Р
Е Ш Е
Н И Е
№26/22.03.2013 г., гр.*
* районен съд – пети състав в публично съдебно заседание,
проведено на пети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
При участието на
съдебния секретар – протоколист М.Д., като разгледа НАХД
№86, по описа на ДРС, за две хиляди и дванадесета
година,
докладвано от съдията, установи следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания и е образувано по жалба от *, като
управител на „* гр.*против Наказателно постановление № 556/2011/2012 година
на Началника на Митница *, с което на „*, за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закон за
митниците, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от Закона за
митниците е наложена имуществена санкция в размер на 67 528.44 лева,
представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания и на
основание чл. 234 ал. 4 вр. чл. 233 ал. 4 от Закона за митниците е присъдено
заплащането на равностойността на липсващия предмет на нарушение, възлизаща на 136 281.98
лева.
Жалбоподателят моли да
бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно,
неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В
с.з. процесуалния представител на въззивника поддържа жалбата, като излага аргументи, че
нарушението, за което дружеството е било санкционирано, изразяващо се в избягване
на частично заплащане на митни сборове и други държавни вземания, не е
осъществено и не може да съставлява такова, поради липсата на обективните и
субективни признаци на нарушението митническа измама. Навежда доводи, свързани
с неправилно възприета и описана фактическа обстановка и незаконосъобразни
констатации, необоснованост
на Наказателното постановление и липсата на безспорни доказателства, определящи
вината и отговорността на търговеца.
Въззиваемата
страна Митница *, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като
неоснователна, счита, че от събрания в хода на съдебното следствие
доказателствен материал безспорно се установява извършването на митническо
нарушение, че административнонаказателната отговорност е ангажирана правилно, поради
което моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно
и законосъобразно.
Контролиращата
страна – ДРП, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира
становище по постъпилата жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На
24.08.2011г. в МП „ * запад” при Митница *, свид.З.П.Я.,като служител на прекия
представител „* * подала митническа декларация за внос, регистрирана
като ЕАД №11BG002002H0068400., с която декларирал за режим "допускане до
свободно обращение с крайно потребление” на стока описана като „сарми в лозов
лист”-6550 кутии с посочен тарифен номер ********** с 12.30 % мито. При декларирането на стоката били иззети проби за
лабораторен анализ.Според резултатите от проведените проби в ЦМЛ на стоките, Митницата
определила друг тарифен номер. Бил съставен АУАН и било издадено НП по
отношение на вноса..
Запознавайки
се с АУМН и доказателствата към него, наказващия орган – Началника на Митница *,
възприел изцяло фактическите констатации, отразени в акта № 566 /12.12.2011г. и
на 14.02.2012 година издал атакуваното пред ДРС наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие и писмените доказателства, приложени към административно –
наказателната преписка, които са безпротиворечиви и анализирани в своята съвкупност
не налагат различни фактически изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена на
08.03.2012г. в законоустановения срок / НП връчено на 01.03.2012г.
/ от редовно упълномощен процесуален представител на легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда като
допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 231 от Закона за митниците
– Началника на Митница *, овластен с това правомощие от Директора на Агенция
„Митници” със Заповед № ЗАМ-569/24.10.2011г.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт:
На първо място служебната проверка на
съда констатира, че е допуснато нарушение на процедурните правила визирани в
ЗАНН, досежно връчването на издадения АУМН на нарушителя, а именно разпоредбите
на чл. 43 и на чл. 52 ал. 2 от ЗАНН.В АУМН не
е отразено как е съставен – в приссътвие или в отсъствие на нарушителя. Действително
в него присъства подпис в графата „нарушител”, но не става ясно на кой точно е
връчен-дали на нарушителя или на упълномощен от него представител. В
действителност по – късно служителят връчил АУМН е декларирал, че той е
подписан именно от господин *, но този
факт не може да бъде доказан, освен с изготвянето на графологична експертиза на
подписа. Такава експертиза в това производство обаче не би следвало да бъде
изготвена, тъй като задължение на АНО е да подкрепи с доказателства своите
твърдения. Съдът установи още едно съществено нарушение на процесуалните
правила свързано с издаденото НП. Съгласно
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 от ЗАНН, НП следва да съдържа датата на
издаването и номера на постановлението. НП съдържа номер, но като година на
издаването е посочена 2011/2012г. В същото време като дата на издаването на НП
е посочена 14.02.2012г. По този начин въззивника не би могъл да разбере на коя
точно дата е издадено НП и по този начин да организира своевременно защитата
си. Административно наказващия орган е приел връчването на акта за редовно и е
издал наказателното постановление, с което е нарушил предвидената в ЗАНН
процедура.Административно наказващия орган е нарушил и разпоредбата на чл. 52
ал.1 ЗАНН, като не се е произнесъл по административно – наказателната преписка
в месечен срок от получаването ừ. Това е така тъй като АУМН е съставен на
12.12.2011г., а НП е съставено на 14.02.2012г.- т.е повече от два месеца след
издаването на АУМН. Няма съмнение, че посочените разпоредби са императивни и
свързват връчването на акта и подписването единствено и само с нарушителя –
административнонаказателно отговорното лице, тъй като всички последващи права и
задължения са свързани с него. В настоящия случай обаче, доказателствата по
делото сочат, че нарушителят своевременно се е запознал с издадения срещу му
АУМН и е имал възможност да депозира възраженията си по него, като е реализирал
в пълна степен правото си на защита. С оглед на това и съдът намира, че ненадлежното
връчване на АУМН не е довело до
нарушаване правото на защита на въззивника, поради което и същото не може да
бъде самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Съдът също така намира, че не е спазена процедурата описана в чл.155 и
следващите от ППЗМ, относно реда по който следва да се изземат проби от дадена
стока, с анализа им. В чл.155 ал.4 изрично е посочено, че пробите се изземват с
документ по образец- приложение 15 към правилника. В ал.5 е възведено
изискаване пробите да бъдат преставителни по отношение на цялата стока, а в
случай, че стоката е в няколко количества или партиди, пробите следва да се
изземат от всяка партида или с точно указание относно количеството или
партидата за която се отнасят, а взетите проби да се маркират със залепен или
прикачен етикет по образец-приложение 15А към правилника. В чл.155 ал.6 от ППЗМ
е посочено, че пробите се изпращат за анализ или контрол от митническите
органи, като се придружават от документ по образец-приложение 16 от Правилника
и от вече съставения документ по образец 15. В чл.156 ал.3 от ППЗМ е посочено,
че когато пробите се вземат в присъствието на декларатора, какъвто е и
настоящият случай, същият следва да попълни и кл.11 от документа по приложение
15. От изложеното и от събраните в хода на съдебното следствие и в хода на
проверката по административно – наказателната преписка доказателства е видно, че
процедурата по вземане на проби от стоката не е спазена. Не става ясно от
приложените документи – приложение №15 и приложение №16 дали пробите са
представителни за цялата стока. Освен това, въпреки, че пробите са иззети в
присъстивето на декларатора/ поне така е отбелязон в документите/той не е
попълнил кл.11 от документа по приложение 15. Съда намира, че не е спазена
процедурата по изземване и предаване та стоките за изследване, което също е
нарушило съществено правото на защита на жалбоподателя. Това е самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното НП, но съда счита за нужно да обсъди и материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт:
Относно
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания
административен акт:
Основният
спорен въпрос по делото е относно естеството на внесената стока и в
съответствие с това - правилността на извършеното при вноса тарифиране. По
смисъла на КН, стоката „лозови сарми” представлява смесен продукт- т.е продукт
от различни съставки. Класирането на смесените съставки, се извършва съобразно
съставката която им придава основния характер. При готовите храни за такъв
фактор се приема тегловния процент, което означава , че като съставка
определяща основния характер се счита тази, съдържаща се в най- голямо
количество. Видно от назначената и изготвена в хода на съдебното следствие
експертиза / в.л.М.П./ е, че изследваната стока представлява готови за
консумация лозови сърми, без месо, поставени в метални кутии по 400 гр.и по
2кг.със състав сварен ориз – 50.3% до 68% в различните кутии, лозов лист от
12.5% до 16.9 % в различните кутии и заливка, разстителни подправки и загуби от
16.5% до 33.1%. В изследването на стоката в ЦМЛ са се установили различни
стойности – ориз-56%-69%, лозов лист – 17%-24% и други съставки от 12% до 20 %.
Това би могло да се отдаде на различните кутии със стока които са изследвани,
но потвърждава посоченото по-горе, че най вероятно стоката е в различни
партиди, което пък предполага изземване за изследване на повече на брой проби,
чрез които да бъде изготвено коректно и всеобхватно изследване на стоката. Това
обаче Митницата не е направила. Видно от изложението на вещото лице П. в с.з е,
че при изследването в ЦМЛ не е било взето предвид, че ориза е вложен в продукта
суров, като в последствие е добавена вода в съотношение 1 към 3, което пък води
до извода, че в действителност процентното съотношение на компонентите вложени
в стоката е 20% ориз, 5% лозов лист и 75% вода. Следователно съставката, която
е в най – голямо количество в конкретния продукт е водата което означава, че тя
е съставката определяща основния характер на стоката, тъй като е с най-висок
тегловен процент съобразно другите вложени продукти. Следователно при
изследването на ЦМЛ некоректно е изчислен тегловния процент, което пък е довело
и до некоректно приложение на тарифния код от страна на Митницата.
Следва
да се отбележи, че въззивника – „*, след
уведомяване от митническите органи, че дължи доплащане на държавни вземания е
доплатил разликата, въпреки несъгласието си със заключението на ЦМЛ. Това дава
основание на съда да счита, че въззивника не е нарушил и не е имал намерение да
нарушава разпоредбата на чл.234 ал.1 ЗМ и не е реализирал състава на нарушение
по този текст.
Поради
изложените съображения, съдът достига до извода, че въззивникът правилно е
извършил класиране на внесената стоката по тарифен номер **********, поради
което и констатацията на митническите власти за извършено от негова страна
нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците се явява неправилна и необоснована.
Водим
от гореизложеното, съдът намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което и същото следва да
бъде изцяло отменено.
С оглед
гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 изр.1 пр.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление постановление № 556/2011/2012
година на Началника на Митница *, с което на „*, за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закон за
митниците, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от Закона за
митниците е наложена имуществена санкция в размер на 67 528.44 лева, представляваща
100% от размера на избегнатите публични държавни вземания и на основание чл.
234 ал. 4 вр. чл. 233 ал. 4 от Закона за митниците е присъдено заплащането на
равностойността на липсващия предмет на нарушение, възлизаща на 136 281.98
лева.
Решението подлежи на обжалване през
Административен съд - * в 14 дневен срок, считано от получаване на уведомленията за
неговото изготвяне.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: