№ 10095
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110133854 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Г. В., с която против
„Соф Кънект“ АД са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 4 и чл. 221, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението, извършено със
Заповед № 200/21.06.2022 г. на работодателя за незаконно и същото да бъде отменено, за
поправка на основанието вписано в трудовата книжка като бъде вписано основание - чл.
327, ал. 1, т. 3 КТ ; да бъде осъден ответника да заплати обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение – 1 526,80 лева /след допуснатото изменение по реда на чл.214 от
ГПК/ за срока на предизвестието,ведно със законната лихва от 23.06.2022год. ,до
окончателното й заплащане, както и в условията на евентуалност на иска за промяна на
вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване и обезщетението по чл. 221, ал. 1
КТ : иск по чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 КТ – да бъде заплатено обезщетение в размер на 155
лева, за времето през което е останала без работа за срока от 21.06.2022 до 23.06.2022 г.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 83 от 03.02.2010 г., който
договор бил изменян с допълнителни споразумения № 641/09.07.2010 г., № 876/17.08.2010
г., №987/15.06.2017 г., №184/15.04.2020 г., №361/27.08.2020 г. и №920/19.04.2022 г.
Посочва, че на 14.06.2022 г., работодателят връчил на ищца нова длъжностна
характеристика, по силата на която се вменявали множество нови задължения. Поддържа, че
при получаване на новата длъжността характеристика, ищцата отбелязала несъгласието си с
нея, като на 15.06.2022 г. упражнила правото си едностранно да прекрати трудовия договор
без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, поради промяна в характера на
работата, с депозиране на Уведомление с вх. №300-0631/15.06.2022 г. в деловодството на
работодателя. Изложени са твърдения, че трудовият договор е прекратен с получаване на
уведомлението от работодателя, което се установява от издадената от него Заповед № ЧР-
39/15.06.2022 г., в която били изложени мотиви, че служителят злоупотребява с право и
трудовият договор не е прекратен. Посочва, че на 21.06.2022 г. ищцата била поканена от
ответника за връчване на трудова книжка и заповед, при което и била връчена Заповед №
200/21.06.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Излага твърдения,
че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като
1
трудовото правоотношение е било вече прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, на
работника не била предоставена възможност да даде писмени обяснения, доколкото била
поканена да даде само устни такива, в заповедта не били коментирани нейните устни
обяснения, че трудовият договор е вече прекратен на друго правно основание, като посочва
и че в обстоятелствената част на заповедта не бил посочен органът, който я е издал.
Предвид изложеното, отправя молба до съда да признае уволнението за незаконно и
да го отмени, да се установи в отношенията между страните, че трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ на 15.06.2022 г. и да се извърши поправка на
вписаното в трудовата книжка правно основание. Отправя искане работодателят да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 526,80 лева,/след изменението на иска/
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното
трудово възнаграждение. В условията на евентуалност, ако съдът признае уволнението за
незаконно, но не извърши промяна във вписаното в трудовата книжка основание, моли
ответникът да бъде осъден за заплати на ищеца сумата в размер на 155 лева, представляваща
обезщетение за времето, в което ищцата е останала без работа в периода от 21.06.2022 г. –
23.06.2022 г. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба, ответникът оспорва предявените искове по основание
и размер. Излага твърдения, че извършеното от ищцата едностранно прекратяване на
основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ представлява хипотеза на „злоупотреба с право“, поради
което прекратяването е нищожно и не поражда целените правни последици – трудовият
договор продължава да съществува. Посочва, че са налице кумулативно наличните
предпоставки за злоупотреба с право на едностранно прекратяване без предизвестие, а
именно: служителят нямал право на едностранно прекратяване (доколкото новата
длъжността характеристика не вменявала нови задължения, а конкретизирала и доразвивала
предходно установени такива), служителят осъзнавал, че няма основание за едностранно
прекратяване на трудовия договор (доколкото преди отправяне на уведомлението от
работника за едностранно прекратяване, била проведена среща с г-жа Димова – главен
директор „Човешки ресурси“, която разяснила на работника, че не се вменяват нови
задължения с новата длъжностна характеристика и не е налице правно основание за
едностранно прекратяване) и последната предпоставка, служителят имал за цел да избегни
неблагоприятни последици за себе си чрез едностранно прекратяване на договора. Относно
наличието на последната предпоставка, ответникът излага твърдения, че при срещата с г-жа
Димова, ищцата е споделила, че желае да се ползва от пълното парично обезщетение за
безработица, което няма да реализира, ако прекрати трудовия договор по взаимно съгласие,
като е споделила и че очаква по-високо трудово възнаграждение, ако продължи да
изпълнява своята длъжност. Излага твърдения, че доколкото едностранното прекратяване от
страна на работника е нищожно, издадената заповед №200/21.06.2022 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ е законосъобразна. Посочва, че тя е издадена на
годно право основание, поради неявяване на ищцата в продължение на пет работни дни на
работа, в периода от 16.06. до 20.06.2022 г. включително. Поддържа, че са изискани от
работника устни обяснения по реда на чл. 193 КТ, след което е издадена мотивирана
заповед. Ищцата била поканена на 21.06.2022 г. за връчване на писмената заповед, при
което и е предоставена възможност да даде устни обяснения, протоколирани надлежно, като
копие от протокола бил връчен и на ищцата. Посочва, че заповедта е издадена и подписана
от г-жа Анелия Димова, която има пълна дисциплинарна отговорност, съгласно Заповед №
З-22/18.01.2022 г. от Хесус Кабайеро в качеството му на изпълнителен директор на „Соф
Кънект“ АД, както и съгласно пълномощно № П-4/18.01.2022 г. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от
работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, моли да бъде обявено за незаконосъобразно,
поради липса на правно основание. Претендира разноски.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК, ответникът е предявил насрещен иск срещу ищцата за
2
сумата от 1 526,80 лева, представляваща обезщетение в размер на брутно трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец, дължимо на основание чл. 221, ал. 2
КТ. В условията на евентуалност, ако съдът приеме че трудовото правоотношение е
прекратено едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ и същото бъде
обявено за незаконосъобразно поради липса на основание, моли работникът да бъде осъден
да заплати обезщетение за претърпените от работодателя вреди в резултат на
незаконосъобразното прекратяване на договора в размер на 1526,80 лева – брутно трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец.
Ищцата, чрез процесуалния си представител, депозира отговор на насрещната
искова молба, с който оспорва предявените насрещни искове. Поддържа, че преди
депозиране на уведомлението за едностранно прекратяване на договора, ищцата не е
провеждала срещи със служител от отдел „Човешки ресурси“, както и че спрямо нея е
водено дисциплинарно производство. Оспорва наличието на злоупотреба с права, доколкото
множество служители са прекратили трудовите си правоотношение с работодателя и
техните задължения били превъзложени на останалите служители без промяна в трудовото
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на
спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства се
установява, наличието на трудово правоотношение между М. Г. Ваклинова – Г. и „СОФ
Кънект“ АД по силата на трудов договор № 83 от 03.02.2010 г., който договор бил изменян с
допълнителни споразумения № 641/09.07.2010 г., № 876/17.08.2010 г., №987/15.06.2017 г.,
№184/15.04.2020 г., №361/27.08.2020 г. като последното изменение е с ДС № 920/19.04.2022
г., по силата на който ищцата е заемала длъжност „Експерт по обучение, стандартни и нови
технологии“.
Не е спорно между страните и ,че брутното трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец от ищцата М. Ваклинова Г. е за м.12.2022 г. и възлиза на сумата от
1526,80 лв.
Представена е и длъжностна характеристика за длъжността „Експерт по
обучение,стандарти и нови технологии“ ,утвърдена от Главен директор „ЧР“ на
06.06.2022год. ,връчена на М. Г. Ваклинова –Г. 14.06.2022год. с отбелязване „Не съм
съгласна“.
На 15.06.2022 г. М. Г. Ваклинова – Г. е депозирала в деловодството на „СОФ
Кънект“ АД уведомление с вх. № 300-0631/15.06.2022 г. за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение, на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ поради промяна характера на
работа.
Със Заповед № ЧР-39/15.06.2022год. на Главен директор ,ЧР ,връчена на
15.06.2022год. на ищцата ,на същата е било съобщено ,че не е налице основанието за
едностранно прекратяване на трудовото й правоотношение ,информирана е че следва да се
явява в следващите работни дни на работа ,в противен случая ще наруши трудовата
дисциплина ,което ще доведе до реализиране на дисциплинарна или имуществена
отговорност.
Съгласно Протокол от изслушване на служител по реда на чл.193 ,ал.1 от КТ ,на
21.06.2022год в 12,50часа М. Г. В. е била поканена да даде устни обяснения във връзка с
образуваното срещу нея дисциплинарно производство по реда на КТ ,за това ,че не се е
явила на работа в течение на два последователни дни – 16.06.2022год. и
17.06.2022год.Отразени са и обясненията на служителя – не се е явила на работа два
последователни дни,тъй като счита ,че трудовото й правоотношение е било прекратено на
3
15.06.2022год.,въз основа на едностранно писмено волеизявление за прекратяване ,на
основание чл.327,ал.1,т.3 от КТ.
Обстоятелството ,че на дати 16.06.2022 г. и 17.06.2022 г. М. Ваклинова Г. не е била
на работа е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Със Заповед № 200/15.06.2022 г.,на основание чл.330,ал.2,т.6 вр. чл.190,ал.1,т.2 вр.
чл.186 от КТ ,за извършено дисциплинарно нарушение „неявяване на работа в продължение
на два последователни дни – 16.06. /четвъртък/ и 17.06./петък/,без да има основание за
това“, на М. Г. Ваклинова – Г. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е
прекратено трудовото й правоотношение на длъжността „експерт по обучения,стандарти и
нови технологии“ ,отдел „авиационен учебен център“,Дирекция „Човешки
ресурси,администрация и социални дейности“,без предизвестие ,считано от датата,следваща
тази на връчването й.
Не е спорно между страните ,че атакуваната заповед е връчена на 21.06.2022 г. на М.
Г. Ваклинова – Г. ,при отказ на същата като в последствие ,съгласно отбелязване на
21.06.2022год. й е връчено и копие от същата.
Със същата заповед е посочено и че на основание чл.221,ал.2 от КТ служителят
дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за
срока на предизвестието.
От страна на ответника е представено копие от личното трудово досие на ищцата,в
което се съдържа и предходна длъжностна характеристика за длъжността „Експерт по
обучение,стандарти и нови технологии“,утвърдена на 23.06.2015год., връчена на М.
Ваклинова на 16.04.2020год.
По делото са снети и гласни доказателства.
По искане на ответната страна е разпитата като свидетел Анелия Петрова Димова
,на длъжност главен директор „ЧР“ при ответното дружество от 01.12.2021год..
Авиационният учебен център е специализирано звено в рамките на Дирекция
„Човешки ресурси“ и целта на тази структура е да предоставя специализирани обучения на
служителите като същия работи под строг регламент и надзор на Главна Дирекция
„Гражданска въздушна администрация“.Свидетеля сочи ,че на всички служители били
променени длъжностните характеристики през 2022год., поради настъпили изменения в
структурата на „Софкт Кънект“АД и тази на „Човешки ресурси“ като следвало да се отразят
новите организационни наименования на структурите ,а така също и да се детайлизират
задълженията.Отрича на ищцата да са вменявани нови задължения ,предходните й били да
организира обучения в рамките на авиационния учебен център, подготовка на
документация, подпомагане на обучителите и изготвяне на документацията, която подлежи
на проверка от ГД „ГВА“ и в този смисъл нямало изменение в характера на работата, нито
при нея , нито при другите й колеги. В новата длъжностна характеристика били описани
наименованията на тези курсове, те били такива от години, не са променяни,като това били
курсове, които съществували и са част от курсовете, за които авиационния учебен център е
лицензиран.Именно ищцата била организирала такива курсове.
Св.Димова сочи също ,че провела среща с ищцата , след като разбрала за отказа й
да подпише длъжностната характеристика,на която тя обяснила ,че е очаквала увеличаване
на възнагражденията.След това заявила ,че иска да напусне и това да е едностранно ,за да се
възползва от обезщетение за безработица.Тази среща била на 14.06.2022год. като към този
момент срещу ищцата не било образувано дисциплинарно производство и не било
установено да има дисциплинарни нарушения.
Свидетелката сочи ,че очаква от ищцата да промени мнението си ,но след това
разбрала ,че на следващия ден е подала молба за напускане, на основание при което може
да си тръгне без предизвестие.При последваща среща на ищцата било обяснено ,че не е
4
налице основание да напусне,че това е злоупотреба ,но същата не идвала на работа
следващите дни и в тази връзка била проведена нова среща.На последната ищцата била
поканена да даде обяснения по смисъла на дисциплинарната процедура,след което след
консултация с адвокат ,същата дала обяснения.След това на ищцата й била връчена
заповедта за уволнение.
По искане на ищцата са разпитани и двама свидетели
Св.Яна Иванчева сочи ,че е работила в един и същ отдел с ищцата, като напуснала
на 13.06.2022год. ,заради влошени условия на труд.Сочи ,че през 2022год. имало промени в
концесията на летището ,като започнал процес на реорганизация на учебния център.Твърди
,че до края на 2021год. имало ръководител ,г-н Стошек, ,който напуснал ,а през 2022год.
напуснала и друга тяхна колежка,като тяхната работа била разпределена между останалите в
екипа,който от 11 човека останал 7 човека.
Свидетелката сочи ,че с ищцата се занимавали с организация на обученията, но
всеки вършел всичко ,реално работата била много.Ето защо тя също след като получила
длъжностна характеристика не разписала, защото й били вменени задълженията на друг
колега.Твърди и че М. също получила длъжностна характеристика, която не е подписала,
защото на нея й били вменени други задължения. М. отговаряла за комуникация с медиите,
трябвало да направи сайт на учебния център и трябвало да има рекламна дейност в новия
център.Същевременно заплатата не била променена във връзка с новите задължения.
Старите ни задължения не били отменени,нови служители в този период не постъпили. На
13.06.2022 г. подала молбата за напускане,а на 14.06.2022 г. отишла , за да си попълни
обходния лист като в тези дни на М. й била връчена длъжностна характеристика .Сочи
също ,че тези нови задължения били възложени още в началото на годината и в срещите с
ръководителите се разбрало, че М. трябва да се занимава с тези неща,а длъжностни
характеристики били изработени по-късно. През 2022 г. М. изпълнявала новите задължения,
които не били описани в длъжностна характеристика.
Свидетелката Саня Д.а сочи в показанията си ,че е работила с ищцата в периода
м.10.2020 г. и до 2022 г.. Тя не е имала дисциплинарни нарушения, не е имало случай, в
който да не е на работа. Никога не е закъснявала и не си е тръгвала по-рано. Сочи ,че
ищцата напуснала на 15.06.2022 г. като си подала искане за напускане,след което останала
на работа до края на работния ден до 17.00 часа. .
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни
изводи:
Атакуваната Заповед № 200/21.06.2022год. на ответното дружество, за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
В случая следва да се приеме ,че е ищцата упражнила потестативното си право да
прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие като
същото се прекратява с достигането на изявлението до работодателя.
С получаването на писменото волеизявление за прекратяване на трудовия договор
по чл. 327, т. 3 КТ е настъпило действието на прекратяването, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ
и връчената след това заповед за дисциплинарно уволнение е безпредметна.
В настоящия случай безспорно е установено че ищцата е уведомила работодателя
за прекратяване на трудовото си правоотношение по реда на чл. 327, ал.1, т.3 КТ със
заявление , което е получено при ответника на 15.06.2022год., т.е. трудовият й договор е
прекратен, считано от тази дата.
Трайната съдебна практика е приела ,че когато писменото изявление на работника
или служителя за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1 КТ е получено от
работодателя и е настъпило действието на прекратяването, връчената впоследствие заповед
5
за уволнение би била безпредметна.Самото връчване на писменото изявление на работника
за прекратяване на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично
прекратяване на трудовия договор, независимо от това дали е налице соченото от работника
основание ,при конкуренция между насрещните изявления за прекратяване на трудовото
правоотношение, както в случая, конститутивно значение има това, чийто фактически
състав е настъпил по-рано. /решение № 203/30.05.11 по г. д. № 832/10, ІІІ ГО, решение №
144/23.02.10 по г. д. № 3101/08, ІІ ГО, решение № 289/18.11.14 по г. д. № 1289/14, ІV ГО,
опр. № 1071/15.10.10 по г. д. № 562/10, IV ГО, и др./
При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл.
327, ал. 1 КТ работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или
служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на
трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово
правоотношение.
Пак в цитираната практика се приема ,че трудовото правоотношение, обаче, не се
прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл. 327 КТ ,напр. за да избегне
налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, извършено преди отправянето на
едностранното изявление,какъвто не е настоящия случай ,доколкото вмененото й
дисциплинарно нарушение - неявяването на работа два последователни дни е последвало
прекратяването на трудовото й правоотношение на 15.06.2022год.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че издадената заповед ,с която е
прекратено трудовото правоотношение,поради наложеното й дисциплинарно наказание
„уволнение“ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Съдът счита ,че е основателен и иска по чл.344,ал.1,т.4 от КТ ,за промяна на
основанието за уволнение на ищцата.
В конкретния случай въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка,
безспорно се установява, че процесното трудово правоотношение е прекратено за първи път
законосъобразно от 15.06.2022г. по реда на чл. 327, ал.1, т.3 КТ, с получаването на
едностранното заявление до работодателя, получено от него на тази дата.Това изявление
отправено до работодателя е основано на законово регламентираното субективно
преобразуващо право на работника да предизвика едностранно, независимо от волята на
работодателя, изменение на съществуващото правоотношение в посока към прекратяването
му. Вместо това основание ,трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на
основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ,което прекратяване бе отменено като незаконосъобразно.Ето
защо при спор между страните за основанието ,на което е извършено прекратяването на
трудовото правоотношение за ищцата е налице интерес да иска промяна на основанието на
прекратяването като следва да се постанови отделен диспозитив ,с който да се прогласи
действителното основание за прекратяване на трудовия договор по чл.327,т.3 от ТК ,вместо
вписаното в трудовата й книжка – чл.330,ал.2,т.6 от КТ /Р.№203/30.05.2011год. на ВКС по
гр.д.№832/2010год.,ІІІ г.о.,ГК/.
Съдът счита ,че основателен и доказан предявения иск ,с правно основание
чл.221,ал.1 от КТ ,за заплащане на сумата от 1526,80лв.Тя се дължи на основание
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца,поради основанието на чл.327,
ал.1, т.3 от КТ.
Трудовото правоотношение на ищцата е възникнало като безсрочно като по
твърденията на страните става ясно ,че уговореното предизвестие е един месец.
Размера му се определя ,съобразно чл.228,ал.1 от КТ и е този за месец декември
2022год., като страните не спорят ,че разбера му е 1526,80лв.,поради което претенцията й
6
като изцяло основателна и доказана следва да бъде уважена.
Така присъдените на ищцата суми се дължат ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда,а именно от 23.06.2022год.,до окончателното им
заплащане.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта, в която са присъдени трудовите възнаграждения и обезщетения.
Предвид уважаването на предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.4 от
КТ и този по чл.221,ал.1 от КТ ,не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на евентуалния иск на ищцата ,с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ за
заплащане на обезщетение за времето ,през което ищцата е останала без работа ,поради
незаконното уволнение ,а именно за сумата в размер на 155лв. и за периода 21.06.2022год.
до 23.06.2022год.
По насрещната искова молба :
Ответникът е предявил насрещен иск срещу ищцата за сумата от 1 526,80 лева,
представляваща обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец, дължимо на основание чл. 221, ал. 2 КТ.
Уважаването на иска по чл.221,ал.2 от КТ предпоставя извършено дисциплинарно
уволнение.В случай искът на ищцата ,с правно основание чл.344,ал.1 ,т.1 от КТ е признат за
доказан и основателен, поради което е атакуваната заповед № 200/21.06.2022год. на
работодателя е призната за незаконосъобразна и отменена.Следователно предявеният иск на
работодателя ,с правно основание чл.221,ал.2 от КТ е изцяло неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД
Този иск непрецизно е предявен от ответника в условията на евентуалност ,тъй като
за уважаването му се иска обявяването на прекратяването на трудовото правоотношение на
ищцата на основание чл.327,ал.1,т.3 от КТ за нищожно.
Трудовото право не борави с понятието „нищожност“ ,присъщо на гражданското и
административното право ,а с недействителност на трудовото правоотношение или отделни
клаузи на трудов договор .
Предявения иск ,в светлината на цитираната по-горе практика на ВКС ,съда приема
за предявен като евентуално съединен с иска за обезщетение при наложено дисциплинарно
уволнение по чл.221,ал.2 от КТ /последния като главен/
Предвид ,че искът по чл.221,ал.2 от КТ е отхвърлен то следва да се разгледа
предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
За уважаването му следва ответникът ,при условията на пълно и главно доказване
да установи ,че работникът, в качеството на страна по трудово правоотношение незаконно е
прекратил с едностранно волеизявление трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ,
които действия са извършени виновно и от същите е произтекла за работодателя
имуществена вреда в претендирания размер от 1 526,80 лева, както и наличието на пряка
причинна връзка между противоправното деяние и вредата.
В конкретния случай работодателя твърди ,че не се е осъществило твърдяното от
ищцата основание на чл.327,ал.1,т.3 от КТ – промяна на работата ,тъй като не са й били
вменени нови задължения с връчената й на 14.06.2022год. длъжностна характеристика,а са
конкретизирани и доразвити предходно установени такива.
По принцип трудовите функции на работника са уговорени при сключването на
трудовото му правоотношение и съгласно чл.127,ал.1,т.4 от КТ работодателят има
задължение да връчи длъжностна характеристика при възникване на същото ,с оглед
7
съществуване на яснота за възложените трудови функции.Също така работодателят не може
да изменя едностранно трудовите функции на работника в последствие като му вменява
нови и несвойствени такива,освен при взаимно съгласие на страните /чл.119 от КТ/
,изразено писмено или в хипотезата на чл.120,ал.3 от КТ.
В случая съдът счита ,че е налице основание за ищцата за прекратяване на
договора по чл.327, ал.1, т.3 КТ, като не е налице твърдяната от работодателя злоупотреба с
право.
При съпоставяне на представената длъжностна характеристика ,връчена на ищцата
на 16.04.2020год. и утвърдената на 06.06.2022год. за длъжността „Експерт по
обучение,стандарти и нови технологии“ прави впечатление ,че основните функции и
задължения са разширени,включени са и нови такива ,напр. „създаване на идеи и
съдържание за уебсайт,блог секция,социални канали и нюзлетър,касаещи дейността „ и
„комуникации с „Връзки с обществеността“ за развитие и популяризиране на дейността“.
Следва да се отбележи ,че длъжностна характеристика не е единствено доказателство за
договорените трудови функции, като последните подлежат на доказване с всички
доказателствени средства.В тази насока са показанията на св.Яна Иванчева,която в
показанията си сочи ,че от началото на 2022год. са настъпили промени ,поради
реорганизацията в учебния център.След като са напуснали служители, на останалите 7
човека,между които и ищцата са възложени и трудовите функции на напусналите служители
,конкретно на ищцата е било възложено да отговаря за комуникация с медиите,да направи
сайт на учебния център и да развива рекламната му дейност.
С оглед на изложеното, съдът счита, че правото на ответника да измени характера
на работата на ищеца, възлагайки й допълнителни трудови функции е упражнено в
нарушение на законоустановените предпоставки за надлежното му упражняване.Ето защо за
ищцата е възникнало правото да прекрати едностранно трудовото правоотношение на
основание чл.327,ал.1,т.3 от КТ ,а от там че не е злоупотребила с това си право ,поради
което да са настъпили основания за работодателя да претендира за обезщетение за вреди ,в
следствие на лишаването му от възможността служителя да полага труд за един пълен
месец,без основание или да получи обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие за един месец.
Ето защо ,предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е неоснователен и като
такъв подлежи на отхвърляне.
По разноските :
При този изход на делото ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК само ищецът има право
на разноски.Същия е доказал такива в размер на 710лв. за адвокатско възнаграждение
,което е уговорено и заплатено /в брой/ ,съгласно договор за правна защита и съдействие
от 21.06.2022год.,поради което ответника следва да бъде осъден да ги възстанови,доколкото
са уважени изцяло всички негови предявени претенции.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК в тежест на ответника е и плащането на държавната
такса за разглеждането на уважените искове в общ размер от 162 лв. ,от които по 50лв. за
двата неоценяеми иска ; 62лв. – д.т. върху уважения размер на иска по чл.221,ал.1 от КТ.
Воден от горното СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ
прекратяването на трудовото правоотношение ,на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ вр.
чл.190,ал.1,т.2 вр. чл.186 от КТ на М. Г. Ваклинова – Г. ,ЕГН : ********** , на длъжността
8
„експерт по обучения,стандарти и нови технологии“ ,отдел „авиационен учебен
център“,Дирекция „Човешки ресурси,администрация и социални дейности“ в „СОФ
Кънект“АД ,ЕИК : ********* ,извършено със Заповед № 200/15.06.2022 г.,на основание
чл.330,ал.2,т.6 вр. чл.190,ал.1,т.2 вр. чл.186 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ ,за извършено дисциплинарно нарушение „неявяване на работа в продължение
на два последователни дни – 16.06. /четвъртък/ и 17.06./петък/,без да има основание за това“
,считано от 21.06.2022год.
ДОПУСКА ,на основание чл.344,ал.1,т.4 от КТ поправка на основанието за
уволнението, вписано в трудовата книжка на М. Г. Ваклинова – Г. ,ЕГН : ********** ,
което вместо по чл.330,ал.2,т.6 от КТ да се счита по чл.327 , ал.1 , т.3 от КТ.
ОСЪЖДА „СОФ Кънект“АД ,ЕИК : ********* ,със седалище и адрес на
управление в гр.София,бул.“Христофор Колумб“ № 1,Летище София да заплати на М. Г.
Ваклинова – Г. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Младост“ ,бл.491 , на основание
чл.221,ал.1 от КТ сумата от 1526,80лв.,представляваща брутния размер на обезщетение за
срокът на предизвестието от един месец, ведно със законната лихва от 23.06.2022год. ,до
окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СОФ Кънект“АД ,ЕИК : ********* ,със седалище и
адрес на управление в гр.София,бул.“Христофор Колумб“ № 1,Летище София срещу М. Г.
Ваклинова – Г. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Младост“ ,бл.491 насрещни
осъдителни искове ,с правно основание чл.221,ал.2 от КТ за заплащане на сумата в размер
на 1 526,80лв.,представляваща обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец ,както и с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 1526,80лв. ,представляваща обезщетение за причинените имуществени
вреди ,в следствие незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.327,ал.1,т.3 от КТ като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „СОФ Кънект“АД ,ЕИК : ********* ,със седалище и адрес на
управление в гр.София,бул.“Христофор Колумб“ № 1,Летище София да заплати на М. Г.
Ваклинова – Г. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Младост“ ,бл.491 ,на основание
чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 710лв.,представляваща деловодни разноски –
възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА „СОФ Кънект“АД ,ЕИК : ********* ,със седалище и адрес на
управление в гр.София,бул.“Христофор Колумб“ № 1,Летище София да заплати по
сметка на Софийски Районен съд ,на основание чл. 78, ал.6 ГПК разноски в общ размер
на 162лв. , представляващи дължима върху уважените искове държавна такса.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, в частта, в която е присъдено обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ в
размер на 1526,80лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, а в частта в която е допуснато предварително изпълнение – с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9