Присъда по дело №336/2011 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 336/2011 г. на ВОС

=================================================

По отношение на подсъдимия Е.Г.В. живущ *** е възведено следното обвинение от Варненска Окръжна Прокуратура:

- по чл.199, ал.1,т.4, вр.чл.198, ал.1,вр.чл.`18, ал.1 от НК за това, че на 26.02.2011 г. в гр.Варна, при условията на опасен рецидив, направил опит да отнеме чужди движими вещи –мобилен телефон”Нокия”5000 с батерия и СИМ карта на „Глобул”, 1 бр. дамска чанта, 1 бр.портмоне, 1 бр. електронен калкулатор, ,2бр. червила, 1бр.парфюм, 1бр. дезодорант, парична сума в размер на 50 лева,лични документи, дебитни карти  на  обща стойност 235,85 лв. от владението на , с намерение противозаконно да го присвои, като  употребил за това сила, като деянието е останало недовършено, по независещи от волята на дееца причини .

Делото е внесено в съда и се разгледа по реда на ХХІV от НПК-бързо производство.

Разпитан  по време на досъдебното производство подсъдимия признава частично вината си-само за опита да отнеме мобилния телефон. Пред съда   признава изцяло извършването на това деяние и моли  производството по делото да протече по Глава ХХVІІ от НПК-чл.371,т.2 от НПК,като признава изцяло фактите изложени в обв.акт. В хода по същество адв.Сиромашков-сл.защитник поддържа искането на   подзащитният му-да протече производството по гл.27 от НПК,т.к. не оспорват фактите по обв.акт и не желаят събиране на нови доказателства.В хода по същество адв.Сиромашков моли  да се има предвид добросъвестното поведение, изразеното критично отношение в хода на ДП,поради което и да му се наложи наказание под минимума при условията на чл.55 от НК.

В последната си дума подс.В. съжалява за това,което е сторил и моли за минимално наказание.                                                                 

Представителят на ВОП по съществото на делото, поддържа изцяло така внесеното във ВОС обвинение, като предлага на съда да наложи наказание във връзка със задължителното прилагане на чл.58а,ал.1  от НК ,като наложи наказание лишаване от свобода към средния размер предвиден в закона.

От преценката на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.В.  има четири влезли в сила  присъди за престъпления против  собствеността.последната от тях е присъда по НОХД № 6921/2009 г.  на ВРС, влязла в законна сила  на 30.01.2010 г. ,с която същият е бил признат за виновен за престъпление по чл.195, ал.1,т.2 и т.7,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца при строг режим.

Свид.М. К. живеела със семейството си  на ул.”Зограф” № 51 в гр.Варна и работила като сервитоьорка в бистро”Мишел” гр.Варна находящо се на ул.”Ген.Столипин” № 17. На 26.02.2011 год. около 20,00 часа след като приключила работния си ден  се качила на автобус № 148 и слязла на спирка „Автогара Варна”. Минала през подлеза и излязла от лявата страна на подлеза на отсрещната страна, до пътечка срещу денонощен магазин за хр.стоки. Стигнала до ул.”Кап.Райчо” минала по моста вляво и веднага след моста завила в дясно по ул.”Княз Черказки”. Докато минавала по моста на ул.”Кап.Райчо”, свид. видяла в близост до парапета млад непознат за нея мъж-подс.В..*** свид.К. усетила ,че младежът тръгва след нея, изплашила се и звъннала по мобилния си телефон на съпруга си, като се опитвала да поддържа по продължителен разговор.Докато говорела по телефона, няколко пъти свидетелката се обърнала назад и видяла ,че младежът я настига.Изведнъж докато говорела още по телефона подс.В. се нахвърлил върху нея и се опитал да изтръгне телефона от ръката й. Тя започнала да вика, стискала здраво телефона си, като и подсъдимият го дърпал. От това дърпане  и стискане  на телефона, панела на същия се счупил в долната  част на клавиатурата. След като не успял да и вземе телефона подс.В. започнал да дърпа чантата  на пострадалата. Същевременно нанесъл  с лявата си ръка-юмрук по дясната част на лицето на свид.К..Дърпал и косата й,но тя  стискала здраво чантата си и продължила да вика.Подс.В. успял да я събори на земята,   ритнал я в корема и побягнал по ул.”Теодосий Търновски”. Свид. К. се изправила  и с викове подгонила подсъдимия, дори видяла ,че той завил по ул.”Ивайло”.Виковете й били чути от свид. Съмбат Джулакян, който бил при свой приятел на строеж на кръстовището на ул.”Ивайло” с ул.”Т.Търновски”. Когато излязъл видял свид.К. раздърпана, а тя му посочила   накъде избягал нападателя й.След като хукнал сред него на кръстовището на ул.”Ивайло” с ул.”Акад.Обрешков” той догонил подсъдимия и го съборил на земята.През това време  свид.К. позвънила на полицията  и на място пристигнал автопатрул от Първо РУП Варна-свидетелите Ивайло Бончев и Здравко Николов. Подс.В. бил задържан.

Видно от заключение по назначена СПЕ л.32 от ДП от д-р Румяна Бояджиева, към датата на извършване на деянието подс. В. е страдал  от синдром на зависимост към хероин, но е бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.Същият е в състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни обяснения за тях.

От заключението по назначената оценителна експертиза-л.28  от ДП от вещо лице Димитър Йорданов е видно, че стойността на вещите, собственост на свид.М. К. е 235,85 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно: показания на свид.К., Джулакян, Ивайло Бончев и Здравко Николов: заключение по назначената съдебно-оценителна експертиза, СПЕ, както и всички писмени доказателства събрани  по ДП.

Квалификацията на деянието по чл.199, ал.1, т.4 НК - "опасен рецидив" се обуславя по смисъла на чл.29, ал.1, б."б" НК от неговите предходни осъждания -  за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на поне едно от тях не е било отложено:НОХД № 6921 /2009 г. на ВРС,влязло в сила на 30.01.2010 г. за престъпление по чл.195,ал.1,т.2 и т.7 от НК-лишаване от свобода за срок от седем месеца, като той е изтърпял през м.септември 2010 год.

Сроковете по чл.30 от НК не са изтекли.

Квалификацията по чл.199,ал.1,т.4 от НК се определя от предходната съдимост на лицето.

Горните доказателства съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и взаимно свързани. По така изложените причини съдът прие, че авторството на деянието е доказано-предвид всички събрани доказателства безпротиворечиви и обосноваващи извършването на деянието именно от подс.В..

След като прецени всички доказателства, релевантни по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за ВИНОВЕН подс.В., като счита че е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.199, ал.1,т.4, вр.чл.198, ал.1  от НК.В обективно отношение подсъдимият е осъществил деянието чрез сила, т.к. практически са налице доказателства –гласни такива от пострадалата ,за да запази владението върху вещта. Обект на престъплението са общ.отношения свързани с правото на лична неприкосновенност на човека и личната собственост. Извършеното престъпление е от категорията на двуактните: налице е опит  за отнемане на вещи, както и употребена сила или заплаха от страна на подс.

От субективна страна - изпълнителното деяние е  осъществено при условията на пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянията си, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Субективни причини за извършване на деянието са слаби волеви задръжки  и преди всичко - формирани престъпни навици и потребност от наркотици. Обективни причини не се установиха.

Съдът при преценката си на индивидуализиращите признаци за определяне на наказанието на основа на чл.54 от НК и след като се съобрази със задължителното приложение на чл.55,ал.1,т.1 и т.3 от НК, взе предвид следните обстоятелства: степента на обществена опасност на деянието опит за грабеж - висока и на подс.В. също висока/предвид неговото съдебно минало/. Като взе предвид наличието на едно единствено смегчаващо отговорността обстоятелство, а именно-  ниската стойност на отнетите вещи, а като отегчаващи такива - предходни осъждания отчетени при квалификацията на деянието/очевидно безрезултатни-четири осъждания все за престъпления против собствеността/,начина му на живот- наркотичната му зависимост. Не работи ,но изрази съжаление и критичност към извършеното ,съдът му наложи наказание  като се съобрази с нормата на чл.58а,ал.4 от НК и счете ,че нормата на чл.55 от НК е по благоприятна за дееца – поради което и му наложи наказание под минимума предвиден в чл.199,ал.1,т.4 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ  ГОДИНИ , което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ В условията на затворническо общежитие от закрит тип. Освен това на основание чл.55,ал.3 от НК не му наложи  и другото  по-леко наказание-конфискация на имуществото, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Съдът счита, че с така определеното наказание ще се реализират целите, визирани в нормата на чл.36 от НК.   Въпреки ,че деянието е извършено във фазата на опита, но имайки предвид продължителността на неговите действия спрямо пострадалата и това ,че дори е употребил сила за да може да отнеме вещите й-дърпане на косата й и удар с юмрук в корема й, т.е. че не се отказал  а настоятелно и упорито е продължил за да  постигне целта си, съдът счете ,че именно това по размер наказание ще окаже  въздействие върху него, колкото и другите досега  да не са могли да го осъществят.

На основание чл.306, ал.1,т.4 от НПК на подсъдимия бяха възложени разноските по делото.

Водим от горните съображения, съдът постанови своята присъда.

                           СЪДИЯ при ВОС: