МОТИВИ КЪМ НОХД 408/09Г.
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт.
Обвинението е против С.С.С. ***, за това, че за времето от 29.03.2002 г. до месец януари 2009 г. включително, в гр.
Белово, област Пазарджишка, след като е осъден да издържа свой низходящ –
непълнолетното си дете Георги С.С., роден на 07.03.1993 г., чрез неговата майка
и законен представител Й.Г.П. ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 82 месечни вноски по 20 лв.
всяка или сумата от 1640 лв., като деянието е извършено повторно – престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. с ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда и налагане на
наказание, определено при условията на чл. 55 от НК.
Подсъдимият
се признава за виновен.
Районният
съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в своята
съвкупност, предвид чл. 301 от НК, по свое вътрешно убеждение и ръководейки се
от закона, установи:
Подсъдимият
С.С.С. е осъден
да заплаща месечна издръжка на непълнолетния си син Ге. С.С./роден на
07.03.1993 г./ в размер на 20 000 неденоминирани лева по одобрена на
01.07.1998 г. спогодба по гр. д. № 1599/98 г. на Пазарджишкия районен съд.
Поради
неплащане на издръжката, С. бил осъден с присъда на Пазарджишкия районен съд по
НОХД № 71/02 г. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. Присъдата влязла в
законна сила на 29.03.2002 г.
След
влизане на осъдителната присъда в сила, обв. С.С. продължил да не изпълнява
ликвидното и изискуемо задължение за
ежемесечна вноска в полза на сина си. Бездействието му продължило от 29.03.2002
г. до месец януари 2009 г.
включително, което се равнявало на 82 месечни вноски по 20 лв. всяка, или общо
дължимата издръжка възлизала на сумата от 1640 лв.
Данните по делото са напълно
непротиворечиви и еднозначно сочат обективна и субективна съставомерност на
инкриминираното престъпно деяние.
Установено е,че бракът между
подсъдимия и св. п. е прекратен с развод и че с бракоразводното решение влязло
с сила на 06.12.96г. подсъдимият е бил осъден да заплаща на роденото от брака
дете Г. в размер на 1000 лв. като месечна издръжка.
със съдебно одобрена спогодба по
гр.д. 1599/98г. на ПРС размерът на издръжката дължима от подсъдимия е станал
20 000 лв. нед. или 20лв.- ден.
Няма спор по делото, че в рамките
на инкриминирания период подсъдимият не е изпълнявал задължението за заплащане
на издръжка на детето си, чрез неговата майка и законна представителка.
Обясненията на подсъдимия относно
причините за това не засягат изводите за обективна съставомерност на деянието.
От друга страна решението ,с което е осъден да заплаща издръжка и то в
посочения размер и по определения от съда начин , му е станало известно, така
че неизпълнението е била съзнателно и е несъмнено установена и субективната
страна на деянието.
С присъда на районен съд
Пазарджик подсъдимият е бил осъден по НОХД 71/02г. за сощото по вид
престъпление – по чл. 183, ал.1 от НК, поради което и с оглед разпоредбата на
чл. 28у ал.1 от НК деянието е повторно ( присъдата е влязла в сила на 29.03.02г.
и с нея е аложено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е било
отложено за определен тригодишен изпитателен срок, който е изтекъл към
29.03.05г.)
Действително има както гласни
така и писмени доказателства за погасяване на част от задълженията- платени са
били от началото на периода общо 27 вноски в общ размер на 540 лв. , с които
всъщност подсъдимият е погасил задълженията си за периода от 29.03.02г. до
29.06.04г. поради това и за този период съдът оправда
подсъдимия , като прие, че той е виновен само за престъпление по чл. 183, ал.4
вр. Ал.1 за периода 29.06.04г.- до м. януари 2009г.
Останала неплатена е, както става
ясно, основната част от общата дължима
парична сума. Причините за това освен, че се сочат в обясненията на подсъдимия
са и доказани с писмени доказателства. Той работи не на постоянен трудов
договор и няма регулярни парични постъпления. Като шофьор получава курсове и за
всеки от тях- заплащане, но предварително не е договорен с възложителя нито
техният брой, нито други параметри, които да гарантират сигурност на доходите
му. Наред с това настоящата му съпруга
страда от сериозно психично заболяване, поради което често е на стационарно
лечение в Държавна психиатрична болница Пазарджик . От друга страна това засяга и възможността
за пълноценна трудова реализация на този член на семейството, а натоварва и
бюджета му с разходи за лекарства. Вярно е, че законът се „ отнася” безразлично
към тези доводи с оглед съставомерността на деянието, но те няма как да се
игнорират при индивидуализацията на наказанието. Последното следва да бъде от
една страна възмездие и то справедливо за извършеното престъпно деяние, а от
друга и целесъобразно – тоест да бъде така по своя вид и размер с оглед
законоустановените критерии, че да постигне заложените цели на специалната и
генерална превенция. В конкретния случа съдът прие, че обстоятелствата, поради
които подсъдимият е бил в невъзможност да изпълнява задължението си комплексно
се отразяват върху характеристиката на извършеното от него престъпно деяние и
то така, че го правят изключително различно съпоставено с останалите
престъпления от същия вид. Наред с това и също по тези съображения съдът прие,
че в случая и най-ниското предвидено в закона наказание за извършеното от него
престъпление би се оказало прекомерно тежко съпоставено с тежестта на
престъплението. При това наказанието се определи при условията на чл. 55 ал.1
т-2 б.В от НК, като предвиденото наказание пробация се замени с глоба. За да
определи нейния размер съдът съобрази от една страна продължителния период на
неплащане на издръжката, а от друга и
причините, които са наложили това. Така, за да може да обоснове очаквания, че с
това наказание ще се постигне поправително, превъзпитателно и възпиращо въздействие
върху подсъдимия , а и общопревантивен ефект съдът прие, че глобата следва
да се определи в размер на 100 лв.
По отношение на кумулативно
предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 183,
ал.4 от НК – глоба съдът постанови на основание чл. 55, ал.1,т. 3 НК то да не бъде
изтърпявано.
Причините се обосновават от факта, че по начало всяко едно от наказанията глоба
или пробация ( при която първите две мерки по чл. 42а ал.2, т.1 и 2 от НК са
задължителни) би ограничило възможностите на подсъдимия да изпълнява за в
бъдеще задължението си за плащане на издръжката като се има предвид начина , по
който изкарва доходите си.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си, която обяви на страните като
разясни възможостите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: