Р Е Ш Е Н И Е
№260540 28.10.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9 232 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Г.С.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат С.К., против „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Средец, „Г. Бенковски” №3, за осъждане на ответника да плати сумата 4 200 лева, представляваща неправомерно неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, сключена с полица за периода от 23.02.2018 година до 22.02.2019 година, която сума представлява 70 % от застрахователната сума от 6 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на направените по водене на делото разноски.
Исковата молба и уточнението към нея са основани на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че е собственик на лек автомобил марка „Рено“, модел „Велсатис“, рег. №…., който е застрахован при ответното застрахователно дружество със застраховка „Каско“, сключена със застрахователна полица №.., с валидност от 23.02.2018 година до 22.02.2019 година. Твърди, че на 01.11.2018 година по пътя Бургас – Горно Езерово, управлявайки автомобила си, допуснал ПТП, при което се ударил отзад в товарен автомобил марка „Волво“, модел „FH 12“, рег. № …. Уточнява, че предната част на автомобила му влязла под каросерията на товарния автомобил и била увредена до степен на неизползваемост. Било установено и усукване на рамата, което правело автомобила негоден за употреба, а разходите за възстановяването му – несъстоятелни. Това било установено и от огледа, извършен от представители на застрахователя. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, който бил предоставен на представител на застрахователното дружество. На следващия ден – 02.11.2018 година ищецът уведомил застрахователя за настъпилото ПТП и била образувана щета №... Ищецът твърди, че от името на застрахователя бил извършен оглед и съставен протокол, в който увредените части по автомобила са отразени в 27 позиции. В избран от ищеца сервиз се оказало, че възстановяването на автомобила е икономически неизгодно. Ищецът счита, че това най- вероятно е дало повод на застрахователя да изготви нов протокол за оглед, в който увредените части са посочени в 15 позиции. Счита, че не е изяснена причината за промяната в броя на увредените части, констатирани от ответното дружество.
На следващо място в исковата молба е
посочено, че от името на застрахователното дружество не последвал отговор в
срока по чл. 108 от КЗ. Четири месеца по – късно ищецът получил писмо, в което
било посочено, че обстоятелствата декларирани при завеждане на щетата не
съответстват на заявените факти и събраните данни относно настъпилото събитие.
На 15.03.2019 година пълномощник на ищеца представил ново искане за
преразглеждане на щетата, но отговор не последвал.
Поради изложеното и като се позовава на чл.405 от КЗ ищецът предявява иска си. В исковата молба са посочени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат В. дава писмен отговор на предявения иск.
На първо място от името на ответника е направено възражение по редовността на исковата молба с довода, че не е посочен конкретния механизъм на ПТП.
На следващо място от името на застрахователното дружество е направено възражение по основателността на предявения иск, като е посочено, че механизмът на настъпване на събитието е невъзможен от техническа гледна точка и в този смисъл е направено оспорване на двустранния констативен протокол. В тази насока в писмения отговор са изложени подробни доводи, което е констатирано и след оглед на експерти на дружеството. Уточнено е, че щетите по лекия автомобил не са резултат от съприкосновението с посочения в исковата молба товарен автомобил и е налице несъответствие във вредите и по двете ППС. Оспорено е и наличието на пряка причинно – следствена връзка между събитието и вредите. По отношение на протокола е посочено още, че е съставен в нарушение на Наредба № I з – 41 от 12.01.2009 година за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. От името на ответника е посочено, че в случай, че автомобилът не може да се придвижва на собствен ход се съставя протокол за ПТП от КАТ. В този смисъл в писмения отговор е посочено, че липсата на съответствие между заявеното застрахователно събитие и действителното положение е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение – т.9.1.8, т.9.19 ОУ и чл.400 от КЗ. Уточнено е още в писмения отговор, че от името на другия водач на автомобил не е предявена претенция пред застраховател, поради липса на увреждания. Изложено е в писмения отговор, че твърдяното събитие не представлява покрит риск.
На следващо място в писмения отговор е посочено, че застрахованият не е представил вярна и точна информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. В тази насока е изложен довод, че е налице премълчаване на обстоятелство или неточно обявяване на обстоятелство, свързано с настъпилото събитие, което е съществено с оглед интереса на застрахователя. Счита, че е налице правоизключващо обстоятелство по смисъла на т.9.1.9 от ОУ.
В писмения отговор е посочено още, че е налице изключен риск по смисъла на т.9.1.8 от ОУ към договора, поради това, че водачът е проявил груба небрежност, тъй като не е съобразил пътната обстановка, настилката и скоростта на управляваното МПС. На следващо място от името на ответника е посочено, че автомобилът не е бил в изправно техническо състояние, което също, съгласно изложеното в отговора, е основание да бъде постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
На следващо място е направено съпричиняване с крайния вредоносен резултат с 2/3 от страна на водача на товарния автомобил, тъй като е извършил действия, които са допринесли за настъпване на ПТП.
В писмения отговор искът е оспорен и по размер като е посочено, че съгласно чл.400 от КЗ застрахователят дължи обезщетение, което е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. При условията на евентуалност е изложено твърдение, че в случая е налице тотална щета на МПС и от действителната стойност на МПС следва да бъде приспадната стойността на запазените части. Уточнено е от името на ответника, че приспадането на стойността на запазените части е установено в приложимите Общи условия по застраховката – т.12.3.1 вр. т.14.3.
По изложените съображения от името на ответника е отправено искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат К., поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител –адвокат В., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на иска, позовава се на съдебна практика.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:
Предявеният иск за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ е с правно основание чл. 405 от КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, установява се и от приетата като писмено доказателство полица № .., че между „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, от една страна като застраховател, и ищеца Г.С.Т., е сключен договор за застраховка „Каско +“ с обект: лек автомобил марка „Рено“, модел „Велсатис“, рег. №.., рама № VF1BJ0V0B26274139, с период на действие от 23.02.2018 година – 22.02.2019 година. Застрахователната сума по договора е определена в размер 6 000 лева. Застрахователната премия е 450 лева, като в случая е разсрочена на четири вноски, всяка в общ размер от 117, 30 лева, с падежи съответно на 22.02.2018 година, 22.05.2018 година, 22.08.2018 година и 22.11.2018 година. По делото са представени доказателства за плащане на последни три вноски от премията, а и липсват възражения за неизправност на ищеца по договора в тази насока.
Като писмено доказателство по делото са приети и общи условия на застрахователното дружество ответник за Автомобилна застраховка „Каско +“, за които не е спорно, че са връчени на ищеца. От негово име не са направени възражения в тази насока.
Приложения към исковата молба двустранен констативен протокол за ПТП е оспорен от името на ответника относно механизма на ПТП с довода, че не е възможен от техническа гледна точка, не съответства на заявените обстоятелства, както и че е съставен в нарушение на Наредба № Iз – 41 от 12.01.2009 година за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия МВР, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Възражението е неоснователно, тъй като документа протокола е във варианта на Приложение № 3 към чл.5, ал.1 от Наредбата и е съставен в хипотезата на чл. 5. Съгласно този текст когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3. В протокола ищецът Г.Т. е отразил, че е виновен за ПТП в графа забележки.
Видно от заключението на вещото лице, изготвил допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, предвид вредите по двата автомобила, извода е, че лекият автомобил е могъл да навлезе под платформата на ремаркето, теглено от товарния автомобил. Уточнено е, че челната част на автомобила се е ударила в престилката на ремаркето. В резултат са се получили описаните увреждания. По отношение на ПТП вещото лице е посочил, че водачът на лекия автомобил не е спазил необходимата дистанция с товарния автомобил, зад който се е движил. Според експерта това е довело до настъпване на описаното ПТП. По отношение на водача на товарния автомобил е посочил, че ако се е движел нормално не би трябвало да се поставя в причинна връзка с ПТП. Изложено е, че само в случай, че е спрял внезапно би следвало да има съпричиняване от негова страна, но за това липсват доказателства.
Настоящият състав приема, че заключението на вещото лице обосновано и компетентно дадено и въз основа на него могат да бъдат формирани изводи от фактическа страна.
По отношение на механизма на ПТП и за уточняването му ищецът Г.Т. е отговорил на въпроси по реда на чл. 176 от ГПК и е посочил, че увеличил скоростта с цел изпреварване, но се загледал в мобилния си телефона и тогава настъпило ПТП. Видно от протокола за ПТП събитието е настъпило на 01.11.2018 година, 20, 09 часа. По отношение на скоростта на движение на автомобила вещото лице е заявил, че не може да даде становище поради липсата на обективни данни в тази насока. Часът на настъпване на ПТП предполага, че то се е случило в тъмната час на денонощието, което е заявено и от ищеца по реда на чл. 176 от ГПК. В допълнение следва да бъде посочено по отношение на другия довод, направен от името на застрахователя, че потърпевшия товарен автомобил марка „Волво“ няма такива увреждания, каквито биха се получили в съответствие с описаното събитие, следва да бъде посочено, че вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно - техническа експертиза е посочил, че задната престилка на ремаркето се явява фактически единствената увредена част от ремаркето, но това е обяснимо с несравнимо по – голямата якост на елементите на конструкцията на ремаркето в сравнение с тези на автомобила. Поради изложеното настоящият състав приема, че настъпването и механизмът на ПТП са доказани по делото при условията на пълно и главно доказване. По тези съображения по отношение на възражението на ответника за липса на съответствие на заявеното от застрахования пред дружеството по повод щетата и действителното положение е неоснователно.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи по иска с правно основание чл. 405 от КЗ:
Предвид установеното от фактическа страна, настоящият състав приема, че е настъпило застрахователно събитие по смисъла на Раздел II, т.2.1.3 вр. чл.2.3 – пътно – транспортно произшествие, представляващо покрит риск.
Съгласно чл. 408 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
В случая от името на ответното дружество е направено възражение, че е налице и хипотезата на чл. 9.1.9 от Раздел I „Общи положения“, т.9 „Общи изключение“ Общите условия на дружеството, в която като основание за отказ за изплащане на обезщетение са посочени действия на застрахования, които представляват опис за измама или измама на застрахователя, в това число деклариране на обстоятелства от застрахования или негов представител, различни от действително случилото се и/или представяне на документи с невярно съдържание.
Довода за приложение на това основание за отказ е обоснован от ответника с твърдението, че заявеното от ищеца пред застрахователя не отговаря на действителното фактическо положение. По изложените по – горе съображения установеното от фактическа страна относно механизма на ПТП настоящият състав приема, че това правоизключващо възражение е неоснователно.
От името на ответника е направено възражение за наличие на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение и поради груба небрежност от застрахования / чл. 9.1.8 от Раздел I „Общи положения“, т.9 „Общи изключение“ Общите условия /. В писмения отговор довода е обоснован с твърдението, че ищецът не се е съобразил с пътната настилка и скоростта на управляваното МПС, наличието на които не е доказано в конкретния случай по изложените по – горе съображения за настъпване на ПТП. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника е посочил, че е налице груба небрежност и поради това, че ищецът е погледнал към телефона си, както самият той пояснява, докато е увеличил скоростта, за да изпревари.
В писмения отговор е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на товарния автомобил с довода, че той е извършил действия, допринесли за настъпване на ПТП, но в случая по делото това не е установено по посочения по – горе механизъм на ПТП.
Следва да бъде посочено, че по делото не са въведени твърдения за съпричиняване на това основание от страна на ищеца на ПТП, а съдът не се произнасяне служебно по наличие на съществуването му – В този смисъл е Определение № 1 от 6.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 2375/2013 г., I т. о., ТК, в което е направено позоваване на решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г.
В конкретния случай факта, че ищецът е погледнал към телефона си докато е увеличавал скоростта, за да изпревари може да бъде квалифициран като небрежност, но не и като груба небрежност по смисъла на посочено по – горе тълкуване.
За посочения извод беше взета предвид дефиницията, която е дадена в съдебната практика за „груба небрежност“. В Решение № 17 от 2.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 656/2019 г., I т. о., е прието, че съдебната практика, формираната / основно по искове за обезщетяване от трудова злополука/ приема, че не всяко нарушение на технологични правила или правила на безопасност е квалифицируемо като груба небрежност, но поведение съставляващо пренебрегване на основни такива за съответната дейност съставлява груба небрежност. В случая поглеждането към телефона не може да бъде квалифицирано като нарушение на основно правило.
При
преценка за това дали е налице хипотезата на
„груба небрежност“ беше взета предвид и съдебната практика,
възпроизведена в определение Определение № 36/
22.01.2018 година по дело № 1497/2017 година на ВКС, ТК, II т.о.,
съгласно която грубата небрежност се различава
от обикновената само по степен и представлява по-засилена форма на небрежност -
неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни
условия.
В допълнение следва да бъде посочено, че в писмения отговор ответникът е възразил, че е налице неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което по смисъла на чл. 408, т.3 от КЗ е основание за постановяване на отказ, но не е конкретизирал кое задължение не е изпълнено. Не се установява неизпълнение на някое от задълженията, посочени Раздел „Общи положения“, т.10 „Задължения на застрахования“ в посочената от закона /чл.408, т.3 от КЗ /, което да е довело да настъпване на застрахователното събитие.
При установената фактическа
обстановка, описана по – горе, включително и с обясненията, дадени от ищеца,
които се ползват с доказателствена сила,
тъй като установяват неизгодни за него факти,
настоящият състав приема, че факта, че ищеца е погледнал в телефона, не
може да бъде квалифицирано като груба
небрежност.
При това положения настоящият състав
приема, че по делото е установено сключване на застрахователния договор и в
срока на действието му настъпване на
застрахователното събитие, описано в исковата молба.
По отношение на размера на претенцията:
В случая, видно от протокола за ПТП вредите са в цялата предна част, посочени са и челно стъкло, радиатор и други. В хода на образуваната щета е направен опис /лист 41 и следващите/, приключил с калкулация по претенцията на 13.12.2018 година и дал заключение за тотална щета с 30 % ЗЧ в размер 3 837, 12 лева. Пълното увреждане на автомобила е посочено като допустим резултат от настъпване на риска ПТП, съгласно цитираните по – горе текстове от общите условия на дружеството. Впоследствие е постъпила заявка за промяна на описа от Сервиз „ Булсервиз БГ“ ЕООД. Като писмено доказателство е приет и препис от Свидетелство за регистрация Част I, в което е посочено, че регистрацията на автомобила е прекратена. В чл.390, ал.2 от КЗ, на която норма се позовава ищеца, е посочено, че тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение.
В случая наличието на тотална щета е установено с експертна оценка, на ответното дружество и в нея е посочено, че запазените части са 30 %. Посочено е, че общо стойността по детайли при посочени количество, мярка, цена е общо от 4 219,20 лева и крайната калкулация е дадена като тотална щета с 30 % запазени части в размер от 3 837 лева.
Съгласно чл. 386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
По повод довода на ищеца за начина, по който е формиран размера на претенцията, следва да бъде посочено, че тази стойност би била идентична със застрахователната сума / в случая 6 000 лева/, ако тя беше договорена като договорена застрахователна стойност. Съгласно чл. 387 от КЗ страните по застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 не се прилага. Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните. В конкретния случай от събраните по делото по делото доказателства не се установява наличие на „договорена застрахователна стойност“. В раздел II, Каско, т.4 „Действително стойност. Застрахователна сума“, т. 4.5 от Общите условия е посочено, че отговорността на застрахователя е до размера на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на обезщетението при пълна загуба е посочено, че застрахователят изплаща застрахователната сума или остатъкът от нея, но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на годните агрегати, възли и детайли /т.12.3.1 от Общите условия, Раздел „Оценка на щетите и размер на обезщетенията“/. Съдебната практика приема, че за действителна се смята стойността срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. В посочения смисъл е решение № 165 от 24.10.2013 година по търговско дело № 462/2012 година, ТК, второ отделение. Посоченото определяне размера на действителната стойност се споделя и от настоящия състав. Тази дефиниция съвпада и с дефиницията, дадена в Общите условия на застрахователя Раздел „Общи положения“, т.14 Дефиниции.
Поради изложеното и съгласно чл.386, ал. 2 от КЗ и посочения текст от общите условия следва да бъде установен размера на действително претърпяната вреда. В заключението на вещото лице, изготвил допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, е посочено, че действителната стойност на обезщетението представлява разликата между стойността на целия автомобил преди ПТП, която той определя на 3 680 лева, и стойността на запазените части, която той определя на 1 100 лева, или общ размер на обезщетение от 2 580 лева.
Видно от изготвените опис и оценка от застрахователното дружество в хода на образуваната щета, които следва да се приеме, че са изготвени след оглед на автомобила от представител на застрахователя и в присъствието на ищеца, съгласно общите условия, в тях е посочена стойност по детайли /части за подмяна, труд за ремонт, труд за демонтаж и монтаж и други/ в размер от 4 219, 20 лева към дата 31.12.2018 година. В калкулацията по претенция е посочено, че е налице тотална щета с 30 % запазени части и е дадена общо стойност от 3 837, 12 лева.
Предвид разликите в двете стойности, дадени съответно от вещото лице и застрахователното дружество, настоящият състав приема, че следва изводите относно размера на дължимата сума да бъдат направени въз основа на оценката, дадена от ответната страна в хода на щетата, при приспадане на посочената пак там стойност на запазените части, които са 30 %. Относно наличието или липсата на запазени части по делото не са направени възражения и не са изложени доводи, поради което не събирани доказателства по тази причина. Посоченото оценка следва да бъде взета предвид, тъй като стойността е дадена след оглед на автомобила, а вещото лице е дало оценката си след проучване на вторичния пазар на автомобили от посочената марка за последното тримесечие на 2018 година. На следващо място бяха взети предвид и показанията на свидетеля Антон Георгиев С., който работи в сервиза, където ищецът поддържал автомобила си. Той посочва, че всички части, които е сменял по автомобила били оригинални и с високо качество. Излага, че автомобилът му винаги бил в изрядно състояние. Свидетелят посочва какви ремонтни дейности и дейности по поддръжка е извършвал по отношение на автомобила. Излага, че видял автомобила след настъпилото пътнотранспортно произшествие и той бил щета, шасите било изкривено до степен, че не можело да се поправи.
По изложените съображения и съгласно посочения текст от общите условия настоящият състав приема, че ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата, която е определена в калкулацията, след приспадане на стойността на запазените части или общо сума в размер от 3 837, 12 лева. До пълния предявен размер на претенцията от 4 200 лева искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от иска. Общият размер на разноските, направени по водене на делото от него, е 918 лева, от които сумата 168 лева, представляваща държавни такси, сумата 600 лева, представляваща платен адвокатски хонорар и сумата 150 лева, представляваща депозит за вещо лице. Съответно на уважената част от иска ответникът следва да плати на ищеца сумата 838, 68 лева.
Предвид отхвърлената част от иска ищецът следва да плати на ответника разноски. Общият размер на разноските, направени от ответника е в размер 674 лева, от които 524 лева, представляваща платен адвокатски хонорар и сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице. Внесените разноски за призоваване на свидетели не са направени, тъй като свидетелите не са призовани. Поради изложеното не следва да бъдат възлагани в тежест на ищцовата страна. Съответно на отхвърлената част от исковете ищецът следва да плати на ответника разноски в размер от 58,23 лева.
До пълните предявени размери претенциите за присъждане на разноски следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Средец, „Г. Бенковски” №3, представлявано от Коста Христов Чолаков – главен изпълнителен директор, Бистра Ангелова Василева, Евгени Йосифов Бенбасат, Борис Христо Паличев, начин на представляване: главния изпълнителен директор заедно с всеки от изпълнителните директори, да плати на Г.С.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 3 837, 12 лева /три хиляди осемстотин тридесет и седем лева и дванадесет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско+“, сключена със застрахователен договор № 440118021007008, с валидност от 23.02.2018 година до 22.02.2019 година и при общи условия, за настъпило на 01.11.2018 година застрахователно събитие с автомобил „Рено“, модел „Велсатис“, рег. № ..рама № VF1BJ0V0B26274139, ведно със законната лихва върху главницата от 3 837, 12 лева /три хиляди осемстотин тридесет и седем лева и дванадесет стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба на 30.10.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 838, 68 лева /осемстотин тридесет и осем лева, шестдесет и осем стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г.С.Т. ЕГН **********, с адрес: *** против „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Средец, „Г. Бенковски” №3, представлявано от Коста Христов Чолаков – главен изпълнителен директор, Бистра Ангелова Василева, Евгени Йосифов Бенбасат, Борис Христо Паличев, начин на представляване: главния изпълнителен директор заедно с всеки от изпълнителните директори, за осъждане на ответника да плати на ищеца сума в размер разликата между присъдената сума от 3 837, 12 лева /три хиляди осемстотин тридесет и седем лева и дванадесет стотинки/ до пълния предявен размера на претенцията от 4 200 лева /четири хиляди и двеста, лева/, претендирана като застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско+“, сключена със застрахователен договор № 440118021007008, с валидност от 23.02.2018 година до 22.02.2019 година и при общи условия, за настъпило на 01.11.2018 година застрахователно събитие с автомобил „Рено“, модел „Велсатис“, рег. №…, рама № VF1BJ0V0B26274139, както и за присъждане на разноски по делото в размер разликата между присъдената на това основание сума от 838, 68 лева /осемстотин тридесет и осем лева, шестдесет и осем стотинки/ до пълния предявен размер от 918 лева /деветстотин и осемнадесет лева/.
ОСЪЖДА Г.С.Т. ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Средец, „Г. Бенковски” №3, представлявано от Коста Христов Чолаков – главен изпълнителен директор, Бистра Ангелова Василева, Евгени Йосифов Бенбасат, Борис Христо Паличев, начин на представляване: главния изпълнителен директор заедно с всеки от изпълнителните директори, сумата 58, 23 лева /петдесет и осем лева, двадесет и три стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на отхвърлената част на иска.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от „ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Средец, „Г. Бенковски” №3, представлявано от Коста Христов Чолаков – главен изпълнителен директор, Бистра Ангелова Василева, Евгени Йосифов Бенбасат, Борис Христо Паличев, начин на представляване: главния изпълнителен директор заедно с всеки от изпълнителните директори, против ищеца Г.С.Т. ЕГН **********, с адрес: *** да плати разноски в размер разликата между присъдената сума от 58, 23 лева /петдесет и осем лева, двадесет и три стотинки/ до пълния предявен размер от 674 лева /шестстотин седемдесет и четири лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.