Определение по дело №360/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2586
Дата: 2 юли 2013 г.
Съдия: Гюлфие Яхова
Дело: 20131200500360
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

12.12.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.24

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Маруся Кънева

дело

номер

20114100500958

по описа за

2011

година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С Решение №...от 12.07.2011 г постановено по гр. д. №.../011 г,Горнооряховския районен съд е отхвърлил предявения от К. М. К. с ЕГН-* от гр.Г. О. ул."М. " №36 .6 А.30,против ДП"НКЖИ"ЕИК-....,поделение"Сигнализация и телекомуникации" гр.С., бул."К. М. Л. "№1.,секция "СТ "Г. О.,представлявано от пълномощник Н. В. К. иск по чл.150 от КТ за сумата от 1873.20 лева представляващо трудово възнаграждение за положен извънреден труд за 2008,2009,2010 г. като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлил предявения от К. М. К. против ДП"НКЖИ"ЕИК-....,поделение "КСигнализация и телекомуникации" гр.С., бул."К. М. Л. "№1.,секция "СТ "Г. О.,представлявано от пълномощник Н. В. К. иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от 348.10 лева мораторна лихва върху всяко едно от претендираните вземания за положен извънреден труд считано от датата на изискуемостта му до подаване на исковата молба.

Против решението в отхвърлителната му част е подадена възивна жалба от К. К., чрез адвокат П. Г. касаеща извънреден труд и мораторна лихва за този труд.Направени са оплаквания за незаконосъобразност.Изложени са подробни доводи и съображения.

Жалбата е подадена в срока по закон.Процесуално допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съдът , като съобрази направените доводи, изложените съображения и въз основа на доказателствата и закона, приема за установено следното:

След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и допустимо.

По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд, като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях.По тези съображения въззивният съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава.

Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената фактическа обстановка по делото са правилни и въззивният съд възприема изцяло мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.В доклада по делото правилно е определено правното основание по предявения съдебен спор.Съдът е отделил спорното от безспорното, дал е указания във връзка с разпределянето на доказателствената тежест между страните.Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е изградил правни изводи, като е мотивирал правно обосновано съдебния си акт.Това обосновава и мотивира съда да препрати към мотивите на решението на първоинстанционния съд по силата на разпоредбата на чл.272 от ГПК.

В този смисъл и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявените искове. Неоснователно е оплакването в жалбата, че решението е незаконосъобразно в частта относно претенцията за заплащане на положен извънреден труд и мораторна лихва върху този труд.

Неоснователни са доводите ,че независимо от обстоятелството ,че ищецът е с установен ненормиран работен ден , с оглед установеното по делото от представените графици за контролни проверки на сигнализационните и телекомуникационните системи на ж.п гари и прелези , които установяват престиране на труд преди започване на работното време и при действието на чл.139 ал.4 КТ, следва положения труд извън работното време преди часа на започване наработния ден да бъде допълнително компенсиран чрез заплащане, тъй като съгласно чл.139 ал.4 от КТ работниците и служителите са длъжни да изпълняват трудовите си задължения само след изтичане на работното време и при възникнала необходимост.

В случая направеното от защитата на жалбоподателя тълкуване на разпоредбата на чл. 139 ал.4 от НК е откъснато от разпоредбите на Наредба №50 от 28.12.2001г. "За работното време на ръководния и изпълнителския персонал,зает с осигуряване на превозите на пътници и товари в железопътния транспорт "/Обн. Д.в.бр. 4/2002г.Тази наредба урежда специфичните въпроси за работното време и почивките на посочените работници с оглед спецификата в дейността на железопътния транспорт.Видно от параграф 15 тази Наребда въвежда изискванията на Директива 200/47/ЕС за Споразумението между Общността на европейските железници и Европейската федерация на работниците от транспорта по определени аспекти на условията на труд на мобилните работници.Според същата наредба и длъжностната характеристика за длъжността заемана от ищеца същия е в кръга на работниците и служителите визирани в чл.6 от Наредбата списъците за които се изготвят и одобряват от работодателя.Особената специфика на работата на ищеца е тази ,че поради отдалечеността на проверяваните ж.п обекти в които се намират сигтнализационни и телекомуникационни системи с оглед движението на влаковете се налага по рано от часа на началото на работния ден да се започне пътуване до съответния обект, което време според Наредба №2/1994г. се счита за работно време .Това не означава ,че в същия ден когато работния ден е започнал преди часа на неговото начало съответното длъжностно лице/ ищеца/ е било ангажирано с проверката през целото времетраене на работното време.Видно от представенÞте справки за положения труд извън работно време липсват данни в дните в които е полаган труд преди започване на работното време , да е полаган същевременно трпуд и след изтичането на работното време.

На второ място разпоредбата на чл. 139 ал.4 не е изрична и не съдържа забрана за полагане на труд в извън работно време преди началото на работния ден.Затова и с оглед спецификата на работата в железниците е издадена и Наредба №50/цитирана по-горе.

Несъстоятеен е и довода ,че претенцията за заплащането на положения от ищеца труд в извън работно време се основава на разпоредбите на чл.263 от КТ. Такова нещо в кодекса няма.Разпоредбата на ал.1 на чл. 263 установява ,че за този труд положен от работниците и служителите на ненормирана работен ден в работни дни не се заплаща, а ал.2 предвижда заплащането на труд от тези работници и служители ,когато е положен в през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници. По делото не съществуват доказателства ,че ищецът е полагал тлуд в дните на седмичната почивка/ събота и неделя/ и в дните на официалните празници.

Ето защо въз основа на гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна , а решението за правилно и законосъобразно и като такова същото следва да се потвърди.Искът за присъждане на мораторна лихва касаеща претенцията за заплащане на извънреден труд като акцесорен следва съдбата му и като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен а решението на първоинстанционния съд в тази му част потвърдено .

С оглед изхода на делото и съобразно искането на ответник жалба за присъждане на разноски за възивната инстанция, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски за въззивната инстанция.Съобразявайки искането за присъждане на разноски и направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение по представен договор за правна помощ и съдействие , на основание чл. 78 ал.5 от ГПК, съдът намира ,че определеното адвокатско възнаграждение е действително прекомерно с оглед цената на иска, /или общо 1000лв. адвокатско възнаграждение за двете инстанции/ и което съобразено с разпоредбата на чл.36 от ЗА вр. чл.7 ал.2 от Наредбата за адвокатските възнаграждение не може да е повече от сумата 744лв.за двете инстанции , намира ,че следва да се осъди жалбоподателят да заплати на ответник жалбата 246 лв. разноски за възивната инстанция/ адвокатско възнаграждение /от претендираното в размер на 500лева за възивната инстанция.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №....от 12.07.2011 г. на Горнооряховския районен съд , постановено по гр. д. № .... по описа на съда за 2011 г,

ОСЪЖДА К. М. К. с ЕГН-* от гр.Г. О. ул."М. " №36 .6 А.30,да заплати на ДП"НКЖИ"ЕИК-....,поделение "Сигнализация и телекомуникации" гр.С., бул."К. М. Л. "№1.,секция "СТ "Г. О. сумата 246лв. направени разноски за въззивната инстанция.„

Решението на съда е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Решение

2

7736DCFBC2982B58C225796400500C4F