№ /21.05.2019 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 3351 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалбата на М. *** срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000318002259-091-001/02.08.2018
година, издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) гр. Варна
на Националната агенция по приходи (НАП), потвърден с Решение № 282/05.11.2018
година на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) при
Централното управление (ЦУ) на НАП, с който е ангажирана отговорността на жалбоподателя
по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК за задължения за данъци, установени с РА № **********/05.03.2014
година, издаден срещу „Меди-2000“ ЕООД гр. София, декларации Образец № 6 и
справки-декларации по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Жалбоподателят
твърди, че по отношение на част от задълженията, както следва : 1.
Задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2009 – 31.12.2009 година,
01.01.2010 – 31.12.2010 година; 01.01.2011 – 31.12.2011 година и 01.01.2012 –
31.12.2012 година; 2. Задължения за данък върху добавената стойност за
периодите 01.01.2009 – 30.11.2009 година, 01.12.2009 – 30.11.2010 година,
01.12.2010 – 31.11.2011 година, 01.12.2011 – 30.11.2012 година и 01.12.2012 –
31.09.2013 година, е изтекла погасителната давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК,
тъй като моментът на възникване на отговорността на управителя е моментът на
разпореждането с имуществото. Позовава се на Решение № 12484/18.10.2017 година,
постановено по к.адм.д. № 11202/2016 година по описа на Върховния
административен съд на Република България. Твърди, че не са налице
предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, тъй като приходните органи не са
доказали недобросъвестно поведение от негова страна. Твърди, че дивидентите са
изплатени, поради натрупването им, а не за да не бъдат погасени задължения на
дружеството, поради което не е налице причинно-следствена връзка между
извършените разпореждания и невъзможността да бъдат събрани публични
задължения. Отделно от това твърди, че публичният изпълнител не е предприел
всички необходими процесуални действия, за да събере установените с РА публични
задължения. Твърди, че е влагал лични средства в дружеството с цел продължаване
на дейността му. Твърди, че към 31.12.2014 година дружеството е разполагало с
актив от 311 000 лева, от които 8 000 лева – дълготрайни активи;
121 000 лева – текущи материални активи (стоки); несъбрани вземания от
трети лица – 104 000 лева и 78 000 лева – парични средства. Твърди,
че не са налице и предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, тъй като не са
събрани доказателства за умишлено недеклариране на продажби. В условията на
евентуалност счита, че отговорността по чл. 19 от ДОПК е само за установените с
влезлия в сила РА задължения, не и за тези по подадените декларации Образец № 6
и справки-декларации по ЗДДС. Отделно от това счита, че отговорността по чл. 19
от ДОПК не е с обхват и задълженията за лихви. Позовава се на съдебна практика. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени оспорения РА.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Претендира направените пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски. В писмено становище от 03.05.2019
година излага подробните си съображения.
Ответникът, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата. Претендира направените пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски. В писмено становище от 09.05.2019 година
излага подробните си съображения.
РА е съобщен на жалбоподателя на 21.08.2018
година (л.388). Обжалван е по административен ред с жалба вх. № 47098/28.08.2018
година (л.393-398) и входирана в Дирекция “ОДОП” гр. Варна при “ЦУ” на НАП на 04.09.2018
година. С Р № 282/05.11.2018 година, в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК,
директорът на Дирекция “ОДОП” гр. Варна при “ЦУ” на НАП е потвърдил РА. Препис
от решението на директора на Дирекция „ОДОП” гр. Варна при „ЦУ” на НАП не е връчен на
жалбоподателя, поради което подадената на 28.11.2018 година жалбата,
е в предвидения
в чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок и се явява допустима.
Ревизията
на М. *** е започнала със Заповед за възлагане
на ревизия (ЗВР) № Р-03000318002259-020-001/17.04.2018 година (л. 5, папка 1/3), издадена от Нели Иванова Бонева, оправомощена със Заповед № Д-1249/30.06.2017 година
(л.2-1, папка 1/3) с обхват отговорност
по чл. 19 от ДОПК за задължения за корпоративен данък за периода
01.01.2009 – 31.12.2013 година, отговорност за данък върху доходите от трудови
и приравнените на тях правоотношения за периода 01.09.2013 – 31.10.2013 година,
отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения за периода 01.01.2014 – 31.01.2014 година, отговорност за данък
върху добавената стойност за периода 01.01.2009 – 31.01.2014 година, отговорност за данък
върху общия доход за осигурители за периода 01.12.2013 – 31.12.2013 година и
01.10.2013 – 31.10.2013 година; отговорност за вноски за здравно осигуряване за
осигурители за периода 01.10.2013 – 31.01.2014 година; отговорност за
универсален пенсионен фонд за осигурители за периода 01.12.2013 – 31.12.2013
година и 01.10.2013 – 31.10.2013 година. Определени са органи по
приходите, които да извършат ревизията – Петранка Радева Иванова –
ръководител на ревизията и Галина Петкова Петкова, както и срок за завършване - 3
месеца от датата на връчване на заповедта. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК
е изготвен РД № Р-03000318002259-092-001/12.07.2018 година. РА е издаден от органа, възложил
ревизията и ръководителя на същата, органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, и е
потвърден изцяло с Решение № 282/05.11.2018 година на директора на Дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. В ЗВР е посочено основанието за извършването и – чл.
19 от ДОПК. РД е съставен в 14 дневен срок от приключване на ревизията. РА е
издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, съобразно разпоредбата
на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, поради което не е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила при извършване на ревизията, което да
обуслови нищожност на ревизионния акт.
В ревизионния акт и потвърждаващото го
решение е прието, че ревизираното лице дължи корпоративен данък за 2011, 2012 и
2013 година в общ размер на 19 708,43 лева и лихви в общ размер на 10 198,85
лева, отговорност за данък върху дохода по трудови правоотношения по чл. 42 от
Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за м.09.2013,
м.10.2013 и м.01.2014 година в общ размер на 86,49 лева и лихви в общ размер на
40,40 лева, отговорност за вноски за Фонд данък върху общия доход (ДОО) по
Кодекса за социално осигуряване (КСО) за периода м.10.2013 и м.12.2013 година в
общ размер на 122,51 лева и лихви в общ размер на 58,21 лева, отговорност за
здравноосигурителни вноски (ЗОВ) по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за
периода м.10.2013, м.11.2013, м.12.2013 и м.01.2014 година в общ размер на 87
лева и лихви в общ размер на 40,88 лева, отговорност за вноски за фонд
допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) по КСО за периода
м.10.2013 и м.12.2013 година в общ размер на 34,61 лева и лихви в размер на
16,44 лева и данък върху добавената стойност в общ размер на 52 044,60
лева за данъчни периоди м.12.2011 година, м.01, м.02, м.03, м.04, м.05, м.06,
м.07, м.08, м.09, м.10, м.11, м.12,.2012 година, м.01, м.02, м.03, м.04, м.05, м.06,
м.07, м.08, м.09, м.10, м.11, м.12.2013 година и м.01.2014 година и лихви в общ
размер на 29 658,65 лева.
За да достигнат до този извод органите по приходите са
приели, че жалбоподателят е управител на „Меди-2000“ ЕООД гр. София. Приели са,
че с РА № **********/05.03.2014 година са установени задължения на
представляваното от жалбоподателя дружество, както следва : корпоративен данък
за 2010 и 2011 година в общ размер на 80 671,24 лева и лихви в общ размер
на 51 088,89 лева и данък върху добавената стойност в общ размер на
189 996,80 лева за данъчни периоди м.януари 2011 – м.декември 2013 година
и лихви в общ размер на 94 768,49 лева. Приели са, че декларации Образец №
6 е декларирал задължения за здравно и пенсионно осигуряване за периода м.09,
10,11 и 12.2013 година и м.01.2014 година, които не са погасени. Приели са, че
в справки-декларации по ЗДДС е декларирал данък за периода м.10, 11 и 12.2013
година и м.01.2014 година, които не са погасени. Приели са, че жалбоподателят,
лично и чрез пълномощник, е подал справки-декларации по ЗДДС и Закона за
корпоративното и подоходно облагане (ЗКПО) със занижени размери на дължимите
данъци, което е квалифицирано като укриване на факти и обстоятелства, които са
му били известни и е бил длъжен да обяви пред органите по приходите. Приели са,
че за периода м.08 -10.2013 година жалбоподателят е разпоредил извършването на плащания в
брой и по банков път в размер на 193 000 лева (подробно описани в РД, РА и
потвърждаващото решение), което представлява отклонение на парични средства под
формата на скрито разпределение на печалба. Приели са, че в резултат
на това имуществото на дружеството е намаляло и не са погасени публични
държавни вземания. Въз основа на тези фактически и правни констатации органите
по приходите са извели извод, че са налице предпоставките по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК,
т.к. жалбоподателят, в качеството си на управител е укрил факти и обстоятелства, които е бил длъжен да обяви и
вследствие на това не могат да бъдат събрани задължения за данъци, както и е извършил
разпореждания със средства от банковата сметка на дружеството, което
представлява скрито разпределение на печалба, в резултат
на което имуществото на задълженото дружество е намаляло и по тази причина не
са погасени публичните задължения.
Съдът след преценка на събраните в хода на административното и съдебното
производство писмени документи приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от
справка в публичния Търговски регистър М.Ю.М. е управител на „Меди-2000“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. София за периода 2011 и до настоящия
момент.
С влязъл в
сила РА № **********/05.03.2014 година на „Меди-2000“ ЕООД са установени задължения, както следва : корпоративен данък
за 2010 и 2011 година в общ размер на 80 671,24 лева и лихви в общ размер
на 51 088,89 лева и данък върху добавената стойност в общ размер на
189 996,80 лева за данъчни периоди м.януари 2011 – м.декември 2013 година
и лихви в общ размер на 94 768,49 лева. В декларации Образец № 6 и справки
декларации по ЗДДС жалбоподателят е декларирал задължения, подробно описани в
РД (л.238 от административната преписка). Няма спор, че задълженията не са
погасени.
Между
страните не се спори, а се и установява от представените извлечения от
банковата сметка на дружеството и жалбоподателя, че на 15.08.2013 година
жалбоподателят е получил сумата от 65 000 лева с основание „дивидент“ от
„Меди – 2000“ ЕООД; на 07.10.2013 година – 2 000 лева с основание
„захранване“; 02.09.2013 година – 116 000 лева с основание „дивидент“ и на
24.10.2013 година – 10 000 лева с основание „захранване“. Общата сума
получена от жалбоподателя, след образуване на ревизионното производство, е в
размер на 193 000 лева.
Видно от заключението на Съдебно-счетоводната експертиза задълженията на
дружеството към 02.08.2018 година възлизат на 65 161,54 лева, от които
55 671,63 лева главници и 9 489,91 лева лихви. На 18.08.2017 година е
погасена част от сумата в размер на 957,20 лева, като остатъкът възлиза на 64 204,34 лева (л.100 от делото).
От заключението на Съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към
м.03.2014 година дружеството разполага с дълготрайни материални актива с
балансова стойност 7 823,82 лева, стоково-материални запаси (стоки) на
стойност 120 769,12 лева, вземания в размер на 103 298 лева, от които
46 080 лева от НАП и 90 лева от Столична Община, 50 000 лева от други
лица и от собственика на дружеството, 76 469,70 лева – в касата на
дружеството и 1 2344,51 лева - в банкови сметки. Видно от Съдебно-оценителната
експертиза активите на дружеството се оценяват на 151 324,77 лева по
пазарни цени към дата 05.03.2019 година.
С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична
имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци и осигурителни
вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т.т. 1 и 2 от ДОПК. Кумулативно необходимите предпоставки за
това са: лицето да има качеството на орган на управление или управител на
задължено лице, към момента за който са установени публичните задължения за
последното; да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които
по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите
или публичния изпълнител (ал. 1); и/или да са извършени недобросъвестно
плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото юридическо лице (ал.
2); вследствие на това поведение (причинно-следствена връзка) да не могат да бъдат събрани задълженията за
данъци или задължителни осигурителни вноски на лицата по чл. 14, т.т. 1 и 2 от ДОПК.
Според чл. 16, ал. 3
от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК обхваща
данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по
събирането им. Цитираната правна уредба в чл. 14 и чл. 16 от ДОПК определя
нормите в чл. 16 от ДОПК като общи по отношение на конкретните хипотези в чл.
18 и чл. 19 от ДОПК на отговорност на третите лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК.
Отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК изрично в заглавието на чл. 19 е
определена като отговорност на трето лице и за нея е приложима разпоредбата на
чл. 16, ал. 1 - 3 от ДОПК. Анализът на посочените разпоредби води до извод, че на задълженото лице, на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК, е възложена отговорност и за лихвите за неплатени в срок
данъчни и осигурителни задължения на управляваното дружество.
Видно от
справка в публичния Търговски регистър „Меди – 2000“ ЕООД гр. София се управлява от М.Ю.М.,
поради което е налице първата от изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на
жалбоподателя – същият е управител на задълженото дружество за периода
на възникване на задълженията за данъци и лихви.
Между страните не се спори, че „Меди - 2000“ ЕООД е подавало
справки-декларации по ЗДДС. С влязъл в сила РА № ********** от 05.03.2014
година (л.425) са установени задължения за корпоративен данък и данък върху
добавената стойност в общ размер на 57 915,17 лева, произтичащи от
неправилно упражнено право на данъчен кредит и неправилно отчетени разходи и
лихви върху главниците в общ размер на 7 246,37 лева. С декларации Образец
№ 6 и справки – декларации по ЗДДС са установени допълнителни задължения за
данък върху добавената стойност 5 788,29 лева и лихви в общ размер на
2 680,62 лева; по чл. 42 от ЗДДФЛ в общ размер на 86,49 лева и лихви в
размер на 40,40 лева; вноски за фонд ДОО по КСО в размер на 122,51 лева и лихви
в размер на 58,21 лева; вноски по ЗЗО в размер на 87 лева и лихви в размер на
40,88 лева и вноски за фонд ЗДПО в размер на 34,61 лева и лихви в размер на
16,44 лева.
Между страните не се спори и по отношение разпоредените плащания от
дружеството в полза на жалбоподателя за периода м.август 2013 – м. октомври
2013 година в общ размер на 193 000 лева.
Съставомерното
поведение по чл. 19, ал. 1 от ДОПК изисква лицето не просто да не изпълни задължението си по обявяване на
факти и обстоятелства, които по закон е длъжно да направи, а да стори това
умишлено,
т.е. да е наясно със
смисъла на действията си, да предвижда последиците им и съзнателно да иска или
да допуска настъпването им.
Органите по приходите са приели, че подадените справки-декларации и други,
въз основа на които са приспадани суми, като данъчен кредит не отразяват
обективно извършените от дружеството сделки, както и че жалбоподателят е
действал умишлено, подавайки ги. В ревизионното производство по чл. 19 от ДОПК не
са събирани повторно доказателства, че доставките не са реално извършени. Този
извод е изведен въз основа на РА от 05.03.2014 година, с който са установени
данъчните задължения за дружеството.
Субективните предели на стабилитета на РА, с който са установени публичните
задължения не се разпростират върху жалбоподателя, тъй като същият не е бил
страна в ревизионното производство, поради което не може да се приеме, че е укрил факти и обстоятелства, които по закон е
бил длъжен да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител само въз основа на влезлия в сила РА. В тежест на жалбоподателя, обаче, е чрез главно и пълно
доказване да установи, че е декларирал вярно, т.е. че доставките реално са
осъществени, нещо което не е сторено в настоящото производство. Съдът намира,
че декларирането на доставки на стоки и услуги, които не са извършени
обосновава извод за укриване на факти и обстоятелства. Управителят на дружеството е бил
длъжен да знае каква е дейността на дружеството и да следи за вярното
отразяване в справките-декларации на дейността му. Подаване на
справките-декларации от пълномощник не обосновават извод за неумишлено
поведение, т.к. изборът на пълномощник, респ. отговорността за неговите
действия е на управителя. Съдът намира, че управителят на дружеството е бил
длъжен да знае, че деклариране получаването на неизвършени доставки на стоки и
услуги и в резултат на това неправомерното упражняване на данъчен кредит
обуславя дължимост на данъка върху добавената стойност, респ. на корпоративния
данък. Въз основа на тези обективни действия следва да се изведе извод за
субективното отношение на управителя, а именно, че е целял настъпването на този
резултат, а това обосновава прекия му умисъл при деклариране на доставки на
стоки и услуги, които реално не са осъществени.
Съставомерен
резултат от поведението на управителя трябва да е настъпила несъбираемост на
задълженията на дружеството.
В конкретния случай, в резултат на невярното деклариране дружеството не е
заплатило данък върху добавената стойност по доставките, по които дружеството е
получател и поради тази причина прекият резултат е невнасянето на данъка. След
извършването на ревизията са установени задължения за данък върху добавената
стойност и корпоративен данък. Т.е. укриването на факти и обстоятелства в този
конкретен случай има за последица невнасяне на данък.
Предвид горното съдът намира, че с действията си по подаване на неверни
справки-декларации управителят на дружеството е препятствал събирането на
държавни вземания. Тези вземания са възникнали в резултат на това поведение и
макар, че резултатът е опосреден от проведеното ревизионно производство, то
същото само установява задълженията, възникнали в по-ранен момент.
Що се касае до третата предпоставка по чл. 19, а именно - вследствие на това поведение да не
могат да бъдат събрани задълженията за данъци или задължителни осигурителни
вноски
следва да се извърши съпоставка на следните данни :
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза задълженията на дружеството към 02.08.2018
година възлизат на 65 161,54 лева, от които 55 671,63 лева главници и
9 489,91 лева лихви, като на 18.08.2017 година е погасена част от сумата в
размер на 957,20 лева и остатъкът възлиза на 64 204,34 лева. Лихвите, както беше посочено по-горе, следва
да се включват в обхвата на задължението.
Спорът касае и момента, към който следва да се извърши преценката за
невъзможността да бъдат събрани задълженията. В хипотезата по ал. 1 е
неприложима разпоредбата на чл. 19, ал. 9 от ДОПК според която недобросъвестност е налице, когато действието е
извършено, след като е образувано производство по реда на този кодекс за контрол
по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до 6
месеца от приключване на производството. Когато се извършва проверка,
срокът тече от получаване на искане или протокол съгласно чл. 110, ал. 5. Съдът
приема, че датата на извършване на преценката следва да е датата на
установяване на задълженията по чл. 19 от ДОПК с РА – 02.08.2018 година.
Задълженията са възникнали в резултат на невярното деклариране на факти и
обстоятелства за съответните данъчни периоди от жалбоподателя за периода 2011 –
2014 година. Установяването им е с влезлия в сила РА от 05.03.2014 година и
подадените декларации. Ревизионното производство по чл. 19 от ДОПК е приключило
с РА от 02.08.2018 година и поради липсата на специални правила, следва да се
приложи общото правило.
Видно от изготвената таблица в заключението на Съдебно-счетоводната
експертиза за активите на дружеството, стойността им възлиза на 151 324,77 лева (при включване на
всички възможни активи). Тази сума е достатъчна за погасяване на задълженията.
Въз основа на това съдът намира, че следва да се изведе извод, че
взискателят може да се удовлетвори от активите на дружеството.
Предвид горното съдът намира, че не са налице предпоставки за ангажиране на
отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
По приложението на чл. 19, ал. 2 от ДОПК.
Между страните не се спори, че в периода м.август – м. октомври 2013 година
дружеството е прехвърлило сумата от 193 000 лева на жалбоподателя като
„дивидент“ и „захранване“. Изтеглянето на суми от банковата сметка на
дружеството, за които жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест не е
провел главно и пълно доказване, че са вложени за дейността на дружеството,
следва да се квалифицират като „скрито разпределение на печалба“ по смисъла на
§ 1, т. 5, б. „а“ от Допълнителните разпоредби на ДОПК.
Съдът намира, че извършените разпоредителни сделки при знание за дължимост
на държавни вземания обосновават извод за неправомерно поведение на управителя
по смисъла на чл. 19 от ДОПК. Като последица от това неправомерно поведение е
възникнала невъзможност дължимите публични вземания да бъдат събрани. Тук са относими
мотивите по приложението на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
Последица от тези разпореждания е че имущественото състояние на
дружеството е намалено, но както бе посочено по-горе, то може да погаси
задълженията си за държавни вземания.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 9 от ДОПК недобросъвестността по ал.
2 е налице, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване
на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за
установяване на задължението. Всички установени действия са извършени след
деклариране на нереални доставки и започване на ревизионното производство.
Съдът намира, че от обхвата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК
следва да се изключат задълженията за периода м.11 и 12.2013 година и м.01.2014
година, тъй като същите са възникнали след акта на разпореждане с имущество на
дружеството.
Съдът не споделя разбирането на жалбоподателя, че за задълженията за корпоративен данък и данък върху добавената стойност е изтекла погасителната давност за 2009, 2010, 2011 и 2012 година. С обжалвания РА са вменени в отговорност на управителя на дружеството, установени с РА от 05.03.2014 година и декларации Образец № 6 и справки – декларации по ЗДДС задължения за корпоративен данък и данък върху добавената стойност за периода 2011 – 2013 година и м. януари 2014 година, поради което съображенията му досежно установени задължения за периода 2009 и 2010 година не следва да се разглеждат. За установените задължения за периода 2011 и 2012 година давността не е изтекла. В настоящия случай, доколкото фактическият състав на отговорността на дружеството за задълженията по ЗДДС и ЗКПО този на отговорността на управителя по чл. 19 от ДОПК е различен, различни са и датите на възникването им. Макар задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност да са възникнали в данъчни периоди 2011, 2012 и 2013 година, фактическият състав на отговорността на управителя по чл. 19, ал. 2 от ДОПК възниква с реализиране на предпоставките по тази разпоредба. Разпределението на скрита печалба е станало с нареждането на сумите за периода м.август – м. октомври 2013 година, в резултат на което установените по-късно с ревизионния акт задължения не са били платени до образуване на ревизионното производство срещу М.Ю.М.. Ето защо моментът на възникване на отговорността на управителката е моментът на разпореждането с имуществото, а не моментът на възникване на несъбраните задължения за данък върху добавената стойност и корпоративен данък на дружеството. Съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 01.01. на годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Абсолютната давност е 10 годишна, арг. чл. 171, ал. 2 от ДОПК. В конкретния случай давността е спряла със започване на ревизионното производство по чл. 19 от ДОПК – 18.04.2018 година и е прекъсната с издаването на РА от 02.08.2018 година, от която дата тече нова давност.
По изложените по-горе съображения
жалбата, като основателна, следва да се уважи.
Предвид направеното искане от жалбоподателя и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на същия следва да
се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на
2 860 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 10 лева, заплатени
възнаграждения за изготвяне на експертизи в размер на 450 лева и изплатено
възнаграждение за един адвокат в размер на 2 400 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000318002259-091-001/02.08.2018
година, издаден от органи по приходите при Териториална дирекция гр. Варна на
Националната агенция по приходи, потвърден с Решение № 282/05.11.2018 година на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Централното управление на националната
агенция за приходи по жалбата на М.Ю.М., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите гр. София - Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.
Варна ДА ЗАПЛАТИ на М.Ю.М.,
ЕГН ********** *** сумата от 2 860 (две
хиляди осемстотин и шестдесет) лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ :