№ 18185
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа доклад.ото от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110110431 по описа за 2025 година
Производството е по реда на 140 ГПК.
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
осно.ие чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу
ответника Д. И. Д. с искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца част от сумите, за които е издадена Заповед №
31620/08.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 54630/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в, а именно: 1702.80 лева - цена
на доставена от дружеството и потребена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. ********, за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 10.09.2024 г. до изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона – чл. 153, ал.
1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия. Сочи, че е доставил на ответника
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на осно.ие Закона за
енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния
период не е заплатил дължимата от цена, равняваща се на 1/2 от задълженията
за имота. С оглед на това за ищеца е възникнал правен интерес да подаде
заявление за изда.е на заповед за изпълнение и да се снабди със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 54630/2024 г. по описа на
СРС, 76 с-в.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда
срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск.
1
Пояснява, че е сключил споразумение с другия длъжник в
заповедното производство – С. И.а Д.а, за погася.е на цялото задължение /в
това число и това на настоящия ответник/, във връзка с което споразумение С.
Д.а е извършила погасителни вноски. С оглед изплащането на част от
задълженията на Д. Д. с така извършените плащания по споразумението,
ищецът сочи, че за него е налице правен интерес от предявя.е на
установителен иск само за непогасената част от дълговете – а именно,
дължимата сума за главница.
Моли съдът да установи посочената част вземанията, които има към
ответника, така както са описани в издадената заповед за изпълнение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. И. Д. подава отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. С
подробни аргументи оспорва качеството си на потребител на топлинна
енергия, обосноваващо материалноправната му легитимация. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Нелбо“ АД взема
становище предявените искове, като намира същите за основателни и моли за
тяхното уважа.е.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осно.ие
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. с чл. 153 ЗЕ.
На осно.ие чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по главния иск е да
установи, че по силата на възникнало на твърдяното осно.ие облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е доставил
топлинна енергия за отопление и/или подгря.е на вода в посочения в исковата
молба обем, като за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника, при доказ.е на горните факти, е да докаже
положителния факт на погася.е на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респективно битов клиент на
топлинна енергия през процесния период, е физическо лице – ползвател,
притежаващ вещно право на полз.е, или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдя.е или природен газ за
домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело №
2/2017 г., ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат
да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
2
носителя на вещното право на полз.е, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия, директно
с топлопреносното предприятие.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че
процесният недвижим имот е придобит от И. Д. И. /баща и наследодател на
ответника/, на 17.12.1992 г. по време на брака му с Н. Т. И.а /която не е майка
на ответника по спора, видно от представения акт за раждане/. С оглед на това,
при липса на представени доказателства в противния смисъл, собствеността
върху недвижимия имот е възникнала в режим на СИО.
Установява се, че бракът между И. И. и Н. И.а е прекратен с решение за
развод, влязло в законна сила на 30.03.1993 г. С прекратя.ето на брака се
прекратява и режимът на СИО, като същата е трансформирана в обикновена
дялова съсобственост при равни квоти от по ½ ид.част.
Установява се на следващо място, че с нотариален акт за дарения на
недвижим имот от 2018 г. /л. 14/ И. И. дарява на дъщеря си С. Д.а собствената
си ½ ид.част от процесния имот.
С оглед на това, от ангажираните по делото доказателства, се
установява, че към 2018 г. собственици на имота са С. Д.а и Н. И.а.
Предвид изложеното, с оглед липсата на други доказателства по спора,
установяващи последващи разпореждания с имота, както и липсата на данни
за сключен индивидуален договор между ответника и ищеца /чрез откри.е на
лична партида/, настоящият съдебен състав приема, че по делото не се
установява при условията на пълно и главно доказ.е първата материална
предпоставка от фактическия състав на претенцията – а именно, ответникът
да притежава качеството на потребител на топлинна енергия.
С оглед гореизложеното предявения иск подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на осно.ие чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски
има само ответникът в производството, като съдът следва да се произнесе и по
отговорността за разноски в заповедното производство.
В заповедното производство длъжникът не е извършвал разноски и не е
претендирал присъждането на такива, поради което разноски не му се следват.
В исковото производство ответникът е претендирал и доказал
извърш.ето на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лева.
Ищецът своевременно е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, във връзка, с
което съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
повдигнатия съдебен спор, реално осъществената от упълномощения адвокат
процесуална дейност, продължителността на производството /в 1 съдебно
заседание, в което са ангажирани само писмени доказателства/, намира, че
3
договореният размер за процесуално представителство в размер на 1000 лева
се явява прекомерен, и следва да бъде намален до размера на сумата от 500
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения по реда на чл. 422 ГПК
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Д. И. Д., ЕГН
**********, установителен иск с правно осно.ие чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца част от сумите, за които е издадена Заповед №
31620/08.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 54630/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в, а именно: 1702.80 лева - цена
на доставена от дружеството и потребена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. ********, за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 10.09.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на Д. И. Д., ЕГН **********, на осно.ие чл. 78, ал. 3, вр. ал. 5 ГПК, сумата от
500 лева – сторени от ответника разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД в качеството
му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжал.е с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връч.ето му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4