РЕШЕНИЕ
№
50
гр. Враца, 11.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.01.2020г.
/две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН
дело № 727 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Е.С.“ ЕООД, ***,
депозирана чрез пълномощника * Д.С., против Решение № 78 от 15.07.2019 г., постановено по АНД № 63/2019
г. г. по описа на Районен съд Мездра, с
което е потвърдено НП № 06-001096/01.02.2019 г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда“ Враца, с което на основание чл. 414 ал. 3 от КТ му е била наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева за извършено нарушение на чл. 63 ал. 2
от същия кодекс.
В
жалбата се развиват съображения за неправилност
на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Заявява се, че
първостепенният съд не е изяснил фактическата обстановка и не е установил
по категоричен начин, че към момента на проверката между жалбодателя в качеството
му на работодател и провереното лице е бил сключен трудов договор. Иска се
отмяната на решението и постановяване на друго, с което наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответникът
Дирекция „Инспекция по труда“ Враца чрез
пълномощника си * М.К. в писмена защита
и в с.з. е оспорил жалбата, като е
заявил, че решението на Районния съд не
страда от посочените в нея пороци, правилно е било прието, че нарушението по чл. 63 ал. 2 от КТ е безспорно установено.
Участващият
в касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на
жалбата, тъй като от събраните доказателства нарушението е установено по
безспорен начин, поради което правилно
въззивният съд е приел, че такова
е извършено и е потвърдил НП.
В
настоящото производство от страните не са представени нови писмени
доказателства за установяване на касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения, и
след извършване на служебна проверка, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок против валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
С
обжалваното в настоящото производство Решение № 78/15.07.2029 г., постановено
по анд № 68/2019 г. на Районен съд – Мездра е прието, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи и в сроковете по ЗАНН. В тях достатъчно подробно са
описани обстоятелствата, при които е възприето, че е извършено нарушението,
начина на констатирането му и правната квалификация на деянието. Първостепенният съд обосновано е приел , че фактическите
констатации, посочени в АУАН и в НП, са доказани по безспорен начин от
събраните писмени и гласни доказателства, от които може да се направи извода за
извършеното нарушение. Излагайки аргументи в този смисъл, Районният съд е потвърдил
обжалваното пред него НП като законосъобразно.
Настоящият
състав на касационната инстанция споделя крайния извод на въззивния съд за законосъобразност
на обжалваното пред него НП на основанията, посочени в мотивите на решението. Предвид
това касационната жалба се явява неоснователна.
Административнонаказателното
производство е проведено и на дружеството – касатор е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв. за това, че на 06.12.2018 г. на негов обект,
находящ се в гр.М., е допуснало на работа лицето А. М., без да му бъдат връчени копия от трудовия договор и от
уведомлението за сключване на същия до ТД на НАП. За да издаде оспореното пред
съда НП, административнонаказащият орган е обсъдил представените пред него писмени
доказателства, като е направил заключение за доказаност на нарушението. Правилно
въззивният съд е приел, че в
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения, които да
ограничават правото на защита на дружеството, както и че нарушението е
квалифицирано правилно и е
приложена съответната санкционна норма.
Възражението на касатора, че на датата
на извършената проверка лицето М. не е
полагало труд на обекта и не е имало сключен трудов договор, не се подкрепя от
събраните доказателства. Нещо повече, признание в обратния смисъл е направил
управителя на дружеството в депозираното от него писмено възражение с вх. № 19006540/25.01.2019г.,
заявявайки, че работникът има сключен договор, но е нормално да не го носи със
себе си на работното си място, както и уведомлението до ТД на НАП. Такъв договор с дата 06.12.2018 г. е приет като доказателство по делото, за сключването на същия М. е попълнил и подписал саморъчно декларация.
Освен това в самия договор е отбелязано, че работникът е постъпил на работа на
06.12.2018 г., което означава в началото на работния ден, а не след подаване на
уведомлението, което е станало в 17.37часа, същият е бил на обекта в работни
дрехи и е извършвал * по време на проверката, която е станала около обяд.
Депозираните от свидетеля Б., технически ръководител на обекта показания, са изолирани и не кореспондират
нито с останалите свидетелски показания, дадени от контролните органи,
нито с писмените доказателства, поради
което правилно не са кредитирани. Достигайки до изводи за доказаност на нарушението
и неговото авторство, въззивният съд правилно
е приложил материалният закон и е постановил правилен съдебен акт, който следва
да бъде оставен в сила.
При
служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и
материална законосъобразност на основания извън посочените в касационната
жалба, касационната инстанция не намира такива, които да водят до отмяна на
съдебния акт. Решението е постановено от
законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на
материалния закон.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 78/15.07.2019 г., постановено по АНД № 63/2019
г. по описа на Районен съд – Мездра, с
което е потвърдено НП № 06-001096/01.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Враца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.