Решение по дело №659/2019 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Козлодуй, 17.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Козлодуйският Районен съд, Втори състав в публично заседание на 12.09.2019г. /Дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година/, в състав:

Районен съдия: Адриана Добрева

при секретаря Стела Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 659 по описа за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебното производството е по реда на чл.422 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „А.К.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* представлявано от Наско Атанасов Михов – Изпълнителен директор, с която е предявен против Д.Н.Г. с адрес *** положителния установителен иск по чл.422 ГПК за установяване дължимост на сумите присъдени на ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 434/2019 г. по описа на РС-Козлодуй, както следва: главница в размер на 717,18 лева /седемстотин и седемнадесет лева и 18 ст./ за доставена топлинна енергия за периода месец 9.2017 година до месец 4.2018 година, такса топлинно счетоводство в размер на 18,80 лева /осемнадесет лева и 80 ст./, лихва за забава – обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на падежа на периодично вземане за периода от месец 9.2017 година до месец 4.2018 година в размер на 62,13 лева /шестдесет и два лева и 17 ст./, законна лихва от датата на подаване на заявлението – 25.03.2019 г. до изплащане на вземането, ведно с направените в процеса разноски за образуване на делото в размер на 25,00 лева/двадесет и пет лева и 00 ст./, както и възнаграждение  по чл. 78, ал.8 от ГПК в размер на 150,00 лева /сто и петдесет лева и 00 ст./ съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Претендират и направените разноски в настоящия исков процес. Претендират и направените разноски в настоящия исков процес.

Иска е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание ищцовото дружество „А.К.” ЕАД, *** се представлява от юрисконсулт Валерия Борисова, която поддържа претенцията на дружеството.

Ответникът е редовно призован и не се явява в съдебно заседание, нито е представил в срока и по реда на чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства – справка извлечение от партидата на аб.№ 4287 за жилището на ответника в гр. Козлодуй, ж.к.3, бл.84, вх.Б, ап.28 за процесния период; лицензии на ищцовото дружество за обществен доставчик на топлинна енергия; покана за плащане; договор при общи условия; документи удостоверяващи собствеността на жилището; копия на съдебни решения досежно правото на ползване на трето лице на същото жилище; документи досежно разпределението и отчитането на доставената топлинна енергия  в жилището на ответника от топлиння счетоводител «Техем сървисис» ЕООД, гр.София. Приложено е частно гражданско дело № 434/2019г. на РС - Козлодуй.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приложеното по делото удостоверение от Агенция по вписванията, ищцовото дружество „А.К.” ЕАД, *** е с предмет на дейност използване на ядрената енергия за производство на електрическа и топлинна енергия, която дейност е основна за дружеството и се извършва при наличието и поддържането на валидна лицензия  за извършване на производството на електрическа и топлинна енергия от определена в нея електропроизводствена мощност, валидни лицензии за експлоатация на ядрени съображения по смисъла на ЗБИЯЕ, издадени от Агенцията за ядрено регулиране /валидно разрешение за извършване на производствена дейност от Инспекцията по използване на ядрената енергия за мирни цели от определеното в него производствено съоръжение/. На дружеството са издадени лицензия за дейността „Производство на електрическа и топлинна енергия” № Л-049 от 11.12.2000 г. от ДКЕР и лицензия за дейността „Пренос на топлинна енергия” № Л-050 от 11.12.2000 г. от ДКЕР; като двете лицензии са валидни за срок от тридесет години.

Ответника е собственик на жилище в гр.Козлодуй, ж.к.3, бл.84, вх.Б, ап.28, за което има открита при ищеца партида като собственик и потребител с абонатен № 428. Жилището е апартамент и се намира в сграда в режим на етажна собственост.

За периода от месец 9.2017 година до месец 4.2018 година в жилището на ответника е доставена и незаплатена на ищеца топлинна енергия и топла вода, включително дължимите за сградна инсталация на обща стойност 735.96 лева, която дружеството е осчетоводило и претендира както претендира и лихва за забавено плащане в размер на 62.13 лева. Тези суми претендира от ответника като собственик на жилището и поради факта, че към настоящия момент той е титуляр по партидата за имота, т.е. той – ответника е страна в облигационното отношение с ищеца. За тези факти страните не спорят, както не спорят за факта на успешно проведено заповедно производство от ищеца срещу ответника по частно гражданско дело № 434/2019 г. на РС Козлодуй, като съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение с № 291 от 27.03.2019г., с която изцяло е уважил искането на заявителя и е разпоредил ответника да му заплати сумата 717,18 лева /седемстотин и седемнадесет лева и 18 ст./ за доставена топлинна енергия за периода месец 9.2017 година до месец 4.2018 година, такса топлинно счетоводство в размер на 18,80 лева /осемнадесет лева и 80 ст./, лихва за забава – обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на падежа на периодично вземане за периода от месец 9.2017 година до месец 4.2018 година в размер на 62,17 лева /шестдесет и два лева и 17 ст./, законна лихва от датата на подаване на заявлението – 25.03.2019 г. до изплащане на вземането, ведно с направените в процеса разноски за образуване на делото в размер на 25,00 лева/двадесет и пет лева и 00 ст./, както и възнаграждение  по чл. 78, ал.8 от ГПК в размер на 150,00 лева /сто и петдесет лева и 00 ст./ съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответникът е подал писмено възражение, с което е оспорил заповедта. По повод постъпило от ответника в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение против заповедта за изпълнение, съдът с определение е указал на заявителя, понастоящем ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия  положителен установителен иск за признаване, че ответника му дължи сумите присъдени с оспорената заповед.

По делото не е спорно обстоятелството, че ответника е собственик на имота в гр.Козлодуй ж.к.3, бл.84, вх.Б, ап.28. Ответника не твърди и по делото няма доказателства, че същото жилище се е ползвало от трето лице , а твърдението във възражението на ответника, че през процесния период не е ползвана топлинна енергия в същото жилище не се поддържа в исковия процес и не се доказва по категоричен начин, напротив ответника не взема никакво становище нито ангажира доказателства в този смисъл по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК.

Искът е допустим доколкото е депозиран в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на част от вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

Разгледан по същество съдът намира, че е и основателен и доказан, и следва да бъде уважен изцяло, предвид на следните правни съображения:

Ищецът по делото „А.К.” ЕАД, *** и ответника са в облигационни отношения, като ищецът е обществен доставчик на топлинна енергия, на който е издадена Лицензия за производство на електрическа и топлинна енергия № Л- 049/ 11.12 2000 г. на ДКЕР, а ответника - потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ като собственик на жилището гр.Козлодуй ж.к.3, бл.84, вх.Б, ап.28. Така претенцията на ищеца към ответника е основателна, като отношенията им се уреждат от договор при общи условия и страните имат задължения и в частност ответника вече има договорно задължение към ищеца за заплащане стойността на доставена в жилището му топлинна енергия и топла вода, както и за припадащата му се част от сградната инсталация в етажната собственост.

Размера на тази претенция за процесния период от месец 9.2017 година до месец 4.2018 година е в размер на 717,18 лева за доставена топлинна енергия за периода, такса топлинно счетоводство в размер на 18,80 лева. Освен това ответника дължи и лихва за забава – обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на падежа на периодично вземане за периода от месец 9.2017 година до месец 4.2018 година в размер на 62,13 лева, законна лихва от датата на подаване на заявлението – 25.03.2019 г. до изплащане на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи конкретни уговорки, различни от тези в общите условия. Потребители по смисъла на закона са собственици или ползватели. Правоотношението между ищцовото дружество и ответника собственик е възникнало по силата на закона и Общите условия и е обвързвало страните с въведените в тях права и задължения, както и уредбата дадена с Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването. По делото няма наведени доводи и ответникът не е представил доказателства за допълнителни споразумения, установяващи конкретни уговорки, различни от тези в общите условия, поради което намират приложение разпоредбите на ОУ. Така претенцията на ищеца към ответника е основателна и доказана.

 Ответникът следва да заплати и обезщетение за забавеното плащане но само на сумата посочена по-горе, което е в размер на 62.13 лева, тъй като е изпаднал в забава съгласно уговорения в ОУ падеж – по чл.33, ал.1 ОУ, съгласно който купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно чл.33, ал.6 ОУ, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва.

По разноските.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски като в конкретния случай се дължат всички направени разноски в исковото производство, които са 75.00 лева платена държавна такса и 300.00 лева юристконсулско възнаграждение, или общо в исковото производство разноските направени от ищеца са в размер на 375.00 лева.

С оглед задължителните указания, дадени с т.12 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производстводължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената заповед по чл.410 ГПК включва и вземане за разноски, 25.00 лева платена държавна такса и 150.00 лева платено юристконсулско възнаграждение, като тези разноски се съдържат в пълен размер.

С оглед изхода на делото на ответника не се дължат разноски.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.235 ГПК, Козлодуйски Районен Съд, втори състав

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.124, ал.1 ГПК по отношение Д.Н.Г., ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на „А.К.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* представлявано от Наско Атанасов Михов – Изпълнителен директор, сумите присъдени на ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 434/2019 г. по описа на РС-Козлодуй, както следва: главница в размер на 717,18 лева /седемстотин и седемнадесет лева и 18 ст./ за доставена топлинна енергия за периода месец 9.2017 година до месец 4.2018 година, такса топлинно счетоводство в размер на 18,80 лева /осемнадесет лева и 80 ст./, лихва за забава – обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на падежа на периодично вземане за периода от месец 9.2017 година до месец 4.2018 година в размер на 62,13 лева /шестдесет и два лева и 17 ст./, законна лихва от датата на подаване на заявлението – 25.03.2019 г. до изплащане на вземането, ведно с направените в процеса разноски за образуване на делото в размер на 25,00 лева/двадесет и пет лева и 00 ст./, както и възнаграждение  по чл. 78, ал.8 от ГПК в размер на 150,00 лева /сто и петдесет лева и 00 ст./ съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Н.Г., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на „А.К.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* представлявано от Наско Атанасов Михов – Изпълнителен директор направени разноски в исковото производство, които са 75.00 лева платена държавна такса и 300.00 лева юристконсулско възнаграждение, или общо в исковото производство разноските направени от ищеца са в размер на 375.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд, гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: