твърдението на ответницата, че следва да е налице специална, изрична необходимост от пътуване за да бъде дадено разрешение.    

С Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, е прието, че по реда на чл. 127а от СК съдът може да разреши пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем, или за неограничен брой пътувания, през определен период от време до определени държави. Предвид на това и с оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде дадена възможност на Г.С. да пътува, придружен от баща си, до всяка от държавите Федерална Република Германия, Румъния, Гърция, Турция, Обединеното кралство, до навършване на пълнолетие без ограничение в броя на пътуванията през годината и с продължителност до 10 дни за всяко от пътуванията. Следва да бъде посочено, обаче, че пътуванията следва да бъдат съобразени с определения на майката режим на по- дълги лични контакти, а именно полагащите й се 5 дни по време на зимната и пролетната ваканции, както и 30-те дни през лятото. Останалата ежемесечна дадена възможност на майката да посещава сина си, очевидно не се спазва, поради което и не следва да бъде предпоставка за създаване на затруднения на Г.С. да пътува. Приложеното към отговора на исковата молба съдебно решение на СРС по гр.д. № 8719/2014 г., е постановено преди детето на навърши 10- години. Видно от мотивите на решението съдът не е уважил иска, аргументирайки се именно с възрастта на Г.С.. В тази възраст /ненавършени 10 години/ действително детето няма все още ясно изразена потребност от опознаване на други страни, но понастоящем това вече не следва да е основание за отказ за удовлетворяване желанието и интереса на детето. Настоящата инстанция няма основание да не зачете мнението на детето, както и изложените от него специфични нужди за контакт с майка си в страната, в която същата пребивава дълготрайно. Пътувания на детето в искания кръг от държави, безспорно не биха изложили на риск детето, тъй като тези държави не са места на размирици или такива, в които не е препоръчително пътуване. Касае се за държави и за краткосрочни пътувания /до 10 дни/, в които е гарантирана възможността РБългария да контролира действията на родителя, комуто са предоставени родителските права. Наведените в исковата молба твърдения относно споразумение между родителите, касаещо имуществени отношения, стои извън предмета на настоящото производство, поради което и същите не ще бъдат разглеждани и коментирани.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

 

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на майката Е.К.К., ЕГН **********, да бъде издаден паспорт на детето Г.С.С., ЕГН **********.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на майката Е.К.К., ЕГН **********, детето Г.С.С., ЕГН **********, да пътува, придружено от баща си С.Г.С., ЕГН **********, до всяка от държавите- Федерална Република Германия, Република Румъния, Република Гърция, Република Турция, Обединеното кралство, до навършване на пълнолетие на детето, без ограничение в броя на пътуванията през годината, и с продължителност до 10 дни за всяко от пътуванията, с изключение на определения на майката Е.К. режим на по- дълги лични контакти, а именно полагащите й се 5 дни по време на зимната и пролетната ваканции, както и 30 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата С.С..

ДОПУСКА, на основание чл. 127а, ал.4 от СК, предварително изпълнение на настоящото решение.   

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд- гр.Бургас.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: