Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………….
гр.
София, 18.03.2019
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-А състав,
на осемнадесети март
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа
докладваното от мл. съдия Павел Панов ч. гр.д. № 3363 по описа за 2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, подадена с вх. на ЧСИ № 04625/17.01.2019
г. от длъжника по изпълнителното дело №20198510400050 срещу акт на ЧСИ М.П., с
който е отказал да намали претендираните от взискателя разноски за адвокатски
хонорар в размер на 1368 лева.
Жалбоподателят счита, че минималният хонорар според
Наредба на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200
лева за образуване на изпълнително дело, а претендираният е завишен и
несправедлив. Сочи, че адвокатът на взискателя единствено е подал молба за
образуване на изпълнително дело, което не обуславя възнаграждение в такъв
размер. Сочи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Счита,
че дружеството не е дало повод за завеждане на изпълнителното дело, плаща
своевременно и в срок. Моли определеното възнаграждение да се намали до размера
от 200 лева.
Взискателят, Я.К.е подал възражение, с което оспорва жалбата. Счита,
че длъжникът не е направил никакви постъпки за заплащане на дължимите суми по
изпълнителния лист. Сочи, че са поискани на два пъти запори върху банкови
сметки на длъжника. Излага доводи, че действията са поискани след срока за доброволно
изпълнение. Моли съда да остави жалбата без уважение.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК,
съдебният изпълнител сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна поради
факта, че възнаграждението е съобразено с минимално дължимото по НМРАВ, като
процесуалният представител на взискателя не само е подал молба за образуване на
изпълнително дело, но и молба за посочване на изпълнителен способ за
удовлетворяване на вземането му. Моли съда да остави жалбата без уважение.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок. От представените от съдебния изпълнител
материали по изп.д. №20198510400050 срещу акт на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ,
с район на действие СГС, се установява, че жалбоподателят има качеството на длъжник
в образуваното изпълнително производство. Законодателят изрично е предвиди в
чл.435 ал.2 т.7, че длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, поради
което жалбата е допустима независимо в какъв акт на ЧСИ е обективирано
волеизявлението му. В този смисъл е и т.2 на
ТР №3/2017 от тълкувателно дело № 3/2015г.на ОСГТК на ВКС. Въпросът за разноските е уреден в
чл.79 ГПК, в който е установено задължението на длъжника да понесе
разноските в изпълнителното производство. Определянето на разноските по
изпълнението от съдебния изпълнител не е изпълнително действие, тъй като не е
насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е
реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за възмездяване на
неоснователно причинени имуществени вреди. Поради това и на длъжника е
нормативно признато правото да обжалва акта на съдебния изпълнител за
начисляване на такси и разноски по изпълнението, които се определят и събират
еднолично от съдебния изпълнител /в този смисъл- Определение № 403 от
01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V го/.
Производството
по процесното изпълнително дело е образувано по молба на взискателя Я.К.срещу ДЗИ-О.З.ЕАД
ЕИК ********* въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.12.2018г. от САС за
сумата от 25 500 лева– обезщетение за неимуществени вреди. Представени са
от взискателя и надлежни доказателства за разноски, които следва да бъдат събрани
в хода на изпълнителното дело – 1368 лева адвокатско възнаграждение с ДДС и
справка, че адвокатът е регистриран по ДДС. Покана за доброволно изпълнение е
връчена на 04.01.2019г. на длъжника по изпълнението. Постъпило е възражение
срещу определените в поканата за доброволно изпълнение разноски на08.01.2019г.
Видно от разпореждане на ЧСИ от 09.01.2019г., същият е отказал да намали
разноските. С молба от 10.01.2018г. взискателят, чрез процесуалния си
представител, е поискал от ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки на длъжника.
На 10.01.2019г. е наложен запор върху сметки на длъжника в Общинска банка АД,
който е вдигнат на 21.01.2019г. С молба от 22.01.2019г. процесуалният представител
на взискателя е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника
във всички банки. С преводно нареждане от 22.01.2019г. длъжникът е превел по
сметка на ЧСИ сумата от 50 607,47 лева.
При така установеното от фактическа страна настоящият
състав намира следното от правна страна:
Чл.79
от ГПК предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, като
в конкретния казус не се установява да е налице някоя от хипотезите на ал.1
т.1-3, които изключват отговорността на длъжника за разноски. Съгласно чл.78
ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата
Съдът
намира жалбата срещу така приетото от ЧСИ за събиране в изпълнителния процес адвокатско
възнаграждение за основателна.
Чл.
10, т.1 от НМРАВ от 2004г. предвижда за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. Доколкото по делото безспорно се
установява, че молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена чрез
процесуален представител – адвокат, на който е заплатено това възнаграждение,
то същото е дължимо и следва да бъде заплатено от длъжника.
Видно
от наличните по делото доказателства се установява, че процесуалният
представител на взискателя не е предприел действия по изпълнението, които да са
вън от обхвата на самото образуване на изпълнителното дело. Това е така, защото
в самата молба е инкорпорирано бланкетно искане за налагане на запор върху
сметки на длъжника. С две отделни молби е отправено същото искане без допълнителни
искания и посочване на други изпълнителни способи.
Изпълнителното
дело, за което са определени от ЧСИ спорните разноски, не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност. Освен подаване на молбата за принудително
изпълнение, към датата на издаване на атакуваното разпореждане за разноски от
адвокат- пълномощника на взискателя не са били предприети други процесуални
действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, поради което и необосновано
се явява определянето на разноски в претендирания по изпълнителното дело
прекомерен размер, несъответен на осъщественото процесуално представителство.
При това положение направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК
като основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за
адвокатско възнаграждение от 1368.00 лева следва да бъдат намалени до посочения
в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размер, а именно до размер на
сумата 200 лв.
Обжалвания
акт на съдебния изпълнител, с който на длъжника са възложени разноски за адвокатско
възнаграждение в посочения прекомерен с оглед критерия по чл.78, ал.5 ГПК,
следва да бъде отменено като неправилно в частта за горницата над сумата 200
лв.- дължими на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. Въззивният
състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене
на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7,
ал. 2 от НМРАВ, няма да намери приложение, защото в настоящото изпълнително
производство, след връчване на поканата за доброволно изпълнение не са
предприемани други действия от процесуалния представител на взискателя за
удовлетворяване на паричното вземане. Единственото действие, което представителят
на взискателя е предприел е да подаде молба за образуване на дело, като в нея е
направил бланкетно искане за налагане на запор върху сметки на длъжника. Мака
ри това искане да е направено още два пъти, настоящият състав счита, че то не
може да обуслови приложението на чл.10 т.2, доколкото нито едно от извършените
действия от пълномощника не може да се приеме за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания. В изпълнителното дело е депозирана
единствено молба за образуването му, която е задължителна предпоставка за
предприемане на последващи изпълнителни действия от ЧСИ, като другите искания
са бланкетни и ненужни с оглед веднъж отправеното искане до ЧСИ да се приложи
конкретен способ. Други действия от страна на адвоката с цел удовлетворяване на
паричните вземания на взискателя не са предприемани.
При
тези съображения обжалваното от длъжника разпореждане на ЧСИ по определянето
разноски по изпълнението следва да бъде отменено като неправилно в частта за
разликата над сумата 200 лв.- разноски за платено от взискателя адвокатско
възнаграждение.
По
разноските
Право
на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива, поради което не му
се следват.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „ДЗИ–О.З.“ ЕАД ЕИК *****–длъжник по изпълнително дело
№20198510400050 акта за разноски съдържащ се в Покана за доброволно изпълнение
изх.№ 524/03.01.2019 г. по изп.дело № 20198510400050 на ЧСИ М.П., рег.№ 851, с
район на действие СТС, с което е определено адвокатското възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело в
общ размер 1368.00 лв., в частта му относно възложените на длъжника ДЗИ–О.З.“
ЕАД разноски по изпълнението за дължимо на взискателя Я.К.адвокатско
възнаграждение над сумата 200 лв. /двеста лева/ до признатите от ЧСИ разноски
от 1368.00 лв., при зачитане на възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от
решението на ЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.