РЕШЕНИЕ
№ 1503
гр. Пловдив, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300502304 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ФЕНИКС 30“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ.С., обл. В.Т., ул. ***,
представлявано от управителя Б.Г.Б., чрез адвокат В., против Решение №
120/27.04.2023г., постановено по гр. дело № 1442/2022г. по описа на Районен съд –
Карлово, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя против П. Г. П.,
ЕГН: **********, от с. Д., ул. ***иск за осъждане на последният да заплати законна
лихва върху главницата от 7403.60 лева, за периода от датата на предявяване на иска –
24.10.2022 г., до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба са релевирани доводи за неправилност и необоснованост
на решението в частта, в която се обжалва, като е направено искане за неговата отмяна
и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявения акцесорен иск.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна П. Г. П. чрез пълномощник адвокат Н., с който се взема
становище за нейната неоснователност. Моли се първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Постъпила е и частна жалба от П. Г. П. чрез адвокат Н., против определение №
661/16.06.2023 г., постановено по постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. №
1442/2022 г. по описа на Районен съд – Карлово, с което съдът е изменил Решение №
120/27.04.2023г., постановено по гр. дело № 1442/2022г. по описа на Районен съд –
Карлово, като е осъдил П. Г. П. да заплати на жалбоподателя сумата от общо 1412,64
1
лв., представляваща разноски по делото.
С частна жалба са въведени доводи за неправилност на обжалваното
определение, като се моли същото да бъде отменено.
Постъпил е отговор на частна жалба от „Феникс 30“ ЕООД, с който се взема
становище за нейната неоснователност като се моли обжалваното определение като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
При въззивната проверка за нарушение на императивни материално-правни
норми при постановяване на обжалваното решение и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания, Пловдивският окръжен съд намира
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно, като
същевременно въззивният съд при служебна проверка не констатира нарушения на
императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира и без да има
изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР 1/2013 ОСГТК.
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд
съобразно представените и приети по делото доказателства.
Производството е образувано по иск с правна квалификация по чл. 318, ал. 1
ТЗ, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, предявен от ,„ФЕНИКС 30“ ЕООД против П. Г. П.. В исковата
молба се твърди, че на 02.08.2022г. „ФЕНИКС 30“ ЕООД доставило на ответника
11.790 куб. м. акация дъски с дължина 2 м. и дебелина 3 см. Транспортирането на
дървесината било осъществено с превозен билет №2 116 819 213/02.08.2022г., съгласно
изискванията на чл. 211, ал. 3 от Закона за горите. За извършената доставка от
ищцовото дружество била издадена данъчна фактура № **********/02.08.2022 г. на
обща стойност 9903.60 лева с включен ДДС – 11,790 куб. м акация дъски, с единична
цена 700 лева/куб. м., без ДДС. Фактурата била получена и подписана от получателя П.
Г. П.. Твърди се, че на 19.09.2022 г. ответникът платил част от дължимата по фактурата
сума в размер на 2500 лева, като останалите от 7403.60 лева не били заплатени към
датата на подаване на исковата молба. Ищцовото дружество моли съда да постанови
решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от общо 7403.60 лева,
представляваща неизплатената част oт цената на извършена на 02.08.2022 г. доставка
на 11.790 куб. м. акация дъски, за което е издадена фактура № **********/02.08.2022г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска –
24.10.2022 г., до окончателното изплащане. Претендират се направените по делото
разноски.
Ответникът признава следните факти, че на 02.08.2022 г. ищецът „ФЕНИКС
2
30“ ЕООД му е доставил 11,790 куб.м. акация дъски с дължина 2м. и дебелина 3 см.;
че на 02.08.2022 г. ответникът е подписал данъчна фактура от 02.08.2022 г. на обща
стойност 9 903,60 лв.; че на 19.09.2022 г. ответникът е заплатил на ищеца част от
дължимата по фактурата сума от 2500 лв.; че ответникът не е заплатил сумата от 5
403,60 лв., която дължал на ищеца по силата на горепосочената фактура. Оспорва
всички други обстоятелства, извън горните, изложени в исковата молба, включително
и че дължи на ищеца законна лихва върху сумата от 7403,60 лв., считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
Между страните не е спорно, а и това се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че между страните по делото е възникнало облигационно
правоотношение, коeто има за предмет договор за покупко-продажба на стоки- дъски –
акация 11,790 куб. м., за което е издадена фактура № **********/02.08.2022 г. Също
така безспорно е, че на 19.09.2022 г. ответникът заплатил на ищеца чрез банков превод
сумата от 2500 лв., с основание „частично плащане по фактура №
**********/02.08.2022 г.", като в хода на делото през първата инстанция се установява,
че с банкови преводи от 19.12.2022 г. и 23.01.2023 г. ответникът е платил на ищцовото
дружество съответно 2000 лв. и 5403.60 лв. По този начин процесната сума от общо
7403.60 лв. е била платена изцяло, като това е станало след датата на подаване на
исковата молба – 24.10.2022 г
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че тъй като
към момента на приключване на съдебното дирене, задължението е погасено изцяло,
то предявеният осъдителен иск относно дължимостта на вземането за главницата от
7403.60 лв. се явява неоснователен и като такъв е бил отхвърлен.
Районният съд е приел, че ищецът не е доказал по категоричен начин
наличието на уговорка с ответника за плащане на главницата в определен срок и
изпадане на ответника в забава, поради което претенцията за законна лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане е била отхвърлена.
Този извод на съда е неправилен.
Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или
на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за
плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на
получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане
са отпреди това. Тъй като в процесната фактура не е посочен срок на плащането на
задължението по нея, съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ задължението за плащане е станало
изискуемо с изтичане на законоустановения 14-дневен срок от деня, следващ деня на
получаване на стоката, удостоверен в процесната фактура-02.08.2022 г. В
разглеждания случай ответникът е изпаднал в забава от 17.08.2022 г. Исковата молба е
предявена на 24.10.2022 г. По делото се установява, а и страните не спорят, че с
банкови преводи от 19.12.2022 г. и 23.01.2023 г. ответникът е платил на ищцовото
дружество съответно 2000 лв. и 5403.60 лв. като по този начин е погасил задължението
си за главница.
Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, предвижа, че съдът трябва да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Поради това предявения от ищеца акцесорен иск за законна лихва е
3
основателен за периода от 24.10.2022 г. до 19.12.2022 г. върху сумата от 7403.60 лева, и
за периода от 19.12.2022 г. до 23.01.2023 г. върху сумата от 5403,60 лв.
На основание гореизложените доводи, различаващи се от изводите на
първоинстанционния съд, следва обжалваното решение в частта за законна лихва
следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което акцесорната
претенция бъде уважена.
По отношение на частната жалба срещу определение № 661/16.06.2023 г.,
постановено по постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 1442/2022 г. по
описа на Районен съд – Карлово, с което съдът е изменил решението като е осъдил П.
Г. П. да заплати на жалбоподателя сумата от общо 1412,64 лв., представляваща
разноски по делото, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, предявена от лице с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт – определение, с което е уважено искането за
изменение на съдебно решение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че отговорността за разноските по делото е
задължението на едната страна да плати направените разноски на другата страната, в
чиято полза съдът е решил делото. Фактическият състав, от който отговорността за
разноски се поражда, включва следните предпоставки: неоснователно предизвикан
правен спор; реално направени разноски, причинени от водене на дело по повод на
този спор и своевременно направено искане за присъждането им.
Уважаването на искането на ищеца за разноски е обусловено от
основателността на главната претенция. В разглеждания случай по делото се
установява, че след депозиране на исковата молба -24.10.2022 г., ответникът е погасил
главното вземане чрез заплащане на претендираната от ищеца суми. Извършеното от
ответника доброволно изпълнение представлява извънсъдебно признание с
конклудентни действия на главното вземане. Доколкото признанието представлява
изявление за неизгоден за страната факт, съдът го кредитира като годно
доказателствено средство, достатъчно да обуслови извод за съществуване на вземането
за главницата и законна лихва към момента на подаване на исковата молба.
Извършеното впоследствие признание на вземането чрез плащане не го
освобождава от отговорността за разноските в исковото производство, тъй като с
поведението си той е станал причина за инициирането му, тъй като съдът намира, че
неплащането в срок на дължимото и изискуемо главно вземане от стана на ответника е
причина за иницииране на настоящото производството и извършването на разноски за
същото.
Искането за присъждане на сторените в исковото производство разноски е
своевременно направено и е подкрепено с надлежни доказателства за реалното им
извършване, поради което правилно районният съд е уважил искането на ищеца, като е
изменил Решение №120/27.04.2023 г., постановено по гр. д. №1442/2022 г. по описа на
РС – Карлово, в частта за разноските, като е осъдил П. Г. П., да заплати на ФЕНИКС
30“ ЕООД, разноските по делото в размер на общо 1412.64 лв. /хиляда четиристотин и
дванадесет лева и шестдесет и четири стотинки/.
Поради това обжалваното определение следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора направените от жалбоподателя разноски следва да се
присъдят в тежест на въззиваемата страна. Същата следва да бъде осъдена да заплати
4
сумата от 25 лв. за държавна такса.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №120/27.04.2023 г., постановено по гр. д. № 1442/2022 г. по
описа на РС – Карлово в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ФЕНИКС 30“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ.С., обл. В.Т.,
ул. ***, представлявано от управителя Б.Г.Б. против П. Г. П., ЕГН: **********, от с.
Д., ул. *** иск за осъждане на последният да заплати законна лихва върху главницата
от 7403.60 лева, за периода от датата на предявяване на иска – 24.10.2022 г., до
окончателното изплащане., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН: **********, от с. Д., ул. *** да заплати на „ФЕНИКС
30“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ.С., обл.
В.Т., ул. ***, представлявано от управителя Б.Г.Б. законна лихва върху сумата от
7403.60 лева за периода от 24.10.2022 г. до 19.12.2022 г., както и законна лихва върху
сумата от 5403,60 лева за периода от 19.12.2022 г. до 23.01.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 661/16.06.2023 г., постановено по гр. д. №
1442/2022г. по описа на РС - Карлово.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН: **********, от с. Д., ул. 18-та“ №3, да заплати на
ФЕНИКС 30“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ.
С., обл. В.Т., ул. ***, представлявано от управителя Б.Г.Б., сумата от 25 лева /двадесет
и пет лева/ - разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5