№ 41
гр. Варна , 05.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на пети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503708 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба от М. Й. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***** срещу Определение № 263416/18.11.2020 г., постановено по ч.гр. дело №
8755/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е редуцирано адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на длъжника – въззивник в настоящото
производство.
В частната жалба се излага, че определението е неправилно като се навеждат доводи,
че вследствие на депозирана от кредитора молба за намаляване на адвокатското
възнаграждение, дължимо за подаване на възражение в заповедно производство, то е
редуцирано от първоначално присъдените 420,45 лв. до 42,02 лв. Сочи, че въз основа на
депозираното възражение съдът е указал срок на кредитора за предявяване на иск за
оспорените от длъжника суми, в който срок обаче въззиваемият не е упражнил правото си.
Като резултат издадената заповед за изпълнение е била обезсилена частично по отношение
на вземането за главница за разликата над 1 098,25 лв. до размера по заповедта от 4 409,73
лв. за периода 15.09.2003 г. до 22.06.2017 г. и за лихва за забава за разликата над 134,11 лв.
до размера по заповедта от 3 312,91 лв. за периода 15.10.2003 г. до 22.07.2017 г.
Въззивникът счита, че първоначално присъденото на процесуалния представител
адвокатско възнаграждение в размер на 420,45 лв. е правилно изчислено с оглед
извършените в хода на заповедното производство действия – провеждане на първоначална и
последваща консултативна среща след запознаване с материалите по делото, както и
изготвяне на възражение по чл. 414 ГПК, заедно с неговото депозиране.
Навеждат се твърдения, че вследствие на молба от процесуалния представител на
кредитора в заповедното производство за редуциране на адвокатското възнаграждение на
въззивника, с постановяване на обжалваното в настоящото производство определение,
1
сумата е била намалена до 42,02 лв.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да
отмени определението на заповедния съд. В евентуалност моли за допълване на
адвокатското възнаграждение до размер от 50 лв. Моли за присъждане на направените в
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски заедно с адвокатско възнаграждение.
В отговора на частната жалба се навеждат твърдения за нейната неоснователност.
Въззиваемият счита, че предмет на представения към възражението договор за правна
защита и съдействие между въззивника и процесуалния му представител е изготвянето и
депозирането на възражение по чл. 414 ГПК като доводите за останалите твърдени
процесуални действия са несъстоятелни. Поддържа възражението си за прекомерност и
моли съда да остави без уважение частната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Частна жалба вх. № 285805/30.11.2020 г. е подадена в законовия срок, редовна е, тъй
като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт.
Разгледана по същество съдът намира същата за неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран с подадено заявление по чл. 410 от ГПК от
„Водоснабдяване и канализация – Варна “ ООД за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника М. Й. Н.. Издадена е заповед за изпълнение на парично
задължение № 3853 от 28.07.2020 г. В срока по чл.414 от ГПК е подадено възражение от
длъжника, с което се признава част за задължението. Съдът е указал на заявителя, че може
да предяви иск за установяване на оспореното вземане. Поради липсата на представени
доказателства за предявен иск в рамките на дадения срок, заповедта за изпълнение е
частично обезсилена с определение от 26.10.2020 г. Въз основа на подадена от кредитора
молба с правно основание чл.248 от ГПК, определението e изменено като първоначално
присъдената сума от 420,45 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение, е намалена до сумата от 42,02 лв. в полза на длъжника. Съдът е
приел, че първоначално претендираният размер е прекомерен, като дължимото за
това процесуално действие възнаграждение е в размера, предвиден в чл.6, ал. 1 вр. пар. 1 от
ДР към Наредба №1/2004г.
Заповедното производство е строго формално, като както за заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена заповед са налице
утвърдени образци. За разлика обаче от заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания
за претендираното вземане, възражението не е необходимо да бъде обосновано.
Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се има предвид, че
2
това процесуално действие не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г.
случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да
се определи по аналогия. Възражението представлява единственото процесуално действие,
което длъжникът има възможност да извърши в рамките на заповедното производство.
Същото се състои в подаването на бланка с изписани в нея име, дата и подпис, за
попълването на която не са необходими специални правни познания или умения.
Въвеждането на бланката по утвърден образец е извършено именно с цел да се даде
възможност на длъжника да осъществи защитата си своевременно, без да се нуждае от
специализирана помощ и съдействие. В случая е била използвана именно утвърдената
бланка, макар и при наличие на обосновка за недължимост, като такава не е и необходима с
оглед целите на възражението, поради което съдът намира, че по аналогия следва да намери
приложение предвиденото в чл.6 от Наредба № 1 възнаграждение по т. 5 за изготвяне на
други молби. Това действие на процесуалния представител е най-близко до действията по
подаване на възражение по чл.414 от ГПК и дължимото възнаграждение е в размер на 50
лв. Дължимото възнаграждение следва да се определи съобразно защитения с възражението
правен интерес (обезсилената част от вземането по заповедното производство), съотнесен
към целия размер на дълга в производството.
Поради достигането на идентични правни изводи с първостепенния съд, обжалваният
съдебен акт следва да бъда потвърден.
Предвид изхода от спора разноски на жалбоподателя не се следват за настоящата
инстанция.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263416/18.11.2020 г., постановено по ч.гр. дело №
8755/2020 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3