РЕШЕНИЕ
№ 22451
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110102558 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу Т. И. М. и А. С. К. установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане
спрямо ответниците да бъде признато за установено, че същите дължат на ищеца следните
суми: сумата от 490.56 лв., цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, аб. № ****** за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 21.06.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 82.45 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г.
до 08.06.2023 г., сумата от 34.85 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 6.92 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 08.06.2023 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 34379/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, при следните
квоти:
- Т. И. М. -1/6 от общото задължение, а именно сумата от 81.76 лв., цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, аб.
№ ****** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
21.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 13.74 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.06.2023 г., сумата от 5.81 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за периода от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1.15 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 08.06.2023 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 34379/2023 г. по описа на СРС, 39
състав.
- А. С. К. -5/6 от общото задължение, а именно сумата от 408.80 лв., цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, аб.
№ ****** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
21.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 68.71 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.06.2023 г., сумата от 29.04 лв., представляваща цена
1
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за периода от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
5.77 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 08.06.2023 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 34379/2023 г. по описа на СРС,
39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия,
като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба. Не
оспорват иска за топлинна енергия иска по размер, а по основание, като сочат, че липсва
облигационно правоотношение между страните. Сочат, че на името на А. С. К. е открита
партида и Т. И. М. не е потребител на топлинна енергия. Поддържа, че ответниците не са
изпаднали в забава. Оспорва по основание иска за цена на услуга дялово разпределение,
както и на начислената върху нея лихва. Релевират възражение за изтекла погасителна
давност. Молят съда да отхвърли исковете. Претендират разноски. Пред съда страните не се
явяват и не изпращат процесуалният представител.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на
ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния
адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да
установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от
ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника
на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума
и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на
спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или
правоизключващи възражения.
По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
е ищецът за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. е доставил топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, аб. № ****** на стойност 490.56 лв.,
върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер 82.45 лв. за енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 08.06.2023 г., че стойността на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 34.85 лв., върху която сума ищецът е
начислил мораторна лихва в размер на 6.92 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 08.06.2023 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
2
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
От представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължения за издръжка и гледане № 177 от 23.12.2005 г., том II, рег. № 22669, дело № 341 от
2005 г. се установява, че К.Н.М. като собственик на 4/6 идеални части прехвърля на А. С. К.
3/6 ид. ч. от следния недвижим имот, а именно апартамент № ****, находящ се в
**********. В нотариалния акт е посочено, че К.Н.М. си запазвала правото на ползване
върху описания недвижим имот пожизнено и безвъзмездно. Представен е нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 148 от 23.12.2008 г., том XIII, рег. № 50470, дело № 2299 от
2007 г, от който. се установява, че К.Н.М. дарява своя внук А. С. К. 1/6 ид. ч. от следния
недвижим имот, а именно апартамент № ****, находящ се в **********. В нотариалния акт
е посочено, че К.Н.М. си запазвала правото на ползване върху описания недвижим имот
пожизнено и безвъзмездно. Съгласно представения нотариален акт за покупкп-продажба на
недвижим имот № 97 от 09.02.2016 г., том I, рег. № 1798, дело № 81 от 2016 г. се установява,
че М. И. К. продава на А. С. К. 1/6 ид. ч. от следния недвижим имот, а именно апартамент №
***, находящ се в **********. Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 156 от 22.08.2022 г., том III, рег. № 8544, дело № 505 от 2022 г. се
установява, че А. С. К. и Т. И. М. продават на Д. В. Г следния свой собствен недвижим имот,
от който А. С. К., като собственик на 5/6 ид. ч., придобити чрез покупка, дарение и
прехвърляне срещу задължения за издръжка и гледане, а Т. И. М., като собственик на 1/6 ид.
ч., придобита чрез наследство, а именно самостоятелен обект в сграда с адрес ******,
**********, ап. **. От представеното удостоверение за наследници с № ***** от 01.11.2024
г. издадено от Столична община се установява, че К.Н.М. е починала на 06.02.2011 г., като е
оставил за наследници по закон: Т. И. М. – син и М. И.а К. – дъщеря /починала на 05.04.2024
г. и оставила за наследници А. С. К. – син и Н. С. К. – син/. Представеното е и удостоверение
за наследници с № ***** от 01.11.2024 г. издадено от Столична община се установява, че И.
Х. М. е починал на 13.03.2001 г., като е оставил за наследници по закон: К.Н.М. – съпруга
/починала на 06.02.2011 г/, Т. И. М. – син и М. И. К. – дъщеря /починала на 05.04.2024 г. и
оставила за наследници А. С. К. – син и Н. С. К. – син/. С оглед на гореизложеното в
разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че
ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ през процесния период. Видно от договор за продажба от 09.08.1991 г. М. Б. А. и Т.
М. А. са придобили в режим на СИО процесния имот. Съгласно представените нотариални
актове през процесния периода Т. И. М. е притежава; 1/6 ид. ч., а А. С. К. е притежавал 5/6
ид. ч., а по отношение на учреденото право на ползване, то същото се е погасило на
06.02.2011 г. със смъртта на К. М..
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са ответниците по силата
правото на собственост. Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с
процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части през процесния имот, а
именно Т. И. М. 1/6 и А. С. К. 4/6. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в
сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия
потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на
ответниците за липсата на облигационна връзка. Следва да се посочи, че по делото не са
ангажирани никакви доказателства, от които може да се направи извод, че единият от
двамата съсобственици е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия, поради
което възраженията в тази връзка се явяват неоснователни.
Настоящият състав намира, че тъй като по делото е безспорно обстоятелството, че
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за
процесния топлоснабден имот възлиза на сумата от 490.56 лв., то именно в този размер
следва да бъде уважен предявения иск. В случая всеки един от ответниците следва да
3
отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от него
идеални части от собствеността на процесния имот, поради което ответникът Т. И. М. следва
да отговора за 1/6 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за
сумата от 81.76 лв., ответникът А. С. К. за 5/6 част от общия размер или за сумата от 408.80
лв., в които размери следва да бъдат уважени предявените искове.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат обезщетение в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1
от Общите условия е уговорено, че клиентът е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 82.45 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
08.06.2023 г., доколкото по делото е отделено за безспорно размерът на мораторната лихва
начислена върху главницата за топлинна енергия. Ответникът Т. И. М. следва да отговарят за
сумата от 13.74 лв., а ответникът А. С. К. следва да отговаря за сумата от 68.70 лв.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за дялово
разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр. 54 от 2012 год.,
в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение
на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
„дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в,
ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните
счетоводители /които се сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
Източник на процесните вземания е продажбата на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично
известни Общи условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена за
обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена
за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/
за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на
ЮЛ, като по делото не е спорно, че третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия е
предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. В случая, доколкото по делото е
отделено за безспорно, че стойността на услугата за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 34.85 лв., като ответникът Т. М. отговаря за 5.80 лв.,
ответникът А. К. следва да отговора за 29.04 лв. Действително след като ответниците не са
4
изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация биха
изпаднали в забава и ще се дължат обезщетение в размер на претендираната законна лихва
за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение. За цената за
заплащане на лихвата за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана –
арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени и получена
покана от ответниците за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, поради което претенцията за лихва в общ размер на 6.92 лв. се явява
неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия следва да бъде
разгледано и възражението за погасяване на задълженията по давност. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл. 111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Следователно еднаквостта
или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към
характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо той да е
предварително определен или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на понятието,
поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях
се прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба на топлинна енергия
от ЮЛ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
четиридесет и пет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Преди
изтичането на тези срокове вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и
размер, но същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на месеца,
следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията съществува право, но не и
задължение за изпълнение от страна на потребителите на топлинна енергия.
В случая с оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се смята предявен на
21.06.2023 г. и при прилагане на изложените по-горе принцип част от задълженията за
процесния, а именно за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. на стойност 182.13 лв. от
общото задължение са погасени по давност изчислена по реда на чл. 162 от ГПК. Предвид
изложеното съдът намира, че непогасени по давност са задължения за главница в размер на
308.43 лв., като ответникът Т. И. М. дължи сумата от 51.04 лв., а ответникът А. С. К. дължи
сумата от 257.02 лв. С погасяването на главните вземания са погасени по давност и
акцесорните вземания за лихва за забава начислена върху главницата за топлинна енергия–
арг. чл. 119 ЗЗД, поради което погасени се явяват вземания за лихва за забава на стойност
30.50 лв., /изчислени по реда на чл. 162 от ГПК/, а общия размер на непогасените по давност
задължения за лихва възлиза на 51.94 лв., като ответникът Т. И. М. дължи сумата от 8.65 лв.,
а ответникът А. С. К. дължи сумата от 43.28 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание чл. 114, ал. 2
от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е възникнало, тоест
давността за всяко месечно вземане започва да тече с изтичане на месеца, за което е
начислено – от първото число на следващия месец. Частично погасени по давност се явяват
и претенциите за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. на
стойност 1.45 лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като общия размер на непогасените
по давност суми възлиза на 33.40 лв., за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., като
5
ответникът Т. И. М. дължи сумата от 5.56 лв., а ответникът А. С. К. дължи сумата от 27.83
лв.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят /ищец/ има право на направените от него
разноски в двете производства, като ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 25 лв. платена държавна такса в заповедното
производство и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С оглед
частичната основателност на исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 128.10 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА
на процесуалния представител на ответниците биха се дължали разноски, но доколкото по
делото са представени договори за правна защита и съдействие от 31.07.2024 г. с предмет
единствено ч. гр. д. № 34379/2023 г. по описа на СРС, то не следва да се присъждат разноски
за исковото производство. По отношение на претендираните от процесуалния представител
на ответника разноски в заповедното производство съдът намира, че заповедното
производство е уредено като едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е
поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на
бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна
жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК /в
приложимата към казуса редакция/ е основание за отпочване на исков процес. По
възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната
предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не
израз на материалноправната защита на длъжника. В този смисъл не се дължи
възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното производство
по смисъла на чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд отчитайки обстоятелството,
че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя характер все пак представлява
действие по подаване на молба, намира, че следва да бъде определено по реда на чл. 6, ал. 1
т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение
/в приложимата й редакция/, като в случая следва да се определи възбаграждение в размер
на 200 лв. общо и за двамата ответници. Действително така посочената сума е в размер по-
нисък от определения Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в същото време предвид даденото тълкуване с решение от 25.01.2024 по
дело С-438/22, СЕС посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат
да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да
са обвързващи за съда. На процесуалния представител на ответниците с оглед изхода на
спора следва да бъде присъдена сумата от 71.90 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление ************* срещу Т. И. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес **************, чрез адв, Н. К., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Т. И. М. дължи на ЮЛ следните
суми: сумата от 51.04 лв., цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, аб. № ****** за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 21.06.2023г. до изплащане на
6
вземането, сумата от 8.65 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г.
до 08.06.2023 г., сумата от 5.56 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 34379/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 51.04 лв., до пълния
претендиран размер от 81.76 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
21.06.2023г г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020, иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 8.65 лв., до пълния
претендиран размер от 13.74 лв., иска за дялово разпределение за сумата над уважения
размер от 5.56 лв., до пълния претендиран размер от 5.81 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 21.06.2023 г., до окончателното изплащане, както и за периода
от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., както и иска за сумата от 1.15 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 08.06.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление ************* срещу А. С. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***********, чрез адв, Н. К., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А. С. К. дължи на ЮЛ следните
суми: сумата от 257.02 лв., цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, аб. № ****** за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 21.06.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 43.28 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г.
до 08.06.2023 г., сумата от 27.83 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 34379/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 257.02 лв., до пълния
претендиран размер от 408.80 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
21.06.2023г г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020, иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 43.28 лв., до пълния
претендиран размер от 68.71 лв., иска за дялово разпределение за сумата над уважения
размер от 27.83 лв., до пълния претендиран размер от 29.04 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 21.06.2023 г., до окончателното изплащане, както и за периода
от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., както и иска за сумата от 5.77 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 08.06.2023 г.
ОСЪЖДА Т. И. М., ЕГН **********, със съдебен адрес ************, чрез адв, Н. К.
и А. С. К., ЕГН **********, със съдебен адрес ************, чрез адв, Н. К., да заплатят на
ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *************, на основание чл.
78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 128.10 лв. разноски в исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *************,
да заплати на адвокат Н. К., с личен № *********, с адрес *****************, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 71.90 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на Т. И. М. и А. С. К. пред СРС в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
***********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8