Р Е Ш Е
Н И Е
№......... 23.11.2017 г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 24 октомври 2017 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: МАРИЯ ЙОРДАНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 1872 по описа за 2017 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД и евентуално с
правно основание чл. 55, ал. 1 , предложение второ от ЗЗД
Ищецът
„КРИС ТРАНС” ООД гр. Бургас твърди в исковата си молба, че доставил на
ответното дружество "АГРОЛИНК" ООД на 05.12.2015г., 24.600 тона уреа
- тор карбамид и 25 тона амониев нитрат, с приложените към исковата молба
товарителница №604754 от 05.12.2015г. с приемо - предавателен протокол от
07.12.2015г. и товарителница №5702185 от 07.12.2015г. Стоката била доставена в
базата на "АГРОЛИНК" ООД в с.Кравино, община Опан, област Стара Загора.
Уреата била доставена със собствен транспорт на ищеца, за което към исковата
молба бил приложен и пътен лист. Амониевият нитрат бил доставен на ответното
дружество с автомобил на транспортна фирма „Боци 32" ЕООД, с.Обручище,
който транспорт бил поръчан и заплатен от ищеца. За извършения транспорт на 25
тона амониев нитрат до базата на "АГРОЛИНК" ООД в с.Кравино била
издадена Фактура №********** от 30.12.2015г. с доставчик „Боци 32" ЕООД и
получател на транспортната услуга „КРИС ТРАНС" ООД.
При
доставката на стоката считал, че доставя същата по заявка на ответника. Тази
заявка му е била предадена от трето лице, с което ищецът е имал търговски
отношения. Според предадената на ищеца от третото лице заявка, ответникът
"АГРОЛИНК" ООД е търсел да закупи процесната стока и поради това е
поръчал стоката от ищеца.
Ищецът
останал с впечатлението, че на ответника са му известни условията, при които
ищецът продава по принцип стоките от вида на процесиите и има заявено съгласие
от ответното дружество за сключване на търговска продажба, поради което считал,
че между двете дружества, страни по настоящото дело, е била налице или ще бъде
сключена търговска сделка за продажба на процесната стоката при нейното
доставяне.
Поради
това след като е доставил стоката на ответното дружество издал Фактура
№********** от 07.12.2015г. за сумата от 35328,29лева с включен ДДС, от които
28990лева с цената без ДДС на стоката, 450 лева с цената без ДДС на транспорта
и 5888лева - стойността на ДДС. Твърди, че изпратил фактурата на ответника, но
управителят на ответното дружество отказал да приеме фактурата и да плати
доставената му стока, с мотива, че между двете дружества няма сключена
търговска сделка.
Поради
отказа на ответното дружество да заплати доставеното му количество тор ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК до
Старозагорски районен съд с искане за издаване на изпълнителен лист частично за
сумата от 20000 лева от общо дължимите 35328.29лева. По повод на това заявление
било образувано частно гражданско дело №443 по описа за 2016г. на Старозагорски
районен съд.
По посоченото ч.гр.д.№ 443 по описа за
2016г. на Старозагорски районен съд била издадена заповед за изпълнение №251 от
27.01.2016г., с която ответникът бил осъден да им заплати сумата от 20000 лева,
представляваща частично дължима цена по Фактура №********** от 07.12.2015r., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението - 26.01.2016г. до изплащане на задължението, срещу която ответникът
възразил. Предявили иск на основание
чл.422 от ГПК, въз основа на който било образувано гр.д. № 1137 от 2016г. по
описа на Старозагорският Районен Съд. С влязлото в сила Решение №57 по гр. дело
№ 1137 от 2016г. по описа на РС Стара Загора предявения иск бил отхвърлен. От
мотивите на решението ставало ясно, че между страните не е
налице търговска сделка с предмет процесната стока, поради което ответникът е
получил същата тази стока без основание. Поради липсата
на насрещно изразени и съвпадащи волеизявление на страните за сключването на
конкретна търговска сделка относно процесната стока счита, че стоката е
получена от ответното дружество при начална липса на основание.
Евентуално, с
оглед на очакването на ищеца, че с доставката на стоката ще бъде сключена с
ответното дружество тьрговска сделка за нейната продажба, можело да се приеме при
условията на евентуалност, че ответникът е получил стоката на едно бъдещо
неосъществено основание.
Сочи,
че предявява с настоящото искова молба при условията на евентуалност като
обективно съединени искове:
1.
Главев иск с правно
основание по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, и
2.
Евентуален
иск
с правно основание по чл.55, ал. 1,
предл. второ от ЗЗД.
Твърди, че доставената на ответното
дружество стока е собственост на ищцовото дружество. Произхода на процесната
стока и собствеността на ищеца върху нея се установявали от приложените към
исковата молба документи, с които ищецът е закупил тази стока, а именно :
Фактура №********** от 11.12.2015г.; Приемо-предавателен протокол от 05.12.20151.
- три броя; Преводно нареждане от 07.12.2015г.;
Преводно нареждане от 16.12.2015г.; Фактура №********** от 07.12.2015г. и
Споразумителен протокол от 18.12.2015г.
От
тези документи се установявало, че ищецът е закупил уреата-тор карбамид от фирма
„Глобъл Инвест", а амониевия нитрат е закупил от „Пиргос Агро" ООД,
поради което е предал своя собствена стока на ответника. Тъй като ответникът е
получил процесната стока при начална липса на основание, евентуални с оглед на
неосъществено основание, за него е възникнало задължение да върне тази стоката,
която възлизала на 28990лева без ДДС, съответно на 34788 с ДДС.
Настоящият
иск се предявява частично за връщане на 2 тона тор карбамид от общо 24 600 тона
тор карбамид и 2 тона амониева селитра от общо 25 тона амониева селитра.
Стойността
на частично предявеното количество стока, предвид посочените по-горе цени за
един тон, възлизала на 1300 лева за 2 тона тор карбамид и 1040лева за 2 тона амониева селитра, или общо
стойността на частично предявеното количество е равно на 2340лева без ДДС,
което и била цената на предявения иск.
В
случай на постановено решение в полза на ищеца и ако се окаже, че присъденото
количество тор не е налично в ответника, за тях ще е налице правото по чл.521,
ал.2 от ГПК за събиране на равностойността й.
Поради
това бил е налице правен интерес в постановеното решението да бъде определена и
посочена стойността на стоката, предмет на предявения иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника „АГРОЛИНК” ООД да им върне получените без основание: 2 тона тор карбамид-уреа, претендирани частично от
общо 24.600 тона тор карбамид-уреа и 2 тона амониев нитрат, претендирани частично от общо 25 тона амониева селитра.
При
условията на евентуалност, ако главният иск не бъде уважен, да им върне получените с оглед на неосъществено основание,
2 тона тор карбамид-уреа, претендира и частично от общо 24.600 тона тор
карбамид-уреа, и 2 тона амониев нитрат, претендирали частично от общо 25 тона
амониева селитра,
Моли съда да определи и посочите стойността на претендираните с предявения иск частично 2 тона
тор карбамид-уреа и 2 тона амониев нитрат.
Претендира за направените по делото разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „АГРОЛИНК” ООД с. Кравино, обл. Стара Загора,
в който заявяват, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не е поръчвал стока
от ищеца, не е заявявал съгласие за сключване на търговска продажба с ищеца,
ищецът не е осъществявал доставка на стоки по процесната фактура и
„Агролинк" ООД не е получавал от него каквито и да било стоки, поради
което не дължи връщане на стока или заплащане на равностойността й. Доставка на
стоки по процесната фактура не била извършвана от ищеца на ответника, и фактура
№**********/07.12.2015г. не е заведена и не е осчетоводена в счетоводството на
ответника.
Твърди,
че „АГРОЛИНК" ООД е имало търговски отношения с дружеството - „СИЛВЪР
СТАР" ООД, с управител Даниела Александрова, като именно от това дружество
били закупени и доставени процесиите торове - уреа и амониев нитрат. Между тези
дружества били осъществени няколко доставки на карбамид и амониева селитра, за
което били издавани съответните фактури, по които „АГРОЛИНК" ООД извършило плащания, а дори и част от стоката
по една от фактурите все още не била доставена на „АГРОЛИНК" ООД, въпреки,
че била заплатена.
Твърди,
че на 17.11.2015г. „АГРОЛИНК" ООД заплатил авансово сумата от 12 900лв. на
„СИЛВЪР СТАР" ООД. След заплащане на сумата от 12 900лв. била извършена
доставка на стока - 25 тона амониева селитра. За удостоверяване на доставените
стоки бил съставен и подписан от страните Приемо-предавателен протокол от
17.11.2015г. Стоката била придружена и от Декларация за съответствие от
производителя на стоката „Неохим" АД. За тази доставка е издадена фактура
№**********/17.11.2015г., която им била изпратена по имейла от г-жа Даниела
Александрова - управител на „СИЛВЪР СТАР" ООД.
На 24.11.2015г. „АГРОЛИНК" ООД
заплатил авансово сумата от 34 800лв. на „СИЛВЪР СТАР" ООД. След заплащане
на сумата от 34 800лв. била издадена фактура №**********/26.11.2015г. за сумата
от 34 800лв. за 50 тона карбамид. Фактура №**********/26.11.2015г. им била
изпратена по имейла от г-жа Даниела Александрова - управител на „СИЛВЪР
СТАР" ООД. На 05.12.2015г. била извършена частична доставка на заплатената
стока - 24.600 тона карбамид. За удостоверяване на доставените стоки е съставен
и подписан от страните Приемо-предавателен протокол от 05.12.2015г.
Транспорта на стоките по тази
фактура бил извършен от превозвача „КРИС ТРАНС" ООД и в тази връзка била издадена товарителница
№604754/05.12.2015г. - приложена към исковата молба. Въпреки, че на 26.11.2015г.
заплатил цялата стойност на фактурата, и до настоящия момент не бил получил
останалата стока - 25.400 тона карбамид.
Оспорва
твърдението, че е налице доставка с товарителница №604754/05.12.2015г., която е
послужила за издаване на процесната фактура. Стоката по тази товарителница
№604754/05.12.2015г. била приета от ищеца в качеството му на ПРЕВОЗВАЧ, а не на
продавач.
На
07.12.2015г. „АГРОЛИНК" ООД заплатил авансово сумата от 12 900лв. на
„СИЛВЪР СТАР" ООД. След заплащане на сумата от 12 900лв. била издадена
фактура №**********/07.12.2015г. и изпратена до тях по имейла от г-жа Даниела
Александрова - управител на „СИЛВЪР СТАР" ООД. На 07.12.2015г. била
извършена доставка на заплатената стока - 25 тона амониева селитра. За
удостоверяване на доставените стоки бил съставен и подписан от страните
Приемо-предавателен протокол от 07.12.2015г. Тъй като фактура №**********/07.12.2015г.
била изпратена само по ел.поща, без
оригинал, същата не била включена в счетоводството им, но била реално
заплатена. Представената от ищеца с исковата молба Товарителница
№5702185/07.12.2015г., касаело единствено ПРЕВОЗА на стоката - 25 тона амониева
селитра, приета от „АГРОЛИНК" ООД от Продавача „СИЛВЪР СТАР" ООД.
По
всички сделки продавач била фирма „СИЛВЪР СТАР" ЕООД, чрез представител на
фирмата лицето Г.Д.Г.. Всичките уговорки и доставки на стоки са били
осъществявани с посредничеството на Г.Д.Г., като сумите по сделките заплащали
авансово на „СИЛВЪР СТАР" ЕООД. До настоящия момент нито предишния
управител на „СИЛВЪР СТАР" ЕООД - Даниела Александрова, нито сегашния
управител Иван Христов не се противопоставили на извършените от Г.Г. сделки с
негово посредничество, предвид което съгласно разпоредбата на чл.301 ТЗ - дори
и да се приеме, че Г.Г. е действал без представителна власт от името на
търговеца „СИЛВЪР СТАР" ЕООД, то се смята че търговеца е потвърдил
действията му, като не се противопоставил веднага след узнаването им, което не
е сторено.
В
края на месец декември с управителя на „АГРОЛИНК" ООД - Николай Колев
Колев, се свързал Т.Д.Ж., който се представил като управител на „БУЛТРАНС ОЙЛ"
ЕООД, и изявил желание да разговаря по повод доставени стоки от „СИЛВЪР
СТАР" ЕООД. В разговора между двамата на бензиностанция ОМВ в гр.Стара
Загора, Т.Д.Ж. се представил за управител на „БУЛТРАНС ОЙЛ" ЕООД, като
оставил и визитка. Т.Д.Ж. обяснил, че той е доставял стоките, които са получили
от „СИЛВЪР СТАР" ЕООД, и че те не са му заплатени от „СИЛВЪР СТАР"
ЕООД.
Предвид
изложеното, счита че исковата претенция е неоснователна и не дължи връщане им
или заплащане на равностойността им на ищеца.
Съдът, като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе предвид становищата и
доводите на страните и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
По
делото са представени фактура
№**********/07.12.2015г., товарителница №604754/05.12.2015г., Приемо-
предавателен протокол от 07.12.2015г., товарителница №5702185/07.12.2015г.,
пътен лист № 704465/05.12.2015 г., от които се установява, че ищецът е доставил на ответника описаните
във фактурата и приемо-предавателния протокол торове. Действително, фактурата е
подписана от името на доставчика, като липсва положен подпис за получател, но
видно от представените товарителница и приемо-предавателен протокол, стоката
/уреа/ е приета от лицето Георги Георгиев, с посочено ЕГН.
Представените фактура № **********/30.12.2015г.,
фактура №**********/11.12.2015 г.; преводно нареждане от 07.12.2015 г.;
преводно нареждане от 16.12.2015 г.; приемо-предавателни протоколи с „Глобъл
Инвест"ЕООД от 05.12.2015 г. - 3 броя; фактура № **********/07.12.2015 г.
и споразумителен протокол от 18.12.2015 г. установяват единствено факта, че ищецът е закупил карбамид и амониева селитра от
трети, неучастващи по делото лица.
По делото са допуснати гласни
доказателства.
Свидетелят Т.Д.Ж. твърди, че е работил
и е бил съдружник в „Крис транс” от създаването му до преди
половин година. Сочи, че управителката на „Силвър стар” му казала, че има една
фирма в Старозагорски окръг, която иска да закупи амониев нитрат и уреа от
фирмата „Крис Транс”. Когато попитал как ще протече сделката, тя му казала „…когато
занесете стоката, ще направите приемо-предавателен протокол и ще отидете да
фактурирате”. Управителката на „Силвър стар” се казвала Даниела Александрова и той
изпратил стоката в с. Кравино. Шофьорът разтоварил стоката в стопанския двор на
„Агролинк” и се прибрал. Подписали товарителница, пътен лист и
приемо-предавателен протокол. След 2-3 дена, когато отишъл да фактурира стоката,
управителят на „Агролинк” му казал, че е заплатил стоката на Даниела
Александрова от „Силвър стар”. След този случай Даниела се криела.
Свидетелят Е.И.Ш. сочи, че работи в
„Крис транс” от 15 години като шофьор. Сочи, че неговият шеф му пуснал заявка и
му казал да товари и да кара в с. Кравино на фирма „Агролинк”. Намерил базата
на фирмата на „Агролинк” в с. Кравино. Закарал около 25 тона. Посрещнали го едни момчета, разтоварили
камиона, те били работници във фирмата, подписали документите, издал
товарителница с подпис, на този който приема и издал приемо-предавателен
протокол, коя фирма приема, коя фирма предава. Не е имало проблем с разтоварването, не били изненадани,
че идва такава стока, всяка земеделска кооперация очаква да им се закара тор.
Свидетелят Г.Д. ДИНЕВ твърди, че Фирма
„Силвър стар” му предложили да започне работа при тях като закупчик на зърно.
Предишната му работа била свързана с Николай/управител на ответното дружество/,
обадил му се и го попитал дали иска да продава стока, продукцията си – зърно. Не бил на трудов договор при Даниела,
постоянно казвала „…обучаваме те, следващия
месец ще направим договор”. През
Свидетелят В.Н.П. сочи, че работи във фирма
ВНП като ръководител транспортна дейност. Не са имали търговски взаимоотношения
с фирмите на ищеца и ответника. Фирма „Силвър стар” му е позната защото имала
отношения с бившата му фирма „Бил транс”. Познавал Т.Ж. – свидетеля по делото.
Когато станало така, че собственика на Фирма
„Силвър стар” „изчезнал” и той бил един от засегнатите. Даниела като „изчезнала безследно” всички
били ощетени – доставчици, превозвачи и купувачи.
По делото е изслушано заключението на назначената съдебно
агро-икономическа експертиза, която не е оспорена от страните и чието
заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото
лице сочи цената на карбамид уреа, който е с цена 585 лв. за тон, а за амониев
нитрат 440 лв. за тон.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане в
настоящото производство е иск по чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съгласно ППВС №
1/28.05.1979 г. първият фактически състав на чл.
55, ал.1 от ЗЗД изиска предаване, съответно получаването на нещо при
начална липса на основание. Т.е. още при самото получаване е липсвало основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Възможно е даването на нещо при първоначална липса на основание да е станало и
при липса на правоотношение, какъвто е настоящия случай. Липсвала е уговорка
между страните за предаване на процесната стока. Разпределението на
доказателствената тежест с оглед фактите, от които всяка страна черпи
благоприятни за себе си правни последици изисква ищецът да докаже, че е дал
нещо на ответника. В тежест на последния е да установи основанието на което е
получил даденото от ищеца/ Р № 29/28.03.2012 г. по гр.д. № 1144/2010 г., ІV г.о.
на ВКС, Р № 211/26.11.2013 г. по т.д. № 1082/2012 г., ІІ то. на ВКС и двете по
реда на чл.
290 от ГПК/. По делото не се спори, че ищецът е предал на ответника
описаните в товарителницата и приемо-предавателния протокол и фактура № 675 от
7.12.2015 г. стоки.
Съдът не споделя становището на проц.представител на ответника, че
стоките са предадени и получени от ответника, но от друго лице, а именно
третото лице „Силвър стар“ ЕООД – в несъстоятелност, на което били заплатили
сумите по издадените фактури, тъй като видно от представените писмени
доказателства към писмения отговор – фактури от 17.11.2015 г. и 26.11.2015 г., приемо-
предавателен протокол от 17.11.2015 г. и платежни нареждания от „Пиреос Банк“,
същите са издадени преди датата на
доставка на стоките от ищеца. Дори и да се приеме, че същите стоки са доставени
и от трето неучастващо по делото лице „Силвър Стар“ ЕООД, това не означава, че
на ответника не е доставена стока идентична по вид и от ищцовото дружество.
Твърдението на ответното дружество, че свидетелят Г.Г. е бил посредник при
сключването на сделки за торове на „Силвър Стар“ ЕООД и ответника „Агролинк“
ООД и е съдействал за покупко-продажбата на стоките, предмет на настоящата
искова претенция не кореспондира с показанията на самия свидетел. В показанията
си свидетелят сочи, че „…Фирмата
„Крис транс” му е известна след като Даниела
изчезнала, тогава разбрал, че тора е реално на „Крис транс” и разбрал, че Даниела е направила
измама…“
Институтът на неоснователното обогатяване
следва да намира приложение, когато между страните по спора не съществува
облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг
ред. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за
това. Наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението
на този институт. В настоящият случай, съдът приема за безспорно установено, че
между страните липсва договорна обвързаност, но е налице разместване на блага.
Съдът приема, че ищецът е бил собственик на доставените от него стоки на
ответника /установено от писмените и гласни доказателства/. Налице е обедняване
на ищеца и обогатяване на ответника, изразяващо се в получаване на стока – 2
тона карбамид –уреа и 2 тона амониев нитрат, които в случая се претендират
частично от общо 24.600 тона тор
карбамид-уреа и 25 тона амониева селитра.
Налице
е връзка между обедняването и обогатяването и липсата на правно основание за
имущественото разместване. Неоснователното обогатяване като правен институт
почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено
разместване да е правно оправдано. В тежест на ищеца е да докаже своето
обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях,
което ищецът успя да докаже в хода на процеса, а в тежест на ответника е да
докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова. По
настоящото дело, съдът намира, че ответникът не доказа основанието на своето
обогатяване, а именно, че не е получил стоката от ищеца, предмет на исковата
претенция. Отношенията между ответника и третото неучастващо по делото лице
„Силвър стар“ ЕООД не касаят настоящия спор.
В
заключението си вещото лице е посочило цената на карбамид уреа, който е с цена
585 лв. за тон, а за амониев нитрат 440 лв. за тон, ето защо съдът следва да
определи стойността на претендираните с предявения иск частично 2 тона карбамид
уреа в размер на 1170 лв. и 2 тона амониев нитрат в размер на 880 лв.
При тези данни, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява
основателен и доказан, като ответникът следва да върне на ищеца получените без
основание 2 тона карбамид уреа в размер на 1170 лв. и 2 тона амониев нитрат в
размер на 880 лв. и тъй като главният иск се явява основателен, не следва да
разглежда предявеният евентуален такъв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца разноски в
размер на 1053.60 лв., представляващи внесена ДТ, възнаграждение за вещо лице и
възнаграждение за един адвокат.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „АГРОЛИНК”
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Кравино 6076, обл.
Стара Загора, община Опан, с управител Николай Георгиев Колев да върне на „КРИС ТРАНС” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. Македония, № 25, ет.1, с управител Надя Вечеславова Желева /съдебен
адрес:*** – адв. М.М. ***/ получените без основание 2 тона карбамид уреа на стойност 1170 лв., частично от общо 24.600 тона тор карбамид-уреа и 2 тона амониев нитрат на стойност 880 лв., частично от
общо 25 тона амониева селитра.
ОСЪЖДА
„АГРОЛИНК” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Кравино
6076, обл. Стара Загора, община Опан, с управител Николай Георгиев Колев да заплати на „КРИС ТРАНС” ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Македония, № 25, ет.1, с
управител Надя Вечеславова Желева /съдебен адрес:*** – адв. М.М. ***/ сумата
в размер на 1053.60 лв., представляваща направените по делото
съдебни и деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: