Решение по дело №17131/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4034
Дата: 4 октомври 2019 г. (в сила от 6 ноември 2019 г.)
Съдия: Таня Кунева
Дело: 20183110117131
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№................………/04.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА

 

при секретар Мариана Маркова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 17131 по описа на ВРС за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „П.К.Б.“ * срещу М.С.Г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 5746/31.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по гр. д. № 11484/2018 г. по описа на Районен съд – *, 25 с-в, за сумата от 1758,81 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № * от 12.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.07.2018 г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата от 2486,70 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 05.06.2012 г. до 05.02.2014 г.

Твърди се в исковата молба, че на 11.01.2011 г. между страните е сключен посоченият договор за потребителски кредит, по силата на който на ответницата била отпусната сумата от 2000 лв. за срок от 36 месеца при размер на вноската от 199 лв., с падеж пети ден от месеца, годишен процент на разходите 179,24% и годишен лихвен процент 115,84%. Неразделна част от договора били Общите условия. Длъжникът заявил с част от отпуснатата сума по кредита да бъде рефинансирано друго задължение към „П.К.Б.“ * в размер от 639,63 лв. Пояснява се, че договорът е сключен при посочени от ответницата параметри, въз основа на подадена от клиента молба за искане на заем (бланка на проектодоговор) до размера на посочения от него или по-нисък размер, одобрен от кредитора, съгласно т. 2 от ОУ. След извършена преценка, съгласно вътрешни правила, попълненият и подписан от клиента проектодоговор е подписан и от страна на кредитора, съответно влиза в сила. Изпълнявайки точно договорните си задължения, на 12.01.2011 г. ищецът превел по банкова сметка ***,37 лв. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, който направил само петнадесет пълни погасителни вноски и една непълна, и на основание т. 10.3.1 от ОУ настъпило автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит на 20.03.2012 г. Поддържа се, че ответницата направила плащания в общ размер от 3103,84 лв., с което били погасени следните вземания – главница в размер на 240,68 лв., договорно възнаграждение в размер на 2836,49 лв. и начислени на основание т. 10.1 от ОУ лихви за просрочие на вноските по погасителен план в размер на 26,67 лв. Навежда се довод, че ответницата се е съгласила с цената на кредита на преддоговорния етап и със сключването на договора и е била наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от договора, съгласно т. 2.4 от ОУ. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, която се изразява становище по същество на спора. Оспорва наведените в отговора на исковата молба обстоятелства, включително направеното възражение за погасяване на дълга по давност. Подчертава, че падежа на последната погасителна вноска е настъпил на 05.02.2014 г., поради което ако не се приеме, че кредиторът надлежно е отнел преимуществото на срока следва да се присъдя падежиралите суми по договора. Излага, че сумата от 639,63 лева от общата предоставена сума на длъжника е отнесена към друго задължение на ответницата, поради което извършения превод е за 1360,37 лв. Претендира разноски.  

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника М.С.Г., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност, предвид изявлението на ищеца, че е обявил кредита за предсрочно изискуем на 20.03.2012 г., от който момент е започнала да тече предвидената в чл. 111 ЗЗД обща погасителна давност, която е изтекла на 20.03.2017 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено пред съда след повече от една година. Оспорва се обстоятелството, че ответницата е получила кредит в размер на 2000 лв., като видно от доказателствата било, че размерът на преведената на кредитополучателя сума е 1360,37 лв. Твърди се, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит не е спазено изцяло изискването за писмена форма на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Поддържа се, че към момента на подписване на договора за кредит кредитополучателят не е получил погасителен план и информация за част от съществените условия на кредита, както и общи условия на договора. Счита се, че са налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, като не е била предоставена на ответницата преди подписване на договора информация за условията за усвояването на кредита, както и на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като не била предоставена информацията и за издължаване на кредита, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Навежда се довод, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, поради наличие на нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 и 12 ЗПК. Намира същия и за нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи. Твърди се, че процесният договор за кредит е сключен при общи условия с предварително определени клаузи от кредитора. Същият представлявал бланков такъв и не е бил предмет на предварително договаряне между страните, като ответницата не е могла да влияе върху съдържанието му. Поддържа се, че видно от начина на попълване на проектодоговора и обстоятелствата, че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец, включително поле 6 от бланката-договор, която съдържа ГПР, лихвените проценти на ден и ГЛП, кредитополучателят не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на възнаградителната лихва и общите параметри на договора, вкл. общодължимата в края на периода сума за връщане. В случая самият начин на сключване на договора поставял в изключително неблагоприятно положение потребителя спрямо търговеца, което противоречало на добросъвестността и запълвало изцяло диспозицията на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП. Излага се, че дори и да се приеме, че ответницата е изразила каквото и да е информирано съгласие за размера и параметрите на възнаградителната лихва, размерът й противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл. 26 ЗЗД. В този смисъл моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на направените съдебни разноски.

В открито съдебно заседание ответницата не се явява и не изпраща представител. Депозирана е писмена молба от ответницата, чрез процесуален представител, в която изразява становище по същество на спора и моли за отхвъляне на претенцията. Настоява, че сумите са погасени по давност предвид обявяване на предсрочната изискуемост на 20.03.2012 г. Поддържа, че са налице неравноправни клаузи, които повличат недействителността на целия договор. Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приобщеното по делото ч.гр..д. № 11484/2018 г. по описа на ВРС със заповед № 5746/31.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, ВРС е разпоредил М.Г. да заплати сумата от 1758,81 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № * от 12.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.07.2018 г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата от 2486,70 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 05.06.2012 г. до 05.02.2014 г. Заповедта е връчена на длъжника на 27.09.2018 г. и срещу нея е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, поради което е предявен и настоящия иск.

Видно от представения по делото договор за револвиращ заем № *, М.С.Г. в качеството на клиент е отправила искане за отпускане на кредит - раздел V „Вид на искания револвиращ заем“ е отбелязано рефинансиране – 639,63 лева, а в раздел V са посочени параметри – сума на кредита 2000, срок на кредита 36, размер на вноска 199, ГПР – 201.

В раздел VІ „Параметри на одобрения кредит“ като сума на кредита е посочена 2000, брой на погасителните вноски 36, размер на месечната погасителна вноска 199, договорно възнаграждение 3391, размер на заема 7322,68, ГПР 179,24%, ГЛП 115,84, сума за изплащане при револвинг 1385,  договорно възнаграждение при револвинг 3391, размер на револвинга 4776.

Видно от договора отнапред в изготвената бланка на договора е посочено, че неразделна част от договора за кредит са Общите условия към договора за револвиращ заем, които са предадени при подписване на договора за кредит и с които клиентът е запознат и приема. Посочено е още, че клиентът дава своето съгласие съществените условия на договора за кредит да се договарят по реда на чл. 2.5 от ОУ към ДРЗ, като промени в размера на револвиращия заем, размера на револвинга, договорното възнаграждение и др.

Представени по делото са и Общи условия на „П.к.Б.“ * за кредит към договор за револвиращ заем на физически лица, както карта на клиента, декларация от кредитополучателя във връзка с обработката им на лични данни от 10.01.2011 г, както и извлечение от сметка към 09.11.2018 г.

От представеното по делото преводно нареждане от 12.01.2011 г. се установява, че по сметка на М.Г. е преведена сума в размер на 1360,37 лева, с основание за превода **********.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д.№ 11484/2018 г. по описа на ВРС.

За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже дължимостта на сумата по заповедта за изпълнение, а именно наличието на действително правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора;  кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, които и да обосноват договарянето на размера на лихвите и останалите разходи в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба и настъпването на обективните предопоставки в договора, при които за кредитора възниква правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита и достигането на това негово волеизявление до кредитополучателя.

Спорът пред настоящата инстанция се концентрира по въпросите налице ли е действително правоотношение между страните с характеристиките на договор за потребителски кредит, действителността на отделни уговорки по договора, надлежно ли е отнето преимуществото на срока от кредитора, за да иска изпълнение по договора и дали вземанията на кредитора са погасени по давност.

Първият релевантен по делото въпрос е за наличието на валидно заемно правоотношение между страните по договор за револвиращ заем.

Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което в настоящия случай са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в редакцията му ДВ, бр. 58 от 30.07.2010г., действащ към момента на сключване на сделката – 11.01.2011г.

Съобразно клаузата на т. 2 от Общите условия на „П.к.Б.” * към договор за револвиращ заем на физически лица  заемополучателят попълва предварително параметрите на исканията за заема (част V от бланката на проектодоговор), като окончателните условия на кредита (част VІ) се определят от кредитора впоследствие и договорът влиза в сила от този момент с подписването му от заемодателя.

По делото липсват твърдения, а и от представените по делото доказателства не се установява, че процесният договор е сключен по различна от предвидената в ОУ процедура, поради което и следва да се приеме, че при кандидатстването за отпускането на кредита, М.Г. в изпълнение на описаната процедура от ОУ, е попълнила с помощта на кредитен експерт предоставена й бланка на проектодоговор, като в същата са вписани данните на кредитния експерт, кредитора и кредитополучателя, вида на кредита и параметрите на искания заем (т. I до т. V от бланковия договор).

Окончателните условия по кредита, посочени в т. VІ от договора, са одобрени впоследствие от кредитора.  С исковата молба ищецът е представил извлечение по сметка, от което са видни условията за издължаване на кредита, но  липсват данни на кредитополучателя да е предоставен погасителен план и клаузите на договора не препращат към такъв при сключването му.

Съдът като взе предвид представените по делото ОУ намира, че уредената в тях процедура по сключване на процесния договор противоречи на нормата, обективирана в чл. 5, ал. 1 ЗПК, според която кредиторът е длъжен да уведоми потребителя за всички условия на потребителския кредит преди сключването на договора. Непредоставянето на информация относно крайните параметри на заема води до невъзможност за потребителя да вземе информирано решение относно сключването на сделката и го поставя в неравностойно положение спрямо съдоговарящия, което от своя страна противоречи на основния принцип на добросъвестност, залегнал в разпоредбата на чл.12 от ЗЗД.

Освен това, съдържанието на договора не съответства и на императивно установените в чл. 11 от ЗПК изисквания. Размерът на общото задължение и размера на вноските е посочено единствено цифровото отразяване „2000“ и „199“, без да е конкретизираната съответната валута на поетото задължение, за която кредитополучателят са е задължил. Непосочването на паричната единица води до неяснота за сумата, подлежаща на връщане, която е съществен елемент от съдържанието на договора и не може да се предполага. Налице е неяснота и относно срока за връщането на кредита, тъй като в договора е посочена само цифрата „36“, без отразяване дали се касае за дни, седмици, месеци, години и т.н. Липсва погасителен план, който да е предоставен на ответницата и да отразява условията за издължаване на кредита, включително размера, периодичността и датите на погасителните вноски. Тази информация е необходима на потребителите, за да може същите да вземат информирано решение и да бъдат наясно с конкретните задължения, които поемат.

По изложените съображения съдът намира, че договорът за потребителски кредит не съдържа законоустановените реквизити и на основание чл. 22 вр. чл. 11, т. 11 от ЗПК е недействителен.

Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От друга страна, крайният извод на съда за дължимост единствено на чистата стойност на кредита не би се променила, и предвид обстоятелството, че уговорената между страните вънаградителна лихва е нищожна на основание чл.26 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. Същата не изпълнява присъщата й обезщетителна функция, тъй като значително надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора, затова че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя. Насрещната престация, която следва да извърши потребителя, не съответства на стойността на отпуснатия заем и срока, за който уговорено връщане на заетата сума. При предоставена сума за ползване от 2000 лева, както твърди ищеца, със сравнително кратък срок на ползване - 36 месеца, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер от 3391 лева, надвишаваща един път и половина предоставената сума, съдът намира за неоправдана нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на очакваната от сделката печалба.

По изложените съображения, съдът намира, че кредитополучателят е дължал единствено заетата сума от 2000 лева, но не и договорна лихва. За този размер са ангажирани доказателства предвид представеното платежно нареждане и признанието, удостоверено с подписа на ответницата в договора от 11.01.2011 г., че със сумата от 639,63 лева се рефинансира друго задължение. Съобразно обаче изричното признание на неизгодния за ищеца факт, че М.Г. е погасила сума в размер на 3103,84 лева, то и следва да се приеме, че същата е изпълнила задължението си към кредитора, което не налага обсъждане на останалите релевираните от ответника възражения.

Предвид изложеното предявеният установителен иск следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 530 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, доказателства, за които са представени на л. 53 от делото.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.к.Б.” *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, срещу М.С.Г., ЕГН **********,***, искове за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 5746/31.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по гр. д. № 11484/2018 г. по описа на Районен съд – *, 25 с-в, за сумата от 1758,81 лв. (хиляда седемстотин петдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № * от 12.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.07.2018 г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата от 2486,70 лв. (две хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и седемдесет стотинки), представляваща договорно възнаграждение за периода от 05.06.2012 г. до 05.02.2014 г., на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД.

ОСЪЖДА „П.К.Б.” *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.С.Г., ЕГН **********,***, сумата от 530 лв. (петстотин и тридесет лева), представляваща сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: