Р Е Ш Е Н И Е:
№ 631 /
13.11.2017 година, гр. Пещера
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав
На 17.10.2017 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
Секретар: Т. Д.
като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по
гр. дело № 996 по описа за 2017 година
Предявен
е установителен иск по чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 415 от ГПК.
В исковата молба ищецът
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, ЕКСПО 2000, представляван от Ц. К. П.
и М. Т П., чрез юрк. К., против ответниците П.Д.Д., М.В.Д. и Д.И.Д. ***,
твърди че със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 131/2016 г.
ответниците са осъдени да заплатят общо, дължими суми в общ размер на
23 028,52 лв. по договор за банков кредит от 16.01.2008 г., както следва:
главница в размер на 13 926,86 лв., редовна лихва в размер на 1455,93 лв.,
наказателна лихва в размер на 7645,73 лв. и законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издавен на Заповед за
изпълнение (29.01.2016 г.) до окончателното изплащане на вземането. Твърди още,
че ответниците възразили на издадената Заповед за изпълнение в законовия срок. Искането
им се основавало на следните фактически обстоятелства и правни доводи, а именно:
С
договор за банков кредит № 44007 от
16.01.2008 година сключен между банката настоящ ищец и П.Д.Д. –настоящ
ответник, ведно със солидарните длъжници:М.В.Д. и Д.И.Д. ищецът в качеството му на кредитодател
отпуснал на ответника в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 25 281.25 лева, който
е бил напълно усвоен на 16.01.2008
година.Договорът е бил изменен и
допълнен със споразумение от 31.03.2011 година. Съгласно договорените клаузи
крайният срок за погасяване е бил 20.01.2015
година е целта на кредитиране е била за
инвестиция. Сочи се още ,че страните договорили
редовна лихва в размер на 12.9%,начислена от датата на усвояване на
сумата по кредита на годишна база
за реалния брой дни на ползване на сумата по кредита, като страните са определили
и размера на обезщетението в случай на забава при заплащане на дължимата вноска по кредита-наказателната лихва в размер на 48%,която се начислявала на годишна база върху просрочената сума за времето на забавата до окончателното й погасяване. В ч.3 от договорът бил описан
начинът на погасяване на всички дължими суми по кредита:една първа вноска в размер на 521.95 лева дължима
на 20.02.2008 година и 83 равни месечни вноски ,всяка в размер на 458.54 лева ,дължими на 20
число от съответния месец,считано от 20.03.2008 година до 20.01.2015 година
.Твърди се още ,че кредитополучателят и солидарните длъжници са изпаднали в
забава относно заплащането на
погасителните вноски с падежни
дати относно целия период от 20.01.2012 година до 20.01.2015 година,което се
явява неизпълнение на договора. С изтичане на срока на договора-20.01.2015
година цялото задължение е станало изискуемо,поради което банката е депозирала
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Възражението на длъжниците
срещу издадената заповед мотивира правния интерес на ищеца да установи вземането
си. Моли
да се постанови решение, с което се приеме за установено по отношение на
ответниците, че съществува вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение,
както следва: главница в размер на
13 926.86 лева ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение -29.01.2016 година до окончателното
изплащане на същата; изискуема редовна
лихва в размер на 1 455.93 лева,за периода от 20.12.2012 година до
19.01.2015 година;изискуема наказателна
лихва в размер на 7 645.73 лева, за периода от 20.01.2013 година до 28.01.206
година както и разноски в размер на 1336лева.
Претендират
се и направените в настоящото производство разноски по делото. В
подкрепа на твърденията си сочи доказателства.
В указания от съда срок,
ответниците са депозирали писмен отговор, в който не
оспорват обстоятелството ,че на 16.01.2008 година е сключен договор за банков
кредит между ищецът и ответникът П.Д. като същият е обезпечен с поръчителство
от страна на ответниците М.Д. и Д.Д..Не оспорват обстоятелството ,че с този
договор ищецът се е задължил да предостави
на ответника П.Д. в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 25 281.25 лева ,като
целта на кредита е била инвестиция с договорен лихвен процент от 12.9% и наказателна лихва от 48%.Не оспорват и
обстоятелството ,че крайният срок за издължаване на кредита е бил 20.01.2015 година.Твърдят още
,че е договорено погасяване на главница и лихва чрез внасяне
на една вноска в размер на 458.54 лева
,като са договорени внасянето на 83
равни месечни вноски и една в размер на 521.95 лева. Правят възражение за изтекла
погасителна давност на част от вноските, описани в отговора,а
именно за периода от 20.01.2012 година до 20.01.2013 година.Направено и
възражение за прекомерност на договорената наказателна лихва като клаузата
следва да бъде прогласена за нищожна на основание чл.26,ал.1 ,пр.3 от ЗЗД.Признават
,че дължат само част от задължението по договора ,поради което на основание чл.78,ал.2 от ГПК на ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски по делото.Не сочат доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът
приема за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства: договор за
банков кредит № 44007/16.01.2008 година; Общи условия на Райфайзенбанк (България)“ за предоставяне
на Микро кредити; погасителен план;споразумение се установява ,че на 16.01.2008
година между „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД и П.Д.Д. *** е сключен договор
за кредит № 44007, по силата на който банката в качеството й на кредитор е предоставила на ответника в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 25 281.25 лева,срещу задължението
на последния да върне сумата в срок до 20.01.2015 чрез 83 равни
анюитетни месечна вноски в размер на
458.54 лева и една в размер на 521.95
лева. Установява се още ,че ответникът е поел и задължение да заплаща годишен лихвен процент в размер на 12.9% и наказателна лихва в размер на 48%.Договорът
е обезпечен с поръчителство от страна на М.В.Д. и Д.И.Д.. Страните са подписали
и погасителен план неразделна част от договора. Със споразумение от 11.03.2011
година страните по договора са предоговорили условията по договора за кредит №
44007 от 16.01.2008 година относно
дължимата вноска за месец март 2011 година в размер на 926.51 лева да се
заплати на 20.04.2011 година.
По делото
е приложено ч. гр. дело № 131/2016година по описа на Пещерския районен съд, от което се
установява ,че същото е образувано
по заявление на “ Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл.417 от ГПК срещу
П.Д.Д.,М.В. Д. и Д.И.
Д. за парично вземане в размер на
: главница от 13 926.86
лева; изискуема редовна лихва в размер
на 1 455.93 лева,за периода от 20.12.2012 година до 19.01.2015
година;изискуема наказателна лихва в
размер на 7 645.73 лева ,за периода от 20.01.2013 година до 28.01.2016
година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 29.01.2016
година до окончателното й изплащане ,както и направените по делото разноски в
това число д.т и възнаграждение на юрисконсулт.Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед № 16 от 29.01.2016
година
за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ, с която се разпорежда длъжникът П.Д.Д.,М.В. Д. и Д.И. Д. да
заплатят солидарно на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД: главница от 13 926.86
лева; изискуема редовна лихва в размер
на 1 455.93 лева,за периода от 20.12.2012 година до 19.01.2015 година; изискуема наказателна лихва в размер на 7 645.73
лева, за периода от 20.01.2013 година до 28.01.2016 година ,ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от 29.01.2016 година до окончателното й
изплащане ,както и направените по делото разноски в това число д.т и
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 1336 лева.Установява се още ,че срещу
заповедта за незабавно изпълнение е депозирано възражение и от тримата длъжници /входирани на 11.01.2017
година в деловодството на РС-Пещера/ ,поради което на заявителя е указано, че в едномесечен срок от съобщението може да
предяви иск за установяване на вземането си . Видно от данните по делото
съобщението е връчено на заявителя на 18.01.2017 година ,като на 20.02.2017
година /първият работен ден,тъй като 18.02.107 година изтича в събота/
заявителя е предявил иск срещу длъжниците.
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно- икономическа експертиза като вещото лице Ц. К. в заключението си сочи
,че при извършената от нея проверка констатирала ,че сумата по отпуснатия
кредит с Договор за банков кредит № 44007 16.01.2008 год., от 25 281.25 лева е
отпусната на 16.01.2008 г. по сметка IBAN ***к(България)ЕАД.Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК за периода 20.01.2012 година до 20.01.2015 година е констатирала наличие на просрочени задължения от страна на длъжниците по договора.Размерът на непогасените задължения на длъжника по
Договора за кредит № 44007 /16.01.2008 год. към датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение 29.01.2016 год.
е 23 489.09лв. и по елементи е както следва :Усвоена и непогасена
главница в размер от -13 926.86лв.;Начислена
редовна / възнаградителна /лихва - 1 455.93 лв.;Начислена наказателна лихва в размер на 7 645.73 лв. Разноски / съдебни/ 460.57лв. Размерът на непогасените задължения на
длъжника по Договора за кредит към
датата на изготвяне на заключението - 04.10.2017 год. е 26
958.39 лв. В заключението се сочи още ,че
заявената в исковата
молба наказателна лихва от 7 645.73 лв. е начислена върху просрочената
главница/ от дължимата вноска / падежирана в периода 20.01.2012 год.-20.01.2015
год.Периодите, за които се е начислявала наказателната лихва на просрочена
главница са от датата на падежа - 20 число на месеца до 28.01.2016
год.Наказателната лихва на 28 от падежираните периоди от 20.01.2012г. -
20.04.2014 год. е със заявената в Договор № 440007 за банков кредит от
16.01.2008 год., и Споразумение от 31.06.2011 год. - наказателна
лихва от 48 %.Наказателната лихва на 9 от падежираните периоди от
20.05.2014г.-20.01.2015 год. е със заявената в Договор № 440007 за банков
кредит от 16.01.2008 год. , и Споразумение от 31.06.2011 год. -
възнаградителна лихва 12.90 % - по вътрешно решение на Райфайзенбанк
/България/ЕАД.Броят
на дните на просрочие към датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение 29.01.2016
год. Е 1 470 дни, а броят на дните на
просрочие към датата на подаване на и скова молба - 20.02.2017 год. са 18558дни. В заключението се сочи още ,че
след депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-29.01.2016 година до 27.09.2017 година не е констатирала плащания от страна на ответниците по процесния договор.Разпитана в с.з. вещото
лице К. сочи ,че последното плащане от страна на ответниците е на 21.03.2012
година ,с което са покрити стари
задължения по процесния договор,като вноската, която е останала непокрита е от 20.1.2012 година Констатирала е че
банката е приела решение да намали наказателната
лихвата и вече същата е в размер
на 12.9% колкото е договорената възнаградителна лихва.За периода
от 20.01.2012 година до 20.01.2014
година наказателната лихва е договоране в размер на 48%, но такава лихва е само
начислявана ,но реално не е плащана от кредитополучателя.Констатирала е ,че
докато ответникът редовно е погасявал
задълженията си банката си е начислявала
единствено редовната договорена лихва от
12.9%.
Заключението е
прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК.
Посоченият текст предвижда ,че искът за съществуване на
вземането се смята за предявен от момента на
подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ,когато е спазен срокът по чл.415 ,ал.1 от ГПК .
За да бъде уважен
искът за съществуване на
вземането с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК следва да бъде установено безспорно
,че искът е допустим и че
претендираното от ищеца вземане съществува
в размера ,който е посочен в
исковата молба.
Безспорно се установява по делото ,че са налице
положителните процесуални
предпоставки за предявяване на иска
–издадена заповед за изпълнение; писмено
възражение срещу нея и спазване на
едномесечния преклузивен срок, в рамките на който следва да бъде предявен установителният иск.
В исковата си
молба ищецът твърди ,че между него и
ответника е
възникнал валиден договор за банков кредит.
Договорът за
банков кредит е търговска сделка
по смисъла на чл.430 и сл.от ТЗ, съгласно който- с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока, а съгласно ал.2 - заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с
банката. Съгласно чл. 430, ал.3 от ТЗ договорът за банков кредит
се сключва в писмена форма, като форма за действителност. Изцяло в тежест на
ищцовата страна е да докаже сключването на този договор.В настоящия случай от
събраните по делото доказателства безспорно се установи наличие на писмен
договор за кредит 16.01.2008
година , по силата на който ищецът е предоставил на П.Д.Д. заем в размер на 25 281 лева ,като сумата е била усвоена от заемателя ,с оглед на констатираното от вещото лице К.
.Установи се още ,че договорът е
обезпечен с поръчителство от М.В. Д. и Д.
И.Д..По делото не се оспорва от страните, че крайният срок за
издължаване на заетата сума е 20.01.2015 година.От заключението на вещото лице К.
се установи още,че последното плащане по
процесния договор от страна на ответниците е на 21.03 2012 година ,с което са
били покрити старите задължения по
договора като изцяло е останала непокрита вноската на 20.01.2012 година.Според
приетата експертиза задължението на
ответниците по договора е в размер на непогасена главница от 13 926.86
лева;редовна лихва в размер на 1455.93 лева
и наказателна лихва за забава в размер на 7 645.73 лева.
Следователно от изложеното съдът
счита ,че ищецът има валидно и изискуемо вземане в това число главница в размер на
13 926.86 лева ;редовна лихва в размер на
1455.93 лева и наказателна лихва в размер на 7645.73 лева,поради което
съдът следва да постанови решение ,с което да уважи предявения иск.
Неоснователни са доводите на ответника за изтекла погасителна давност.Понятието "периодични плащания" по смисъла
на чл. 111, б. "в" от ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да да равни
и плащанията да са еднакви" е неправилно, защото то се отнася за срока, в
който се погасяват по давност вземанията на топлофикационните, на
електроснабдителните и водоснабдителните дружества и на други доставчици на
комуникационни услуги, които съдържат изброените по-горе признаци. При договора
за заем обаче срокът за погасяване на цялото задължение е предварително
определен при сключването му и от настъпването на изискуемостта за цялата заета
сума започва да тече срокът на погасителната давност. Плащането на части на
едно отначало определено цяло задължение не е идентично на "периодично
плащане". С разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД е прогласено,
че с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви
и за други периодични плащания. В случая поставеният въпрос е относим само към
последната хипотеза на посочената правна норма. За да е налице периодично
плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен характер, или да е
установено като такова със закон. Периодичните плащания представляват
самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и
произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо
и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за заем е
налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане
на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора.",поради което е приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД."
Неоснователно е и възражението за
нищожност на договорената наказателна
лихва тъй като от заключението на вещото лице К. се установи ,че за периода ,в който ответниците са били редовни платци такава лихва не е начислявана,а след това с решение на банката същата е намалена на 12.9% каквато е и договорената редовна лихва
В тежест на
ответниците следва да се възложат и направените в настоящото производство
разноски в размер на 719.57 лв.
Водим
от горните съображения,
Пещерският районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на П.Д.Д. с ЕГН-********** ***, Пазарджишка област, ул.“***, М.В.Д.
с ЕГН-********** ***, Пазарджишка област, *** и Д.И.Д.
с ЕГН-********** ***, Пазарджишка област, ***, че Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, ЕКСПО 2000,
представляван от Ц. К. П. и М. Т П., има валидно и изискуемо вземане срещу тях както следва: главница от 13 926.86 лева; изискуема редовна лихва в размер на 1 455.93 лева,за
периода от 20.12.2012 година до 19.01.2015 година; изискуема наказателна лихва в размер на 7 645.73
лева, за периода от 20.01.2013 година до 28.01.2016 година, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.01.2016 година до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА П.Д.Д., М. В.Д. и Д.И.Д. да заплатят на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД гр. София разноски в размер на
719.57 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: