Решение по дело №2534/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260090
Дата: 28 септември 2020 г. (в сила от 28 септември 2020 г.)
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20195640102534
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260090

                                 28.09.2020 год., гр.Хасково

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на десети септември                  

през две хиляди и двадесета година

в състав:

 

                                                        СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

                                                                         

                                                                    

Секретар: Геновева Стойчева

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2534 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Т.З.К.,***, иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че обстоятелството, възоснова на което била издадена заповедта за изпълнение, бил подписан Договор за стоков кредит № 3123247 от 03.03.2018 год. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД  и  Т.З.К.. Сумата по договора е била преведена съгласно Общите условия  към дговора за стоков кредит директно на търговеца, от който кредитополучателят ще закупи съответната стока. Отпуснатата сума по кредита в размер на  859 лева  била преведена на търговеца по банкова сметка, ***лефон марка Huawei P10 Dual Gold. Съгласно посочения договор, страните се договорили, че общата сума на кредита възлиза на 888,07 лв., в т.ч. чиста стойност на кредита - 859 лева и 29,07 лева застрахователна премия.Уговорена била и възнаградителна лихва за времето на действие на договора, която възлизала на  87,26 лв. Или общо сумата, която кредитополучателят следвало да върне възлиза на сумата 975,33 лв. Кредитополучателят поел задължението да заплаща  точно и навременно определените съгласно погасителния план  9 броя равни  месечни вноски. Основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се подавали, бил сключен Договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 18.10.2018 год. към рамков договор от 20.12.2016 год., на основание чл.99 от ЗЗД  между “Уникредит  Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД  и „ Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземането било прехвърлено  изцяло в  полза на  ищеца по делото, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Крайният срок на погасяване на отпуснатия стоков кредит бил 07.12.2018 год.,съгласно погасителния план.Тъй като към момента на крайния срок на договора -07.12.2018 год. кредитът не бил погасен,то ответникът дължал и лихва за забава,размера на която ищецът определя на сумата от 104,83 лв. Срокът на договора към 07.12.2018 год. бил изтекъл и същият не е обявяван за предсрочно изискуем. Ищецът заявява още,че между него и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключен договор за продажба  и прехвърляне на вземания / цесия/ от 18.10.2018 год., на основание чл. 99 от ЗЗД. По силата на така сключения договор вземанията на последното дружество спрямо ответника били прехвърлени на ищеца с всички привилегии, обезпечения, лихви и други. Твърди, че на длъжника - ответник в производството били изпратени две уведомления за извършената цесия, които се върнали в цялост като неполучени. Заявява още, че следва да се приеме уведомяването за редовно с връчването на исковата молба, което връчване съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр.1 от ЗЗД.В този смисъл твърди,че извършеното прехвърляне на вземането поражда действие спрямо длъжника и на основание чл. 99 ал.4 от ЗЗД следва да се съобрази от съда,тъй като е факт с правно значение за спорното право. Ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и било образувано Ч.гр.д. № 1015/2019г. по описа на РС-Хасково, по което била издадена заповед за изпълнение за посочените в исковата  молба суми. Тъй като заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Изложеното обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: 888,07 лв. – главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.05.2019 год.;82,67 лв.- договорна лихва за периода от 07.04.2018 год. до 07.12.2018 год.;104,83 лв. – лихва за забава за времето от 07.04.2018 год. до 07.05.2019 год., които суми са присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1015/2019 г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира разноски за заповедното и настоящото  производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск, като вероятно основателен,  да се уважи.

На ищеца следва да се присъдят направените по настоящото дело и по заповедното производство разноски, общо в размер на 350 лева, от които 225 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 125 лева, направени разноски по Ч.гр.д. № 1015/2019г. по описа на Районен съд-Хасково.

 

          Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, съдът

 

                                                    Р    Е    Ш    И :       

 

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.З.К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ  на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумите, както следва: 888,07 лв. – главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.05.2019 год. до окончателното й изплащане; 82,67 лв.- договорна лихва за периода от 07.04.2018 год. до 07.12.2018 год.;104,83 лв. – лихва за забава за периода от 07.04.2018 год. до 07.05.2019 год., за които суми е издадена Заповед № 448/08.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1015/2019г. по описа на Районен съд-Хасково.

ОСЪЖДА Т.З.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата в размер на 350 лева, от която 225 лева, представляваща разноски по настоящото дело и 125 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 1015/2019г. по описа на Районен съд-Хасково.  

Решението не подлежи на обжалване.     

                                                                  

 

                                                         СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.