№ 1413
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110127573 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от
„***************************** АД, ЕИК ***********************9
против „****************************** ЕИК
************************* иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 79, ЗЗД
вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1154.78 лв.
/хиляда сто петдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки – мораторна
лихва за периода от 20.10.2019 г. до 28.07.2021 г. - сума в размер на 183.10 лв.
/сто осемдесет и три лева и десет стотинки/ - държавна такса; - сума в размер
на общо 63.33 лв. /шестдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ -
присъдената законна лихва върху заплатената главница, както следва: върху
главницата от 8 000 лв. за периода 25.08.2021 г. - 13.09.2021 г. - 44,44 лв.;
върху главницата от 6 000 лв. за периода 14.09.2021 г. - 16.09.2021 г. - 5 лв.;
върху главницата от 4 000 лв. за периода 17.09.2021 г. - 27.09.2021 г. - 12,22
лв.; върху главницата от 2 000 лв. за периода 28.09.2021 г. - 30.09.2021 г. -
1,67 лв. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника съществували търговски
взаимоотношения. Между страните се твърди, че бил сключен Договор за
покупко-продажба № 496, с предмет доставка на Кофа за верижен багер
марка JCB, модел JS360 (SN: 980/89244) с обща продажна цена в размер на на
15 120 лв. с включен ДДС. Сочи се, че цената следвало да бъде заплатена на
три равни вноски, както следва: 1/ 5 040.00 лв. до дата 20.10.2019 г.; 2/ 5
040.00 лв. до дата 20.11.2019 г.; 3/ 5 040.00 лв. до дата 20.12.2019 г. От
ищцовото дружество била издадена Данъчна фактура № ********** от
27.09.2019 г. за сумата от 15 120 лв. В хода на образуваното заповедно
1
производство, се сочи, че била заплатена главницата, но непогасени към ищца
останали сумите от 1154.78 лв., представляваща размерът на мораторната
лихва от падежа на всяко едно от задълженията по договора; сумата от 63.33
лв., представляваща лихва върху заплатената главница, както следва: върху
главницата от 8 000 лв. за периода 25.08.2021 г. - 13.09.2021 г. - 44,44 лв;
върху главницата от 6 000 лв. за периода 14.09.2021 г. - 16.09.2021 г. - 5 лв;
върху главницата от 4 000 лв. за периода 17.09.2021 г. - 27.09.2021 г. - 12,22
лв; върху главницата от 2 000 лв. за периода 28.09.2021 г. - 30.09.2021 г. - 1,67
лв; сумата в размер на 183.10 лв., представляваща разноските по заповедното
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, не е депозирал отговор на искова
молба.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и техни
представители в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане
делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, указването на ответника на
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на
ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, СРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение предявените искове са основателни и трябва да бъдат
уважени.
2
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи на 915 лв., представляващо
адв. възнаграждение, за процесуално представителство. ДТ не се дължи,
доколкото първоначално внесената в хода на заповедното производство,
покрива размера на изискуемата държавна такса за исковото производство.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство, възлизащи в размер на 183,10 лв. - държавна такса в
заповедното производство.
Водим от горното и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422, вр. с чл. 79, ЗЗД вр.
чл. 327, ал. 1 ТЗ ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД, че ****************************** ЕИК
*************************, ДЪЛЖИ на
„***************************** АД, ЕИК ***********************9,
сумата от 1154.78 лв. /хиляда сто петдесет и четири лева и седемдесет и осем
стотинки – мораторна лихва върху главницата от 8000 лв., за периода от
20.10.2019 г. до 28.07.2021 г., както и сума в размер на общо 63.33 лв.
/шестдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ - присъдената законна лихва
върху заплатената главница, както следва: върху главницата от 8 000 лв. за
периода 25.08.2021 г. - 13.09.2021 г. - 44,44 лв; върху главницата от 6 000 лв.
за периода 14.09.2021 г. - 16.09.2021 г. - 5 лв; върху главницата от 4 000 лв. за
периода 17.09.2021 г. - 27.09.2021 г. - 12,22 лв; върху главницата от 2 000 лв.
за периода 28.09.2021 г. - 30.09.2021 г. - 1,67 лв., ведно със законна лихва за
период от 15.04.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение № 31739/03.11.2022 г. по гр.д. № 20 566/2022 г. по
описа на СРС, 66.
ОСЪЖДА „****************************** ЕИК
*************************, ДА ЗАПЛАТИ на
„***************************** АД, ЕИК ***********************9,
разноски в исковото производство в размер на 915 лв., както и разноски в
заповедното производство в размер на 183,10 лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239,
ал. 4 ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3