Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С присъда № 676/09.12.2010 год. по НОХД № 1152/2010 год., ГОРС е признал подсъдимия В. М. А., роден на ... год. в гр. Г., от същия град, ул. „Н.П.” № ..., българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, ЕГН * за виновен в това,че на 24.09.2010 год. в гр. Г.О., ул. „Т.” № ... отнел с намерение противозаконно да присвои от владението на В.Т.С. и без съгласието на законен представител на собственика СД „Е.2В” със седалище: гр. Г.О., чужди движими вещи, а именно сумата от 1500 лева, като деянието извършил при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196 ал. 1 т. 1, вр.чл. 194 ал. 1, вр.чл. 29 ал. 1 б. „а” от НК, вр.чл. 373 ал. 2 НК, вр.чл. 58 ал. 1, вр.чл. 54 и чл. 36 НК го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като го е признал за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено деяние, представляващо опасен рецидив по чл.196 ал. 1 т. 1 , вр.чл.194 ал. 1, вр.чл. 29 ал. 1 б. „в” от НК. На основание чл. 59 ал. 1 НК зачита за изтърпяно наказание лишаване от свобода времето, през което А. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” считано от 01.10.2010 год. до влизане на присъдата в сила. Осъдил е А. да заплати на СД „Е.2В” със седалище гр. Г.О., ул. „Ш.” №..., представлявано от В.С. сумата от 1500 лева причинени имуществени вреди в резултат на извършеното деяние,ведно със законната лихва, считано от 24.09.2010 год. до окончателното заплащане на сумата. Постановено е вещественото доказателство 1 бр. оптичен диск да се върне на СД „Е. 2В”. Осъдил е А. да заплати сумата 60 лева направени по делото разноски и 5 лв.за служ.издаване на изпълнителен лист. Против тази присъда е постъпила въззивна жалба от подс. В. М. А., чрез служебния му защитник адв. М.. В същата се твърди, че не е доволен от постановената присъда, т.к. бил осъден несправедливо тежко. Признал се за виновен и съдействал максимално за разкриване на обективната истина, както на ДП така и в съдебната фаза, която била проведена по реда на съкратеното съдебно следствие. Дори представителят на ГОРП не е поискал такова строго наказание, каквото му е наложил съдът. Затова моли същото да бъде намалено, като явно несправедливо. В съдебно заседание подсъдимият и неговата защита поддържат жалбата и заемат становище, че следва да бъде намален размерът на наложеното наказание, т.к. е явно несправедливо и много тежко. Окръжна прокуратура В. заема становище жалбата да остане без уважение като неоснователна и да се потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Като разгледа направените с жалбата оплаквания, прецени събраните по делото док-ва, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 313 и чл. 314 ал. 1 НПК В.Търновски окръжен съд провери изцяло обжалвания съдебен акт и взе предвид следното: Производството по делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие. Подсъдимият А. на осн.чл.371 т. 2 НПК е признал всички факти и обстоятелства, изложени в обв.акт, т.е. признал е фактическата обстановка, която е следната: той не отрича, че е многократно осъждан и че на 23.09.2010 год. пристигнал с влак в Г.О., като се настанил в хотел в кв. „Г.”. На 24.09.20100 год., около 19.30 часа, той влязъл в намиращия се в близост до хотела на ул. „Т.” № 7 хранителен магазин, собственост на СД „Е.2В”, с управител В.Т.С.. Последният преди влизането на подсъдимия в магазина е извършил доставка, в резултат на което за нея получил сумата от 1500 лева, която сума поставил в чекмедже на бюро в офис, обособено до входа на магазина. Намиращият се в него А. забелязал, че вратата на офиса е отворена и използвайки ангажираността на служителките, влязъл в него и намерил оставените пари. Взел ги и напуснал магазина. В.С. след около десетина минути се върнал в магазина и установил липсата на парите. Магазинът му бил снабден 4 камери и имал постоянно видео наблюдение и случващото се в него се записвало на компютъра в офиса. Той прегледал записите,за времето в което отсъствал в офиса и установил,че камерите са заснели влизането и излизането на А.. Той не го познавал като клиент или жител на квартала и не сигнализирал веднага полицията, т.к. се надявал да го срещне. Подсъдимият от своя страна още на 24.09. и следващите дни изхарчил откраднатата сума в различни питейни и игрални заведения. На 30.09.2010 год. на път за хотела в който отседнал отново минал покрай магазина, бил забелязан от С., който го познал по записа от охранителната камера, задържал го и едва тогава се обадил в полицията в Г.О.. Там подсъдимият си признал извършеното. При тази фактическа обстановка от обективна и субективна страна подсъдимият А. е осъществил престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1, вр.чл. 194 ал. 1, вр.чл. 29 ал. 1 б.”а” от НК, а именно: 24.09.2010 год. в гр. Г.О., ул. „Т.” № ... отнел с намерение противозаконно да присвои от владението на В.Т.С. и без съгласието на законен представител на собственика СД „Е. 2В” със седалище: гр. Г.О., чужди движими вещи, а именно сумата от 1500 лева, като деянието извършил при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196 ал. 1 т. 1, вр.чл. 194 ал. 1, вр.чл. 29 ал. 1 б. „а” от НК. Това деяние той е извършил умишлено при пряк умисъл, разбирал е свойството и значението на извършеното и целял вредоносния резултат. Т.к. деянието е документирано по записите на камерите, действали в магазина, подсъдимият не го е оспорил, признал си, че е отнел сумата от 1500 лева, но той твърди,че наложеното му от съда наказание в размер на 2 години и 8 месеца е изключително тежко и несправедливо. Тези негови твърдения и оплаквания са неоснователни. Видно от събрани‗е материали по делото, подсъдимият е поискал и производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, като той е признал всички факти и обстоятелства. В конкретния случай се касае за кражба, която той извършил при условията на опасен рецидив. Съдът е приел,че обществената опасност на деянието е средно висока, както и на дееца, като е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. В конкретния случай се касае за извършител, който е многократно осъждан, поради което деянието е извършено при условията на чл. 29 ал. 1 б.”а” от НК, т.к. има многобройни минали осъждания. Единственото смекчаващо обстоятелство, това са неговите самопризнания, но тези самопризанния се включват в квалификацията на разглеждане на делото по реда на чл. 371 т. 2 НПК, като респективно се прилага разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК при определяне на наказанието, а именно: съкратено съдебно следствие. Т.к. той се възползвал от тази дадена възможност да бъде разгледано производството му по този ред, в резултат на което да ползва привилегията дадена в закона след като съдът определи размера на наказанието, същото да бъде намалено с 1/3, съобразно чл. 58а ал. 1 НК. Законодателят е предвидел по чл. чл. 196 ал. 1 т. 1, вр.чл. 194 ал. 1, наказание лишаване от свобода в размер от две до десет години.Средният размер на това наказание е шест години.Съдът е определил 4 години л.св., който размер е под средния такъв, след което така наложеното наказание е намали с 1/3 е постановил да изтърпи 2 години и 8 месеца л.св.Съдът е слязъл под средния размер при наличие само на едно смекчаващо вината обстоятелство , а именно самопризнание, което е включено в специалното производство „съкратено съдебно следствие” по което се разглежда делото т.е. не е налице несправедливо определяне на наложеното наказание, а напротив дори съдът е бил твърде благосклонен към подсъдимият при налагане на наказанието с оглед неговите минали осъждания и престъпна нагласа. Не са налице многобройни и изключително смекчаващи отговорността обстоятелства за да бъде намалено наказанието по чл. 55 ал. 1 т. 1 НК. Видно от материалите по делото откраднатата сума той е използвал за разгулен и охолен живот, като е изхарчил в питейни и игрални заведения за ден-два след като е откраднал същата, която и по размер е значителна.Същата сума не е възстановил, поради което е поставил в затруднено положение фирмата, чиято собственост са били тези 1500 лева, поради което съдът счита,че наложеното му наказание не е несправедливо и като такова го оставя в сила, като потвърждава издадения съдебен акт. Водим от изложеното и на основание чл.338 и чл.334 т.6 от НПК, В.търновски окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 676/09.12.2010 год. по НОХД № 1152/2010 год. на Г.Оряховски районен съд. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |