Р Е Ш Е Н И Е
№ 3704 20.12.2019 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
осемнадесети декември две
хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 5842 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от В.А.А. против Главна дирекция „Национална
полиция“ и е за осъждане на ответника да заплати сумата от 738 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер
на 123 часа за периода от 22.07.2016 г. до 22.07.2019 г., получени след
преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба, както и сумата от 90 лева мораторна лихва
върху всяко едно дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за процесуалния период, като размера на претенцията, върху каква главница и за
какъв период са уточнени с молба от 30.07.2019 г.
В
законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира исковете за неоснователни.
В
проведеното на 27.11.2019 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214
от ГПК изменение на размера на иска за главница чрез неговото увеличаване от
738 лева за 123 часа извънреден труд на 1834,85 лева за 267,27 часа извънреден труд, и на иска за мораторна
лихва от 90 лева на 233,22 лева.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените от нея
разноски.
В
съдебно заседание процесуален
представител на ответника
не се явява. Преди съдебно заседание депозира писмено
становище, в което посочва, че исковете са неоснователни.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба следва, че страните
не спорят относно: ищецът е държавен служител в Зонално жандармерийско
управление – Бургас и през процесния период е заемал длъжността „***“ в сектор „Опазване на обществения ред в железопътния
транспорт“ към посоченото управление; ищецът е полагал нощен труд в процесния
период.
Спорен
е следният факт: в периода 22.07.2016 г. – 22.07.2019 г. ищецът е полагал нощен
труд, който не му е правилно заплатен, т.е. дължи му се по-голяма сума от
изплатената.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза и
уточнението, което направи експерта в съдебно заседание, проведено на
18.12.2019 г., се установява следното:
Съгласно
данните от приетите по делото протоколи за отчитане на работното време между
22.00 часа и 06.00 часа, както и платежни бележки, за процесния период ищецът е
положил общо 1805 часа нощен труд, който му е заплатен по 0,25 лева на час.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд става 2063,12 часа.
Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на
258,12 часа, за които не е изплатено възнаграждение. Общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд за 258,12 часа възлиза на 1779,37 лева.
Лихвата за забава върху сумата от 1779,37 лева, изчислена за всеки месец
поотделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие, до датата на
завеждане на исковата молба възлиза общо на 219,29 лева.
Съгласно
Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г. за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лв. Тази заповед е отменена със заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. на министър на вътрешните работи, която обаче също
постановява, че за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
доказана въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и на заключението
на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Според
чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За целия период 22.07.2016 г. до 22.07.2019 г., за който се
претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден,
са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР. В ал. 3 на същия е посочено, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за период от три месеца. В ал. 9 е предвидено, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
За
периода от 02.06.2015
г. до 29.07.2016 г. действа
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от
2.06.2015 г.), която е отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г. (влязло
в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ). С §4 от ЗР
на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.69 от 2014 г.),
която възстановява действието си
след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е отменена. Съгласно
чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е
отменена с § 4 от ЗР
на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.60 от
02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Следователно
в процесния исков период от 22.07.2016 г. до 22.07.2019 г. действат, както следва: за периода от 22.07.2016 г. до 29.07.2016
г. – Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г.; за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. – Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.; за периода от 02.08.2016 г. до 22.07.2019 г. – Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите
на чл.3, ал.3 от трите наредби
са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. Това
не означава законово установена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, а празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез
субсидиарно приложение на
общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (за краткост Наредбата).
Според
чл.8 от Наредбата за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лева. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време (както
е в процесния случай) нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място.
Тези
разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се
превишава 8-часовия работен ден след превръщането на нощния труд в дневен. Часовете,
получени над определената за месец или
за тримесечие норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда чл.9,
ал.2 от Наредбата), са извънреден труд – аргумент от Решение № 540 от
7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о.
Следва
да се отбележи, че нормата на чл.9 от Наредбата урежда различни хипотези. Докато
разпоредбите на ал.1 и ал.3 от нея визират условия за „увеличаване“ на трудово
възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал.2 се отнася
единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано
изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което
не може да се сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при „трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми“ и при „продължителност на нощното
време, по-малка от продължителността на дневното“.
Следователно
възражението на ответника, че със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министър на
вътрешните работи и с отменящата я заповед от 2017 г. работодателят
компенсира положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение, поради което
превръщането
на нощните часове в дневни е неприложимо,
е неоснователно. Не може да се сподели становището, че целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т.е. няма какво да се
„приравнява“. Ако това е вярно, то служител, който полага повече от 7 часа труд
през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за
него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна,
липсата на приравняване ще постави в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на
чл.9а, ал.4 от Наредба за работното време, почивките
и отпуските според която, когато
се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
4 и повече от 4 часа нощен труд (ищецът
работи на смени с 8 часов нощен труд) с коефициента по
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че коефициентът е приложим (в този
смисъл множество решения на ОС – Варна и ОС – Бургас от 2019 г. по идентични
казуси).
Установи
се, че разликата между начисления и платен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143 възлиза на 258,12 часа за периода 22.07.2016 г. – 22.07.2019 г.,
който е на стойност 1779,37 лева. Това е така, защото този труд представлява
извънреден такъв, като искът следва да бъде уважен за тези часове извънреден
труд и на тази стойност, а над тях до пълния претендиран размер от 267,27 часа
и 1834,85 лева отхвърлен.
Не следва да се постановява
предварително изпълнение на решението в частта за присъденото възнаграждение на
основание чл.243, ал.2 от ГПК, защото ответникът е държавно учреждение.
По
отношение на обезщетението за забава, съгласно чл.
86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Същото се
претендира от последно
число на месеца, следващ всяко тримесечие,
до датата на завеждане на исковата молба.
По тези факти страните не са спорили. Началният
момент е 30.10.2016 г. (защото се претендира неизплатен нощен труд като
извънреден за тримесечие с начало месец юли 2016 г.), а крайният момент
21.07.2019 г., защото от 22.07.2019 г., когато е депозирана исковата молба, се
дължи законна лихва върху присъдената сума, т.е. за една и съща дата не може да
се дължи едновременно и мораторна, и законна лихва. Ето защо искът следва да
бъде уважен за сумата от 219,29 лева и отхвърлен за датата 22.07.2019 г. и за
разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 233,22 лева.
По разноските:
Поради факта, че за част от вземанията
исковете бяха отхвърлени, право на разноски имат и двете страни – аргумент от
78, ал.3 от ГПК. Ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, чийто размер не е
прекомерен с оглед материалния интерес. С оглед уважената част от исковете
ответникът дължи на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 338,25 лева.
Ответникът е защитаван в процеса от
юрисконсулт, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя за справедливо
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед отхвърлената част от
исковете, страната има право на такова възнаграждение в размер на 5 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 121,17 лева,
представляваща сбор от държавните такси за уважените искове, и сумата от 180
лева разноски, представляваща възнаграждение за вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, изплатено от бюджета на съда, защото исковете
бяха уважени, макар и в непълен размер.
Мотивиран от горното Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ към Министерството
на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. бул. Ал. Малинов, № 1, да заплати на В.А.А., ЕГН – **********,
следните суми: 1779,37 лева (хиляда седемстотин седемдесет и девет лева и
тридесет и седем стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд
от 258,12 часа за периода от 22.07.2016 г. до 22.07.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и
преизчисления такъв с коефициент 1,143,
отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от
депозиране на исковата молба на 22.07.2019 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над признатите 258,12 часа извънреден
труд до претендираните такива 267,27 часа и над сумата от 1779,37 лева до
пълния претендиран размер на вземането от 1834,85 лева; 219,29 лева (двеста и
деветнадесет лева и двадесет и девет стотинки), представляваща сбор от
вземанията за мораторна лихва, изчислена върху всяка една месечна сума за
положен нощен труд в периода от 22.07.2016 г. до 22.07.2019 г., считано от последно
число на месеца, следващ всяко тримесечие от този период, с начало 30.10.2016 г., до 21.07.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
дата 22.07.2019 г. и за разликата над присъдената сума до пълния претендиран
размер от 233,22 лева; 338,25 лева (триста тридесет и осем лева и двадесет и
пет стотинки), представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА В.А.А., ЕГН – **********, да заплати на Главна дирекция
„Национална полиция“ към Министерството на вътрешните работи, с адрес гр.
София, ул. бул. Ал. Малинов, № 1, сумата от 5
(пет) лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „Национална полиция“ към Министерството на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. бул. Ал. Малинов, № 1, да заплати по сметка на Бургаски
районен съд сумата от 121,17 лева (сто двадесет и един лева и седемнадесет стотинки), представляваща
сбор от дължимите държавни такси за уважените искове, и сумата от 180 (сто и
осемдесет) лева, представляваща разноски
за производството – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице
по съдебно-икономическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ