№ 209
гр. Русе, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
Членове:Антоанета Атанасова
Васил Петков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20254500500255 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
М. Й. Ф. обжалва Решение № 1581 от 22.11.2024г, постановено по гр.д.№
2696/24 по описа на РРС, с което е уважен предявеният срещу нея иск с
правно основание чл.23, ал.1 СК, с което решение съдът е признал за
установено по отношение на нея, че Д. А. М. e изключителен собственик на по
½ ид.ч. от недвижими имоти- земеделска земя с площ от 7 563кв.м. в
землището на с.Н.о, обл. Русе, местност „ Йонкова могила“, представляващ
ПИ с идентификатор 51679.122.19 и земеделска земя с площ от 28 108кв.м. в
землището на с.Н.о, обл. Русе, местност „Слатина“, представляващ ПИ с
идентификатор 51679.156.319. Решението е неправилно, тъй като е
постановено при нарушение на процесуалните правила, довели до неверни
доказателствени изводи и фактически констатации, както и при фактическа и
доказателствена непълнота. Налице е необоснованост на фактическите
констатации на съда, довели до неговата неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност. Съдът приема за установено от фактическа страна въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно предварителен
договор от 01.02.2019г и от 11.01.2021, които нее приел като доказателства по
делото, тъй като не са представени в оригинал. Допуснал гласни доказателства
в нарушение на чл.164, ал.1, т.2 ГПК. Св. П. М. не казал истината в
настоящото дело, което станало известно при разпита му. Съдът е допусна
нарушения и при доклада по делото, тъй като не е дал указания за кои от
твърдените факти на страните, в частност на ответника, не сочат
доказателства. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск с правно основание
чл.23, ал.1 СК. Претендира направените по делото разноски.
1
Въззиваемият Д. А. М. счита, че въззивната жалба е неоснователна, а
постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и обосновано.
Претендира направените по делото разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.23 СК. Ищецът Д. А. М.
твърди, че придобитите на 07.03.2019г с НА № 48, т. II, рег № 2360, д.№
186/2019 на Нотариус с рег № 629 и на 11.02.2021г с НА № 115, т. I, рег №
1228, д. № 93/2021г на същия нотариус недвижими имоти, представляващи ½
ид.ч. от земеделска земя с площ 7 563 кв.м. в землището на с.Н.о, обл.Русе,
местност „ Йонкова могила“, представляваща поземлен имот с идентификатор
51679.122.19 и ½ ид.ч. от земеделка земя с площ 28 108кв.м., представляваща
поземлен имот с идентификатор 51679.156.319 са негова лична собственост и
по отношение на тях не е налице съвместен принос от страна на ответницата и
собствеността не е придобита в режим на съпружеска имуществена общност.
При така предявеният иск в тежест на ищеца е да установи горните си
твърдения, респективно да обори законовата презумпция, че вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, който по силата
на нормата на чл.21, ал.3 СК се предполага, принадлежат общо на двамата
съпрузи. В този смисъл докладът по делото е правилен и съответства на
нормите на закона. Ответницата, която твърди, че тези недвижими имоти, са
придобити в резултат на съвместен принос, тъй като това е законовата
презумпция, няма доказателствена тежест на установява същата. В тежест на
ищеца е да обори тази презумпция, което му е указано по делото. В този
смисъл съдът не е допуснал процесуално нарушение като не е указал на
ответницата за кой факти не е сочила доказателства, още повече, че да
установяване на твърденията й, че имотите са съпружеска имуществена
общност съдът е допуснал гласни доказателства съобразно искането и в
отговора и е събрал същите.
Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд,
че признаването на пълна трансформация на лични средства по отношение на
придобитите по време на брака на страните имоти предпоставя пълното и
главно доказване на тези факти от ищеца, а именно, че посочените недвижими
имоти, макар и да са придобити по време на брака му с ответницата, са негова
лична собственост, тъй като са придобити с лични средства. В негова тежест е
да установи произходът им, както и техния размер, както и влагането им в
имуществото, което е придобито. В случая с оглед твърденията в исковата
молба в тежест на ищеца по делото е да установи, че продажната цена на двата
недвижими имота е заплатена от неговият брат – също купувач по договорите
за покупко-продажба на имотите и то с дарствено намерение в полза на ищеца
по делото. Въззивният съд намира също, че изводите на първоинстанционния
съд, че това е доказано в процеса, са правилни. На първо място в
постановеното от първоинстанционния съд решение никъде съдът в мотивите
си не е обсъждал и не се е позовал на описаните в обстоятелствената част на
съдебното решение предварителни договори, поради което не е допуснал
процесуално нарушение в този смисъл. Съдът се е позовал само на събраните
по делото гласни доказателства, които са допустими, тъй като със същите не се
опровергава съдържанието на официален документ, а се установяват факти
относно произхода на средствата, с които са заплатени двата недвижими
имота, предмет на описаните по-горе нотариални актове. От събраните по
2
делото гласни доказателства- св. А. Ф., която е *******, св.Ц. Ф., ******* при
първата свидетелка, св.П. Д., която е ******* и св. П. М., който е брат на
ищеца и купувач на останалите ½ ид.ч. от имотите, се установява, че парите и
по двата договора за покупко-продажба са изплатени на продавача като
вписаната в нотариалните актове цена съответства на реалната, както и че са
изплатени от св.М. изцяло с негови парични средства, в това число и частта,
която е придобил ищеца по делото и негов брат. Установено по делото е също
така, че св.М. при изповядване на сделките е искал половината от имотите да
са в полза на брат му и „безкористно“ да плати и неговата част, т.е брат му да
се облагодетелства от това, тъй като връзката между двамата е много силна.
Установено е също, че и по други сделки, които не са предмет на иска в
настоящото производство, св.М. е постъпвал по същия начин. Макар същият
да е заявил, че не е имал дарствени намерения подробно обяснява, че и по
двете сделки е решил да облагодетелства брат си като заплати неговата част
без да иска връщане на парите, които е му е дал. В този случай съдът намира,
че не е налице противоречие в показанията на св.М., още повече, че същото
той е заявил и на останалите посочени по-горе свидетели, която ясно сочи, че
същият със заплащане на дължимата от брат му като втори купувач част от
недвижимите имоти същият му е дарил тези парични средства. В този смисъл
е безспорно, че средствата, с които ищецът Д. А. М. е закупил двата
недвижими имота не са в резултат на съвместен принос на него и съпругата му
ответницата М. Й. Ф. и не представляват съпружеска имуществена общност.
Съдът правилно е обсъдил показанията на св.М. Й., тъй като същата не е пряк
свидетел на взаимоотношенията между страните по спора и преразказва това,
което ответницата й е споделила. Дори и да се приеме, че ищецът е теглил
парични суми от общите парични средства на семейството, по делото, в това
число и от показанията на св.Й. не е установено, че същите са вложени в
закупуването на процесните недвижими имоти. Самата свидетелка заявява, че
страните не са споделяли с нея подробности относно плащането на
земеделските земи, още повече, че същата заявява, че ищецът е се похвалил че
са купили „поредните земеделски земи“, т.е по време на брака между страните
са закупувани и други различни от процесните земеделски земи. Свидетелката
не установява разговорите й със страните по спора за които земеделски земи
касаят дали процесните или други закупувани по време на брака им. По тези
съображения правилно първоинстанционният съд не е ценил нейните
показания, а е ценил останалите събрани гласни доказателства.
Първоинстанционният съд правилно е преценил събраните по делото
доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и правилно е
стигнал до извода, че предявеният от Д. А. М. иск с правно основание чл.23
СК е основателен и доказан. В този смисъл решението е правилно и следва да
се потвърди.
В тежест на жалбоподателката са направените от въззиваемия разноски
във въззивното производство в размер на 3 000лв за процесуално
представителство.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1581 от 22.11.2024г, постановено по гр.д.
№ 2696/24 по описа на РРС.
3
ОСЪЖДА М. Й. М., ЕГН ********** от ******* да плати на Д. А. М.,
ЕГН ********** от ******* сумата от 3 000лв, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4