№ 6943
гр. София, 18.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20221110114035 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искане на основание чл. 207 ГПК /докладвано на съдията-
докладчик на 18.03.2022г./, подадено от „Инвестбанк“ АД за допускане на обезпечение на
доказателства, изразяващо се в изискване и приемане на документи, находящи се в кориците
на арбитражно дело № 1/2021г. на Арбитражния съд при Съюза на арбитрите в България, а
именно искова молба на В. Л. Л. с приложените към нея доказателства, както и
отговора/отговорите на искова молба, депозирани от К. ХР. Ч. и П. Д. Ч. с приложените към
тях доказателства.
Молителят сочи, че е кредитор на К. ХР. Ч. и П. Д. Ч. по силата на изпълнителен лист
от 04.04.2013г. издаден по ч.гр.д. № 205/2013г. по описа на РС - Несебър за сумата от 50 000
евро – част от вземане по запис на заповед от 28.12.2010г. и по силата на изпълнителен лист
от 21.06.2013г. издаден по ч.гр.д. № 451/2013г. по описа на РС – Несебър за сумата от
300 000 евро, представляваща част от вземане по същия запис на заповед. Въз основа на
тези изпълнителни листове молителят образувал изп.д. № 2013010400158 по описа на ЧСИ
Трифон Димитров и бил присъединен кредитор на основание чл. 456, ал. 2 ГПК по изп.д. №
20198030401137 по описа на ЧСИ Татяна Маджарова, по което били предприети действия
по принудително изпълнение срещу имуществото на К.Ч.. С неподлежащо на обжалване
решение от 18.02.2021г., постановено по арбитражно дело № 1/2021г. на арбитраж “ad hoc”
при Арбитражния съд при Съюза на арбитрите в България, К. ХР. Ч. и П. Д. Ч. били осъдени
да заплатят на В. Л. Л. сумата от 130 278 лева, представляваща направени необходими
разноски за подробно описаните в молбата недвижими имоти и в полза на В. Л. Л. било
признато право на задържане върху имотите. На 18.03.2021г. въз основа на арбитражното
решение В. Л. Л. се бил снабдил с изпълнителен лист и бил образувал изп.д. №
20218000400801 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, по което било предприето
принудително изпълнение срещу имотите, предмет на правото на задържане. Молителят не
бил уведомен за така предприетото изпълнение независимо от това, че бил наложил
предходни възбрани върху имотите, а узнал за него едва на етапа по провеждане на
публична продан. На 17.12.2021г. молителят бил присъединен в производството и
вследствие на проведена публична продан почти всички имоти били реализирани. На
11.02.2022г. било предявено разпределение на събрани суми, срещу което постъпили жалби
предмет на висящо съдебно производство. Молителят счита, че вземането на В. Л. Л. срещу
П. Д. Ч. и К. ХР. Ч. не съществува, поради което възнамерява да предяви иск с правно
основание чл. 464 ГПК за неговото оспорване, доколкото това вземане се ползвало с
привилегия спрямо вземането на молителя. Счита, че за целите на предявяване на иска било
необходимо да се запознае с документите по арбитражното дело, до които нямал достъп.
Молителят сочи, че предварителното събиране на доказателствата се налагало, тъй
като същият не бил страна по арбитражното дело и нямал правно осигурен достъп до тях, а
1
за наличие на такива доказателства не могло да се съди от съдържанието на постановеното
арбитражно решение. За да бъдел искът на банката обоснован и доказан и да бъдел защитен
нейният интерес се налагало да бъдат изискани доказателствата по арбитражното дело,
обосновали постановяването на решението.
Съдът, като взе предвид така изложените твърдения на молителя и приложените
писмени доказателства намира, че подадената молба е редовна и процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Уважаването на молбата за обезпечаване на доказателства следва от кумулативното
наличие на следните законови предпоставки: молителят да обоснове своя правен интерес от
обезпечението, като наведе ясни твърдения за вида и съдържанието на конкретното бъдещо
производство, за чийто нужди е необходимо предварителното събиране на доказателствата,
както и да обоснове обезпечителна нужда – т.е. наличието на обстоятелства от обективен
характер, които биха довели до изгубване на съответните доказателства или до затрудняване
на тяхното събиране в рамките на бъдещото производство, което се обезпечава.
В случая от изложените в молбата за допускане на обезпечение твърдения и
приложените към нея документи се установява правният интерес на молителя „Инвестбанк“
АД от предявяване на иск с правно основание чл. 464 ГПК срещу взискателя В. Л. Л. и
срещу длъжниците К. ХР. Ч. и П. Д. Ч.. Това е така, защото „Инвестбанк“ АД и В. Л. Л. са
взискатели със съдебно признати вземания срещу двамата длъжници, като вземането на В.
Л. Л. се ползва с привилегия спрямо това на банката.
Не е налице, обаче, втората кумулативна предпоставка за допускане на
обезпечението, а именно наличие на обстоятелства, които биха довели до изгубване на
писмените доказателства или до затрудняване на тяхното събиране, ако не бъдат събрани
предварително. В молбата си за допускане на обезпечение молителят „Инвестбанк“ АД не
излага съображения за наличието на такива обстоятелства, а сочи единствено, че не
разполага с достъп до съдържанието на арбитражното дело, защото не е страна по него,
както и че съдържащите се в кориците му документи са от значение за защитата на неговите
права в бъдещото производство. Ищецът по отрицателния установителен иск с правно
основание чл. 464 ГПК поначало не е страна в производството, в което е издадено
изпълнителното основание за вземането на ответника-взискател, и няма достъп до него.
Наличието на такъв достъп, както и притежаването на преписи от писмените доказателства
по чуждо дело, обаче, не е предпоставка за редовност и допустимост на иска, а би могло да
бъде от значение единствено за неговата основателност. В този смисъл липсва каквато и да
било пречка пред молителя „Инвестбанк“ АД да предяви претенцията си и да поиска
събирането на тези доказателства чрез някой от предвидените в ГПК способи /задължаване
на ответниците да ги представят, изискване от арбитражния съд и пр./ в рамките на
съдебното дирене в това производство. При липса, обаче, на опасност писмените
доказателства да се загубят, унищожат или по-късното им събиране да бъде затруднено
поради някаква причина, липсва основание за тяхното предварително събиране, респективно
за допускане на исканото обезпечение.
Ето защо искането за допускане на обезпечение на доказателства следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Ивестбанк“ АД молба с вх. № 51946 от
17.03.2022г. за обезпечение на доказателства чрез изискване и приемане на документи,
находящи се в кориците на арбитражно дело № 1/2021г. на Арбитражния съд при Съюза на
арбитрите в България, а именно искова молба на В. Л. Л. с приложените към нея
доказателства, както и отговора/отговорите на искова молба, депозирани от К. ХР. Ч. и П. Д.
Ч. с приложените към тях доказателства.
2
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3