ПРОТОКОЛ
№ 94
гр. Бургас, 10.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова Дакова
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора К. Г. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600100 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 11.15 часа, поради участие на
същия съдебен състав в разглеждане на ВНОХД № 91/2024 г. по описа на
БАС, в същата съдебно зала.
За Апелативна прокуратура - Бургас се явява прокурор К.
Жалбоподателят подсъдим П. П. В. , се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. В. К. от САК.
Гражданският ищец и частен обвинител З. С. Д., не се явява,
редовно призован. За него се явява упълномощеният повереник адв. Г. К. от
АК – Бургас.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило на днешна дата допълнително
изложение към депозираната въззивна жалба от адв. К..
Съдът ВРЪЧВА на страните препис от допълнителното изложение
1
към подадената въззивна жалба.
ПРОКУРОРЪТ: Моля съдът да ни предостави време за
запознаване с допълнителното писмено изложение към въззивната жалба.
АДВ. К.: Аз също моля да ми бъде предоставено време- около 10-
15 минути за запознаване с допълнителните съображения на защитата, по
депозираната въззивна жалба.
Съдът във връзка с направените изявления на прокурора и
частните обвинение, отчитайки обстоятелството, че допълнителното
изложение към въззивната жалба е постъпило на днешна дата и страните не са
запознати със съдържанието му, прекъсва съдебното заседание и предоставя
време на страните да се запознаят със съдържанието му.
Съдебното заседание продължава в 11.30 часа, в присъствието на
явилите се страни по делото – прокурор К., подсъдимия П. В., неговия
защитник адв. К. и на повереника на частен обвинител адв. К..
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с представеното допълнително
изложение. Моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Запознах се с представеното допълнително изложение.
Моля да се даде ход на делото. Доверителят ми е редовно призован, няма да
се яви в днешното съдебно заседание.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ П. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид становищата на страните и с оглед
данните по делото, намира, че не са налице процесуални пречки за
разглеждането му в днешното съдебно заседание, за което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
2
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за
отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.
ДАВА ХОД на съдебно следствие.
ПРОКУРОРАТ: Няма да соча нови доказателства. Нямам
искания по доказателствата.
АДВ. К.: Също няма да соча нови доказателства. Нямам искания
за събиране.
АДВ. К.: Нямам искания по доказателствата. Няма да представям
доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ П. В.: Нямам искания по доказателствата.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА представените по делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам жалбата на
защитника на подсъдимия В., срещу присъдата по НОХД № 543/2023 г. по
описа на Бургаски окръжен съд, за неоснователна.
В жалбата срещу присъдата се твърди, че същата е неправилна,
незаконосъобразна, необоснована, постановена при нарушение на
материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо.
В допълнителното изложение по същество се оспорва наличието
на доказателства относно авторството на деянието. Сочат се процесуални
3
нарушения на досъдебната фаза, без да се съобрази, че срокът за това е
преклудиран предвид разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК.
Считам жалбата за неоснователна и по следните съображения:
Производството пред БОС е протекло по общия ред, като в хода
му няма допуснати процесуални нарушения. По време на проведеното
съдебно следствие, са събрани всички доказателства, разкриващи обективната
истина по случая. В мотивите към присъдата е подробно описаната
установената фактическа обстановка, която не се различава от тази, описана в
обвинителния акт. Възприетите от Бургаски окръжен съд фактически
положения, се установяват по несъмнен начин от поотделния и съвкупен
анализ на доказателствата, събрани на съдебната фаза, както и събраните на
досъдебната фаза, приобщени по надлежния ред на съдебното следствие. В
мотивите към присъдата са анализирани гласните доказателства, всички
показания на свидетели и обясненията на подсъдимия, като е мотивирана
причината, по която съответните показания и обяснения се кредитират.
Обсъдени са подробно и заключенията на всички извършени експертизи. В
този смисъл присъдата е обоснована, тъй като въз основа на всестранен,
пълен и задълбочен анализ на събраните и относими към обвинението
доказателства, съдът е направил правилни правни изводи, а именно, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението - опит за предумишлено убийство. Този извод не почива
единствено на показанията на пострадалия З. Д., съпругата му Д. Д. и брат му,
свидетелят Д. Д., а и от показанията на свидетелите С. А., Ф., В., Б.,
съдебномедицинската и комплексната съдебномедицинска, лицево-
идентификационната експертиза, както и психолого-психиатричната
експертиза на подсъдимия.
След прецизен анализ на доказателствата, съдът е направил
правилни изводи относно авторството на деянието, механизма на
извършването му, както и относно правната квалификация. В случая се касае
за довършен опит за убийство, извършено предумишлено, като в тази насока
са налице безспорни доказателства, сочените показания на свидетелите и
заключенията на експертизите.
По отношение на квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т.9 от
НК, са доказани действията на подсъдимия предхождащи деянието, от които
се установява, че същият е взел решение за извършването му предварително,
а не спонтанно, в сравнително спокойно състояние, изработил е план за
реализация, както и за прикриване на самоличността си.
Правните изводи на съда са правилни и обосновани и следва да
бъдат споделени, тъй като почиват на доказателствата по делото. Няма
доказателства, които да ги оспорват или разколебават.
По отношение на наказанието, при определяне на размера му
съдът е съобразил наличните отегчаващи отговорността обстоятелства,
4
предвид съдебното минало на подсъдимия, очертаващо го като лице с висока
степен на обществена опасност, незачитащо телесния интегритет, като е
наложил 15 години „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим.
Считам наказанието и размера за справедливо и адекватно на
извършеното. Деянието на подсъдимия се отличава с висока степен на
обществена опасност, предвид обществените отношения, които засяга и макар
и приключило във фазата на опита, следва да се отчете, че не е довършено
единствено поради своевременната медицинска помощ оказана на
пострадалия.
В гражданската част присъдата също е правилна и присъденото
обезщетение е справедливо. За това предлагам да приемете, че жалбата е
неоснователна, да не я уважавате, като потвърдите присъдата, като правилна,
законосъобразна и справедлива.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, първоинстанционната
присъда намирам за правилна, законосъобразна и като такава считам, че
следва да бъде изцяло потвърдена. Жалбата подадена от подсъдимия чрез
неговия защитник, намирам за неоснователна.
Запознах се и с допълнителното изложение към въззивната жалба,
като считам, че в същото не се съдържат конкретни аргументи защо
присъдата се счита за неправилна, необоснована, постановена при нарушение
на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, и
защо да е несправедливо наказанието. Всички тези посочени в
допълнителното изложение аргументи, бяха изложени и пред първата
инстанция, подложени на анализ от тази инстанция и намерили място в
мотивите към присъдата.
Изцяло се присъединявам към изложението на представителя на
Апелативна прокуратура, като пред първата инстанция в пледоарията също
изложих подробни аргументи по съществото на казуса, които няма да
приповтарям понастоящем.
Моят доверител и аз, считаме присъдата за правилна както в
частта на определеното наказание на подсъдимия, така и в гражданската част,
по отношение на претенцията по гражданския иск. Като я намираме за
правилна и обоснована, мотивите за ясни, изчерпателни, анализирани в
цялата база доказателствена съвкупност, моля да я потвърдите изцяло и да
постановите решение в този смисъл.
АДВ. К.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни
съдии, аз за пореден път слушам едно и също като процесуално поведение,
както от представителя на държавното обвинение, както и това, което се
изтъква от страна на повереника. Всички чуваме, че по делото са събрани
доказателства, обсъдени са в тяхната цялост, пълнота, първоинстанционният
5
съд приема тези доказателства за обективни, достоверни, налични. Сочи се за
наличие на субективна и обективна страна на престъпното деяние. Учудващо
е това, че никой не иска да тълкува противоречията сред тези доказателства.
Те не са чак толкова много. Учудващо е между другото, ако тръгнем да
разглеждаме по-подробно изложеното в мотивите към постановената присъда
в частта по доказателствата, четем още в първия абзац кои са тези
доказателства – Х. Ф., П. В., П. В. като подсъдим, служители на МВР,
протокол за оглед на лице, протокол за претърсване и изземване на жилище,
съдебномедицинска експертиза – едно, две, три. Аз считам, че изброяването
на всички тези документи и свидетели така, както съм посочил, че тези
свидетели са осем, като в тази бройка е пропуснат единствено бащата на
подсъдимия, тъй като той не фигурира в приложението към обвинителния
акт. Реално участие в хода на досъдебното производство взимат само двама
свидетели и пострадалия свидетел – трима. Пострадалият и Д. Д., са братя, а
свидетелката Д. е съпруга на пострадалото лице. Случайно преминаваща
гражданка е другия свидетел, който е станал очевидец на деянието. Всички
останали сочат факти и обстоятелства, които нямат нищо общо с факта,
сочещ извършване на престъпното деяние и от тези показания да се изведат
доказателства, че субектът осъществил това престъпно деяние е моят
подзащитен П. П. В.. Само на това основание, като разгледаме поотделно
групата от трима души, ще видим, че и тримата са родственици, с изключение
на жената, която е съпруга, тя не е родственичка. Но, така или иначе тримата
са заинтересовани от изхода на делото.
Четейки внимателно мотивите, виждам, че лицето, което няма
нищо общо с двамата братя и съпругата на единия от тях, случайно
преминаващ гражданин, но в мотивите на две месата първоинстанционният
съд сочи, че този свидетел не може по категоричен начин да твърди, че моят
подзащитен е извършил престъпното деяние.
Проблемните моменти в наказателното производство трябваше да
бъдат предмет на обсъждане. Лесно е да се изброят свидетели, но какво
доказват, лесно е да се изброят документи, но какво по същество сочат тези
документи. Вярно, травмата, която е нанесена от извършителя, е сериозна,
но тя ли е основното в един наказателен процес. Нали търсим субективна и
обективна страна на престъпното деяние. Ние търсим и кой е извършителят и
от там да установим, налице ли е тази субективна страна, така, както сочи
представителят на държавното обвинение.
Изложени бяха факти, които аз така или иначе в кориците на
делото не можах да намеря такова доказателство и такива доказателства,
които твърдят точно това, което твърди представителят на държавното
обвинение - моят подзащитен, първото, че предварително си е направил план
какво да извърши, той си е планирал убийство, а не опит за убийство.
Отделно от това, подготвил си е и средства, които да му подпомогнат да не
бъда разкрит. И от къде се вадят тези изводи, аз така не можах да разбера. Не
6
е открито дори средството, с което е извършено деянието и с което е нанесена
травмата или травмите, по отношение на здравословното състояние на
пострадалия. Не са намерени никакви следи относно кръвни петна, нито са
взимани никакви проби, имаме там някакви данни, с които да твърдим и на
базата на които да твърдим, че моя подзащитен е извършил това деяние. Нито
дактилоскопни следи, нито химическа експертиза по отношение на кръв, нито
кръвни проби, нищо. Това е по отношение на свидетелите.
Защо първоинстанционният съд не се занимава с този факт, на
третия свидетел, че този трети свидетел не може по категоричен начин да
твърди - това ли е извършителят или не е това извършителят. Няма отговор и
то, не само че няма отговор, но въобще не е обсъждан въпросът за
разминаване в самата обстановка, в която се е развило това престъпно деяние.
Лично аз зададох въпрос на свидетел Д. - къде се е намирала? И там, в
отговори, които са посочени в протокола от съдебното заседание, казва: „Аз
бях вътре в къщата“. „Къде точно в къщата?“, „В стаичката, по-точно до
вратата“. Попитах разстоянието от вратата до прозореца какво е? От там пък,
има ли тя видимост към подхода на извършителя на престъпното деяние?
Този въпрос изобщо не е обсъждан. Разминаваше се на два пъти в това
показание на свидетел Д., по отношение предпазните средства, за да не може
да бъде идентифициран извършителят. От начало посочи, че бил с маска,
после маската била смъкната до долу, така, както е отразено и в протокола,
след това като е видяла, че маската е надолу, тогава разпознала извършителя
и тогава тя твърди – свидетел Д., че това е моя подзащитен, което изобщо не
отговаря на събраните доказателства по делото към този момент. Като
предпазна мярка, видите ли, е посочено, че моят подзащитен е спрял не пред
мястото, където се е извършило деянието, а на съседна уличка. В съдебното
заседание моят подзащитен обясни: „Ходя да виждам баща ми почти всеки
ден. И почти винаги, когато отида там, няма място, където да паркирам
автомобила. Това е причината аз да спра на съседната улица“. Това се вижда
и от записите на камерите. След това, от записа на тези камери е видно, че в
автомобила, с който е пристигнал моят подзащитен, е имало и друго лице.
Ами, като ще събираме доказателства, къде са тези доказателства, че още в
хода на досъдебното производство е направено всичко възможно това лице да
бъде установено. Отново бихме казали, много, качествена и обективна
информация относно съпричастността на моя подзащитен към деянието.
Няма такова нещо. И това не е само в процеса на досъдебното производство,
което не смятаме да го твърдим, защото там се сблъсках за жалост и което го
поисках между другото и от Окръжен съд и от Апелативен съд, да бъде
извършена проверка – разследващият полицай идвал ли е за предявяване по
реда на чл. 227 от НПК, на разследването. Да, съставен е протокол от тази до
тази страница, след което беше прекъснато и трябваше да продължи на друга
дата. Разследващият полицай сочи: „Аз до 15-ти май си имам друга работа“,
щял да си ходи в отпуска и не знам какво още. Лъже, в очите гледа и лъже, че
е идвал. И това нещо аз го посочих, да се провери в журнала. Без значение –
7
съдия, прокурор, разследващи, адвокат, който и да е, той се отразява на
гишето на Затвора. Няма такова нещо. Без значение изведен или неизведен, за
какво е изведен и защо не го извеждат. Не е извеждан, защото никой не го е
търсил моя подзащитен от килията, за да участва в предявяване на
разследването. И когато в разпоредително заседание аз трябваше да отговарям
по въпросите по чл. 248 от НПК, аз трябваше да стигна до въпросите - ще
соча ли доказателства, ще правя ли доказателствени искания. И зададох
въпроса: „Как да Ви соча доказателства и да правя доказателствени искания,
след като аз не съм приключил със запознаване с материалите по делото“.
Отговорът беше: „Делото вече е в деловодството. Който го интересува, може
да отиде и да се запознае с него.“. Представяте ли си за какво става дума.
По същия начин беше привлечен в началото за извършена
подготовка, както се твърди от представителя на държавното обвинение, за
нанасяне на телесни увреждания, причинени на пострадалия Д., за което беше
привлечен в качеството на обвиняем с предявено постановление по реда на
чл. 219 от НПК, за извършено деяние за нанасяне на средна телесна повреда и
изведнъж някой му хрумна, че – не, ще бъде изменено повдигнатото
обвинение като опит за убийство и едва в последното последно заседание
беше посочено, че този опит е прекратен по независещи от извършителя
причини. Не казвам, че е моят подзащитен, а е извършителят. За това, защото
видите ли, съпругата му по една случайност е медицински работник и е
оказала първа помощ. Бил си глътнал езика и го е изкарала, и поради тази
причина е оказана съществена медицинска помощ, и опитът за убийство е
прекратен по независещи от извършителя причини. Всички тези факти и
обстоятелства, ценени, кредитирани като доказателства от
първоинстанционния съд, не намират опора нито в мотивите, нито в хода на
съдебното следствие. Искате ли да Ви кажа как се провежда съдебно
следствие в първоинстанционния съд? Когато се разпитва свидетел или някой
друг, се посочва на висок глас какво да се вписва в протокола. Да не говорим
за отношението към участващите в процеса. И това беше причината, между
другото, аз да поискам отвод на единия от съдиите, за това, защото съвсем без
каквито и доказателства каза, че адвокатът не си е свършил работата. Наложи
се в дадената почивка, не навънка, а вътре в залата, в присъствие на всички,
моят подзащитен да разясни дали адвокатът си е свършил работата или не.
Ще продължа и във връзка с противоречията на показанията, на
истински присъстващите свидетели. Свидетелката А. сочи, че маската е била
един цвят. Свидетелката Д. казва, че е друг цвят. Едната твърди, че е бял
цвета на маската, свидетелката А. твърди, че е черен. На тази разлика в
показанията не можех да намеря място сред материалите приложени като
доказателства по делото, такива, от които да е видно, че тази противоречаща
информация е станала обект на обсъждане от съдебния състав. Никъде. Не
можах да разбера кое е вярно и кое не е вярно. И то самият факт, че в
мотивите се сочи за невъзможност на свидетелката А. да посочи дали това е
извършителят или не, веднага отиваме на факта, че е налице неизпълнение на
8
чл. 303, ал. 1 и ал. 2 - присъда се постановява при абсолютно доказани факти
и обстоятелства. Не можах да разбера кое е правилното в този съдебен акт. Не
бих искал да задавам този въпрос нито на представителя на държавното
обвинение, нито на колегата повереник, но все пак може би и аз да имам
пропуски. Но, така или иначе не можах наистина да намеря доказателства на
базата на които всичко това, което е събрано или несъбрано в хода на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, кое е вярно, кое не е вярно, невярното защо е
невярно. Защо пък се кредитират останалите доказателства, макар и
половинчати. Даже и един следствен експеримент можеше да бъде проведен.
Това не е работа на защитата. Хипотезата на чл. 102 и чл. 103 сочи, кой е
длъжен да събира и да сочи доказателства в един наказателен процес. Това не
е направено.
Едно-единствено изречение пък има, което кореспондира с
изискването на законодателя, визирано в чл. 107, ал. 3 от НПК, че наред с
фактите и обстоятелствата в подкрепа на обвинението, следва да бъдат
събирани и факти и обстоятелства, които са в подкрепа пък на обвиняемия, в
хода на досъдебното производство, на съда - в хода на съдебното следствие.
Едно-единствено изречение има и то сочи, че смекчаващи вината
обстоятелства на моя подзащитен, който вече се счита за извършител на
престъпното деяние, е неговото социално и обществено положение. Аз там
между другото вметнах, тъй като моят подзащитен е имал брак, който е
прекратен поради развод, така описан във всички документи изготвени от
обвинението, сочени като доказателства от първоинстанционния съд, как този
съд при прекратяване на брака поради развод, присъжда грижите за
отглеждане и възпитание на двете деца на бащата, а не на майката. Бащата,
който е такъв мръсник, че извършва такива деяния, му се поверява от друг
съд, разбира се, такива грижи за отглеждане и възпитание на деца. Че бил
атлетичен. Наложи се в съдебно заседание, в подкрепа на твърдението, че
първи налетял е пострадалия. Зададоха му се въпроси, е как той така, но като
се надигне и като не очакваш, макар моят подзащитен да е спортист, когато не
очаква някой нещо, постижимо е. Така възниква един конфликт, който се
заражда между другото съвсем, съвсем поне на пръв поглед така изглежда,
като битов инцидент. Грабва се някой от Силистра да пристигне в Бургас, да
купи една хралупка в приземния етаж на дадена кооперация - жилище. И
понеже в това жилище е настанен бащата на моя подзащитен, няма кой друг
да се застъпи за съдбата на родителя си, освен синът. И той казва: „Нито съм
викан по образувано изпълнително производство, нито съм участвал във
въвод“. Аз поставих въпроса в съдебно заседание – „Направете очна ставка,
подсъдимият е тук, свидетелите са тук“. Е ли присъствал моят подзащитен на
такъв въвод във владение от ЧСИ Я. Б.? Няма такова нещо. Първо, молбата
ми бе оставена без уважение. Но, когато моят подзащитен решава да
предложи: „Добре, купили сте го жилището. За колко хиляди?“ Доколкото
разбира - 30 000. „Ще ви ги дам тези пари. Днеска – утре ще събера пари и ще
9
ви ги дам, да върнете жилището. Няма къде да живее баща ми“. Да, но вече
жилището не струва 30 000. То е 30 000, но не в лева, а в евро. И някой ако
направи опит да ме убеди, че съвсем просто ето така от другия край на
България идва някой да купи една хралупка. Аз предполагам, че това ще
утежни моето изказване, но като предположение ще го кажа, че това е
дейност на лица със съвсем друг вид дейност. По-хубаво е да предположиш,
отколкото да твърдиш нещо без доказателство. Ето в такава обстановка се
развива инцидентът като начало. И вторият път, където отива моя подзащитен
в тази хралупка, е в деня уж на въвода. Пристигат там служители на МВР.
Добре, но през това време пък моя подзащитен си тръгва и това са двата пъти
посещаване на този обект, който е станал предмет на инцидента. Това
можеше да се провери, но не се проверява, защото няма да бъде в подкрепа на
обвинителната теза.
Аз не знам с какво друго биха ме изненадали участниците в това
производство, но четейки, стигам до факта, че това обвинение се крепи
изцяло на данни с хипотетичен характер. При никое положение, което, не
знам защо, даже и аз няма да съм юрист да ги твърдя, че това са
доказателства. Те даже не са и косвени доказателства, защото практиката на
Върховния съд допуска ползването и на косвени доказателства, но само и
единствено когато тези косвени доказателства не противоречат на останалата
маса от събраните доказателства по делото. В случая няма такова нещо.
В един момент се постановява една присъда, по разпоредбата му
се налага наказание 16 - 15 години. Едната година, не бих имал смелостта
изобщо да коментирам влязла в сила присъда на друг съд, защото то е
неправилно, то не е и етично, не е и професионално. Но, за тези 15 години,
при липса на доказателства нито от обективна, от обективна страна
единствено е налице резултатът от дадено престъпно деяние. От субективната
страна къде е? Не можах да я открия. Тук се твърди, че имало планове. Къде
са тези планове? Как изведнъж на някой му хрумва и го ползва в своята
риторика, че е налице предварителна подготовка, налице са това, това, това,
това. Моят подзащитен си разказа чистосърдечно, съвсем спокойно, с
неговите права произтичащи от НПК, точно какво се е случило, какво е
правил, защо е вземал тези дрехи, защо не е вземал ония дрехи, защо е
сложил маска. Всичкото това нещо той не го е укривал. Но, къде са фактите и
обстоятелствата, които са свързани с посегателството и с извършване на
самия акт. Няма такива.
Аз съжалявам, уважаема госпожо председател и уважаеми
апелативни съдии, че може би в определени моменти може и да се повтарям,
но с още едно – две изречения искам и с това да приключа, че действително
не са налице основанията за постановяване на такава присъда, ако се приеме,
че извършителят е моят подзащитен. След седмица имам едно производство
на втора инстанция за дъщеря, която убива майка си. Първоинстанционният
съд постанови 17 години наказание, но там и характерът е друг. Внучката
10
убива баба си.
По конкретното дело не бих искал какъвто и да упрек да отправям
към първоинстанционния съд. Аз считам, че тази присъда подлежи на
контрол, заслужава си своето внимание.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ П. П. В. : Първо, ще
започна със самата случка на събитията, как е възникнал инцидента, за да се
получи цялостната картина, за да се изясни.
Аз съм невинен заради начина, по който се води разследването.
Първо, ще започна от там, че когато ме арестуваха за 24 часа, аз дадох
показания в полицията, че нямам общо със случая. Разследващият полицай Ф.
имаше вече показания от страна. Те имаха съмнения върху мене, дали не съм
бил аз или да съм изпратил някой, тъй като през деня сме се компрометирали
с потърпевшия. Чак след два месеца бях арестуван за постоянно и когато се
запознах с показанията на свидетелката Д., аз разбрах, че тези, първите
показания, тогава казаха пред първия съд, че нямало такива показания. При
първите показания, които дадох когато ме арестуваха за 24 часа, те вече не
съществуваха в делото. Бяха премахнати по някакъв начин, нейните
показания. Моите, аз знам какво съм казал. След това, когато прочетох
нейните показания подробно, тя вътре описваше няколко основни неща,
които после се промениха на 100 % в делото. Едното от тези неща беше, че тя
казваше, че извършителят е бил с маска на устата. Това аз го цитирам в
момента. В нейните показания е написано, че тя е казала, че извършителят е
бил с маска на устата, а вече в съда си промени показанията, като каза, а и
тогава каза също така, че разпознава извършителя по обувки черни с бяла
подметка, с които преди това видяла мен, когато съм идвал да разговарям с
тях, тя след това по същите ме била разпознала, както след това обаче в
делото каза нещо съвсем различно. Едното нещо беше, разликата беше, че ме
разпознала, не съм бил с маска на устата, а съм бил с маска на брадата, а
другото нещо беше, че вече маратонките съм си ги бил преобул и аз вече не
помня, тъй като не съм чел протоколите. Първо казва, че по същите
маратонки, с които съм бил ме разпознала, а втория път в съда казва, че
маратонките с които съм бил аз, били сменени със сини маратонки. Другото
него, което казва тя, е, че потърпевшият си бил прехапал езика. Това нещо го
пише в показанията й в полицията, а изведнъж на делото вече казва една
друга теза, че потърпевшият си бил глътнал езика. И от там вече съдът в
мотивите си развива една теза на тази теза, че имало някакви течности от
носоглътката, тъй като лекарите експерти казаха, че от гълтане на езика не
може човек да почине и изведнъж стана така, че се описа на цяла страница
как имало някакви течности в носа. Аз не можах да разбера, но тя първо
казва, че си е прехапал езика. Няма го в първото медицинско това нещо.
После вече им се задават като въпроси. Те започват едно тълкуване, те не
могат да го удостоверят как е, не го казват.
11
Другото нещо, което искам да кажа много съществено, че при
случката, първо, искам да се стъпи на нещо твърдо, тези хора нямат право, аз
няма да казвам, че по незаконен начин са провели търга, защото според мен
това е така, но не мога да го докажа на този етап, че братът е наддигал с
пълномощно от брат си, другите най-вероятно са били подставени лица. Има
информация и за това нещо, че аз искам да си го купя и при положение,
докато съм пуснал жалба, той вече го купува. По време на жалбата съдебният
изпълнител му го продава за около 500 евро на квадрат. На ул. „Т. К.“ струва
три пъти повече и изведнъж когато вече проверките минават, той ми иска
двойно по-големи пари. Това няма да го коментирам. Въпросът е, че там, при
случката, те взимат багажа, крадат го. Те нямат право. Независимо от въвода
във владение, независимо дали е законен или не е законен, те нямат право да
вземат багажа. Това е кражба. Няма друга дума за това, което правят. Има си
двор. Те трябва да го изнесат и да го оставят на двора. Те го товарят на
камион и го взимат. За това аз ги възприемам като крадци. Вътре в багажа
има сигурно около три шкафа с документи, семейни реликви и много други
работи, които просто съм нямал възможност да седна, да ги описвам и на
баща ми дълго време не бях казал. Това е удар, който, представете си в какво
положение съм бил аз. Когато вторият път отидох и им казал да оставят
нещата, че не е правилно това – така, така, така, той ме изхвърли навънка и ме
удари с глава. Но, преди това той е извикал полиция. Това е тактически ход.
Той е очаквал, че аз ще му отвърна. За да може аз ако му отвърна, да дойде
полицията и въз основа на неговото обаждане, да стана веднага аз виновен.
Това е хитро, подмолно едно такова действие, при което аз съм поставен в
ситуация самичък там или да му отвърна, или да не му отвърна. И в двата
случая греша. Но, аз не съм му отвърнал и съм си тръгнал, разминал съм се с
полицията. Когато аз отидох вторият път там, аз винаги спирам на ул. „Х. А.“,
тъй като „Т. К.“ е улица, на която няма място за паркиране - в дясно спират
колите, отляво има колчета. Когато съпругата на потърпевшия започна да
прави самопризнания как потърпевшия ме е ударил с глава, съдия Г. каза:
„Не, не, не го е ударил с глава“. Жената на потърпевшия настоя и каза: „Хвана
го за главата и го удари с глава“. Съдия Г. каза: „Не го е ударил с глава,
бутнал го е и му е влязъл в личното пространство“. Аз тогава, може да си
представите как съм се почувствал. Може би тя щеше да направи други
самопризнания, но както и да е, попречи й се на тези действия. Другото, което
искам да кажа е, че свидетелката Д. казва за инцидента, че имало още няколко
души, които са били там по това време. Това са били мисля че, не съм сигурен
– двама мъже, две жени и едно или две деца. Аз по показанията гледам, аз не
съм бил там, за да знам. Тези няколко свидетели, изведнъж в мотивите си
Окръжният съд придава тази функция на свидетелката Д. и свидетелката Д.
започва да играе ролята на тези няколко свидетели. Свидетелката не е Д., а А.,
обърках се, моя грешка. А свидетелката Д. казва, че когато е излязла, е имало
мъж и преди това нейният съпруг се е конфронтирал с тези хора, които са
преминавали, заради кабелите. Били са изкарали кабели. Тя казва също така,
12
че е видяла вътре в постройката, видяла е на отсрещния ъгъл вляво да идва
извършителят, който после се е оттеглил в същата посока. Това сочи по
посока училище „К. и М.“ и ул. „Б. Г.“. Много странно е, че полицаите,
разследващите органи не са иззели, или ако са иззели, не са предоставили в
кориците на делото видеозаписи. Там има на много места видеокамери. Има
поне на 3 – 4 места, се сещам.
Свидетелката А. е единственият свидетел на събитието, в
кориците на делото, който е безпристрастен. Тя е единственият свидетел на
събитието, който е имал пряка видимост. Не е имала решетки помежду си, не
е имала прозорци, не е била на различни нива и е единственият свидетел по
делото, освен мен, която не си е променяла показанията през цялото време.
Нейните показания, са следните, тя казва: „Извършител по-нисък, в никакъв
случай не е по-висок от потърпевшия“. Аз не знам дали имате копие на
личната му карта, за да видите, че той е със сигурност по-нисък от мене, а
извършителят е бил по-нисък от него. Тя казва със сигурност, че маската на
извършителя е била черна. Аз никога не съм имал черна маска - ковид маска.
Това, че съм хипохондрик, че съм изкарал два пъти много тежък ковид, че
нося често маска с мене, аз не съм имал черна маска. Не съм по-нисък от
потърпевшия.
Свидетелката А. също така казва, че извършителят със средство е
нанесъл побоя. Средство, което е било като сап от лопата 1,50 м. Аз на село
имам лопата, но никога не съм я носил. Никога не съм използвал такова нещо.
Също така, на първата видеотехническа експертиза ясно е записан с цифри
часът, на който е записвало записващото устройство по времето, когато е
станало това нещо. На една от снимките това е записано с 0,59 часа. Горе на
спецификата на файла, най-вдясно е написано точно кога е записвало
записващото устройство и точно часът, който то е показвало. На нас, на
делото ни пусната може би същия запис, но с друг час, този, който е удобен за
обвинението. Но, на този запис, който ни пусната, никъде не се видя мъж с
черна маска, никъде не се видя мъж с ръст 1,50 м. – сап от лопата. Също така
свидетелката Д., когато я питат на телефон 112: „Кой нападна съпруга Ви?“,
тя говори в множествено число, но не казва моето име. Изведнъж в съда вече,
може би нали на всички ни е ясно как стават тези работи, с помощта на
адвокати и т.н., да се стовари вина, може би, предполагам, но тя на телефон
112 не казва моето име и говори в множествено число. Тя може би е останала
с впечатлението, че е видяла няколко човека като нападатели.
Аз ще кажа също така и за характера на разследването някой
работи, които пак са доста сериозни и компрометиращи, и те са примерно,
показанията на двамата полицейски служители В. и Ф.. Тези показания, са
100 % копи-пейст в съдържателната си част, те нямат разлика в точки и
запетайки. Другото, което е, че показанията, които са записани, че е дал
полицай В., са с дата и час, в която аз бях там, в районното и мен ме
разпитваха. Него го нямаше там. Това няма как да е истина, тъй като мен ме
13
закараха в 4 часа в ареста, а те пишат, че към 12 часа „е бил разпитан“. Това е
абсолютно невярно. Аз нито съм се отделял на такова разстояние, аз съм бил
с полицай С. Н.. Това въобще не е вярно. През това време, тази дата и час,
които са написани за разпит, на полицай В., аз искам дори да помогна, от
камери в районното да се вземе, за да се докаже, че това не е вярно.
Въпросният полицай В. казва, че примерно съм имал пружинираща походка.
Аз съм учуден от това твърдение, тъй като нямам пружинираща походка и
съм замятал краката настрани. Какво са били работили полицейските
служители с мене и от къде ме бил познавал, че като съм бил идвал при сина
ми, той бил работел със сина ми и това било, от там ме познавал. Няма такова
нещо и въобще, аз Ви казвам. Това също не отговаря на истината.
Също така искам да кажа, че когато ме запознаваха с материалите
по разследването, аз поисках от разследващият полицай С. Н. да гледам
записа, а преди това, в един от случаите тя дойде, но нямаше адвокати. Не
знам поради каква причина не дойдоха адвокати и тя тогава ми каза, че били
ме разпознали от видеокамерата. Жената на потърпевшия била ме разпознала
от видеокамерата. Аз поисках да гледам този видеозапис, обаче тя ми каза,
бяхме двамата с адвоката, че към настоящия момент не носи диска със записа,
нито на 112 и ще го донесе следващият път. Да, но следващ път нямаше, тя
повече не дойде, въпреки че имахме твърда уговорка на няколко от датите.
Нито е идвала, нито ме е викала, нито ми е предоставила. Ние сме се
запознали сигурно с около стотина страници, тогава беше към 500 страници
делото. Записите ги видях по време на съдебното следствие. Там видях това с
часовете.
Също така искам да кажа, че по време на психологично-
психиатричната експертизата, ми бяха задавани въпроси по един такъв начин,
по който после бяха извадени. Аз не съм съгласен с тази експертиза, тъй като
твърдя, че тя категорично не отговаря на моето описание, на изводите, които
са от нея. И това нещо всички свидетели, които ме познават, ако се намерят
такива хора или бъдат извикани, каквото и да било те, ще го потвърдят.
На мен ми бяха задавани въпроси от рода на - бих ли си оставил
магарето в калта. Аз естествено напълно откровено казах, че това нещо зависи
от много неща. Какво значи – магарето в калта, то има хиляди ситуации. Аз
казах на психоложката и на психиатърката, че той ми е забил една глава и тя
ме попита: „Какво забил?“ и аз казах: „Силно ме удари с глава“. След това, в
тяхната психологично-психиатрична експертиза видях, че тя е написала, че
ме бил бутнал. Това не са мои думи. Това не е истина. Слушах експертизата в
залата - да. С времето ги анализира човек, когато ги чете.
Искам също така да кажа, че по време на тези работи, по време на
делото в предната инстанция, когато питаха какво е видяла свидетелката Д.,
тя каза, че аз съм бил държал 30 сантиметра тръба и показа точно така, като
си беше допряла двата палеца – 30 см. Само че съдията веднага й каза: „Не,
не, не може да са 30 см, поне 40 - 50 см“.
14
Също така, когато става въпрос, че лекарят специалист в делото
казва, че категорично го квалифицира по чл. 129 и че е можело да бъдат
нанесени ударите и с по-голяма сила, като на всички става ясно, че
въпросният извършител по-нисък от потърпевшия, след като е паднал
потърпевшият, вече не го е удрял в жизненоважни органи и го е ударил на
друго място, вече по краката или не мога да се сетя къде и да се твърди, че
това е с цилиндричен предмет, не с остър предмет, не с огнестрелно оръжие,
не с нещо такова и да се твърди, че това е опит за убийство. Не съм съгласен
разбира се с правната квалификация.
Също така и нещо друго искам да кажа. Ако изкарате
медицинското свидетелство, да видите снимките на медицинското
свидетелство, ще видите снимка 1, която е рентгенова снимка и снимка 4,
която е скенеровата снимка, ще видите, че става въпрос за снимки с
абсолютно различни антропологични данни на хора, нищо общо нямащи една
с друга. Нито има общо между структурата на черепа, единият е череп плосък,
с много плитко чело и издължен череп, а другият е елипсовиден череп и на
тези две снимки нараняванията абсолютно нищо общо нямат едно с друго.
Едното е хоризонтална микропукнатинка, другото е две вертикални точки
наподобяващи пукнатинка.
Другото, което искам да кажа е, че в мотивите си Окръжен съд е
писал, че аз когато съм отишъл в 11 часа там, е станало с мен конфликт, в
който съм взел да хвърлям торби, багаж и да се конфронтирам с хората.
Влизал съм долу, излизал съм, това не е вярно. Това нещо го потвърждава
също така и съдебния изпълнител, не само аз. Това нещо го потвърждава и
брата на потърпевшия в показанията си в полицията, че в 11 часа съм отишъл,
говорил съм с него. Той тогава ми каза и че: „Цената вече моето момче не е
30000 лева, ами е 30000 евро“. Другото, което е, че съдът пише, че
свидетелката Д. е направила забележка на потърпевшия, който си е
размотавал кабелите. Няма данни за такова нещо. Свидетелката А. казва, че
се връща от детската градина, която е на ул. „Г.“ и отива към № ***, и пред
нея на около 10 – 15 метра се случва направо цялото събитие. Тя нито е
правила забележка на потърпевшия. Това не е вярно, не е истина това, което е
описано в мотивите. За свидетелката А. имах предвид. Също така съдът доста
надълго и нашироко разказва как съм ги заплашвал за убийство, при
положение, аз знам, че не съм ги заплашвал с убийство и като факти се
възприема, че аз съм го бил заплашил по телефона, а пък жена му била чула
на високоговорителя, нито има някакви доказателства за това нещо, то е
записано в мотивите като доказателство. Аз може да съм бил емоционален, но
нито съм го заплашвал, нито съм го нападал.
Психиатричната експертиза в един момент да каже, че аз не мога
да си контролирам гнева, в следващия момент, при положение, че крадат
багажа на баща ми, заграбват ми по някакъв си начин жилището и съм бит, аз
вдигам кръвно 220/160, но за психиатричната експертиза това е обикновено
15
раздразнение. Как ще е обикновено? Има хора, които си слагат въжето за
такова нещо като им се случи. По мое мнение, това си е чиста имотна мафия.
По мое мнение. Ние пущаме жалба за тяхното влизане, когато разбиват
вратата докато баща ми спи. Те едва ли не като някакъв десант го правят там и
викат един особен представител, който трябва да защити на баща ми
интереса. Той нито ни се обажда на нас, нито ги възпрепятства да правят тази
кражба.
Накрая работата е, че има един видеозапис, на който вече
вероятно жената на потърпевшия започва да изгражда описание и има на
единствената безпристрастна и обективна, не е сменяла показанията си
свидетелка, която единствена е имала пряк поглед над нещата. Нейното
описание на извършителя е атлетичен мъж, по-нисък от потърпевшия, доста
по-нисък и със сап 1,20 – 1,50 м, дебел колкото сап на лопата и със черна
маска. Такова нещо няма на въпросния видеозапис никъде.
Искам да Ви кажа, че цялата тази работа по моето задържане и
начина, по който се е отразило на мен и на близките ми, е нанесло много
сериозни вреди. Не се признавам за виновен и моля да бъда оправдан.
Също така, знам от съдебния изпълнител, че този, въпросният
купувач и друг път е закупувал по такъв начин имоти от него.
Съдът ПРИКЛЮЧИ изслушването на съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИИЯ П. П. В. : Да
бъде отменена присъдата и да бъда оправдан. Всичко, което съм казал, е в
кориците на делото.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 12.48 часа, в присъствието на
явилите се страни по делото – прокурор К., подсъдимия П. В., неговия
защитник адв. К. и на повереника на частен обвинител адв. К..
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 12.50 часа.
16
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17