№ 916
гр. Бургас, 14.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500345 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Подадено е възражение от адвокат Н.Д. в качеството му на пълномощник на Н. Н. Н.,
ЕГН: ********** против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена на 11.01.2013г. от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 188/2013г.
Н. твърди, че на 10.02.2022г. е узнал от ЧСИ Таня Маджарова, че против него е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.01.2013г. по
ч. гр. д. № 188/2013г. През цялата 2013г. той не е имал обичайно местопребиваване в
Република България, а е живял във Великобритания – основание по чл.423, ал.1, т.2 от ГПК
за приемане на възражението. Н. анализира разпоредбата на чл.48, ал.7 от КМЧП, която
дефинира понятието „обичайно местопребиваване“ и прави искане да се приеме
възражението му против заповедта.
Подадена е частна жалба от адвокат Н.Д. в качеството му на пълномощник на Н. Н.
Н., ЕГН: ********** против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена на 11.01.2013г. от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 188/2013г. в частта за
разноските. Частният жалбоподател иска от съда да отмени заповедта в частта, в която
длъжникът е осъден за разноски в размер на 158,14 лева.
Като взе предвид твърденията на възразяващия и частен жалбоподател и
представените по делото доказателства, съдът приема следното:
ФАКТИ:
На 11.01.2013г. Районен съд – Бургас издава заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която разпорежда на длъжника Н. Н. Н., ЕГН: **********
от гр. Бургас, кв. „НХК 19“, бл.2, вх. Б, ет.1, ап.1 да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Луик Льо Пишу следните
суми:
1 806,90 лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки ли
услуги № PLUS – 01551078/04.02.2011г.;
1
860,78 лева – надбавка, представляваща печалба на кредитора;
239,46 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.08.2011г. до
20.12.2012г.;
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
10.01.2013г. до окончателното изплащане на вземането и
158,14 лева – съдебно деловодни разноски.
На 10.02.2022г. длъжникът е уведомен за издадената заповед.
На 24.02.2022г. Н. подава възражение против заповедта за изпълнение и частна жалба
против заповедта в частта за разноските.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Възражението е подадено в законоустановения срок от лице, което е легитимирано да
търси защита. Поради това, възражението е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, възражението е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването
на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не
му е била връчена надлежно. Възражението по чл.423, ал.1 от ГПК е извънреден способ за
защита на длъжника в заповедното производство и съдът проверява неговата основателност
само на заявените основания за нарушено право на защита, без да се произнася по
съществото на изпълняемото право. С приемането на възражението се възстановява
висящността на заповедното производството и възможността да се подаде възражение по
чл.414 от ГПК, а с неприемането му се запазва стабилитета на заповедта за изпълнение и
издадения изпълнителен лист. В конкретния случай наведените от Н. фактически твърдения
се основават на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК – заповедта за изпълнение не му е била връчена
лично и в деня на връчването длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Република България. Това възражение е основателно.
Понятието обичайно местопребиваване е дефинирано в чл.48, ал.7 от КМЧП като
място, в което лицето се е установило да живее без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. В конкретния случай, от
представените по делото удостоверения за национален осигурителен номер и за подадена
данъчна декларация, е видно, че в периода 2012г. – 2013г. длъжникът, срещу когото е
заповедта, е пребивавал във Великобритания. Този факт се потвърждава и от приложените
по делото извлечения от банковата сметка на Н. в Barclays Bank за периода от месец
октомври 2012г. до месец юли 2013г. Според едно от тези извлечения, на 14.01.2013г. Н. е
внесъл в банковия клон на банката, находящ в Bromley, London North Sutton 33 сумата от
150 паунда в брой. Подобни плащания са извършвани периодично през 2013г. (на 26
февруари 2013г., на 15 април 2013г. и др.) Представените документи удостоверяват също
теглене на суми от посочената сметка, което е осъществено от банкомати във
Великобритания (Barclays Croydon 8 – на 17 май 2013г., Barclays Wembley 3 – на 20 май
2013г. и др.) Изложените факти дават основание да се приеме, че през 2013г. Н. не е имал
обичайно местопребиваване в Република България, поради което възражението му е
основателно и трябва да се приеме.
Частната жалба на Н. против заповедта за изпълнение в частта за разноските, е
подадена заедно с възражението, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
От съдържанието на представената заповед се установява, че присъдените разноски
2
са в размер на 158,14 лева. Общият размер на задълженията по заповедта е 2 907,14 лева,
поради което дължимата държавната такса възлиза на 58,14 лева. Остатъкът от 100 лева се
явява възнаграждение за процесуално представителство, което е в минимален размер и не е
прекомерно. Поради това, същото не следва да се редуцира.
По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се
остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на Н. Н. Н., ЕГН: ********** против заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 11.01.2013г. от Районен съд – Бургас
по ч. гр. д. № 188/2013г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. Н. Н., ЕГН: ********** против
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 11.01.2013г. от
Районен съд– Бургас по ч. гр. д. № 188/2013г. в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3