Решение по дело №2001/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 декември 2016 г.
Съдия: Светлана Кирилова Цанкова
Дело: 20163100502001
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …...…........

 

 

............................................... г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на  22.11.2016 год, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

            ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                         СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

при секретаря Е.И.,

като разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова

 в. гр. д. № 2001/2016 г. по описа на ВОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано е по въззивна жалба депозирана от Г.Д.Л. срещу Решение № 25.07.2016 г., постановено по гр.д. № 9456/2015 г. на ВРС, с което се ОСЪЖДА Г.Д.Л., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Е.Е., **********, сумата от 9700 лева , представляваща главница по Договор за заем от 06.04.2011г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.08.2015г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 и сл. ЗЗД, чл.86 ЗЗД, в частта в която се  ОСЪЖДА Г.Д.Л., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Л.Е.Е., ********** сумата от 3056 лева,  представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10000 лева за периода от 30.07.2012г. до 31.07.2015г., на основание чл.86 ЗЗД и се   ОСЪЖДА Г.Д.Л., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Е.Е., **********, сумата от 1823 лв., представляваща разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал.5 ГПК.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като за това са изложени подробни съображения. По отношение на евентуалния иск, счита че решението е недопустимо. Моли решението да бъде отменено и се присъдят направените разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемата моли да се остави без уважение се потвърди решението на ВРС. Заявява, че съдът е спазил законовите изисквания във връзка с уведомяването на страните. Ответникът е бил редовно уведомен и е разполагал с време да подаде отговор и се е възползвал от това си право. Оспорват се твърденията за процесуални нарушения.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното

Производството е образувано по предявени от Л.Е.Е., ********** чрез адв. Б. САК, срещу Г.Д.Л., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 и сл. ЗЗД, чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от 10 000 лева, представляваща главница по Договор за заем от 06.04.2011г. и 3056 лева обезщетение за забава за периода 30.07.2012г. до 31.07.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда. В условията на евентуалност да й заплати сумата в размер на 10 000 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда.

Твърди се, че на 06.04.2011г. между страните е сключен устен договор за заем, като  ответникът поел задължение да върне заетата сума в размер на 10 000 лева в срок до 30.07.2011г.. Към настоящия момент заетата сума не е върната,което е неизпълнение на задължението на заемателя по договора. Поради забавата на ответника, последният дължи и обезщетение за забава в размер на 3056 лева за периода 30.07.2012г. до 31.07.2015г.. В условията на евентуалност, счита, че ответникът се е обогатил неоснователно със сумата в размер на 10 000 лева, поради което същата подлежи на възстановяване, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като оспорва по основание и размер исковете. Оспорва наличието на сключен между страните договор за заем. Твърди, че претендираната сума му била предоставена по указания на ищцата за предаването й на трети лица, което и сторил. Моли за отхвърляне на исковете.

СЪДЪТ, като взе предвид представените по делото доказателства, ***мира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено преводно нареждане за кредитен превод №9010Р00110960054 от 06.04.2011 г. / л.6/  в което е посочено, че Л.Е.Е. е наредила плащане в размер на 10000 лева по сметка с титуляр Г.Л. в „Юробанк И Еф Джи България“. Като основание за превода е посочено „заем в срок до 30.07.2011г.” с пояснения „съгласно устно споразумение”.

От извлечение от банкова сметка на Л.Е. от Търговска банка Д АД, представляващо Отчет по сметка от дати: 31.07.2015г., 05.08.2015г., 06.08.2015 г. и 07.08.2015г., / л.82/ е видно, че на 07.08.2015г. е постъпила в брой от Г.  Л.  сума в размер на 300.00 лв, като е отбелязано,че сумата е за захранване на сметка.

При така установените факти и обстоятелства по делото,настоящият въззивен състав направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД  договорът за заем  за послужване е договор,с който едно лице / заемодател/ предоставя на друго лице /заемател/  п пари за временно ползване, като заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество в уговорения срок.

Като всеки договор и този договор изисква постигане на съгласие относно всички съществени елементи на договора -  заемодателят да се съгласи да предостави паричните средства, размер на заетата сума, съгласие на заемополучателя да  се задължи да върне парите. Освен постигнатото съгласие, за да е валиден договора за заем е необходимо   уговорената сума пари  да бъде предадена на заемополучателя.

Договорът за заем се счита сключен с постигане на съгласие  и предаване на паричните суми. Законът не предвижда особена форма на договора, поради което същият може да бъде сключен и устно, като писмената форма е само форма за доказване.

Настоящият въззивен състав приема, че в настоящето производство ищецът по делото не е доказал по пътя на пълното и главно доказване наличието на сключен договор за заем между него и ответника по делото Г.Л., тъй като от  представените писмени доказателства,  не може да се направи извод, че е доказано  постигането на съгласие относно съществените елементи на договора за заем и съгласие от страна на ответника за връщане на получената парична сума.  Платежният документ приложен към делото представлява едностранно изявление от страна на ищцата  за изгоден за нея факт  и не може да  се приеме като доказателство. Само изявления на лице относно неизгодни за него фхаксти в правото имат доказателствена стойност.

По делото липсват доказателства относно  съгласието на ответника да върне сумата, поради което и не се установява наличието на заемно правоотношение.

Приложеното извлечение от банковата сметка на Л.Е. с дата 07.08.2015г., в което е посочено че същата е получила сумата от 300 лв от ответника Л., не може да се приеме за доказателство за извършено частично погасяване по договора за заем. Това плащане не може да се  приеме за  съгласие за сключване на договора за заем или  за извън съдебно признаване на дълга / както това е сторил незаконосъобразно ВРС /.   С извършване на това плащане  ответникът не е посочил, че е свързано с договор за заем и  то точно този,за който твърди  ищцата, още повече че  ответникът Л. е посочил  че извършеното плащане е за захранване на сметка, а не за погасяване на задължение по договор за заем.

С оглед изложените  съображения, че ищцата не е доказала наличието на сключен договор за заем, поради и което претенцията и за връщане на сумата на  твърдяната облигационна връзка между страните, по силата на която ответникът дължи връщане на заетата сума е неоснователна и следва да се отхвърли..

Поради неоснователност на претенцията за връщане на сумата от 10000 лв с твърдение, че е била предоставена на ответника по силата на договор за заем, неоснователен е и акцесорният иск  с правно основание чл.86 ,ал.1 ЗЗД в  претендирания размер. – а именно претендирата лихва за забава от датата посочената в платежното нареждане дата – 30.07.2011г- . до 31.07.2015г., в претендирания размер от 3056 лева. 

Поради горните изводи, настоящият въззивен състав  дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност искове.

Когато ищецът, предявявайки иск, търси определен правен резултат, позовавайки се на едно правно основание и моли, ако то не бъде установено, съдът да постанови същия резултат, но поради други правопораждащи юридически факти, е налице обективно съединяване на искове при условията на евентуалност. Предметът на иска се индивидуализира чрез страни, правопораждащи юридически факти и петитум. При различие в някои от посочените елементи, са налице отделни претенции. Когато те са предявени за съвместно разглеждане, съдът дължи произнасяне по всяка от тях. При евентуалното обективно съединяване на искове, съдът разглежда претенциите в реда, посочен от ищеца, освен, ако друго не се следва от естеството на спорните права и правоотношения. Евентуалната претенция се разглежда само, ако бъде отхвърлен главният иск. Когато страните и петитумът на евентуално съединените искове са едни и същи, а разликата е единствено в правопораждащите юридически факти, съдът първо се произнася по юридическия състав на главния иск и при отхвърлянето му, разглежда твърденията и възраженията на страните досежно правопораждащите факти, на които се основава евентуалната претенция.

Недопустимо е за основателността на евентуалната претенция да се изхожда от твърденията, представляващи основание по главния иск. Съдът дължи произнасяне по всеки иск, така, както е предявен и решава спора въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по вътрешно убеждение.

С оглед изложеноното и възражението на Г.Л. за недопустимост на евентуалния иск е неоснователно.

Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила. Когато не са налице елементите на някои от тези три фактически състава и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имущество на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът е длъжен да посочи в основанието на исковата молба единствено факти и обстоятелства (съществуващи преюдициални правоотношения), а в петитума - да индивидуализира претендираното право като посочи неговото съдържание. Правна квалификация на предмета на делото и на преюдициалните правоотношения ищецът не е длъжен да сочи и дори да го е направил, това не обвързва съда, които е длъжен само да определи вярната правно квалификация на всички права, претендирани от страните и на всички възражения, реплики, дуплики и пр.

С оглед депозираната уточняваща молба, депозирана от ищцата/ л.13/, където изрично се посочва,че предявеният при условията на евентуалност иск е за неоснователно обогатяване при първоначална липса на основание,  предявеният в условията на евентуалност иск намира правното си основание по реда на чл.55 ал.1 от ЗЗД

По чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото  Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание .

В настоящето производство е установено от представените писмени доказателства, че  ищцата  Е.М.  е извършила превод на ответника  общо за сумата 10 000 лева. Това е основанието на предявения иск. В отговора на исковата молба ответникът  е възразил,че сумата му е била предоставена от ищцата, за да извърши от нейно име плащане в полза на трети лица . Ответникът не е доказал обаче, по  пътя на пълното и главно доказване  това свое възражение,а именно, че сумите са получени от ищцата именно за извършване на плащания в полза на трети лица по възлагане от ищцата нито е доказал наличие на друго основание за получаване на сумата от ищцата .

 Като не е доказал основанието за получаване на сумата от 10 000 лв, ответникът дължи връщането й на ищеца, поради което и предявеният на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД иск е основателен и доказан.

С оглед на уважаване на главния иск основателна е претенцията и за заплащане на лихва, като същата е дължима от датата на предявяване на иска- а именно 03.08.2015 год, тъй като не са представени доказателства, че до ответника е отправена покана за връщане на сумата от 10000 лв.

Второинстанционният съд може да отмени решението на първата инстанция в необжалваната му част и за лицата, които не са подали жалба, но само в интерес на жалбоподателя и за лицата, имащи качеството на негови другари в процеса. При липса на насрещна жалба в производството пред втората инстанция положението на обжалващия по начало не може да се влошава. Решение № 290 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 759/2009 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, разглежда въпроса за обхвата на правораздавателната власт на въззивния съд и изяснява, че съдът следва да се произнесе в рамките на посоченото във въззивната жалба и няма право да влошава положението на жалбоподателя. В същия смисъл е и Решение № 163 от 9.06.2011 г. по гр. д. № 1191/2010 г. на II г. о., постановено от настоящия състав, също в производство по чл. 290 ГПК, което сочи, че при неправилност на решението, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено, ако липсва жалба на другата страна. А влошаване на положението на жалбоподателя е налице, когато признатите от първоинстанционния съд и неоспорени с жалба от друга страна в процеса права са в по-голям размер от тези по въззивното решение.

Поради обстоятелството, че решението на ВРС ,с което се отхвърля иска  за сумата от  300 лв,представляваща разлика между 10 000 лв и сумата от 9 700 лв е влязло в сила,   евентуалният  иск по чл.55 ал.1 от ГПК следва да се уважи за сумата от 9 700 лв,ведно със законната лихва върху тази сума,       считано от предявяване на иска- 03.08.20156 год, до окончателно погасяване на задължението.

С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция въззивникът дължи на въззиваемата страна направените по делото  разноски пред двете инстанции в общ размер на 2413,71 лв

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 25.07.2016 г., постановено по гр.д. № 9456/2015 г. на ВРС,В ЧАСТТА В КОЯТО СЕ ОСЪЖДА Г.Д.Л., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Е.Е., **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, сумата от 9700 лева /девет хиляди и седемстотин лева/, представляваща главница по Договор за заем от 06.04.2011г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.08.2015г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 и сл. ЗЗД, чл.86 ЗЗД..

ОСЪЖДА Г.Д.Л., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Е.Е., **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, сумата от 3056 /три хиляди и петдесет и шест лева /лева,  представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10000 лева за периода от 30.07.2012г. до 31.07.2015г., на основание чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Г.Д.Л., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Е.Е., **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, сумата от 1823 лв. (хиляда осемстотин двадесет и три лева), представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал.5 ГПК.

 

И ВМЕСТО НЕГО  ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от Л.Е.Е., **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***,  против  Г.Д.Л., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Е.Е., **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, сумата от 9700 лева /девет хиляди и седемстотин лева/, представляваща главница по Договор за заем от 06.04.2011г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.08.2015г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 и сл. ЗЗД, чл.86 ЗЗД,

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Л.Е.Е., ********** ДА БЪДЕ ОСЪДЕН Г.Д.Л., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Е.Е., **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, сумата от 3056 /три хиляди и петдесет и шест лева /лева,  представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10000 лева за периода от 30.07.2012г. до 31.07.2015г., на основание чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Г.Д.Л., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Е.Е., **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, сумата от  9 700 / девет хиляди и седемстотин / лева, представляваща получена от Г.Д.Л., ЕГН: ********** сума без правно основание  , ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.08.2015г. до окончателното погасяване на задължението, на основание на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Г.Д.Л., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Е.Е., **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, сумата от  2413,71 лв. ( две хиляди четиристотин и тринадесет лева и седемдесет и една стотинки) лева, представляваща направени  разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал.5 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен  съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ :