РЕШЕНИЕ
№ 4771/07.11.2019 г.
гр. В.В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 764 по описа
на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
процесуалния му представител адв. А.Д., срещу ЗАД „Дж. З.“, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** иск с
правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 2728,42
лв. (след допуснато изменение в размера на иска по реда на
чл. 214 от ГПК), представляваща застрахователно обезщетение по щета № *,
включващо сумата от 1769,24 лв. за
ремонт на лек автомобил „БМВ *“ с ДК №
*,
сумата от 659,18 лв. за диагностика на автомобила и сумата от 300,00 лв. за
пътна помощ, ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба - 02.11.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението и
сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че ответникът
ЗАД „Дженерали Застраховане“ е осигурявал застрахователното покритие
по имуществена застраховка за собствения му лек автомобил „БМВ *" с ДК № * по силата на застрахователна полица № * г., с
включен застрахователен риск – „кражба“. Поддържа, че оставил автомобила на
съхранение в автокъща „Пр.“, предавайки ключовете на собственика на автокъщата,
в случай, че МПС следва да се премести, след което заминал за Ит. Излага, че
на 02.11.2018 г., около 05:00 часа -
05:20 часа, в гр. В., м-ст „Б. Т.", парцел 148, била извършена взломна
кражба, като офисът на автокъщата бил разбит, а ключът и самият автомобил били
откраднати. Твърди, че автомобилът бил намерен и върнат на 04.11.2018 г. с
надрана дясна страна, таван и преден капак. Липсвал и ключът за автомобила. За кражбата
било образувано ДП № * т. по описа на Трето РУ В.за извършено престъпление по
чл. 195, ал. 1, т.3 от НК. Сочи, че застрахователят извършил оглед на процесния
автомобил и съставил опис на претенция № * г., но отказал да плати обезщетение
предвид обстоятелството, че ключът за автомобила бил оставен без надзор извън него.
В тази връзка ищецът поддържа, че лекият автомобил е откраднат след взломяване
на охранявания имот, поради което твърдяното от ответника неизпълнение на
задълженията на застрахования да съхранява ключа за автомобила не е в причинна
връзка с противозаконното му отнемане, следователно не е налице неизпълнение на
задълженията на застрахования. Сочи, че автомобилът не е бил на собствен ход,
поради което за да бъде ремонтиран е ползвана пътна помощ на стойност 300,00
лв. с ДДС. Във връзка с ремонта е извършена диагностика на автомобила срещу
сумата от 659,18 лв. с ДДС. Излага, че сумата за самия ремонт възлиза на 1769,24
лв. с ДДС. По
изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗАД „Дж.З.“, чрез процесуалния
му представител юрк. Г.Р., с който искът се оспорва по основание и размер.
Счита, че не са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността му
като застраховател. Не оспорва наличието между страните на валидно
застрахователно отношение по застраховка „Пълно Каско" към 02.11.2018 г.
Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства, които да установяват настъпил
покрит риск по имуществената застраховка. Твърди, че липсва фактическият състав
предвиден в т. 6.11 от ОУ - „Щети на МПС, открито след кражба или грабеж",
доколкото по делото липсват доказателства за субективния елемент на извършено
престъпление по смисъла на чл. 194 и чл. 198 от НК, съответно на т. 71.17 и т.
71.19 от ОУ, даващи договорната дефиниция на двете понятия. В тази връзка
твърди, че след като автомобилът е намерен изоставен два дни след отнемането му
извършителят не е имал намерение да свои вещта, а само да я ползва. Именно чл. 346,
ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 НК - противозаконно отнемане на МПС с намерение да
се ползва, била правната квалификация на престъплението дадена в
удостоверението от МВР - В.представено от ищеца. В евентуалност поддържа
наличие на изключен риск, тъй като преди противозаконното отнемане на МПС контактният
ключ и транспондерът за имобилайзер Мета 43 били откраднати, а съгласно т. 9
във вр. с т. 9.2.3, предл. последно от ОУ, не се покриват щети по рисковете,
посочени в т. 6.9, 6.10., 6.11 и 6.12. от ОУ, ако е налице едно от следните
обстоятелства: преди настъпване на застрахователното събитие контактните
ключове/заключващото устройство или дистанционното управление на системата за
защита са откраднати. В тази връзка счита за ирелевантни въпросите дали
неизпълнението на застрахования е значително с оглед интереса на застрахователя
или не, както и дали неизпълнението му е довело до настъпване на описаното
събитие. Поддържа, че кражбата на заключващите устройства е улеснила отнемането
на МПС, поради което е налице причинна връзка между двете деяния. Оспорва
наличието на причинна връзка между констатираните увреждания и твърдяното
застрахователно събитие - „Щети на МПС открито след кражба или грабеж“, тъй
като по-голяма част от разходите на ищеца не са свързани с отстраняване на
щетите констатирани по МПС при откриването му, а са последица от кражбата на
заключващите устройства като разходите за диагностика на МПС, забрана на
ключове, обучение и кодиране на ключ, подмяна на механичен ключ и дистанционно
на ключ. Досежно изброените разходи сочи, че същите попадат в обхвата на т.
7.26 от ОУ, съгласно която застрахователят не осигурява застрахователна защита
и за следните събития по посочените в т. 6 рискови клаузи: кражба или изгубване
на ключовете /заключващото устройство, дистанционното управление, картата, флаш-паметта
или чипът на системата за защита/и свързаните с тях разходи за привеждане в
пълна изправност на заключващата система на застрахованото МПС"/.
Ответникът оспорва претенцията на ищеца за сумата от 300,00 лв. разходи за
репатриране на автомобила, като сочи, че не са ангажирани доказателства МПС да
не е било на собствен ход, както и за начинът, по който е формирана стойността
на услугата по оказване на пътна помощ. Излага, че фактурата за услугата е
издадена повече от месец след откриване на автомобила, както и че заплатената
от ищеца цена е завишена. Като завишен и неотговарящ на пазарните условия
определя и размера на вредите по автомобила. Оспорва се и акцесорната претенция
за присъждане на законна лихва, включително началната дата на забавата като се
позовава на т. 49.6 от ОУ, съгласно която застрахователят изпада в забава след
изтичането на предвидения срок за произнасяне по претенцията на застрахования.
По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират
се и разноски.
В проведените по делото открити съдебни заседания страните поддържат
изразените позиции по спора - ищецът, чрез процесуалния си представител, а
ответникът с писмена молба докладвана от съда. Ищецът доразвива доводите си в
писмена защита.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения иск с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ се предпоставя от доказване наличието на 1) валидно
облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за имуществена застраховка, с включено покритие на осъществения риск,
със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие; 2)
обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както
и че вследствие на събитието застрахованото имущество е претърпяло щета в
сочения размер; 3) наличието на причинно-следствена връзка между събитието и
вредоносния резултат, както и 4) че ищецът е изправна страна в правоотношението
със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е
изпълнил задължението си по договора за уведомяване за настъпилото
застрахователно събитие.
В случая от събраната
доказателствена съвкупност (полица – л. 8, съобщение
за настъпило ПТП – л.9, писмо от 05.12.2018 – л.21) се установява, а и по реда на чл. 146, ал.
1, т. 3 и 4 от ГПК е обявено за безспорно между
страните наличието на валидно облигационно
правоотношение между тях по сключен договор за имуществена застраховка „Пълно Каско на МПС“ за собствения на ищеца автомобил „БМВ *“ с ДК № *, по силата на полица № * г., и че на 02.11.2018 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпило застрахователното събитие, за
което последният
е образувал преписка по претенция № * г., по
която на – 05.12.2018 г. е постановил изричен отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение. От т. 6.11 от ОУ към полицата (л. 35- 40) се
установява, че същата е уговорено да покрива риска „щети на МПС открито след
кражба или грабеж“.
Относно застрахователното
събитие, не е спорно, а и от приобщените за послужване доказателства – постановление на прокурор при ВРП от 17.04.2019 г. и
пълната преписка по ДП № * г. по описа на III РПУ при ОД на МВР – В., се установява, че срещу неизвестен
извършител е образувано ДП, за това, че е отнел процесното МПС от владението на
ищеца на дата 02.11.2018 г. От материалите по ДП и събраните показания на
свидетеля Ж. Ст. М., които съдът кредитира като последователни и кореспондиращи с останалата
доказателствена съвкупност, се установява също по безспорен начин, че деянието
е извършено в ранните часове на 02.11.2018 г., като автомобилът е отнет от
автосалон „Пр.“, находящ се в гр. В., бул. „Ц.Ос.“ № *, м-ст „Б.Т.“, след като непосредствено преди това е взломена офис сградата на
автосалона, до която ищецът е бил паркирал автомобила си преди да отпътува за
чужбина, и от там са откраднати два броя преносими компютри и два ключа,
единият от които за процесното МПС-во. Видно от прокурорското постановление от
17.04.2019 г. ДП № * г. е спряно доколкото не е
разкрит авторът на деянието, което е квалифицирано по чл. 346, ал.2, т.3, вр.
ал.1 от НК, извършено при условията на чл. 195, ал.1, т.4 от НК. Същото от гласните
доказателства се установява, че автосалонът е охраняван с жива охрана, но по
време на инцидента от 02.11.2018 г. охранителят бил заспал.
Спорно на първо място между
страните е въведеното от застрахователя правоизключващото възражение, че към
процесните щети не е приложима клаузата на т. 6.11 от ОУ към полицата - „Щети на МПС, открито след кражба или
грабеж", доколкото МПС е открито
на 06.11.2018 г., следователно не е било отнето с цел присвояване, а само за
ползване, поради което деянието от 02.11.2018 г. не съставлявало кражба по
смисъла на относимата договорна дефиниция на т. 71.17 и т. 71.19 от ОУ, препращаща към НК, а
престъпление по чл. 346, ал.2, т.3 от НК. Така
релевираното възражение съдът намира за неоснователно. На първо място от
текстовете на цитираните клаузи (л. 35 и л. 39-гръб) не може да се направи
извод, че страните по полицата са се договорили застрахователят да признае настъпването
на рисковете „щети от кражба или грабеж“ единствено при съставомерно деяние по
чл. 194 от НК или чл. 198 от НК, противно на твърденията на ответника. Това е
така защото доказването на съставомерност на едно деяние, т.е. че то
представлява престъпление по смисъла на НК се установява единствено с влязъл в сила съдебен акт за
извършено престъпление „кражба“ или „грабеж“, а наличието на такъв обаче не се установява
да е въведено като изрично изискване за признаването на настъпил риск по тази
клауза. Т.е. недоказаната съставомерност на събитието не може да служи за основание
застрахователят да откаже изплащането на обезщетение в хипотезата на чл. 6.11
от ОУ. Наред с това, след като по логичен път от текста на клаузата се извлича,
че застрахователят се е съгласил да допусне, че кражба по смисъла на ОУ може да
е налице, дори когато впоследствие МПС е открито, същият не може да сочи
последното обстоятелство, като достатъчно за да се изключи напълно присвоителния
елемент на процесното деяние от 02.11.2018 г., т.е. възможността то да
съставлява кражба по смисъла на договорните дефиниции. Нещо повече. В писмото
до ищеца от дата 05.12.2018 г. застрахователят е обосновал отказа за заплащане
на обезщетение по щетата, единствено с възражението по пункт 9.2.3 вр. т. 9 от
ОУ, с която по изричен път са въведени специфични изключени рискове въпреки
настъпването на събития по клаузата на т. 6.11. Т.е. към 05.12.2018 г. по
конклудентен начин търговецът- застраховател е признал, че в случая е била
налице кражба на процесното МПС-во доколкото се е позовал на клауза за изключен
риск, която се активира в негова полза и го освобождава от отговорност само при
наличие на вече осъществен фактически
състав на т. 6.11 от ОУ. Освен това дори и да се приеме тезата на ответника, че
откритият автомобил наистина е бил отнет в следствие на извършено престъпление
по чл. 346 от НК, съдът намира, че по аргумент за по-голямото основание щетите
по него отново биха подлежали на репариране от застрахователя по Каско, след
като същият е приел да покрива риска от щети по намерено МПС-во след кражба по
чл. 194 от НК, която винаги поглъща фактическия състав на престъплението по чл.
346 от НК.
За неоснователно съдът намира и
другото правоизключващо възражение на застрахователя, че е налице изключен риск
по т. 9.2.3 от ОУ с оглед безспорното между страните обстоятелство, че непосредствено
преди отнемане на автомобила контактният ключ, както и транспондера за поставения
имобилайзер са били предмет на кражба от взломения офис. Действително
визираната клауза изрично сочи, че не се покриват щети по рисковете по т. 6.11,
ако както в случая, преди настъпване на застрахователното събитие са били
откраднати контактният ключ и/или заключващото устройство, каквото е транспондера
за имобилайзер. Същевременно в съдебната практика безпротиворечиво се приема
становището, че не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна
санкция за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение (както в т. 9.2.3
от ОУ), може да се приеме за договорено в съответствие с нормата на 408, ал.1
от КЗ и да аргументира отказа единствено на основание факта на неизпълнението
му от страна на застрахованото лице – без установяване на причинна връзка с
конкретното застрахователно събитие. Само неизпълнението на задължение, което
по своето естество би могло да обуслови като закономерна своя последица
настъпването на застрахователното събитие, респ. увеличаване на размера или
разширяване обхвата на вредите или се явява препятстващо доказването им следва
да може да се поставя в основата на подобен отказ за плащане на
застрахователното обезщетение (в този смисъл - Решение №15/12.04.2012 г. по
т.д. № 454/2011г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 185/05.03.2014 г. по т.д.№ 350/2012 г. на ВКС, II т.о. и др.). Прилагането на нормата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ е винаги обусловено от
доказване на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно
задължение на застрахования, обявено за „значително” с оглед интереса на
застрахователя по условията на договора за застраховка, от една страна, и
настъпването на вредоносното събитие – от друга. В тази
връзка съдът намира простият факт, че преди отнемане на процесния автомобил, задвижващите
системи за него са били откраднати и най-вероятно са послужили за отварянето и
привеждането в движение на МПС-во не води самостоятелно до извод, че ищецът е
проявил небрежност обосноваваща отказ от изплащане на обезщетение по риска в т.
6.11 - „Щети на МПС, открито след
кражба или грабеж". Това
е така, защото по делото по безспорен начин се доказа, че преди да замине в
чужбина застрахованото лице е предоставило заключващите устройства за съхранение
в офис-сградата на салона, която очевидно е била заключена, след като на
02.11.2018 г. е била взломена, видно от материалите по ДП. Наред с това от протокола
за оглед на произшествие от 02.11.2018 г. по ДП, който представлява официален
удостоверителен документ и се ползва с материална доказателствена сила, се удостоверява,
че автосалонът е бил ограден с телена мрежа, портал на южната и метална врата
на северната страна. Освен това
показанията на свидетелят Милушев потвърждават твърденията на ищеца, че
автосалонът е бил охраняван по време на кражбата. Тази фактическа установеност
преценена през правилата на обичайната житейска логика води на извод, че към
датата на отнемането на автомобила ищецът е бил положил обичайно необходимият комплекс
от мерки за опазване на застрахованото имущество – МПС, както и на ключовете и
транспондера за него, след като колата се е намирала в ограден имот, с жива
охрана, а самите задвижващи системи са били в заключената офис-сграда. Следователно
последвалата кражба на МПС не може да се приеме за пряк резултат от неизпълнение
на задължение на ищеца да осигури достатъчно мерки против отнемането му, включително
по отношение на сигурността на заключващите устройства, което по своето
естество би могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на
застрахователното събитие. Последното обуславя и крайния извод на съда, че клаузата
на т. 9.2.3 от ОУ в случая не е породила правото на ответника да откаже
заплащане на застрахователно обезщетение по реда на т. 6.11 от ОУ за щетите по
процесния автомобил ДК № В
4989 ВН, които
са били налични по МПС-во след откриването му в м-ст „Побити камъни“ на
06.11.2019 г. Следователно същите подлежат на репариране от страна на
застрахователя, поради което и искът по чл. 405 от КЗ се явява доказан по
основание
По отношение характера на щетите,
съдът намира, че същият се установява безпротиворечиво от изходящите от самия
застраховател доказателства – опис заключение по щета № * от * г.
(л.14) и писмото отказ от 05.12.2018 г. (л. 21), които съвкупно преценени сочат
на извънсъдебно признание на ищеца, че отремонтирането или подмяната на
следните детайли е в причинно-следствена връзка с отнемането на автомобила, а
именно: капак преден, десен преден калник, предна дясна врата, облицовка на десен
праг, задна дясна врата, заден десен калник, задна броня, таван, инсталация
пиропатрон, клема и кабели за акумулатор, акумулатор. Респективно именно сборът
от стойността на ремонта или подмяната на изброените детайли и агрегати, съдът
намира, че подлежи на обезщетяване в настоящия процес. Във връзка с
остойностяването на дейностите по отстраняване на вредите настоящият състав
съобразява константната съдебна практика, че цената на ремонта им (разходи за
материали и труд) следва бъде възможно най-близка до пазарните условия (в този
смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.,
Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение №
165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС). В случая неоспореното
от страните и кредитирано от съда като пълно и компетентно заключение по
допуснатата повторна експертиза изготвено от в.л. Х.К. сочи, че средната
пазарна стойност за възстановяването на вредите посочени в описа по щета № * възлиза на общо 1769,24 лв.,
която сума е равна именно на компонента „ремонт“ от
исковата претенция за обезщетение, съобразно предприетото изменение по чл. 214
от ГПК. Тази сума съдът намира, че следва да се присъди на ищеца за
отстраняване на щетите по автомобила, като към нея следва да се добавят и
платените от ищеца 300,00 лв. за придвижване на автомобила до сервиз със специализиран транспорт. Нуждата от
и извършването на последния разход се доказва от отразеното в протокола за
оглед от дата 04.11.2018 г. от преписката по ДП № *, съгласно което автомобилът е бил намерен в м-ст „П. К.“ без ключ за запалване, а имобилайзерът е бил закачен за клон на близко
дърво. Последното обстоятелство категорично сочи, че МПС-во не е било на
самостоятелен ход, респективно платената съгласно представената фактура, ведно
с касов бон (л.22) услуга за „пътна помощ“ стои в пряка причинно-следствена
връзка със застрахователното събитие.
Не така обаче стои въпроса с
претенцията на ищеца, в частта за платената от него сума 659,18 лв. за диагностика на
автомобила. Съдът намира, че същата остана недоказана. На първо място
представената от застрахованото лице фактура и касов бон на идентична стойност
(л. 23) издадени от „М К. В.“ ООД съдържат един единствен разход, който може да се определи като такъв
диагностика (в позиция четири е посочено „Проверка с Диагностично Информационна
система 1 ч“), но стойността на същия от
25,04 лв. не кореспондира изобщо с претендираната от ответника сума.
Наред с това както първоначалната така и повторната експертиза не са дали
становище в посока, че в сумата за възстановяване на щетите по автомобила след
кражбата от 02.11.2018 г. следва да включва и стойност за диагностика на
МПС-во.
В обобщение на горното съдът
намира, че исковата претенция за застрахователно обезщетение по щета № * следва да се уважи до сумата от 2069,24 лв., представляваща сбор от сумата
от 1769,24 лв. за ремонт на лек автомобил „БМВ *“ с ДК № * и сумата от 300,00 лв. платена за пътна помощ. Основателна в тази връзка е и претенцията за присъждане на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.01.2019
г. до окончателното ѝ изплащане.
За разликата до пълния
претендиран размер от 2728,42 лв., съставляваща претендираната сума от 659,18
лв. за диагностика, искът за обезщетение следва да се отхвърли като
неоснователен
С оглед изхода на спора и своевременно направените искания от страните, на всяка от тях следва да се присъдят разноски съобразно уважената, респективно
отхвърлената и прекратената поради частичното оттегляне на иска (с първоначален
размер от 4322,30 лв.) част от претенцията. С представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие ищецът по делото е доказал действително направени разноски от 174,90 лв. за държавна такса, 150,00 лв. депозит за САТЕ и 600,00 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Или съгласно изхода на делото на ищеца следва да се
присъдят разноски от общо 442,78 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Съответно на основание чл. 78,
ал. 3 вр. ал. 4 от ГПК на ответника се
полагат разноски съответстващи на отхвърлената и прекратената част от иска,
които възлизат на 159,36 лв. от общо доказаните 300,00 лв.
– 150,00 лв. депозит за СТЕ и 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение
определено по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК вр. чл. 25, ал.1 от НЗПП.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Дж.З.“, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Т.К., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 2069,24
лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по щета № *, включващо сумата от 1769,24 лв. за ремонт на лек автомобил „БМВ *“ с ДК № * и сумата от 300,00 лв. за пътна помощ,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 18.01.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението и сторените по делото разноски, на основание чл. 405 от КЗ, като отхвърля иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 2728,42 лв., която разлика
представлява сумата
от 659,18 лв. за диагностика на автомобила.
ОСЪЖДА ЗАД „Дж.З,“, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, да
заплати на Д.Т.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 442,78 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Т.К., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на ЗАД „Дж. З.“, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, сумата
от 159,36 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: