РЕШЕНИЕ № 256
гр. Пловдив
10.06.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 12 май 2016 г. в
състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на
секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 800/2015 г. по описа
на ПОС, намира за установено следното:
Иск с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК.
Ищецът „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА” АД – в несъстоятелност
ЕИК *********, представлявано от синдиците Л.П.И., К.Х.М. и А.Н.Д., моли
да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника „ЙОКА” ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с. Куртово Конаре, община Стамболийски,
Пловдивска област, 4223, ул. „6” № 70, съществуването
на задължение на „ЙОКА” ЕООД ЕИК ********* спрямо „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА” АД – в несъстоятелност по договор
за банков кредит от 25.4.07 и всички негови анекси в размер на 2 016 386.96 лв., от които:
- 1 799 996.97
лв. – просрочена главница за периода от 20.01.15 до 18.8.15 г.;
- 84 433.80 лв. – просрочени лихви върху
редовна главница за периода от 25.7.14 до 25.6.15;
-106 227.63
лв. – просрочени лихви върху просрочена
главница за периода 26.1.15 до 27.7.15;
- 7 688.36 лв.
– неустойка върху просрочена лихва за периода 25.7.14 до 18.8.15;
- 40.20 лв. –
дължими нотариални такси
- 18 000 лв. –
дължими такси по кредита,
ведно със законната
лихва върху главницата от1 799 996.97 лв, считано от 24.8.15 до
окончателното й изплащане,
за които суми е
издадена заповед за изпълнение 5630/26.8.15 г. по ч.гр.д. № 10422/15 г. на
Пловдивски районен съд, ХХІ гр.с.
Претендира
присъждане на разноски по представен
списък.
Ответното дружество
„ЙОКА” ЕООД ЕИК ********* не е изразило становище.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Между страните е
сключен договор на 25.4.07 г. за банкова кредитна линия, с който е уговорено
отпускане на кредит в размер на 1 800 000 лв. Договорът е изменен с
десет броя анекси, последният от които анекс № 10 от 13.01.14 г., с който
страните са се договорили ползването и погасяването на главницата по кредита от
1 800 000 лв. да се осъществи в следните срокове, размери на снижаеми
остатъци /лимити/ и погасителни вноски по главницата:
- в срок до 19.01.15
г. кредитополучателят да усвои и ползва общо до 1 800 000 лв., като
към 20.1.15 г. се задължава да погаси такава част от усвоената главница така,
че тя да остане в размер не по-голям от 1 500 000 лв.;
- от 20.01.15 до
19.2.15 г. кредитополучателят има право да усвоява и ползва общо
1 500 000 лв., като към 20.2.15 се задължава да погаси такава част от
усвоената главница така, че тя да остане в размер не по-голям от
1 200 000 лв.;
- остатъкът от
главницата по кредита към 20.2.15 в размер на 1 200 000 лв.да се
погаси от кредитополучателя при следния погасителен план: на вноски от по
300 000 лв., платими съответно на
20.3.15, 20.4.15, 20.5.15 и на 20.6.15.
Ищецът твърди, че
кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по договора, като е осъществил
последно плащане на 2.7.14, като е изпаднал в забава в плащането на
задълженията по кредита, считано от 25.7.14 г.
Подадено е заявление
за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на 24.8.15 г. на 24.8.2015
г., като по ч.гр.д. № 10 422/2015 г. е издадена заповед за изпълнение за
исковите суми. На 23.11.15 г. банката е уведомена за подадено възражение, като
в рамките на законоустановения едномесечен срок е подадена искова молба за
установяване съществуването на вземанията по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК. Искът е допустим и следва да бъде разгледан
по същество.
По делото е
назначена съдебносчетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като
компетентно изготвено и неоспорено от страните. От същото се установява, че
ответното дружество за периода от сключване на договора до 26.3.14 г.
/последната дата, към която има движение на парични средства/ е усвоило общо
3 375 793.30 лв. За същия период са върнати суми в общ размер на
1 575 796.33 лв. Заключението напълно потвърждава дължимите суми по
кредита за главница и лихви - 1 799 996.97
лв. - непогасена главница, 84 433.80
лв. – просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.7.14 до
25.6.15 и 106 227.63 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница
за периода 26.1.15 до 27.7.15.
Съгласно чл. 13 от
договора начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по
отделна сметка, като в този случай кредитополучателят дължи на банката
неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената,но неплатена лихва, до
окончателното й издължаване. Съгласно
приложеното извлечение от счетоводните записвания на банката размерът на
неустойката върху просрочената лихва за периода 25.7.14 до 18.8.15 г. възлиза
на претендираната сума от 7 688.36
лв. Ответното дружество не е
оспорило счетоводните записвания относно размера на дължимата неустойка, не е
ангажирало каквито и да било доказателства за друг размер на дължимата
неустойка, нито за осъществено плащане.
По отношение
претенцията за 18 000 лв. –
такси по кредита съдът съобразява уговорките по чл. 14 от договора, изменен с
анекс № 5 от 19.2.09 г. С тези клаузи е уговорено заплащане на комисиона за
управление и обработка на кредита, която по същество има характер на такса по
обслужване на кредита. Т.е. налице е основание за заплащане на такси по
кредита, като от страна на ответника не са оспорени счетоводните записвания,
доказващи размера на неплатените такси.
Предвид посоченото
съдът намира, че за горните претенции искът е основателен и доказан и следва да
се уважи изцяло.
Що се отнася до
претенцията за 40.20 лв. – нотариални такси, съдът намира, че същата е
неоснователна и недоказана.
Ищецът не е посочил
конкретни факти и обстоятелства, от които да произтичат подобно вземане, поради което не се доказва основание
за съществуването му. Такива не са изложени нито в настоящата искова молба,
нито в заявлението за издаване заповед за изпълнение. Съгласно чл. 15 от
договора кредитополучателят не заплаща на банката други такси и комисиони
освен посочените по чл. 13, а
„нотариална такса“ очевидно не попада в обхвата на чл. 13 от договора.
Ето защо съдът
намира, че по отношение на това вземане следва да се постанови отхвърляне на
исковата претенция.
За разноските:
Съобразно изхода на
делото в полза на ищцовата банка следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, изчислено по правилата на чл.7, ал.5 вр. ал. 2,т.4 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, в размер на 30 775.20
лв. – за заповедното производство, и същият размер за настоящето исково
производство, както и сумата 300 лв – депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ПОС дължимата ДТ в размер на 40 327
лв.
Ето защо съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД – в
несъстоятелност ЕИК ********* и „ЙОКА” ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с. Куртово Конаре, община Стамболийски, Пловдивска област,
4223, ул. „6” № 70, съществуването на
задължения на „ЙОКА” ЕООД ЕИК ********* спрямо „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА” АД – в несъстоятелност по договор
за банков кредит от 25.4.07 и всички негови анекси в размер на 2 016 346.76 лв., от които:
- 1 799 996.97
лв. – просрочена главница за периода от 20.01.15 до 18.8.15 г.;
- 84 433.80 лв. – просрочени лихви върху
редовна главница за периода от 25.7.14 до 25.6.15;
-106 227.63
лв. – просрочени лихви върху просрочена
главница за периода 26.1.15 до 27.7.15;
- 7 688.36 лв.
– неустойка върху просрочена лихва за периода 25.7.14 до 18.8.15;
- 18 000 лв. –
дължими такси по кредита,
ведно със законната
лихва върху главницата от1 799 996.97 лв, считано от 24.8.15 до
окончателното й изплащане,
за които суми е
издадена заповед за изпълнение 5630/26.8.15 г. по ч.гр.д. № 10422/15 г. на
Пловдивски районен съд, ХХІ гр.с.,
като по отношение на
сумата 40.20 лв. – дължими нотариални такси ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ЙОКА” ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Куртово Конаре, община
Стамболийски, Пловдивска област, 4223, ул. „6” № 70, да заплати на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА”
АД – в несъстоятелност ЕИК *********
сумите:
-
300 лв. – деловодни разноски;
- 30 775.20 лв.
– юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство по т.д. № 800/15 г. на ПОС;
- 30 775.20 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство по
ч.гр.д. № 10422/15 г. на ПРС, за което е издадена заповед за изпълнение №
5630/26.8.15 г. по същото дело;
ОСЪЖДА „ЙОКА” ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Куртово Конаре, община
Стамболийски, Пловдивска област, 4223, ул. „6” № 70, да заплати по сметка на
Пловдивски окръжен съд държавна такса в
размер на 40 327 лв.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен
съд.
СЪДИЯ: