Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 801
04.03.2020
година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12282 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано е по искова
молба на Й.Т.Т. против „Изи Асет Мениджмънт”
АД, ЕИК *********, с която са предявени осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за
паричен заем **** г., който бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В
исковата молба се излагат съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 11,
ал. 1, т. 9, 10, 11, чл. 11, ал. 2 ЗПК, 19, ал. 4, чл. 33 ЗПК и за нарушаване
на добрите нрави.
Счита, че поради недействителността на договора, съответно
клаузата за лихва, получената сума над върнатата главница била без правно
основание. Иска ответникът да бъде осъден да плати сумата от 1585.50 лева,
получена без основание за възнаградителна лихва, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска.
Твърди, че неподписването на ОУ не води до недействителност на договора, защото
същият е сключен преди въвеждането на това изискване в закона. Твърди, че
изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК било спазено– размерите на ГЛП и ГПР
били изрично посочени в договора. Общият размер на плащанията, изчислен към
момента на сключване на договора, бил посочен. ГПР се изчислявал в проценти и
не представлявал фиксирана сума, а коефициент. Изискването на чл. 11, ал.1, т.
9 ЗПК не било приложимо, т.к. се прилагал фиксиран годишен лихвен процент, а
изискването на т. 11 било спазено, тъй като не било необходимо предоставянето
на информация за последователността на разпределение на вноските между
различните непогасени суми. Размерът на лихвата можел лесно да бъде установен
предвид посочените стойности на заема и общата сума, която следвало да бъде
върната. Клаузата за възн. лихва не противоречала на добрите нрави– размерът й
бил резултат от свободно договаряне между страните и не бил прекомерен. Към
момента на сключването на договора законът не предвиждал и ограничение за ГПР. Излагат
се съображения за взаимоотношенията с ищцата и изминалия дълъг период от
сключването на договора. При условията на евентуалност намира, че лихвата
следва да бъде намалена до трикратния размер на законната лихва. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли се за отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото
се установява, че на ****. са сключили договор за паричен заем № ****, по който
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на кредитор, е предоставило на ищцата,
в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 5000 лева, който е следвало
да бъде върнат в срок до 24.11.2014 г. с плащането на 22 седмични погасителни
вноски. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент от 106.5 %, а ГПР е 512.10%.
Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова
институция по чл. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата
валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК.
Относно уговорената възнаградителна лихва:
В съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на
добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а
за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва). В тази насока: Решение
№ 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение №
901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о., както и практиката на ПОС: Решение
№ 526 от 2.05.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение
№ 1210 от 12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018 г.Решение №
943 от 5.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г.Решение № 85 от
16.01.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 г.
Съдът намира, че посоченият критерий не може да бъде
възприет за абсолютен, тъй като противоречието на добрите нрави следва да се
прецени съобразно всеки конкретен случай, но при изследването на този въпрос, трябва
да се вземе предвид съотношението между уговорения размер на възнаградителна
лихва и законната лихва, наред с останалите условия и характеристики на
договора.
В случая отчитайки, че възнаградителната лихва е цената за
предоставеното ползване на заетата сума, както и конкретния й размер от общо 2277.82
лева, представляващ 45.55% от предоставената сума от 5000 лева, сравнително
краткия срок на ползване- 22 седмици (около 5 месеца) и липсата на други данни
увеличаващи риска, настоящият състав счита, че размерът на лихвата от 106.50% противоречи на добрите нрави, тъй като е
необясним с разходите, които прави ответникът и с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба.
Предвид нищожността на клаузата за възнаградителна лихва,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва. От
приетата справка за извършени плащания се установява, че ищцата е платила по
договора възнаградителна лихва в размер на 2277.82 лева, която се явява платена
при начална липса на основание и подлежи на връщане.
Предвид установяването на внесени без
основание суми, следва да се разгледа направеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност.
С разпоредбата на
чл.111, б.
”в” ЗЗД е прогласено, че с изтичането на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. В случая по отношение на договора за заем не намира приложение
кратката тригодишна давност съгласно чл111 б. „в“ ЗЗД, тъй като подлежащите на
връщане суми са дадени без основание и не попадат в изброените хипотези. При
фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието не е налице при самото извършване на
престацията,
поради което следва да се приеме, че давностният срок е по чл.
110 ЗЗД и започва да
тече
за всякo плащане от деня на извършването му. В този смисъл е и т. 7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС. Това означава, че по отношение на плащанията, извършени
без основание за периода от 28.07.2014 г. до 03.09.2014 г., петгодишният давностен срок не е
изтекъл, предвид датата на подаване на исковата молба-24.07.2019г. Съгласно
приетата справка за този период ищцата е заплатила сумата от 1585.50 лева. За
същата е предявена и настоящата претенция, поради което е основателна в пълен
размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да
бъде присъдена сумата от 50 лева за д.т. съгласно списъка по чл. 80 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адвокат Г. следва да бъде присъдена сумата
от 340.99 лева за адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – *****, да заплати
на Й.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1585.50 лева – получена без основание за възнаградителна
лихва за периода ****. по сключения между страните договор за паричен заем № *****
г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаването на исковата молба на 24.07.2019 г. до окончателното
погасяване.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – *****, да заплати
на Й.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 50.00 лева- разноски за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – *****, да заплати
на адв. С.А.Г.,***, със служебен адрес – *****, сумата от 340.99 лева–
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Й.Т.Т. по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.