РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Велико Търново , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Владимир Страхилов
Лилия Ненова
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20204100500835 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Е.-П. П.“ АД, чрез адвокат А.М. от ВТАК, срещу
Решение № 260157 от 11.09.2020 г., постановено по гр.дело № 731/2020 г. по описа на Районен съд
– Велико Търново, с което по отношение на жалбоподателя е прието за установено, че Н. И. Г. не
му дължи 1 334,51 лева, представляващи коригирана сума по фактура № ********** от 21.02.2020
г. за ползвана електрическа енергия за периода от 21.11.2018 г. до 18.02.2019 г. по партида с
клиентски № ********** за обект с № **********, намиращ се в гр. В. Т., ул. „Н. Г.“ № 52, като
жалбоподателят е осъден да заплати на Н.Г. разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 444 лв.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното решение. Жалбоподателят оспорва извода на първостепенния съд за липса на
действаща правна норма, обуславяща правото на дружеството за извършване на корекция на
потребената от абоната електрическа енергия, като сочи, че това право на дружеството произтича
от разпоредбата на чл. 183 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), задължаваща най-общо
купувача да заплати цената на получената от него стока. Позовава се на текстове на Закона за
енергетиката (ЗЕ) и Закона за измерванията относно правото на оператора на
електроразпределителната мрежа да проверява средствата за търговско измерване (СТИ),
задълженията му да осигурява техническата им изправност, както и извършването на
метрологична проверка на същите. Позовава се на констатациите за наличието на извършена
промяна в схемата на СТИ – подменен елемент /съпротивление/ от електронната платка, както и
установен точен измерител на грешка – „минус 80%“ в съставения от Българския институт по
1
метрология (БИМ) констативен протокол, за който сочи, че е официален документ по смисъла на
чл. 179 от ГПК, като извежда извод, че в случая не е отчитана цялата преминаваща през средството
за измерване електрическа енергия, в каквато насока било и изявлението на вещото лице по
изготвената по делото експертиза. Счита, че в случая е налице виновно неизпълнение на
задължението на абоната да не променя схемата на СТИ и да не потребява електрическа енергия
без тя да се измерва от такова средство, което според жалбоподателя е основание за ангажиране
отговорността на абоната за заплащане на потребената от него, но неизмерена електрическа
енергия. Сочи още, че поради невъзможността да се установи датата на извършване на
вмешателството в схемата на електромера, както и периодите на потребяване на електрическа
енергия, без тя да се измерва напълно от СТИ, доколкото в случая е налице правно и фактическо
основание за възникване на процесното задължение на абоната, приложение следвало да намери
текста на чл. 162 от ГПК, като оспорва изводите на първостепенния съд за неоснователност на
претенцията само поради невъзможността за нейното остойностяване. Позовава се на съдебна
практика на ВКС. Моли за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан и присъждане на разноски.
Препис от въззивната жалба е надлежно връчен на насрещната страна Н. И. Г., чрез
процесуалния му представител адвокат П.К. от АК-Стара Загора. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
не е постъпил отговор на жалбата.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от
адвокат М., която поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване. Подновява искането
за присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмени бележки, в
които след анализ на събраните по делото доказателства се навеждат доводи и възражения,
идентични с изложените във въззивната жалба.
Ответникът по жалба не се явява в съдебно заседание и не се представлява. С депозирана
преди датата на съдебното заседание молба чрез адвокат К. дава съгласие за разглеждане на делото
в негово отсъствие. Оспорва изцяло подадената въззивна жалба като счита същата за
неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. В приложени към молбата писмени
бележки изтъква, че към датата на извършване на проверката на СТИ липсва приложима
нормативна уредба и процедура, по силата на която да бъдат установявани случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, доколкото разпоредбите на Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) са били отменени. Счита за
неприложима и нормата на чл. 183 от ЗЗД поради недоказаност на доставянето и реалното
потребление на допълнително начисленото количество ел. енергия през визирания във фактурата
отчетен период. Изтъква, че при монтажа процесното СТИ не е било с нулеви показания по дневна
и нощна тарифа, че за останалите регистри не са налице данни за показания към датата на
монтажа, както и че липсват доказателства за периода, в която електромерът не е отчитал точно.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие с
предметните предели на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, същата е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка съдът намира обжалваното
първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Това обуславя възможността за произнасяне
2
по неговата правилност и в тази насока въззивната инстанция в настоящия си състав намира
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на Н. И. Г. срещу „Е.-
П. П.“ АД, с който се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 1 334,51 лв., представляваща начислена по партида с клиентски № **********
електроенергия за периода 21.11.2018 г. – 18.02.2019 г. за абонатен № ********** на адрес: гр. В.
Т., ул. „Н. Г.“ № 52.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е потребител на електрическа енергия,
която заплаща на ответното дружество по горепосочената партида за упоменатия недвижим имот.
Сочи, че с фактура от 21.02.2020 г. сметката му за електрическа енергия за минал период - за
времето от 21.11.2018 г. до 18.02.2019 г., е коригирана, като допълнително му е начислена
ел.енергия на стойност 1 334,51 лв. Ищецът отрича дължимостта на претендираната от ответното
дружество сума и заема становище за липса на правно основание за извършване на корекцията от
страна на ответника, като развива подробни съображения в тази насока.
В депозирания в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответното
дружество заема становище за допустимост, но неоснователност на иска и оспорва изцяло същия.
Сочи, че на 18.02.2019 г. оправомощени служители на „Е.С.“ АД са извършили проверка на СТИ за
абонат на недвижим имот на ул. „Н. Г.“ №.. в гр. Велико Търново. По време на проверката
констатирали, че електромерът измерва с грешка „-38,1%“, поради което демонтирали същия и
поставили нов. За осъществената проверка бил съставен констативен протокол, отговарящ на
изискванията на чл. 61 от Общите условия на дружеството. Сочи, че демонтираното СТИ било
изпратено в БИМ за експертиза, във връзка с което при извършената метрологична проверка била
констатирана външна намеса и изменения в схемата на електромера и бил установен измерител на
грешката, с която електромерът измерва преминаващата през него електрическа енергия - „ минус
80%“. Заявява, че въз основа на констативния протокол от метрологичната експертиза и
установения факт на неправомерно въздействие върху схемата на електромера, водещо до
неизмерване на 80% от потреблението на абоната, било изготвено становище за начисления на
електрическа енергия за период от 90 дни, считано от датата на констатиране на неточното
измерване, като на основание на съществуващото между страните облигационно правоотношение
по продажба на електрическа енергия, ищецът - потребител на енергийна услуга и купувач, дължал
процесната сума като цена за потребена електрическа енергия за определен период от време без тя
да е била отчетена със СТИ, поради осъществено неправомерно въздействие върху схемата на
техническото средство.
След анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира от фактическа
страна следното:
Страните по делото не спорят, че ищецът за процесния период е бил титуляр на партидата
на имот, находящ се на адрес: гр. Велико Търново, ул. „Н. Г.“ № ...., с абонатен № .... и клиентски
№ ...., към който се водел електромер с фабричен № 75574411, както и че в процесния период
ищецът е получавал от ответното дружество услуга по доставка на електрическа енергия. Тези
факти се установяват и от представените по делото протокол за монтаж/демонтаж на електромер
от 18.11.2016 г., както и от справка за потребление и извлечение за фактури и плащания.
От представения по делото констативен протокол № 1601406, подписан от ищеца, се
установява, че на 18.02.2019 г. С.П. С. и Л. С. Ш. - служители на „Е.С.“ АД, са извършили
проверка на техническото състояние на процесния електромер, по време на която поради измерена
с еталонен уред грешка „-38,1%“ демонтирали същия за изпращане за експертиза в БИМ.
Видно от констативен протокол № 36/27.01.2020 г. на БИМ е извършено изследване на
демонтирания електромер, като не са установени механични дефекти на кутията, на клемите и на
клемния блок на електромера, констатирано е наличието на необходимите обозначения на
табелката на електромера. При продължително натоварване на нощната тарифа на електромера е
3
отчетена грешка „-80%“, което е над максимално допустимата „±2.0“. Установено е още, че при
кратковременно включване на електромера е налице отчитане с грешка от „-76.89%“ до „-79.77%“,
което също надвишава максимално допустимите отклонения. Посочена е видима външна намеса в
схемата на електромера – подменен елемент /съпротивление/ от електронната платка, като е
дадено заключение, че електромерът не отговаря на метрологичните изисквания за измерване на
електрическа енергия.
Въз основа на така извършената проверка „Е.С.“ АД са одобрили да се начисли
допълнително общо количество електрическа енергия от 6 750,9 кWh по партидата на ищеца за
периода от 21.11.2018 г. до 18.02.2019 г. (общо 90 дни), което се установява от справка №
57369_CAF3 от 19.02.2020 г.
„Е.-П.П.“ АД преизчислили количеството енергия, като на 21.02.2020 г. е издадена фактура
№ ********** за партидата на ищеца, с която 6 751 кWh са остойностени на 1 334,51 лв.
Посочените писмени документи, ангажирани от страните в производството, като относими,
допустими и необходими, съдът е приобщил към доказателствения материал по делото.
За изясняване на делото от фактическа страна в първоинстанционното производство е
разпитан свидетелят Л. Ш., участвал в извършената на 18.02.2019 г. проверка на процесното СТИ.
По време на разпита си същият сочи, че пломбата на капачката на клемния блок на електромера го
навела на мисълта за извършена манипулация. Заявава, че с помощта на еталонен уред
констатирали, че СТИ измерва с грешка, поради което подменили същото с ново. Сочи, че
проверката на електромера била извършена в присъствието на абоната.
Показанията на свидетеля съдът кредитира като последователни, логични, без вътрешни
противоречия и кореспондиращи на останалия доказателствен материал по делото.
От заключението на изготвената в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните и почиващо на установените по делото обстоятелства и
специални знания на експерта, се установява, че процесният електромер е бил метрологично годен
към момента на демонтажа. Вещото лице сочи, че са налице данни за вмешателство, като
извършената манипулация на СТИ води до невъзможност да бъде измерена цялата потребена от
абоната електроенергия. Посочено е, че е налице неточно отчитане /-80%/ на преминалата от
захранващия кабел към абоната електрическа енергия, което означава, че СТИ отчита 20% от
преминалата през него и потребена от абоната енергия. Според експерта допълнително
начисленото от ответното дружество количеството ел. енергия е математически вярно изчислено
за период от 90 дни.
По време на разпита си в съдебно заседание експертът допълва, че този тип електромери
нямат памет, от която да може да се извлече информация кога за последен път е отварян капака на
електромера, както и че за извършване на манипулацията трябва или да се наруши самата пломба,
която е на завода производител и предпазва челния капак от нерегламентиран достъп, или да се
среже пломбажната тел. Пояснява, че корекцията е направена за период от 90 дни, като
пропорционално на консумацията са определени показанията на електромера от дневна и нощна
тарифа за текущата дата, която се смята за начало на корекцията и след това по определена
методика, отчитайки грешката, с която измерва СТИ, са определени и количествата
електроенергия за корекция.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
доказателствената тежест по който се носи от ответното дружество. В тежест на ответника е при
условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича
претендираното вземане, както и неговия размер.
4
С оглед процесуалните позиции на страните по делото безспорно се явява обстоятелството,
че в процесния период между същите е налице действително облигационно правоотношение по
договор за продажба (доставка) на електроенергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 98а
от ЗЕ, по който ищецът има качеството на „битов клиент“ и „потребител на енергийна услуга“ по
смисъла на § 1, т. 2а и т. 41б от ДР на ЗЕ и се явява „краен клиент“ по смисъла на § 1, т. 27г от ДР
на ЗЕ. Не е спорно също, че във връзка с този договор на името на ищеца е открита партида с
абонатен № ********** и клиентски № ********** за обект в гр. В. Т., ул. „Н. Г.“ № ..., че за
процесния период ищецът е получавал услуга по доставка на електрическа енергия, предоставяна
от ответното дружество. Безспорно между страните и установено по делото е и обстоятелството,
че ответното дружество е начислило като корекция на сметката на ищеца сумата от 1 334,51 лв. за
периода от 21.11.2018 г. до 18.02.2019 г. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице
предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената
електроенергия за посочения период.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ редът и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, се уреждат в правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от ДКЕВР. В настоящия казус обаче ответното дружество не се
позовава за вземането си на реализирана корекционна процедура по реда на ПИКЕЕ. Още повече,
че към датата на извършената проверка (18.02.2019 г.) текстовете на ПИКЕЕ от 2013 г. са
отменени, а новите ПИКЕЕ от 2019 г., обнародвани с ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г., не са били влезли
в сила.
Независимо от факта, че процесната сума се претендира с фактура, издадена едностранно
от ответното дружество – жалбоподател пред ВТОС, с оглед становището на последното в
подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор, отговорността на потребителя в случая е за
договорно неизпълнение.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката източник на задължението на крайния
потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът. По
отношение на този договор, макар същият да има специфичен предмет, приложение намират и
общите правила на Закона за задълженията и договорите, в това число и разпоредбите във връзка
със задължението на купувача да плати цената на доставената стока. От правилото на чл. 183 от
ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално
дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума (в този смисъл е Решение №
21/01.03.2017 г. по т.дело № 50417/2016 г. на І ГО на ВКС). В тази връзка несъстоятелно се явява
виждането на въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство, за липса на действаща
правна норма, обуславяща правото на дружеството за извършване на корекция на потребената от
абоната електрическа енергия, а становището на жалбоподателя въззивния съд намира за
основателно.
В хипотезата на договорно неизпълнение обаче е необходимо доставчикът да установи
реалното количество на доставената електрическа енергия, потребяването ù от абоната, както и
разликата между заплатеното и действително дължимото, а в настоящия случая такова доказване
не е проведено успешно.
Съгласно чл. 120 от ЗЕ операторът на разпределителната мрежа е собственик на
измервателния уред, чрез който се измерва доставеното на потребителя количество електрическа
енергия и като собственик той е длъжен да го достави, монтира и поддържа. Събраните по делото
доказателства установяват факта на извършване на процесната проверка от служителите на „Е. С.“
АД, чиито задължения включват установяването на техническото състояния на средствата за
измерване и осигуряване на техническата им изправност. Установено по делото е и съставянето на
констативен протокол, подписан от представители на „Е.“ АД и от самия абонат, констатираната
5
грешка на измерване при електромера, както и факта на начисляване на исковата сума и
издаването на процесната фактура. Събраните по делото доказателства обаче не установяват
претендираното количество електрическа енергия реално да е доставено на абоната.
За да обоснове дължимостта на претендирата сума жалбоподателят – ответник в
първоинстанционното производство, се позовава на констатациите на извършената в Българския
институт по метрология проверка, кореспондиращи с данните от съставения на 18.02.2019 г.
констативен протокол от служители на „Е.“ АД. В действителност в съставения от БИМ
констативен протокол № 36 от 27.01.2020 г., който по своя характер представлява официален
свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
извършените от длъжностните лица или пред тях действия, е посочено, че процесното СТИ отчита
преминаващата ел. енергия с отклонение „минус 80%“. Това доказателствено средство обаче само
по себе си не доказва, че ел.енергия и то в претендирания от „Е.“ АД размер, действително е била
доставена на потребителя. То установява единствено, че ако през СТИ бъде подадена ел.енергия,
тя ще бъде отчетена неточно (частично). В тази насока е и становището на вещото лице по
изготвената съдебно-техническа експертиза, което сочи, че при тези данни за извършената
манипулация СТИ отчита 20% от преминалата през него и потребена от абоната електрическа
енергия. Вписването на допълнителното количество ел.енергия и определянето на произволен срок
за начисляване на допълнителното количество елекрическа енергия обаче не доказват реално
доставяне на енергия. Посоченото в съставената от „Е.“ АД справка от 19.02.2020 г. количество
ел.енергия (6 750,9 кWh) макар и математически вярно изчислено представлява хипотетично, а не
действително доставено на абоната количество електроенергия, още по-малко пък в посочения
период (от 21.11.2018 г. до 18.02.2019 г.). Следва да се има предвид, че при реална консумация
обаче периодът на потребление не е произволно определен - налице са обективни данни за
началния и крайния момент на натрупване на отчетеното количество електрическа енергия,
каквато информация в случая липсва, а потреблението в процесния обект в рамките на деветдесет
дни е изчислено чисто математически и по тази причина не може нито да се направи съпоставка,
нито правилно да се остойности допълнително начисленото количество енергия.
Ето защо, предвид липсата на доказателства за реално доставяне на служебно начисленото
количество електроенерия в размер на 6 751 кWh на абоната и то в рамките на корекционния
период, исковата претенция на ищеца – въззиваема страна пред ВТОС, се явява основателна, до
какъвто краен извод е достигнал и първостепенният съд. С оглед на това без правно значение за
правилното решаване на настоящия спор се явява възражението на жалбоподателя досежно
приложението на текста на чл. 162 от ГПК, касаещ правото на съда да определи размера на иска по
своя преценка или като вземе предвид заключението на вещото лице, в случаите при които
предявеният иск е установен по своето основание, но липсват достатъчно данни за неговия размер.
Досежно сочената от въззивника практика на ВКС, настоящият съдебен състав счита, че
страната интерпретира по неправилен начин част от тази практика. В останалата част цитираната
практика на касационната инстанция касае случаи на неправомерна намеса от страна на
потребителя, какъвто настоящият случай не е, предвид липсата на ангажирани по делото
доказателства в тази насока, с оглед на което развитите от жалбоподател доводи в тази насока се
явяват несъстоятелни.
Без правно значение се явява възражението на ответника по жалба с какви показания е
монтиран процесният електромер по всички регистри и обстоятелството, че не е бил с нулеви
показания по дневна и нощна тарифа. Това обстоятелство би имало значение в случай, че
процесната сума се претендира по реда на ПИКЕЕ като стойност на измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, какъвто
настоящият случай не е.
По изложените съображения, правилно първостепенният съд е уважил предявения
отрицателен установителен иск. Подадената срещу първоистнацинното решение въззивната жалба
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено.
6
При този изход на спора право на разноски за настоящото производство има въззиваемата
страна, която своевременното и надлежно е сезирала съда с искане в тази насока. Видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 01.02.2021 г. ответникът по
жалба е сторил разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв., които по правилата на чл. 78 вр. чл. 273 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на
жалбоподателя.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и съобразно цената на иска, настоящото въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260157 от 11.09.2020 г. по гр. дело № 731/2020 г. по описа
на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Е.“ АД с ЕИК .... и седалище и адрес на управление: гр. В., район В.В., бул.
„В.В.“ № ...., В.... Г, да заплати на Н. И. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. В.Т., ул. „Н.Г.“ № ....,
сумата 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7