Р Е
Ш Е Н
И Е № 28
гр. Пловдив, 14 февруари 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и втори
януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 682/2017
г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А.М. против
решение № 331/28.07.2017 г., постановено по гр.д. № 937/2015 г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд, в частта, в която не са уважени предявените от нея искове по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и тези по чл. 2б от ЗОДОВ, съответно не са уважени евентуалните
искове. Жалбоподателката твърди, че решението в тази част е неправилно по
изложените в жалбата съображения, като моли то да бъде отменено в тази част и
да бъдат уважени исковете по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени
вреди изцяло и за обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от
23 890 лв., както и исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над 55 000 лв. до пълния предявен
размер от 600 000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди за разликата
над 4 600 лв. до 23 890 лв., като бъдат увеличени и присъдените
разтноски с пълния размер на платената държавна такса и на адвокатското
възнаграждение. Оспорва въззивната и частната жалби на ПРБи моли съда да не ги
уважава. Претендира разноски.
Постъпила
е въззивна жалба и от ПРБпротив същото решение в частта, в която тя е осъдена да заплати на А.М.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55 000 лв., обезщетение за
имуществени вреди в размер на 4 600 лв., ведно със законната лихва,
считано от 09.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумите, и разноски от 132,24
лв. Жалбоподателят счита, че решението в тази част е неправилно поради нарушаване
на материалния закон и е необосновано, поради което моли съда да го отмени в
тази част и да отхвърли изцяло исковете или да намали размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, за да не служи като източник на обогатяване
на ищцата. Не е взел становище по постъпила от А.М. въззивна жалба.
Постъпила е и частна жалба от ПРБпротив
определение № 510/05.10.2017 г., постановено по същото гражданско дело, като в
нея се твърди, че то е неправилно и се иска да бъде отменено или да се намали
размерът на присъдените разноски съобразно решението по съществото на спора.
Въззиваемият ОС - П.счита, че
въззивната и частната жалби на ПРБса основателни и са налице законовите
предпоставки да бъдат уважени, а тази на А.М. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а ако съдът приеме предявените искове за основателни и доказани, да
определи обезщетение в минимален размер. Счита, че претендираните от М.
разноски са прекомерни съобразно фактическата и правна сложност на делото и
моли да не бъдат присъждани в искания размер.
ПРБв качеството си на страна по
чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ счита, че решението е правилно и обосновано в
отхвърлителната му част и е неправилно в осъдителната му част досежно
определения размер на обезщетението за претендираните от ищцата вреди.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Съдът намира, че жалбите са
подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях
и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
предявените от А.П.М.
против ПРБи ОС - П.обективно и субективно съединени искове по чл. 2б от ЗОДОВ и по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, а при условията на евентуалност – искове по
чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, както
и с искове по чл. 2б от ЗОДОВ, чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и по чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 1
от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди, предявени при условията на
евентуалност. Ищцата твърди, че с постановление от 10.01.2014 г. по пр.пр. №
4406/2003 г. е прекратено наказателното производство против нея по сл.д. №
1956/2003 г. по описа на Отдел „Следствен“ – П. за извършени престъпления по
чл. 212, ал. 4 от НК във вр. с чл. 212, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 26,
ал. 3 от НК във вр. с чл. 26, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр.
с чл. 2 от НК, по чл. 257, ал. 1, пр.
1 от НК във вр. с чл. 255, ал. 1, пр. 2 от НК и по чл. 203, ал. 1 от НК във вр.
с чл. 201 от НК във вр. с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК във вр. с чл. 26, ал. 3 от НК във вр. с чл. 26, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 2 от НК,
като то е продължило 10 години и 5 месеца, а през целия период на М. била
наложена мярка за неотклонение – първоначално „Гаранция“, а впоследствие
„Задържане под стража“, съпроводени с мярката да не напуска пределите на
Република България, във връзка с което ограничение през 2007 г. била
принудително свалена от автобус на ГКПП К.при пътуване при дъщеря й, учеща в С.,
и изживяла огромен стрес и срам пред присъстващите и до оправдателната й
присъда през март 2011 г. не могла да посещава дъщеря си, въпреки
необходимостта от това, както и да отиде в две чужди държави, за да подпише
договори за нови търговски сделки. През този период тя била принудена да води в
лично качество и като представляващ търговски дружества множество граждански и
арбитражни дела, административни процедури и прокурорски преписки, за да се
оневини, претърпяла обществен и финансов крах и изпитала силен морален тормоз,
общественото мнение в Р. и имащите отношение институции в П. считали нея и
съпруга й Й.М. за сериозни и опасни престъпници, а лизинговият им автомобил „С.“
бил подпален с коктейл „Молотов“, против тях били образувани много полицейски
проверки и полицейски инициативи по неверни сигнали, били иззети личният
пистолет на М. и автомобилът им, Община Р. отказала да ги обслужва, сринал се целият
им бизнес в „Б.“ ООД и „Б.“ ООД, загубили личното си имущество и
производствените сгради и съоръжения поради невъзможност да обслужват банковите
си кредити. Влошило се също здравословното състояние на ищцата, хипертоничните
й кризи зачестили, имала гинекологични кръвоизливи, засилили се сърдечните
проблеми на съпруга й, на когото била поставена фатална диагноза
нелодисплатичен синдром, развил се в остра левкемия, и впоследствие той починал,
рязко намалели доходите им, като понастоящем те нямат здравни и социални
осигуровки, собствен бизнес и финансово бъдеще, ищцата загубила приятелите си,
ограничила социалните си контакти, променила обичайния си начин на живот и била
неспособна да изпълнява главните си задължения на съпруга и майка да се грижи
за децата си и да им осигури бъдещето. Доколкото за достигане на тази разруха в
семейното, здравното, финансовото и материалното състояние на М. са виновни П.
на РБ, която съдействала и подпомагала изцяло подателя на сигнала С. Х.да
завладее общия бизнес, лишавайки с мерките за процесуално-наказателна принуда и
заплаха ищцата от граждански свободи и възможността да се бори за
икономическите си права в единадесетгодишното следствие, и ОС - П.,
несъобразявайки липсата на качествено разследване при влизане на обвинителния
акт през 2006 г., пренебрегвайки възраженията на подсъдимата и принуждавайки я
да рискува семейството, живота и здравето си в лавина от дела и преписки, за да
събере необходимите доказателства, като по този начин двете институции са осъществили
добре обмислен и организиран задкулисен план за изваждане на семейството й от
бизнеса и оставянето му на лица, свързани с борчески и чужди разузнавателни
структури, и по този начин са й причинени пряко и непостредствено от тях вреди,
тя моли съда да постанови решение, с което моли да бъдат осъдени ПРБи ОС - П.да
й заплатят солидарно на основание чл. 2б от ЗОДОВ обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. поради нерешаване на
следственото и съдебното дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС за
периода от 2003 г. до 2014 г., да бъде
осъдена ПРБна основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 600 000 лв., причинени от незаконните
обвинения, повдигнати против нея, по част от които наказателното производство
било прекратено, а по останалите била оправдана, а ако вторият иск бъде
отхвърлен, при условията на евентуалност моли на основание чл. 2, ал. 1, т. 1,
пр. 1 от ЗОДОВ да бъде осъдена ПРБда й заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 80 000 лв., причинени й от незаконното задържане под
стража като мярка за неотклонение, ведно със законната лихва върху всички посочени
суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им
изплащане. Предявила е още три иска, съединени при условията на евентуалност –
по чл. 2б от ЗОДОВ, ако той не бъде уважен – по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а
в случай на неуважаване – по чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗОДОВ, като и по трите се
претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 23 890 лв.,
представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение за защита по повод
повдигнатите й обвинения по сл.д. № 1956/2003 г., н.о.х.д. № 1188/2006 г. на П.ския
окръжен съд, в.н.о.х.д. № 524/2011 г. на П.ския апелативен съд и съпътстващите
ги частни производства, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, като
първият от тези искове е предявен против ПРБи ОС - П.с искане за солидарното им
осъждане, а останалите два – само против П. на РБ. Претендира разноски.
Ответникът ПРБоспорва исковете по
основание и размер и моли съда да ги отхвърли, тъй като наказателното
производство е продължило дълго, защото то било от фактическа и правна сложност,
а поведението на ищцата в него представлява злоупотреба с право, както и поради
това, че не е установена пряка причинна връзка между действията на
прокуратурата и претендираните от ищцата неимуществени вреди, а размерът на
претендираното обезщетение е силно завишен и не отговаря на принципите на
справедливостта и практиката на съдилищата. Прави възражение по чл. 5, ал. 2
от ЗОДОВ поради това, че с поведението си ищцата в хода на наказателното
производство е допринесла за настъпване на твърдените от нея увреждания, както
и възражение за изтекла давност по претенцията за обезщетение за имуществени
вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ.
Ответникът
ОС - П.оспорва предявените против него искове и моли съда да ги отхвърли, като
счита, че не носи отговорност за продължителността на делото, а ако има
забавяне, то се дължи на процесуалното поведение на ищцата и нейните защитници,
както и че не се доказва причинно-следствената връзка по отношение на
претендираните разноски с воденото наказателно производство, а самото
възнаграждение е завишено по размер и не съответства на размерите, определени в
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави
възражение по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ поради това, че с поведението си
ищцата в хода на наказателното производство има излючителна вина за настъпването
на вредните последици или алтернативно е допринесла за уврежданията й.
С обжалваното решение е осъдена ПРБда заплати на А.М.
сумата 55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, и сумата 4 600 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от повдигнатото обвинение в извършване на престъпления, за
които образуваното производство по сл.д. № 1956/2003 г. по описа на СО – П. е
прекратено, които обезщетения са общи за всички вреди от незаконното обвинение,
включително за вредите от неприключване на делото в разумен срок, заедно със
законната лихва върху сумите, считано от 09.01.2014 г. до окончателното им
изплащане, и 132,24 лв. разноски, а исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ са
отхвърлени за разликата над 55 000 лв. до 600 000 лв. и съответно за
разликата над 4 600 лв. до
23 890 лв., като са отхвърлени и исковете по чл. 2б от ЗОДОВ за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 000 лв. и за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 23 890 лв.
Решението е обжалвано от двете
страни и в своята цялост то е предмет на въззивното производство.
Ищцата А.М. е подала молба за
изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК с
искане те да бъдат увеличени с пълния размер на платената държавна такса и с
пълния размер на адвокатския хонорар.
С определение № 510/05.10.2017 г.,
постановено по същото гражданско дело, съдът е изменил постановеното решение в
частта за разноските, като е увеличил техния размер от 132,24 лв. на 179,02 лв.
Това определение е обжалвано от ПРБи
също е предмет на разглеждане в настоящето производство.
Преди всичко следва да се направят
две важни уточнения.
От една страна, въпреки
изявленията на пълномощника на жалбоподателката в пледоарията й пред настоящата
инстанция, на база на изложените фактически обстоятелства и изведения въз
основа на тях петитум в исковата молба и в уточняващата молба от 21.03.2016 г.,
което се поддържа и в писмената защита пред Окръжен съд – Пазарджик, следва да се приеме, че първите два иска за
обезщетение за неимуществени вреди /по чл. 2б
от ЗОДОВ и по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ/ са съединени при условията на
кумулативност, а третият иск - чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗОДОВ – при
условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен вторият.
Второто
уточнение касае евентуалните искове по чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗОДОВ за
обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди, по които след
отхвърляне на съответните главни искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за размера над
55 000 лв. до пълния предявен такъв от 600 000 лв. и съответно над
4 600 лв. до 23 890 лв. първоинстанционният съд не се е произнесъл с
решението си, но ищцата не е поискала допълване на решението по реда на чл. 250
от ГПК, поради което тези искове не могат да бъдат предмет на въззивното
производство.
По иска
по чл. 2б от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно
посочената разпоредба Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
На база на граматическото и логическото
тълкуване на правната норма може да се направи извод, че чрез този иск се цели
да бъде защитено субективното право на пострадалото лице и да бъдат репарирани
причинените му вреди от нарушение на правото му за разглеждане и решаване на
делото му в разумен срок, независимо от вида на делото и от неговия изход.
Последователно в съдебната
практика на Върховния касационен съд /за пример вж. Р. № 16/17.05.2017 г. по
гр.д. № 2686/2016 г. на ІІІ г.о. и Р. № 162/01.07.2013 г. по гр.д. № 751/2012
г. на ІV г.о./ се застъпва становището, че неразумно дългата продължителност на
воденото наказателно производство има решаващо значение за негативното
отражение на обвинението върху неимуществената сфера на обвиняемото лице, като
в случаите, когато обвинението е незаконно, се увеличават вредните последици за
него, което обстоятелство следва да се вземе предвид от съда при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
дори да не е предявен такъв по чл. 2б от ЗОДОВ.
Това означава, че искът по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обикновено поглъща този по чл. 2б от ЗОДОВ. В същото време
обаче следва да се отбележи, че двата иска защитават различни субективни права
на увреденото лице, произтичащи от различен юридически факт /повдигане на
незаконно обвинение при първия и неспазване на разумния срок за разглеждане на
делото при втория/, поради което следва да се приеме, че двата иска могат да
съществуват самостоятелно или да бъдат съединени за разглеждане в общо
производство /в този смисъл вж. и Р № 66/
02.04.2015 г. по гр.д. № 5813/2014 г. на ВКС – ІІІ г.о./.
От приетите по делото писмени
доказателства и приложените сл.д. № 1956/2003 г. по описа на ОСС – П. и
н.о.х.д. № 1188/2006 г. на П.ския окръжен съд се установява, че с постановление от 01.12.2003 г. А.М. е била привлечена като
обвиняем по горепосоченото следствено дело за извършено престъпление по чл.
212, ал. 3 от НК във вр. с чл. 212, ал.
1 от НК /документна измама в особено големи размери/, а с постановление от
27.05.2004 г. за още три престъпления - по чл. 212, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от НК,
по чл. 257, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 255, ал. 1 от НК и по чл. 316 от НК във
вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, била й е определена мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 500 лв. и същия ден е била разпитана в това качество, на
05.07.2004 г. е привлечена като обвиняем и за извършено престъпление по чл.
203, ал. 1 от НК във вр. с чл. 201 от НК във вр. с чл. 93 от НК във вр. с чл.
26 от НК и същия ден е била разпитана като обвиняем, като с постановление от
21.10.2004 г. й е било наложена забрана да напуска страната без разрешение на
прокурор, а на 16.09.2005 г. досъдебното производство е приключило с изготвяне
на обвинително заключение от следователя с мнение за предаване на обвиняемата
на съд.
С постановление от 10.01.2006 г. на прокурор
при ОП - П.е прекратено частично наказателното производство против М. по
посоченото следствено дело досежно квалификацията по ал. 4 /стар/ на чл. 212 от НК, по чл. 203, ал. 3 от НК, касаещи особената тежест на случаите, и по
обвинението по чл. 257, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 255, ал. 1, пр. 2 от НК поради недоказаност, но това постановление е отменено с постановление от
23.03.2006 г. на прокурор при Апелативна прокуратура – П. и на ОП - П.е
наредено да изготви обвинителен акт по чл. 212, ал. 4 от НК във вр. с чл. 212,
ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 3 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по чл.
203, ал. 1 от НК във вр. с чл. 201 от НК във вр. с чл. 26, ал. 3 от НК във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 257, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 255, ал. 1,
пр. 2 от НК и по чл. 316, пр. 1 от НК във вр. с чл. 309, ал. 1 пр. 1 от НК.
Обвинителен
акт е внесен от ОП - П.на 27.04.2006 г., по който е образувано н.о.х.д. №
1188/2006 г. по описа на П.ския окръжен съд, по което били насрочени множество
съдебни заседания и извършвани процесуално-следствени действия, като с присъда
от 17.03.2011 г. подсъдимата М. е оправдана по всички обвинения.
С
определение от 12.03.2008 г. окръжният съд е изменил взетата по отношение на М.
мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 500 лв. в „Задържане под
стража“, а внесената гаранция е отнета в полза на Държавата, като определението
в частта, в която е изменена мярката за неотклонение на подсъдимата, е отменено
с определение № 85/ 28.03.2008 г. по в.ч.н.д. № 159/2008 г. по описа на П.ския
окръжен съд и е определена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на
5 000 лв., а същото е потвърдено в частта, в която гаранцията в размер на
500 лв. е отнета в полза на Държавата.
Цитираната присъда е протестирана от ОП - П.и
с решение № 129/17.08.2012 г. по в.н.о.х.д. № 524/2012 г. по описа на П.ския
апелативен съд присъдата е отменена изцяло и делото е върнато на ОП - П.за
допълнително разследване и за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения,
изразяващи се в несъответствие на обвинителния акт с разпоредбата на чл. 246 от НПК, в т.ч. с указания да се обосноват
всички обективни и субективни признаци на престъпленията, за които на М. са
повдигнати обвинения, нейното качество на длъжностно лице, да се очертаят
изпълнителните деяния, както и да изяснят функциите на двамата управители Х.и М.
в качеството им на длъжностни лица.
След
изменение на НПК по искане на М. е образувано ч.н.д. № 1316/2013 г. по описа на
П.ския окръжен съд, като с определение № 626/23.09.2013 г. съдът върнал сл.д. №
1956/2003 г. на ОП - П., като е дал възможност на прокурора в тримесечен срок,
считано от 11.10.2013 г., да внасе делото в съда с обвинителен акт, с предложение
за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, със споразумение за решаване на делото или да
прекрати наказателното производство.
С
постановление от 09.01.2014 г. наказателното производство против М. за
извършени престъпления по чл. 212, ал. 4 от НК във вр. с чл. 212, ал. 1, пр. 1
от НК във вр. с чл. 26, ал. 3 от НК във вр. с чл. 26, ал. 2 от НК във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 2 от НК /за това, че шест пъти за времето от
06.08.2001 г. до 14.02.2002 г. чрез използване пред ТДД – П. на документи с
невярно съдържание – справки-декларации за ДДС е направила опит да присвои
държавни пари в размер на 215 722,03
лв./, по чл. 257, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 255, ал. 1, пр. 2 от НК /за
това, че на 20.03.2003 г. в гр. Р. като управител и представител на „Б.“ ООД е
избегнала плащането на данък върху печалбата и данък за общините в размер на
16 310,79 лв./ и по чл. 203, ал. 1 от НК във вр. с чл. 201 от НК във вр. с
чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК във вр. с чл.
26, ал. 3 от НК във вр. с чл. 26, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във
вр. с чл. 2 от НК /за това, че през периода 12.10.2001 г. – 11.03.2003 г. в гр.
П. и в гр. Р. като длъжностно лице при условията на продължавано престъпление
за 38 доставки на газ пропан-бутан на „Б.“ ООД с цитираните фирми е присвоила
чужди пари и вещи за 451 426,66 лв., представляващи плащания за газ
пропан-бутан, и 1 500 лв. по възстановен данъчен кредит/, е прекратено.
При
преценка дали срокът на разглеждане и решаване на делото е бил разумен съдът
следва да има предвид общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на делото /чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/.
Настоящият
състав приема за установено, че воденото против М. наказателно производство е
продължило малко повече от 10 години и един месец /от 01.12.2003 г., когато
ищцата е била привлечена като обвиняем, до 09.01.2014 г., когато е издадено
постановлението за прекратяване на наказателното производство, при липса на
данни кога то е влязло в сила/, както и че делото се отличава с фактическа и
правна сложност с оглед фактическия състав на повдигнатите обвинения, многото
изследвани документи и твърдени доставки от различни фирми, а също и периода, в
който са се извършвали деянията, за които са били повдигнати обвиненията/.
През общия период на наказателното
производство то е преминало през три етапа: досъдебно производство /01.12.2003
г. - 27.04.2006 г./, съдебно производство /27.04.2006 г. – 17.08.2012 г./ и
отново досъдебно производство за допълнително разследване и за
отстраняване на установените процесуални нарушения /17.08.2012 г. – 09.01.2014
г./.
За първия
етап може да се посочи, че са били разпитани множество свидетели с
местожителство в различни градове на страната, били са изискани голям на брой
документи от различни институции, търговци и банки, счетоводни и други
документи, свързани с дейността на „Б.“ ООД и „Б.“ ООД, били са назначени
счетоводно-финансова-технологична експертиза и графологична експертиза, както и
са били извършени други процесуално-следствени действия, като единственият
период, през който може да се приеме някакво бездействие от страна на
разгледващите органи, е около четири месеца /16.09.2005 г. – 18.01.2006 г./, с
колкото се е забавило изготвянето на обвинителния акт от страна на прокурор от ОП
- П.или постановление за прекратяване на производството.
За втория
етап е установено, че са проведени голям брой съдебни заседания и извършени
процесуални действия, като на някои от заседанията, които поради необходимостта
от разпит на много свидетели са били насрочвани в три последователни дни, не е бил
даден ход на делото поради неявяване на подсъдимата или нейния защитник с
представяне на болничен лист, както и поради неколкократния отказ на адвоката
от приетата защита и/или на подсъдимата от упълномощените си адвокати, честите
им замени или техни служебни ангажименти, предвид изискването на чл. 269 от НПК
и чл. 271, ал. 1, т. 3 от НПК при обвиненията в извършване на тежки умишлени
престъпления /например 12.07.2006 г. – 14.07.2006 г., 29.01.2007 г. –
31.01.2007 г., 29.03.2007 г. – 30.03.2007 г., 23.01.2008 г. – 25.01.2008 г.,
13.03.2008 г., 21.04.2008 г. – 23.04.2008 г., 15.07.2008 г.,
17.06.2009 г., 27.01.2010 г. и 29.04.2010 г./, а едно съдебно заседание било
отложено поради направен отвод на прокурора /20.11.2006 г. – 22.11.2006 г./.
За времето от 30.03.2007 г. до 11.12.2007
г. М. подала няколко жалби до Апелативен съд – П. и Върховния касационен съд,
всички оставени без разглеждане, но при всяка от тях е трябвало да бъде
изпращано и н.о.х.д. № 1188/2006 г. по описа на П.ския окръжен
съд.
Следва да
се допълни, че в съдебно заседание на 01.03.2010 г. съдът е прекратил
наказателното производство по отношение на повдигнатото на подсъдимата
обвинение по чл. 316, пр. 1 от НК във вр. с чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК поради
изтичане на абсолютната давност за наказателното преследване за това обвинение,
а в съдебно заседание на 11.03.2011 г. представителят на ОП - П.е заявил, че не
поддържа обвиненията по чл. 257, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 255, ал. 1,
пр. 2 от НК във вр. с чл. 93, т. 14 от НК и е поискал от съда да признае
подсъдимата за невинна по така предявеното й обвинение, а за останалите
обвинения прокурорът е заявил, че не поддържа най-тежката правна квалификация
на повдигнатите обвинения, като първоинстанционното производство завършило с
присъда от 17.03.2011 г., с която М. била призната за невиновна по повдигнатите
й обвинения и била оправдана, мярката за неотклонение на подсъдимата „Парична
гаранция“ в размер на 5 000 лв. била заменена с „Подписка“, а мярката за
процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на страната“ била отменена.
Въззивното
производство пред П.ския апелативен съд продължило за периода 14.10.2011 г. –
17.08.2012 г., като през него били проведени няколко съдебни заседания, в които
били преразпитани част от свидетелите, били назначени и приети две експертизи и
били приети писмени доказателства, като с решението си съдът отменил присъдата
на окръжния съд и върнал делото на ОП - П.за отстраняване на допуснатите
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимата и гражданския ищец.
Посоченият
втори етап от наказателното производство /съдебната фаза/ е продължил 6 години,
3 месеца и 20 дни, който срок безспорно не е разумен по смисъла на чл. 6, § 1
от Конвенцията.
В същото време
обаче следва да се отчете фактическата и правна сложност на делото, няколкото
повдигнати обвинения, свързани с доставки от различни фирми за
продължителен период от време, което е налагало изслушване на множество
свидетели, приемането на писмени доказателства, назначаване и приемане на
различни по вид експертизи с различна специалност на вещите лица.
За този
период може да се приеме, че поради вина на съда /в частност на съдебния
секретар, неуведомил Адвокатска колегия – П. за необходимостта от назначаване
на служебен защитник на подсъдимата/ делото е било забавено с месец и половина
/от 01.10.2007 г. то е пренасрочено на 14.11.2007 г. за запознаване на
служебния защитник с делото/, както и с още 6 месеца /от 17.03.2011 г. до
17.09.2011 г./, през който период са били изготвени мотивите към оправдателната
присъда.
От друга
страна настоящият състав приема, че всяка от страните в наказателното
производство може да упражни дадените й от НПК процесуални права, за да защити
в най-пълен обем интересите си, но когато за повече от десет съдебни заседания
са били издадени болнични листове за подсъдимата или някой от нейните
процесуални представители, част от които са били проверени по инициатива на
съда досежно верността на отразените в тях обстоятелства, повечето са били
представяни в деня на заседанието, с което съдът е бил в невъзможност да
пренасрочи делото за друга дата, защитниците са били постоянно заменяни по
начин да се постигне същия ефект или подсъдимата е подавала жалби против
съдебни актове, неподлежащи на обжалване, като всички жалби са били оставени
без разглеждане по тази причина /с изключение на определението, с което е
изменена мярката за неотклонение/, може да се обоснове мотивиран извод, че
всички тези процесуални права не са били упражнявани с цел защита на
материалните права на М., а като злоупотреба с тях, като частично тази цел е
била постигната с изтичане на абсолютната давност за наказателното преследване
за обвинението по чл. 316, пр. 1 от НК, в която част наказателното производство
е било прекратено на това основание.
За третия етап от наказателното
производство /отново в досъдебна фаза/, продължил 1 година 4
месеца и 20 дни, е характерно, че са събрани допълнителни доказателства /иззети
образци от подписа на Х.и назначена графологична експертиза/, но производството
е било спряно поради невъзможност М. да бъде открита на адреса й и обявяването
й за общодържавно издирване за периода 18.04.2013 г. – 29.08.2013 г., когато тя
подала молба до ОС - П.по реда на чл. 369 от НПК, а след като съдът определил
тримесечен срок за приключване на досъдебното производство били извършени още
процесуални действия и с постановление на прокурор при ОП - П.от 09.01.2014 г.
производството било прекратено.
На база на установената
фактическа обстановка и при съобразяване с критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ
съдът намира, че наказателното производство е продължило необосновано дълго
време, като при мотивиране на този извод съдът се съобразява с факта, че делото
е било от значителна фактическа и правна сложност, което е налагало извършване
на множество процесуални действия и събиране на разнородни по вид
доказателства, като за тази продължителност са допринесли както органите на
досъдебното производство и съда, така и самата М., особено в съдебната фаза и
впоследствие при връщането на делото за допълнително разследване поради
невъзможността да бъде намерена на посочения по делото адрес.
Независимо от процесуалното
поведение на подсъдимата обаче, основната причина за посочената продължителност
на производството е поведението на прокуратурата и съда, свързано с допускане
на процесуални нарушения, които са можели да бъдат отстранени в досъдебната
фаза, както и да бъдат констатирани преди насрочване на делото от окръжния съд,
а не впоследствие от въззивната инстанция.
В същото време следва да се
отбележи, че ОС - П.е положил значителни усилия за ускоряване и приключване на
производството, макар да е бил затруднен от обема и вида на доказателствата,
които е трябвало да събере, и от поведението на подсъдимата.
Предвид гореизложените мотиви
съдът приема, че в резултат на воденото против нея наказателно производство в
неразумно дълъг срок М. е претърпяла вреди поради създадената несигурност в
бъдещето й, неизвестността как ще завърши производството, накърняване на
доброто й име в обществото, усложненията в бизнеса й, установени от
свидетелката Д. М., като предвид вида и интензитета на тези неимуществени
вреди, както и обстоятелството, че репариране на част от вредите е претендирано
с иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, съдът намира, че следва да бъдат осъдени
солидарно ПРБи ОС - П.да заплатят на ищцата обезщетение в размер на 10 000
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /23.02.2015 г./ до окончателното й изплащане /по начина,
както е поискано от ищцата/, и решението на окръжния съд в тази част следва да
бъде отменено, като в останалата част до пълния предявен размер от 300 000
лв. искът следва да бъде отхвърлен и обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Не следва да бъде обсъждано като
самостоятелно възражението на ответниците за
наличие на предпоставките по чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като процесуалното
поведение на М. е един от критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ за определяне доколко
наказателното производство е разгледано и решено в разумен срок, т.е. дори без
да е направено изрично такова възражение, съдът го съобразява при извършване на
тази преценка и на основа на нея – на дължимото обезщетение.
По отношение на иска по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъде търсена отговорност по
посочената разпоредба, е необходимо освен наличието на общите предпоставки за
носене на деликтна отговорност, да е налице и някоя от предвидените в него
специални хипотези.
Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разгледващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство
е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
В настоящия случай е безспорно
установено, че на А.М. е било повдигнато обвинение в извършване на три тежки умишлени
престъпления /по чл. 212, ал. 4 от НК, за което се предвижда наказание лишаване
от свобода от 3 до 15 години; по чл. 257, ал. 1, пр. 1 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години, и по чл. 203, ал. 1
от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години/ и
за едно умишлено престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК /за него е предвидено наказание лишаване от свобода до 2 години/, по които наказателното
производство е било прекратено /по първите три с постановление от 09.01.2014
г., а по последното – с определение от 01.03.2010 г./.
От обективния факт на повдигане на незаконно обвинение
и извършените процесуално-следствени действия са били причинени вреди на
обвиняемата, впоследствие подсъдима, действията в досъдебното производство са
били предприети от следовател в ОСС - П., който е привличал ищцата като
обвиняема, наложил й е мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 500
лв. и я е разпитвал в това качество, след събиране на всички доказателства досъдебното производство е
приключило с мнение на разследващия орган за изготвяне на
обвинителен акт и предаване обвиняемата
на съд, бил е изготвен обвинителен акт от прокурор и внесен в П.ския окръжен
съд, където той е поддържан, а след постановяване на оправдателна присъда тя е
била протестирана, впоследствие делото е било прекратено и върнато на
прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в
досъдебното производство, а при допълнителното разследване не са били събрани
достатъчно доказателства, установяващи вината на М. и делото е било прекратено,
като от друга страна прокурорите при ОП - П.са
образували досъдебното производство, но не са осъществили ефективен цялостен надзор
върху проведеното такова по събиране и преценка на доказателствата във връзка с
твърдените престъпления, както и по преценката на повдигнатите обвинения, поради
което съдът намира, че ПРБе пасивно легитимирана да отговаря по предявения
против нея иск.
По отношение на вида и размера на
претърпените от ищцата неимуществени вреди в първоинстанционното производство са
събрани гласни доказателства, като съдът кредитира показанията на свидетелите Д.
М. и С. Д., отчитайки близките родствени връзки на първата от тях с ищцата
/нейна дъщеря/ при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но и факта, че
именно това й дава възможност за преки и непосредствени впечатления от
състоянието на майка й и преживените от нея емоции.
От показанията на свидетелката М. се установява, че тя била 14-15годишна, когато започнали проблемите с майка
й, преди това – към 1995 г. - родителите й решили да развиват собствен бизнес с
преработка на пчелен мед и производство на кетчуп, първоначално в сгради под
наем, а впоследствие в закупени от тях от ТКЗС – Р., като семейството до 2003
г. било материално задоволено, построило си и нова жилищна сграда, през 2000 г.
започнали да развиват заедно със С. Х.чрез съвместната им фирма „Б.“ производство
на сливов мус, за която цел взели под аренда 300 дка овощни насаждения, но през
август 2003 г. между М. и Х.започнали спорове за бизнес отношенията им и
последната подала фалшив сигнал против ищцата, като оттогава /2003 г. – 2004
г./ за майка й започнали проблемите с прокуратурата, МВР и съда, като в
семейното им жилище постоянно звънели, за да връчат призовки и други съобщения,
ищцата и съпругът й потърсили помощ от полицията и прокуратурата, но въпреки че
предоставяли доказателства, не получили съдействие, производствените сгради
били затворени и впоследствие отнети, а те не били допускани вътре. В този
период А.М. получила срив на имунната система и анемия, разболявала се бързо,
болестите често се усложнявали в бронхопневмония, имала ежедневни кръвоизливи,
не можела да изкачва стълби, това продължило година-година и половина и се наложило
през 2005 г. – 2006 г. да постъпи във .; после тя била задържана под стража,
като била изненадана и съсипана, загубила много килограми, била вкарана в
ареста за 3-4 дни с още 3-4 жени, нямала дрехи за преобличане, когато дъщеря й
я видяла за първи път, не можала да я познае – била пребледняла, изтощена,
много отслабнала, нямала живец в очите, не знаела къде се намира; след като
започнало наказателното производство ищцата се променила до неузнаваемост, била
притеснена и не знаела как да се държи с децата си, за да ги предпази, хората в
Р. се настроили негативно към нея и семейсвото й, те не смеели да излизат,
защото ги сочели с пръст. Свидетелката прекъснала образованието си в А.в С. по
финансови причини, където отишла да учи, тъй като родителите й получавали
телефонни заплахи, свързани с нея и сестра й, и информация къде ходи и с какво
се занимава, като тя разбрала, че родителите й ходили на среща с прокурор А. А.,
но тя не е присъствала на нея и само е чула, че той казал, че М. била поръчана
от с. и той нищо не може да направи. Семейството управлявало и два леки
автомобила – „Пежо“, взет на лизинг, отнет от лизинговата компания поради
неплатени вноски и „Ситроен“, който бил запален от човек на С. Х., по-късно
загубили и семейната си къща, тъй като не можели да обслужват банковите си
кредити, като останали без дом и трябвало да живеят под наем.
В подкрепа на част от тези
обстоятелства са и показанията на свидетеля Д., според когото през периода 2008
г. – 2010 г., когато той работил в градините на ищцата, виждал хора с бухалки,
които заплашвали М., че ще й отнемат градините, след тези заплахи тя се
сривала, но успявала да надделее страха и да продължи да работи, през 2008 г. изгорял
автомобилът й пред градината, а през 2004 г. ищцата имала здравословни проблеми
и приятел на свидетеля дал кръв за нея.
Като свидетели са разпитани също А.
А.и Т. П., първият от които изпълнявал длъжността „Административен ръководител
на ОП - П.“ през голяма част от периода на воденото против ищцата наказателно производство,
а вторият бил наблюдаващият прокурор по делото.
Свидетелят А.твърди, че в
горепосоченото си качество имал приемни часове два пъти в месеца, по време на
които идвали между 500 и 1 000 души, той не помни да е виждал ищцата, имената й
не му говорят нищо, както това на съпруга й, от с. не му било нареждано и не му
бил оказван натиск за движението на някакво дело, а при направен отвод на
прокурор по неговата основателност по закон се произнася прокурор от
по-висшестоящата прокуратура, а не административният му ръководител.
Според П. той познава М. по
физиономия като негова обвиняема, имената й също му звучат познато, но не помни
конкретни факти за внесения против нея обвинителен акт в ОС - П., тъй като
годишно има 200–300 преписки и 50–60 дела и не помни неща, случили се преди 10
години, няма конкретен спомен и дали се е отвел по делото на М. или дали е бил
задължен от Апелативна прокуратура – П.
да внесе против нея обвинителен акт, но ако това е станало, е имало нарочно
постановление, свидетелят няма връзка с Община Р. и не е познавал лично Ф. К.,
само е бил прокурор по водени против него дела, впоследствие прекратени поради
смъртта му.
От приетото в първоинстанционното
производство заключение на съдебно-медицинската експертиза с вещо лице д-р П. М., което съдът
като компетентно изготвено
и базирано на събраните по
делото доказателства възприема, е видно, че през периода 07.12.2004 г. – 13.12.2004 г. М. е била
лекувана с диагноза: „Хеморагична климактерична метропатия. Вторична анемия“,
която представлява състояние, характеризиращо се с наличие на обилни маточни
кръвотечения, продължаващи 7-10 дни и обикновено водещи до вторична анемия,
като най-чести причини за появата им в периода преди менопаузата са хормонални
нарушения /прогестеронова недостатъчност/, задържан фоликул, органични
заболявания, промяна в телесната маса, наличие на тежки хронични заболявания,
психически или физически стрес, а при ищцата симптоматиката се е развила
няколко месеца преди хоспитализацията, проведено е кръвозаместващо лечение, но
няма медицински данни как се е развило заболяването след дехоспитализацията и
какво лечение е провеждано. Установено е също, че на 21.01.2008 г. на М. е
поставена диагноза: „Остър бронхит. Хипертонична болест на сърцето“, като е
проведено лечение на бронхита с антибиотик и симптоматични средства с изход
оздравяване, по отношение на придружаващото заболяване не е предписана терапия,
а измереното кръвно налягане при прегледа е нормално /123/75/. Третият
изследван от експерта болничен лист е от 10.07.2006 г. с диагноза:
„Бъбречно-каменна болест. Бъбречна колика вдясно“, за които няма данни да е
провеждано лечение.
При
приемане на заключението му в съдебно заседание на 06.06.2017 г. експертът е
уточнил, че маточните кръвотечения се предизвикват от множество фактори, като
изясняване на точната причина за тях е възможно в някои случаи, но при ищцата
това не е извършено, между тях и бъбречно-каменната болест няма връзка, защото касаят
отделни системи в човешкия организъм, бронхитът е бил в средата на зимата и
предвид времето на възникване, начина му на лечение /с антибиотик и откашлячни
средства/ и продължителността на заболяването /5 дни/, може да се приеме за
нормален.
На базата
на това заключение и липсата на други доказателства по делото за здравословното
състояние на ищцата по време и след воденото против нея наказателно
производство, съдът приема за недоказана пряката причинна връзка между тези
факти, съответно за недоказано твърдението на М., че вследствие на виновното
противоправно поведение на длъжностни лица на П. на РБ, свързани с повдигане на
незаконно обвинение в извършване на престъпления и воденото наказателно
производство, се е влошило нейното здравословно състояние.
Съдът
приема за недоказани и твърденията на ищцата, че тя е била принудително свалена
от автобус на ГКПП К.през 2007 г. при пътуване при дъщеря й, учеща в С., и
изживяла огромен стрес и срам пред присъстващите, а впоследствие не могла да
отиде в две чужди държави, за да подпише договори за нови търговски сделки.
Безспорно
е, че с постановление от 21.10.2004 г. на прокурор при ОП - П.на М. е била
наложена забрана да не напуска пределите на страната без разрешение на
наблюдаващия прокурор. Обвиняемата обаче не само, че е била уведомена за тази
мярка за процесуална принуда, но дори я е обжалвала, но жалбата й е била
оставена без уважение с постановление от 02.11.2004 г. на прокурор при Апелативна
прокуратура – П..
Следователно,
ако е предприела пътуване към Република Гърция през 2007 г. /каквито данни по
делото липсват/, М. е трябвало да осъзнава, че нарушава наложеното й
ограничение, като не би могла да претендира облаги от неправомерното си
поведение.
При
доказателствена тежест, лежаща върху ищцата, тя не е представила никакви
доказателства, че по време на наказателното производство е трябвало да пътува
до две чужди държави, за да подпише договори за нови търговски сделки, както и
че е поискала разрешение от наблюдаващия прокурор, но такова не е било дадено,
поради което съдът приема тези обстоятелства за недоказани.
Що се
отнася до претърпения от М. и семейството й финансов крах, загубата на личното
им имущество и производствените сгради и съоръжения поради невъзможност да
обслужват банковите си кредити, необходимостта от връщане на взетия лизингов
автомобил и подпалване на другия лек автомобил на семейството с коктейл
„Молотов“, отказа на Община Р. да ги обслужва, сриване на целия им бизнес в „Б.“
ООД и „Б.“ ООД, съдът намира, че част от тези неблагоприятни последици са
установени по делото, но не може да се направи мотивиран извод, че те се дължат
единствено на поведението на длъжностни лица на прокуратурата.
Както
самата ищца твърди, а това се установява и от събраните по делото гласни /вж.
показанията на св. Д./ и писмени доказателства, тя е била заплашвана с бухалки
от трети лица, като й е било казвано, че ще й отнемат градините, но продължавала
да работи, именно трети, неидентифицирани лица подпалили автомобила й през 2008
г., според самата М. против нея бил проведен организиран задкулисен план за
изваждане на семейството й от бизнеса, свързан с подадени против нея и съпруга
й лъжливи сигнали, отново от трети лица, във връзка с разрешаването на тези
проблеми тя завела в лично качество и като управител на няколко дружества
граждански и търговски дела в П.ския районен съд, П.ския окръжен съд и П.ския
апелативен съд, както и подала сигнали до полицейските органи /вж.
удостоверенията на л. 80 и л. 82 от делото, образувано в СГС, и договорите за
правна защита и съдействие/.
Следователно
неблагоприятните последици за М., свързани с невъзможността тя да продължи да
развива успешен бизнес, а това от своя страна довело до невъзможност да обслужва
банковите си кредити, последвано от принудителна продажба на имущество, макар
да могат да се разгледат като някаква последица от воденото против нея
наказателно производсто, по-скоро са резултат от действията на трети лица,
целящи установяване на контрол върху производствената и търговска дейност на
дружествата на М., за които обаче прокуратурата не може да отговаря.
На база на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от воденото
против нея наказателно производство по повдигнатите й обвинения в извършване на
тежки умишлени престъпления по чл.
212, ал. 4 от НК, по чл. 257, ал. 1, пр. 1 от НК и по чл. 203, ал. 1 от НК, изразяващи се в силен психически и
емоционален стрес, уронване на доброто й име в обществото в личен и
професионален план, още повече, че тя живеела в сравнително малко населено
място – гр. Р., където хората знаят всичко за съседите си, а те се отнасяли
негативно към нея и семейството й, невъзможността да упражнява в пълен обем
задълженията си по ръководене на две търговски дружества, което довело до
намаляване на доходите й и несигурност за бъдещето, поради враждебността на
околната среда тя ограничила социалните си контакти, променила обичайния си
начин на живот, чувствала се в безизходица, в семейното им жилище постоянно
идвали служители да връчват призовки, а по време на периода на задържането й
под стража /12.03.2008 г. – 28.03.2008 г./ отслабнала много, била изтощена,
неориентирана и без желание за живот, а по време на цялото наказателно
производство била силно притеснена за изхода на делото, не знаела как да се
държи с децата си, за да ги предпази и особено й тежал фактът, че не може да им
осигури тези грижи и бъдеще, които иска.
Тези действия са дали негативно отражение върху
емоционалното и психическото състояние на М., а описаните неблагоприятни
последици са в пряка причинна връзка с повдигнатите незаконни обвинения и воденото
против нея наказателно производство, продължило повече от 10 години.
Въз основа на реално претърпените
неимуществени вреди от ищцата, установени по вид,
интензитет и продължителност, настъпилата промяна в начина й на живот вследствие на изживения стрес, рефлектирала върху отношенията й
в семейството и най-близките, създадената
несигурност в бъдещето и неблаполучията й в личен, социален и финансов план, при съобразяване с характера на повдигнатите обвинения, в т.ч. предвижданите наказания за всяко от тях, продължителността на периода, през който
спрямо М. са извършвани действия и са постановявани
актове, отразяващи се на правната й сфера,
взетата спрямо нея мярка за процесуална принуда „Парична гаранция” в размер на 500 лв., по-късно 5 000 лв., която е сравнително лека, заменена за период от
около две седмици със „Задържане под стража“, която е променила коренно ежедневния
й живот за този период, а и впоследствие, имайки предвид и факта, че за част от
вредите е предявен иск по чл. 2б от ЗОДОВ, както и наложилото се в обществото понятие за
справедливост при приложение разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съдът счита, че следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата обезщетение за нанесените й неимуществени вреди от увреждането в размер на 45 000 лв., а над него до пълния предявен размер от 600 000
лв. искът следва да бъде отхвърлен, като обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която искът е уважен за разликата над 45 000 лв. до
55 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, а в останалата част следва
да бъде потвърдено.
Неоснователно е възражението на ПРБза наличие на предпоставките по чл. 5 от ЗОДОВ.
От страна на ответника не са
наведени конкретни фактически твърдения за определени действия или бездействия,
т.е. поведение на М., което е противоправно и виновно /с изключение на това,
обсъдено по иска по чл. 2б от ЗОДОВ/, с което тя е причинила увреждането или е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като по делото не се
установява такова, поради което не следва да бъде изключена или намалена
отговорността на ответника, респ. да бъде намалено определеното
обезщетение.
Съдът намира, че посоченият
размер на обезщетението е достатъчен за репариране на понесените от ищцата
неимуществени вреди, като при определянето му са отчетени и обществените
представи за справедливост в аспекта на съществуващите
обществено-икономическите условия на живот /в тази връзка вж. Р. № 5/13.03.2013
г. по гр.д. № 638/2012 г. на ВКС –
ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като такова е
изрично направеното от ищцата искане както в исковата молба, така и в
уточняваща молба, поради което и предвид диспозитивното начало в гражданския
процес и доколкото окръжният съд не е бил сезиран с искане за присъждане на
законната лихва за периода 09.01.2014 г. - 23.02.2015 г., в тази част решението
му е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото –
прекратено.
По отношение на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди:
Претендираното
от М. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение на процесуалните й представители в досъдебната и съдебната фаза
на производството, произтича от факта на повдигнатите против нея обвинения, по
които тя е била принудена да се защитава, но не е в пряка причинна връзка с
продължителността на воденото против нея наказателно производство и дали то е
приключило в разумен срок, поради което съдът намира, че обезщетние за
имуществени вреди не може да се претендира с иск по чл. 2б от ЗОДОВ поради липса на всички
елементи от фактическия състав на тази разпоредба, този иск като неоснователен
и недоказан следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в тази част.
По отношение на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди:
От
приложените към настоящето дело сл.д. № 1956/2003 г. на ОСС – П., н.о.х.д. № 1188/2006 г. на П.ския
окръжен съд и в.н.о.х.д. № 524/2011 г. на П.ския апелативен съд, както и от
преписите от договорите за правна защита и съдействие по делото на Софийски
градски съд и на Пазарджишкия окръжен съд, се установява, че за защитата си по горепосочените
дела М. е направила разноски в общ размер на 6 370 лв. /явяващи се сбор на
заплатените адвокатски възнаграждения по договорите за правна защита и съдействие
на л. 31, л. 32, л. 44 и л. 45 от
делото на СГС и л. 82, л. 84, л. 86 и л.
88 от делото на ОК - Пазарджик/.
Останалите
представени договори за правна защита и съдействие са неотносими по спора
доколкото касаят други дела, сключени са с други лица /например Й.М., И. М. и „А.“
ООД/ или за пред други органи, а по част от тях има само уговорено, но не и
заплатено адвокатско възнаграждение, поради което те не следва да се имат
предвид при изчисляване размера на направените в наказателното производство
разноски.
Доколкото извършените разходи за
заплащане на адвокатско възнаграждение с цел получаване на адекватна защита в
наказателния процес представляват имуществени вреди за ищцата, които са пряка и
непосредствена последица от поведението на ответника, като между него /чрез
повдигане на незаконно обвинение/ и настъпилия вредоносен резултат съществува
пряка причинна връзка, а от друга страна в разпоредбите на НПК не е предвидена
възможност самият подсъдим да иска осъждане на Държавата да му заплати
извършените разноски в производството в случай на неговото оправдаване или при
прекратяване на производството, искът следва да бъде уважен в размер от
6 370 лв., а над него до пълния предявен размер от 23 890 лв. следва
да бъде отхвърлен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.02.2015 г. до окончателното й изплащане, като решението на окръжния съд
следва да бъде отменено за разликата над 4 600 лв. до 6 370 лв., в
която искът е отхвърлен, а в останалата част решението следва да бъде
потвърдено.
Доколкото ищцата изрично е
поискала присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди
от датата на подаване на исковата молба в съда, а съдът е присъдил такава от
09.01.2014 г., в частта, в която е присъдена законната лихва върху главницата за
периода 09.01.2014 г. - 23.02.2015 г., решението му е недопустимо и следва да
бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено в тази част.
Предвид увеличаване размера на
обезщетението за имуществени вреди с настоящето решение следва да бъде изменено
първоинстанционното такова в частта за разноските, като на ищцата се дължат
общо 182,85 лв. /от които 50 лв. заплатена държавна такса и 132,85 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете/, а решението на
Пазарджишкия окръжен съд следва да бъде потвърдено в частта, в която ПРБе осъдена да заплати 132,24 лв.
разноски.
Доколкото са се дължали разноски
в горепосочения размер, е правилно и определение № 510/05.10.2017 г., с което
размерът на разноските е увеличен от 132,24 лв. на 179,02 лв., и то следва да
бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба на ПРБследва да бъде
оставена без уважение.
Допълнително на база на
увеличения размер на обезщетението за имуществени вреди следва да бъде осъден
първият ответник да заплати на ищцата разноски в размер на 3,83 лв.
Поради частичното уважаване на
жалбата на М. на нея се дължат 313,83 лв., от които 10 лв. заплатена държавна
такса по жалбата срещу решението по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, 3,83
лв. заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска и
300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за защита по жалбата на ПРБпротив
определение № 510/ 05.10.2017 г.
Предвид
гореизложените мотиви съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 331/28.07.2017
г., постановено по гр.д. № 937/ 2015 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в
частта, в която е отхвърлен предявеният от А.П.М. против ПРБи ОС - П.иск за солидарното
им осъждане да й заплатят обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на разглеждането и решаването на воденото против нея наказателно
производство по сл.д. № 1956/2003 г. на Окръжна следствена служба – П. и н.о.х.д. №
1188/2006 г. на П.ския окръжен съд в разумен срок съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията, до размер от 10 000 лв., в частта, в която ПРБе осъдена
да заплати на А.П.М.
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
воденото срещу нея наказателно производство по сл.д. № 1956/2003 г. на Окръжна
следствена служба – П. и н.о.х.д. № 1188/2006 г. на П.ския
окръжен съд с поддържани обвинения за извършване на престъпления по
чл. 212, ал. 4 от НК във вр. с чл. 212, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 26,
ал. 3 от НК във вр. с чл. 26, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр.
с чл. 2 от НК, по чл. 257, ал. 1, пр.
1 от НК във вр. с чл. 255, ал. 1, пр. 2 от НК и по чл. 203, ал. 1 от НК във вр.
с чл. 201 от НК във вр. с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК във вр. с чл. 26, ал. 3 от НК във вр. с чл. 26, ал. 2
от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 2 от НК, по което
наказателното производство е прекратено, за разликата над 45 000,00 лв. /четиридесет и пет хиляди
лева/ до 55 000,00 лв. /петдесет и пет хиляди лева/, както и в частта, в
която е отхвърлен
предявеният от А.П.М. против ПРБиск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, настъпили в резултат на воденото срещу нея наказателно производство по сл.д. № 1956/2003
г. на Окръжна следствена служба – П. и н.о.х.д. № 1188/2006 г. на П.ския окръжен съд с поддържани обвинения за извършване на престъпления по чл. 212, ал. 4 от НК във вр. с чл. 212, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 3 от НК във вр.
с чл. 26, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 2 от НК, по чл. 257, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл.
255, ал. 1, пр. 2 от НК и по чл. 203, ал. 1 от НК във вр. с чл. 201 от НК във
вр. с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК във вр. с
чл. 26, ал. 3 от НК във вр. с чл. 26, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК във вр. с чл. 2 от НК, по което наказателното производство е прекратено,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на защита
по него, за разликата над 4 600,00 лв. /четири хиляди и шестстотин лева/ до
6 370,00 лв. /шест хиляди триста и седемдесет лева/, ведно със законната
лихва върху сумата считано от 23.02.2015 г. до окончателното й изплащане, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПРБс адрес: гр. С.и ОС - П.с
адрес: гр. П.да заплатят солидарно на А.П.М., ЕГН **********, със съдебен
адрес:***, пл. „..../чрез адвокат К.М./ сумата 10 000,00 лв. /десет хиляди
лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
на разглеждането и решаването на воденото против нея наказателно производство
по сл.д.
№ 1956/2003 г. на Окръжна
следствена служба – П. и н.о.х.д. № 1188/2006 г. на П.ския
окръжен съд, продължило 10 години и 1 месец, в разумен срок съгласно
чл. 6, § 1 от Конвенцията, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.02.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.П.М., ЕГН **********, със съдебен адрес:***,
пл. „..../чрез адвокат К.М./ против ПРБс адрес: гр. С.иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
воденото срещу нея наказателно производство по сл.д. № 1956/ 2003
г. на Окръжна следствена служба – П. и н.о.х.д. № 1188/2006 г. на П.ския окръжен съд с
поддържани обвинения за извършване на престъпления по чл. 212, ал. 4 от НК във
вр. с чл. 212, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 3 от НК във вр. с чл.
26, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 2 от НК, по чл.
257, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 255, ал. 1, пр. 2 от НК и по чл. 203, ал. 1 от НК
във вр. с чл. 201 от НК във вр. с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК във вр. с чл. 26,
ал. 3 от НК във вр. с чл. 26, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр.
с чл. 2 от НК, по което наказателното производство е прекратено, за разликата
над 45 000,00 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/ до 55 000,00 лв.
/петдесет и пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 23.02.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ПРБс адрес: гр. С.да заплати на А.П.М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл. „..../чрез адвокат К.М./
допълнително сумата 1 770,00 лв.
/хиляда седемстотин и седемдесет лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, настъпили в резултат на воденото срещу нея наказателно
производство по сл.д. № 1956/2003 г. на Окръжна следствена служба – П. и н.о.х.д. №
1188/2006 г. на П.ския окръжен съд с
поддържани обвинения за извършване на престъпления по чл. 212, ал. 4 от НК във
вр. с чл. 212, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 3 от НК във вр. с чл.
26, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 2 от НК, по чл. 257, ал. 1, пр. 1 от НК
във вр. с чл. 255, ал. 1, пр. 2 от НК и по чл. 203, ал. 1 от НК във вр. с чл.
201 от НК във вр. с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК във вр. с чл. 26, ал. 3 от НК
във вр. с чл. 26, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 2 от НК,
по което наказателното производство е прекратено, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществяване на защита по него, ведно със
законната лихва върху сумата считано от 23.02.2015 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 317,66 лв. /триста и седемнадесет лева и шестдесет и
шест стотинки/ разноски в производството по делото.
ОБЕЗСИЛВА
решение №
331/28.07.2017 г., постановено по гр.д.
№ 937/2015 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, в която ПРБе
осъдена да заплати на А.П.М. законна лихва върху присъденото обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди за периода 09.01.2014 г. - 23.02.2015 г., КАТО ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 331/28.07.2017 г.,
постановено по гр.д. № 937/2015 г. по
описа на Пазарджишкия окръжен съд, в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от
ПРБс адрес: гр. С.частна жалба вх. № 9319/12.10.2017 г. против определение №
510/05.10.2017 г., постановено по гр.д. № 937/2015 г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.