Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 в открито заседание на девети септември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 11769 по описа за 2019 година, прецени:
Делото
е образувано по искова молба, подадена от Ц.Х.С. като законен представител на Й.Ц.Х.,
чрез упълномощен адвокат М.Н., с която е предявени срещу „ЗК О.Л.“ АД (в
несъстоятелност) чрез „ЗК О. – клон България“ искове с правно основание чл. 432
ал. 1 от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на
240 000 лв за неимуществени вреди и 15 601 лв за имуществени вреди по
застраховка „гражданска отговорност“, настъпили вследствие телесни увреждания
на Й.Ц.Х., получени при ПТП на 28.03.2018 г. в гр. Шумен, причинено от И.Д.Д.при
управление на л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № ******.
Представителят
по пълномощие на ищеца Й.Ц.Х. в исковата молба излага, че на 28.03.2018 г.
около 7:20 ч. лицето И.Д.Д.при управление на л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. ******по
ул. „Дедеагач“ в гр. Шумен в посока бул. „Симеон Велики“ (погрешно обозначен в
исковата молба като „Константин Величков“) в района на автобусна спирка и при
наличие на означение на пешеходна пътека и училище, не намалил скоростта и
ударил пресичащото от дясно наляво по посока на движението на автомобила дете Й.Ц.Х.
– ищецът по делото, който отивал на училище. Вследствие удара пострадалият бил
прехвърлен през капака и челното стъкло на автомобила и паднал на земята. При
удара получил нараняване на главата и контузии на тялото и крайниците.
Представителят на ищеца твърди, че вина за произшествието имал водачът на лекия
автомобил, който не съобразил поведението си с разпоредбите на ЗДвП при
управление на автомобила със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия.
Срещу виновния водач било образувано досъдебно производство. След
произшествието пострадалият бил настанен в МБАЛ Шумен, където била установенва
полифрагментна фрактура на лява бедрена кост в средна трета на диафизата с
дислокация. На 30.03.2018 г. било проведено оперативно лечение на фрактурата на
бедрото. Било извършено открито наместване на фрактурата. Костните фрагменти
били репонирани и фиксирани със заключващ интрамедуларен титаниев пирон с
проксимално и дистално дзаключване с по два броя винтове. На постнрадалия била
проведена аналгетична, инфузионна, хемотрансфузионална, антибиотична и и
антикоагулантна терапия. Болничното лечение продължило до 04.04.2018 г. След
болничния престой ищецът бил освободен за продължаващо домашно амбулаторно
лечение с препоръка да не натоварна увредения крайник за три месеца и да се
придвижва с помощни средства. Бил предписам прием на медикаменти за
предотвратяване образуването на кръвни съсиреци в кръвоносните съдове на
краката и белите дробове, поради необходимостта от лечение на постелем режим.
След произшествието ищецът изпитвал непрекъснато
главоболие и имал позиви за повръщане и гадене. На 20.05.2018 г. около месец и
половина след ПТП се засилило главоболието, придружено с непрестанно повръщане.
След направена образна диагностика в МБАЛ Шумен бил установен образуван
травматичен субдурален кръвоизлив без открита вътрешночерепна травма.
Пострадалият бил насочен по спешност за оперативно лечение към МБАЛ „Св. Варна“
АД. На 21.05.2018 г. след отваряне на черепа бил отстранен субдурален хематом с
множество кисти . На 23.05.2018 г. била проведена нова операция поради
епидурален хематом вляво с диаметър 30 мм. На 24.05.2018 г. била проведена
последваща операция за отстраняване на субдурален хематом 1,62 см. Болничното
лечение продължило до 24.05.2018 г.
Ищецът
твърди, че получените многофрагментна фрактура на крака и черепно-мозъчна
травма причинили болки и страдания на ищеца, а възстановителният процес продължавал
и понастоящем бил благоприятни прогнози за излекуването му. Фрактурата на крака
поставила ищеца в състояние на постелен режим за продължителен период от време,
а впоследствие придвижването му се осъществявало с помощни средства. Това
наложило помощ от близките за най-обикновени потребности и активна
рехабилитация. Черепно-мозъчната травма причинила на ищеца силни болки в
главата, световъртеж, нестабилност и дискомфорт в ежедневиято. Последвалите три
операции по повод на черепно-мозъчната травма довели до обостряне интензитета
на болката, неврологичния статус и емоционалното състояние на пострадалия –
същият изпитал силен емоционален стрес, симптоми за тревожност, , потиснато
настроение, липса на апетит, промени в настроението. Състоянието му било необратимо
засегнато и не били налице прогнози за възстановяването му. Появили се
епилептични пристъпи и церебрастенни състояния. При последващите образни
изследвания отново се установили наличие на субдурална колекция с размери около
16 мм на плътност около 33 ХЕ и наличие на въздух в структурата на мозъка.
Наблюдавала се компресия на левия страничен вертикулар и дислокация
контралатералнонадясно с размер 5 мм и анахроидна киста вляво с размери 4 на 3
см. Била налице латентна пареза на крайниците и затруднена походка. Налице била
негативна промяна в поведението на ищеца.
На
лекия автомобил, в който било причинено произшествието, била сключена
застраховка „гражданска отговорност“ с ответника. На 15.01.2019 г. била
депозирана молба-претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но до
предявяване на исковата молба ответникът не изплатил такова.
На
основание изложените обстоятелства, пълномощникът на ищеца прави искане до съда
да осъди ответника „ЗК О.Л.“ АД (в несъстоятелност) чрез „ЗК О. – клон
България“ да заплати на Й.Ц.Х. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 240 000 лева и застрахователно обезщетение за имуществени вреди
в размер на 15 601 лева, ведно със законната лихвна върху двете суми от
19.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът „ЗК О.Л.“ АД (в несъстоятелност) чрез „ЗК О. – клон България“
оспорва иска с възражения за недоказаност на твърденията за деликт и
възражение за съпричиняване, предвид предприемането на пресичане от ищеца не на
обозначена пешеходна пътека и без да се съобрази с преминаващите автомобили.
Съдът , като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съобрази следното:
По делото е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване наличието на
застраховка „гражданска отговорност“ за л.а. „Фoлксваген Туран“ с рег. № ****** с
ответника ЗК „О.“ клон България, обективирана в застрахователна полица BG/28/117001598723. Не се спори и относно факта на
настъпилото ПТП в гр. Шумен ул. „Дедеагач“ преди кръстовището с бул. „Симеон
Велики“, с участие на И.Д.Д.като водач на л.а. „Фалксваген Туран“ с рег. № ******
и Й.Ц.Х. като пешеходец.
Получените
от ищеца увреждания се установяват от приложената медицинска документация и
назначената съдебно-медицинска експертиза. Вследствие произшествието ищецът Х.
е получил следните травматични увреждания: 1. черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в: мозъчна контузия; хроничен травматичен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка в лява челно-слепоочно-теменна област на черепа с
компресионно-дислокационен синдром; остър кръвоизлив над твърдата мозъчна
обвивка в лява теменна област на черепас компресионно-дислокационен синдром
като усложнение след операцията на хроничния травматичен кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка в лява челно-слепоочно-теменна област на черепа;
субдурален хематомв лява челно-слепоочно-теменна област на черепа; 2. Травма на
опорно-двигателния апарат, изразяваща се в многофрагментно счупване на тялото
на лява бедрена кост с дислокация. От съдебно-медицинската и автотехническата
експертизи безспорно се установява причинната връзка между получените травматични
увреждания и ПТП. На пострадалия е предприета оперативна интервенция по
спешност в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Света Анна“ гр. Варна. В
отговор на девети въпрос от експертизата вещите лица дават становище, че без
своевременна специализирана неврохирургична помощ хроничният травматичен
кръвоизлив под лявата мозъчна обвивка в лява челно-слепоочно-теменна област на
главата би довел неминуемо до летален изход. Състоянието на пациента наложило
оперативно лечение на 21.05.2018 г., 23.05.2018 г. и 31.05.2018 г. Предприето
било оперативно лечение на счупването на лява бедрена кост, чрез открито
наместване на счупването и фиксиране на фраглентине с интрамедуларен пирон и
винтове. Възстановяването от черепно-мозъчната травма се определя от вещите
лица за срок от около година (отговор на въпрос № 5). Възстановителният период
от счупването на лява бедрена кост бил около 8 месеца (отговор на въпрос № 4).
Според
заключението на вещите лица, при прегледа за целите на експертизата
освидетелстваният ищец е бил в добро общо състояние, в ясно съзнание,
контактен, всестранно ориентиран. Неврологичният статус бил без данни за
отпадна неврологична симптоматика. Не са констатирани затруднения в движението
на левия крак.
По
делото е изготвена съдебно-автотехническа експертиза, от която се установява
механизмът на ПТП. Мястото на произшествието е било в гр. Шумен ж.к. „Тракия“
на платното на ул. „Дедеагач“. Автомобилът, управляван от застрахования водач Ивайло
Д. *** в посока към бул. „Симеон Велики“, а ищецът Й.Ц.Х. е предприел пресичане
на пътното платно отдясно наляво спрямо водача на автомобила. Пресичането е
предприето в близост, но не по обозначена пешеходна пътека. Според заключението
на вещото лице, скоростта на лекия автомобил е била между 30 и 40 км/ч, при
липса на ограничение на скоростта на този участък от пътя, извън ограничението
в чл. 21 ал. 1 от ЗДП. Вещото лице е определило опасната зона за спиране на
автомобила при 30 км/ч – 16,71 метра и при 40 км/ч – 24,9 метра. В отговор на
задача № 6, според данните по делото вещото лице установява, че предприелият
пресичане пешеходец е попадал в опасната зона за спиране на лекия автомобил и
при трите варианта на движение – спокоен ход, бърз ход и бегом. На вещото лице
не е възложена задача за отговор при вариант „бавен ход“, поради възрастта на
пешеходеца по време на ПТП – 16 години, и липса на данни по делото, които да
обусловят извод за възможно движение на ищеца с „бавен ход“. Според
заключението на вещото лице, произшествието би било предотвратимо при движение
на автомобила със скорост не повече от 10 км/ч.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните изводи на първоинстанционния съд:
Съгласно
чл. 429 т. 1 от КЗ, с договора за застраховка „гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователно събитие. По силата на договора
з-а застраховка „гражданска отговорност“, задължение на застрахователя да
заплати застрахователно обезщетение възниква, когато за претърпените вреди
застрахованият носи отговорност, т.е. да е налице причинено от застрахования
непозволено увреждане. Когато договорът е за застраховане гражданската
отговорност на водач на МПС, непозволеното увреждане следва да е свързано с
притежаването и/или използването на МПС, съгласно чл.477 ал. 1 от КЗ. За да
възникне отговорността на застрахования водач на МПС, която е предмет на
застрахователно покритие, следва вредите да са причинени от нарушение на
правилата за движение, извършено или допуснато при управление на МПС.
В
конкретния случай, застрахованият водач И.Д.Д.не е допуснал нарушение на
правилата за движение преди и при
настъпване на ПТП. Водачът е управлявал автомобила със скорост между 30
и 40 км/ч, при ограничение на скоростта в населено място 50 км/ч., без други
ограничения в участъка, на който е произлязло ПТП. На пътния участък преди ПТП
е бил поставен пътен знак А18 – пешеходна пътека, но с него не се обозначава
пешеходна пътека непосредствено след знака, а той предупреждава за обозначена с
пътен знак Д 17 пешеходна пътека – чл. 43 ал. 2 от ППЗДП. Поради това, не е възникнало
задължение на водача да намали скоростта
под установената в съдебно-автотехническата експертиза. Не е имало други особености
на пътя, пътната обстановка или поведението на други участници в движението,
които да обусловят задължение на водача да намали скоростта до по-ниска от
тази, с която е управлявал автомобила. Поради това, не е допуснато нарушение и
на общата разпоредба на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Ищецът е предприела пресичане
внезапно, не на обозначената пешеходна пътека, като е попадал в опасната зона
за спиране на автомобила и водачът не е могъл да предотврати удара. Движението
с разрешена и съобразена с конкретните пътни условия скорост и невъзможността
да предотврати ПТП поради попадане на пострадалия в опасната зона за спиране на
автомобила, са и обстоятелства, които изключват вината на застрахования водач.
В случая е налице т. нар. „случайно деяние“ – регламентирано в чл. 15 от НК, но
приложимо при непозволеното увреждане, и следва да се счита оборена презумпцията
за виновност на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
Изложените
съображения дават основание на съда да отхвърли като неоснователни предявените
от Й.Ц.Х., чрез упълномощен адвокат М.Н., с която е предявени срещу „ЗК О.Л.“
АД (в несъстоятелност) чрез „ЗК О. – клон България“ искове с правно основание
чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Ищецът
дължи на ответника разноски по делото в
размер 250 лева. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на
ответника в размер 200 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля
предявените от Й.Ц.Х., чрез упълномощен адвокат М.Н., срещу „ЗК О.Л.“ АД (в
несъстоятелност) чрез „ЗК О. – клон България“ искове с правно основание чл. 432
ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 240 000
лв за неимуществени вреди и 15 601 лв за имуществени вреди по застраховка
„гражданска отговорност“, настъпили вследствие телесни увреждания на Й.Ц.Х.,
получени при ПТП на 28.03.2018 г. в гр. Шумен, с участие на Й.Ц.Х. като
пешеходец и И.Д.Д.като водач на л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № ******.
Осъжда
Й.Ц.Х. да заплати на „ЗК О.Л.“ АД (в несъстоятелност) чрез „ЗК О. – клон
България“ разноски в размер 250 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер 200
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: