РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 03.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в публично заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕДИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора
КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАД № 64 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с Глава дванадесета от АПК.
С решение № 12 от 17.01.2020 г., постановено по адм.д. №
224/2017 г. Административен съд – Ловеч е отхвърлил изцяло предявения иск от М.М.К., изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затворническо общежитие
„Атлант” гр. Троян, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за
присъждане на обезщетение в размер на десет хиляди лева, представляваща обезщетение за нанесени му
неимуществени вреди от непозволени действия и бездействия на служители на администрацията за времето от
09.03.2017 г. до 21.06.2017 г.
Недоволен от така постановеното решение е останал М.М.К., ЕГН: **********, с адрес: Затворническо общежитие „Атлант” гр. Троян, който чрез адв. Х.Д.И. от ЛАК /назначен за правен помощник с разпореждане на съда от 16.10.2017 г. по адм.д. № 224/2017 г. на Административен съд – Ловеч/ е подал касационна жалба. Оспорва се като неправилна преценката на първоинстанционния съд във връзка с неоснователност на иска с правна квалификация чл. 284 от ЗИНЗС. Сочи се, че конкретното „непозволено действие, бездействие се изразява в дейността на изпълняващият длъжността ИСДВР при ЗО „Атлант” за периода от 09.03.2017 г. до 21.06.2017 г. Твърди се, че предявеният иск в размер на 10 000 лв. е основателен. Сочи се, че ответникът не е представил доказателства за условията, при които е търпял наказание осъдения касатор. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Х.Д.И. от ЛАК, които поддържат касационната жалба, като се позовават на определение на ВАС /без да се конкретизира кое определение и по кое адм. дело/.
Ответникът по касационната жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София в писмен отговор вх. № 2378/25.06.2020 г., чрез юрк. Г.Г., намира касационната жаба за неоснователна, а решение № 12 от 17.01.2020 г., постановено по адм.д. № 224/2017 г. на Административен съд – Ловеч за законосъобразно, като моли касационната инстанция да остави в сила обжалваното решение. От страна на ответника не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.
В съдебно заседание Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София не изпраща представител и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че решение № 12 от 17.01.2020 г., постановено по адм.д. № 224/2017 г. на Административен съд – Ловеч, е законосъобразно, като споделя мотивите на РС, с които исковата молба по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е изцяло отхвърлена.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявения иск от М.М.К., изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затворническо общежитие
„Атлант” гр. Троян, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за
присъждане на обезщетение в размер на десет хиляди лева, представляваща обезщетение за нанесени му
неимуществени вреди от непозволени действия и бездействия на служители на администрацията за времето от
09.03.2017 г. до 21.06.2017 г.
Посочената подробно в мотивите на решението, постановено по адм.д. № 224/2017 г. на Административен съд – Ловеч, фактическа обстановка не се оспорва, а и се установява от всички писмени доказателства, събрани от първоинстанционния съд, които са непротиворечиви, подробни и ясни, поради което правилно са кредитирани.
Между страните няма спор, а и се установява от всички
писмени доказателства, че: ищецът М.М.К. *** на 02.05.2006 г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода
в размер на
Ищецът М.М.К. е подал молба с рег. № 1024 от 06.03.2017 г. до Началника на Затвора Ловеч с искане да бъде преместен за доизтърпяване на наказанието в Затворническо общежитие от открит тип в гр. Велико Търново. Към молбата е приложил Експертно решение на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ- Троян от 12.05.2015 г., с което му е определена 62% вид и степен на увреждане.
Във връзка с молбата на ищеца инспектор М.Л.М.– ИСДВР в ЗО „Атлант” гр. Троян е изготвил становище на 09.03.2017 г. до Началника на Затвора Ловеч, с което предлага да не се уважава желанието на ищеца. Мотивите за това са, че ищецът К. е с голяма по размер присъда, а деянието му е доста сериозно и е извършено по особено жесток и мъчителен начин. Остатъкът от присъдата също е голям по размери – около 15 години. Наложените му дисциплинарни наказания, които са изтекли неотдавна са индикатор за противоречиво, нестабилно поведение. Продължава да се старае привидно да спазва установения вътрешен ред, така че да изглежда, че сътрудничи на административния персонал и надзорния състав. В същото време в определени моменти се наблюдават негативни настроения по отношение на администрацията на Затвора. Изразява претенции по отношение на условията, при които е поставен да изтърпява наказание лишаване от свобода. Често изказва мнение, че не му е мястото тук, че присъдата е несправедлива, като дава свой прочит и тълкуване на законите, както и на начина на прилагането им спрямо него. Във връзка с това са се засилили неоснователните претенции и желание на К. към затворническата администрация за: - прекъсване на наказанието лишаване от свобода, за да може да извърши изключително належащи ремонтни дейности на жилището си; - за награда домашен отпуск от 5 денонощия; относно правилата за конвоиране на лишените от свобода – същият е желаел спрямо него да не бъдат използвани помощните средства в областта на долните крайници.
С оглед личностните качества на К. – добро ниво на интелект и правна култура, изключително добра физическа форма, както и неофициални данни в служебната документация на същия за подготовка на бягство от Затвора - Белене и във връзка с желанието му да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип в гр. В. Търново, същият автоматично попада в графата лица с висок риск от отклонение от дължимото поведение в условията на затворена среда в открит тип заведение.
По повод молбата на ищеца са представени още няколко становища7 от инспектор-психолог К.Л.М., от Гл.инспектор Б.Б.-Зам.началник (режимно надзорно охранителна дейност) в Затвора гр. Ловеч, от Х. П. – Началник сектор ЗО „Атлант” гр. Троян, от С.С.– И“СДВР“ –IV степен. Изготвилите становищата длъжностни лица са изразили мнение, че ищецът не следва да бъде настаняван в заведение от открит тип.
Началникът на Затвора - Ловеч със Заповед № 392/22.03.2017 г. е постановил отказ за преместване в заведение от открит тип на ищеца М.М.К. на основание чл. 64, ал. 2 и ал. 3, чл. 65, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС на базата на посочените по-горе становища.
При постановяване на настоящия съдебен акт следва да бъдат съобразени мотивите на Върховен административен съд в определение № 6285/15.05.2018 г. по адм.д. № 5537/2018 г. на ВАС и определение № 1472/05.02.2019 г. по адм.д. № 488/2019 г. на ВАС, с които са били отменени определения по адм.д. № 224/2017 г. на Административен съд – Ловеч, с които исковата молба е оставена без разглеждане, а производството по делото е било прекратено.
В сочените определения на ВАС е прието, че е предявен иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗ, за сумата от 10 000 лв. неимуществени вреди срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София. Видно от определение № 1472/05.02.2019 г. по адм.д. № 488/2019 г. на ВАС, в същото е посочено следното:
„Налице е и друго съществено процесуално нарушение при произнасянето на състава на АС - Ловеч. За да мотивира обективирания правен резултат на основание разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК, неправилно е съобразено от първоинстанционния съд, че обезщетението се претендира за претърпени вреди, причинени от издадено Становище на инспектор "Социална дейност и възпитателна работа" при ЗО "Аталант", гр. Троян. Съдът е приел горното в противоречие с постановените от самия съдебен състав актове по движението на делото - разпореждания и определения, в които изрично е посочено, че се претендира "обезщетение за неимуществени вреди от непозволено действие и бездействие" и именно по този начин е бил очертан предмета и обхвата на спора, с които съдът е приел, че е сезиран. Така е прието в разпореждане от 30.06.17г., в две разпореждания от 27.07.2017г., в определение от 10.10.2017г., а също и в изготвения доклад по делото, материализиран в протоколно определение от 05.11.2018г., след като делото е продължило да бъде разглеждано след отменителното определение на ВАС. Съгласно този доклад, съдът е посочил, че е сезиран с искова молба за "обезщетение за нанесени неимуществени вреди от непозволено действие и бездействие"……
В конкретния случай, видно от съдържанието на исковата молба и допълнителните уточняващи молби, ищецът е очертал фактите, на които основава исковата си претенция, както и съответно, в какво се състои петитума. Ищецът е насочил иска си срещу посочения за ответник - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - да му заплати обезщетение във връзка с претендирани неимуществени вреди вследствие на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие "Аталант"- гр. Троян. По делото е останал неуточнен исковия период, въпреки че съдът е давал указания в тази насока.
Съобразно така заявеното от ищеца, необосновано АС е приел, че обезщетението се претендира въз основа на отменен административен акт. Вярно е, че в уточнителната молба от 27.11.2018г., в самия й край, се съдържа изявление, че "конкретният юридически факт е актът на служителя Маринов, изпълняващ длъжността ИСДВР при ЗО Аталант, съставил доклад, изготвен от него по повод молба за преместване...". Вярно е също, че всички молби на лицето, включително и тези изготвени от пълномощника адв. И., са с непрецизно съдържание, наблюдава се и известна непоследователност в изложените обстоятелства. Независимо от горното, обаче, от цялостното изложение на ищеца са налага извод, че той е посочил, че обезщетението се иска предвид условията в мястото за изтърпяване на наказания, довели до настъпването на вредите, посочени са и фактическите обстоятелства, на които се основават твърденията и естеството на неимуществените вреди, макар и периодът, за който се иска обезщетяване на претърпените вреди с начален и краен момент да не е уточнен, което в нарушение на процесуалните правила е било пропуснато като обстоятелство от съда.”
В изпълнение на сочените определения на ВАС, след връщането на делото на първоинстанционния съд с разпореждане от з.с.з. на 26.03.2019 г. исковата молба е оставена без движение с указание за уточнение на периода на исковата претенция.
С уточняваща молба вх. 1320/11.04.2019 г. на ищеца /на л. 216 от адм.дело № 224/2017 г./ е конкретизиран периода на исковата претенция от 09.03.2017 г. до 21.06.2017 г.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че правилно и въз основа на всички събрани по делото доказателства първоинстанционият съд е стигнал до извод за неоснователност на иска, поради което същият е отхвърлен изцяло.
Установено е, че ищецът е представил на затворническата администрация ЕР на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ- Троян от 12.05.2015 г., с което му е определена 62% вид и степен на увреждане.
Безспорно е, а се установява и от приложените писмени
доказателства, че затворническата администрация е съобразила представеното
експертно решение на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ- Троян от 12.05.2015 г.,
както и молбата на ищеца да бъде настанен в килия с непушачи, като е
установено, че в ЗОЗТ „Атлант” ищецът е настанен в 3 група – килия 305, където
пребивава до 17.04.2015 г., когато е преместен в килия 301, тъй като последната е обособена за непушачи.
На 20.11.2015 г. режимът на К. *** К. е в пета затворническа група от
14.04.2016 г., без да се премества в друго спално помещение, т.е. е останал в спално помещение № 301,
което е за непушачи до 31.10.
Както е отбелязано в сочените определения на ВАС, исковата молба е оставяна многократно без движение, като уточняващите молби на ищеца, вкл., изготвени от адв. И. са непрецизни, неясни и противоречиви. Независимо от това настоящата инстанция следва да съобрази квалификацията и изложението на обстоятелствата на исковата молба, каквито са приети от Върховен административен съд в сочените определения.
При това положение не са представени доказателства ищецът да е поставен в по-неблагоприятно положение/условия от всеки друг лишен от свобода, настанен в ЗОЗТ „Атлант” гр. Троян. Установено е, че с оглед здравословното състояние на ищеца и молбата му да бъде настанен в килия за непушачи, че същото искане на ищеца е уважено от затворническата администрация.
Следва да се посочи, че не е установено по делото нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, нито на ал. 1, нито на ал. 2 на чл. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС - Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съгласно чл. 3, ал. 2 - За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Касационната инстанция споделя напълно мотивите на РС, с които е отхвърлен изцяло иска по чл. 284 от ЗИНЗС, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Първоинстанционният съд е посочил, че за да
бъде приет искът за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за
основателен, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което/които се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат
на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца,
както и причинна връзка между тях. Съдът е приел, че в случая не са налице
твърдените от ищеца К. незаконосъобразни действия и бездействия, вследствие на
което е отхвърлил изцяло иска му против ГДИН.
Ангажирането на отговорността на административния орган изисква кумулативното наличие на предпоставките – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав на разпоредбата, отговорността на държавата в лицето на съответната правосубектна институция, към която принадлежи органа, не може да бъде ангажирана. В конкретния случай съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не обуславя извод за установени незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото не може да бъде направен несъмнен извод и за претърпени от касатора неимуществени вреди през исковия период.
Поради изложените по-горе съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като отделно в ЗИНЗС липсва изрична уредба,
която да предвижда отговорност на ищеца за разноски за юрисконсултско
възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася относно
разноските.
На основание гореизложеното и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 17.01.2020 г., постановено по адм.д. № 224/2017 г. по описа на Административен съд – Ловеч.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: