РЕШЕНИЕ№
260889
гр. Пловдив, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на
осемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 6328 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен от Д.А. К. против „Посейдон Холидейс“
ООД кондикционен осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 89, ал. 5 ЗТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 260 лв., подлежаща
на връщане част от заплатената от ищцата сума от 1 954 лв. на отпаднало с
обратна сила правно основание – прекратяване на договор за туристическа услуга
за закупуване на самолетни билети по дестинация С. – Д. - П. и П. – Д. – С.,
обективиран във фактура № 3714/12.09.2019 г., ведно със законна лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 05.06.2020 г., до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че през
месец септември 2019 г. планирала почивка с приятеля си до Т. и С., като за
предстоящото пътуване решила да закупи самолетни билети чрез „Посейдон
Холидейс“ ООД за полети С. – Д. - П. и П. – Д. – С., с дата на заминаване
13.02.2020 г. и дата на връщане 03.03.2020 г. След кореспонденция по електронна
поща заплатила сумата от 1 954 лв. за два самолетни билета по фактура №
3714/12.09.2019 г. След закупуване на самолетните билети, от средата на месец
януари 2020 г. започнала да се разпространява информация за разрастваща се
епидемия от Коронавирус. Тъй като в медийното пространство се разпространявала
информация за нарастващия брой на заразените лица в К. и региона, включително и
Т., и тъй като приятелят й попадал в рисковата група, предвид възрастта му от
64 години и наличие на придружаващи заболявания, взели решение да отменят
пътуването си. Сочи, че пътуването следвало да се осъществи чрез Катарските
авиолинии, на 05.02.2020 г. изпратила електронно съобщение до Qatar Airways за това, че желае да анулира самолетните билети. От авиокомпанията
получила отговор, че следва да се обърне към агенцията, от която е закупила
билетите. Поради това на 06.02.2020 г. изпратила електронно съобщение и до
ответното дружество, че анулира самолетните билети, което възстановило на
ищцата сумата от 694 лв. с Протокол № 1486/11.02.2020 г. Претендира заплащане
на сумата от 1 260 лв., представляваща разликата до пълната заплатена цена
на самолетните билети по прекратения договор. По така изложените съображения се
моли за уважаване на предявения иск.
В законоустановения за
това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Посейдон Холидейс“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Релевира отвод за местна
неподсъдност на правния спор, доколкото счита, че следва да намери приложение
договорната подсъдност, установена в Договор № ***/17.09.2019 г. за
туристически пакет, сключен между страните. Твърди, че така сключеният между
страните договор следва да намери приложение и досежно услугата по закупуване
на самолетни билети, тъй като ответникът е предоставил на ищцата в качеството й
на потребител „туристически пакет“ по смисъла на пар. 1, т. 67 от ДР на ЗТ, а
именно полети и установените в договора нощувки в хотел в избраното място за
настаняване. По тези съображения счита, че следва да намерят приложение
правилата установени в посочения договор и досежно полетите, в които договорни
условия е установено, че в случай, че при анулация се дължат неустойки, глоби и
такси за анулиране на вече издадените самолетни билети, които са част от
пакетната цена на пътуването, се прилагат правилата на съответния превозвач.
Съответно счита, че в случая следва да намерят приложение правилата на съответната
авиокомпания – Qatar Airways Group Q.C.S.C. Сочи, че видно от
тарифата на авиокомпанията глобата за анулация на самолетните билети е в размер
на сумата от 1 260 лв., поради което счита исковата претенция за
неоснователна, доколкото е изплатил на ищцата разликата между тази сума и
общата стойност на самолетните билети. В случай, че съдът прецени, че
продажбата на самолетните билети не е част от туристическия пакет по договора,
поддържа, че предоставените от туристическата агенция услуги представляват
свързани туристически услуги по смисъла на пар. 1, т. 68 а от ЗТ. В този случай
следва да намерят приложение диспозитивните правила, установени в разпоредбите
на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 ЗТ, в които се приема, че когато пътуващият прекрати
договора, той може да бъде задължен да заплати на туроператора подходяща и
обоснована такса за прекратяване на договора. Счита, че в случая ответникът има
право да наложи подходяща глоба за осъществената анулация, която е заявена
десет дни преди датата на отпътуване. В този смисъл се позовава на становище на
КЗП с вх. № Ц-03-7311 от 18.08.2020 г. по запитване, отправено от страна на
дружеството. Поддържа, че изискуемостта на вземането не е настъпила, тъй като в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 25 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., съгласно която туроператор, който трябва да
възстанови заплатената сума на пътуващ за туристическо пътуване, отменено до
31.12.2010 г., поради разпространението на COVID
– 19,
може да предложи на пътуващия ваучер за заплатената сума, а при липса на
приемане, възстановява заплатената сума в срок от 12 месеца, считано от датата
на отмяната на пътуването. По така изложените съображения моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Районен съд – Пловдив е
сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр.
с чл. 89, ал. 5 ЗТ.
За да възникне
претендираното спорно материално право следва в обективната действителност да
са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
наличието на действително облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на туристическа услуга; 2. пътуващият да е заплатил на изпълнителя
процесната сума и 3. договорът да е бил надлежно прекратен, т.е. годният
юридически факт (договорът за изработка, сключен между страните в настоящото
съдебно производство) да е отпаднал с обратна сила.
Между страните е сключен
договор за туристически пакет № *** от 17.09.2019 г., с предмет- пътуване до Т.,
остров П., за периода от 17.02.2020 г. до 03.03.2020 г., за двама души, при
настаняване в хотел с нощувка и закуска. В договора е изрично посочено, че
последният включва 15 нощувки на база закуска, само хотелско настаняване за
сумата от 3 711 лв. В договора е установено, че пакетната цена по последния не
включва самолетни билети, трансфери, медицинска застраховка и виза.
Съдът намира, че така
сключения между страните договор не следва да намери приложение в отношенията
между страните по настоящия казус, тъй като макар в производството по делото да
се установява, че процесните самолетни билети са закупени именно във връзка с
организирана от ответника почивка в Т., тази услуга е изрично изключено в
писменото съглашение. Съответно не следва да намерят приложение клаузите на
договора и Общите условия към него.
Като писмени доказателства
е приета кореспонденция между страните (както и чрез туристическия агент),
осъществявана по електронен път, съдържаща писмени изявления на ищцата относно
водене на преговори за сключване на договор за предоставяне на туристическа
услуга, свързана с пътуване на Т., остров П., както и обективиращи желанието й
да прекрати договора, поради разпространение на „Covid
– 19“ в района на пътуване.
Извлечение от кореспонденция по електронна поща е
представена на заверен хартиен носител – арг. чл. 184, ал. 1 ГПК. По своята
правна природа те представляват частни диапозитивни документи, тъй като
обективират волеизявления на страните във връзка с изпълнение на процесния
договор.
Съгласно § 11 от ДР на Закона за електронните
съобщения "електронна поща" е съобщение във вид на текст, изпратено
чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в
нея или е получено в крайното оборудване на получателя, а § 22 от същите
разпоредби дефинира "интернет" като система от взаимносвързани мрежи,
ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като
самостоятелна виртуална мрежа. Електронната поща, когато е изпратена чрез
интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен
документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1
изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис,
заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и
на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание.
С Решение № 303 по гр. д. № 3715/2013 г. на IV г.о. на
ВКС, в което касационното обжалване е
допуснато по въпроса за правното значение на електронното съобщение и доколко
доставянето му на електронен адрес може да бъде приравнено на връчването на
писмен документ. Даденият отговор е, че разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП
приравнява електронния документ на писмения такъв, следователно даденото в обвързващата
практика на касационната инстанция разрешение относно връчването на писмени
изявления, следва да намери приложение и относно електронните документи.
Съдът съобрази Определение № 169 от 06.04.2017 г.
по ч.т.д. № 672/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о., в което е прието, че
представено и прието като доказателство по делото /на хартиен носител като
заверен препис/ електронно изявление на една от страните, адресирано до
насрещната, което не е подписано с квалифициран електронен подпис, но чието
авторство не е било спорно, има доказателствена стойност. Прието е, че съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в
електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за
установяване на неговото авторство. Независимо, че електронното съобщение,
несъдържащо квалифициран електронен подпис не се ползва с формална
доказателствена сила, то не е "правно нищо", не е тъждествено на
пълна липса на волеизявление. То не може да бъде игнорирано, без да се укаже
възможността за доказване кой е издателят му. Принципно представянето на
документ, върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че фактът на
писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други
доказателствени средства при оспорване кой е издателят му. В случай, че такова
оспорване не е направено както в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК, съответно в
срока по чл. 184, ал. 2 изр. последно от ГПК, за представилата документа страна
не възниква задължение да ангажира други доказателства.
В този смисъл между страните в
производството по делото не е налице спор относно обстоятелството, че
приложената по делото кореспонденция е изпратена, и съответно получена от
представители на двете страни по делото.
От приложената по делото
електронна кореспонденция между представители на ответника – туроператор и
ищцата, се установява, че по запитване на ищцата, в което последната изрично е
посочила, че иска отделно предоставяне на оферта за пътуване и отделно за
нощувки в хотел, е изпратено на 12.09.2019 г. електронно съобщение от
ответника, в което е обективирано потвърждение за полети С. – Д. – П., както
следва: “QR 228 13 FEB SOFDOH 1225 1805“ и „QR 842 13 FEB DOHHKT 2220 0885+1“ и полети
П. – Д. – С., както следва: „QR 843 03 MAR HKTDOH 1000 1325“ и „QR 227 04 MAR
DOHSOF 0710 1125“. Към електронното писмо е приложена проформа фактура за пълно
заплащане на билетите и депозит за хотела.
По делото е
представена проформа фактура № 000000/12.09.2019 г., издадена от „Посейдон
Холидейс“ ООД с получател Д. К. за сумата от 1 113 лв. – депозит за
хотелско настаняване и сумата от 1 954 лв. – 2 бр. самолетни билети за Т.
за периода от 13.02.2020 г. до 03.03.2020 г. Приложено е и платежно нареждане
от 18.09.2019 г. за заплащане от страна на ищцата в полза на ответника на
сумата от общо 3 067 лв.
Между страните в
производството е безспорно обстоятелството, че процесният въздушен транспорт е
следвало да бъде осъществен чрез полети на авиокомпания „Qatar Airways“.
По повод, отправено от
страна на ищцата запитване по електронна поща до „Qatar
Airways“
за анулиране на резервацията, е постъпил отговор на авиокомпанията чрез
електронен адрес *******@************.***, приложен по делото в
заверен от страната превод, в който е посочено, че авиокомпанията обработва
искания за възстановяване единствено на закупени билети през qatarairways.com, като е посочено, че нейната резервация не е заплатена през
посочената онлайн платформа, поради което ищцата следва да се свърже с
туристическия агент, който да съдейства за възстановяване.
От приложената по
делото електронна кореспонденция между страните се установява, че на 06.02.2020
г. ищцата е отправила изявление до ответната туристическа агенция за анулиране
на резервацията за хотелско настаняване и самолетни билети, в отговор на който
е изпратено писмо от 06.02.2020 г. с потвърждение, че анулирането на
туристическата услуга е прието.
По делото е
представена електронна кореспонденция, проведена между представител на
ответната туристическа агенция и представител на авиокомпания „Qatar Airways“ на територията на Република България, до електронния адрес, на който
– *******@**.************,
е
изпратено запитване с искане за разрешаване на пълно възстановяване (full refund) на заплатените от страна на ищцата суми, поради повишения риск от
заразяване с коронавирус в Т.. В отговор е получено електронно писмо от 10.02.2020
г. от страна на представител на авиокомпанията, в което се съдържа отговор, че
за страни, извън К., не предоставя “waiver”. Съдът намира, че в
така получения отговор се съдържа отказ от страна на авиокомпанията за
възстановяване стойността на закупените билети, тъй като в отговора е посочено,
чрез употреба на дума на английски език, че за други дестинации, освен К., не
се предоставят откази.
С електронно писмо,
изпратено от ответника на 11.02.2020 г. и получено от ищцата, последната е
уведомена, че във връзка с хотелското настаняване подлежи на възстановяване
сумата от 1 020 лв., а във връзка със самолетните билети подлежи на
възстановяване сумата от 694 лв., като се удържа глоба за анулация от
1 260 лв., като е приложено извлечение от тарифата на съответната
авиокомпания, в която е предвидена неустойка при канселиране по всяко време от
355 долара на човек.
Представени са разпечатки
от електронни издания за разпространението на коронавируса в света, в които са
налице данни за разпространение на заболяването и на територията на Т..
Приложен е отговор от
Комисия за защита на потребителите, изпратен по повод запитване от страна на
ответната туристическа агенция, в който е посочено, че на сайта на Министерство
на външните работи до 13.03.2020 г. и обявяване на извънредното положение на
територията на Република България, няма публикувана информация за ограничаване
на пътуванията до Т..
Съдът, като съобрази
представената в производството по делото електронна кореспонденция между
страните, намира, че между страните е възникнал неформален договор за
предоставяне на туристическа услуга по организиране на пътуване до Т. чрез
закупуване със съдействието на туроператора на самолетни билети за следната
туристическа дестинация: „С. –Д. – П. и П. – Д. – С.“ за сметка на ищцата.
Доказателство за сключения между страните договор е и приложената по делото проформа фактура №
000000/12.09.2019 г., издадена от „Посейдон Холидейс“ ООД с получател Д. К. за
от 1 954 лв. – стойността на 2 бр. самолетни билети за Т. за периода от
13.02.2020 г. до 03.03.2020 г. Между страните в производството е безспорно
обстоятелството, че от страна на ответника са закупени самолетни билети за
посочената туристическа дестинация от авиокомпания “Qatar
Airways”.
Съдът намира, че така
осъществената от страна на туристическия оператор услуга по закупуване на
самолетни билети представлява „свързана туристическа услуга“ по смисъла на § 1,
т. 68 а, б. „а“ от Допълнителните разпоредби към Закона за туризма, тъй като
между страните е сключен писмен договор за туристически пакет № *** от 17.09.2019 г., с
предмет- пътуване до Т., остров П., за периода от 17.02.2020 г. до 03.03.2020
г., за двама души, при настаняване в хотел с нощувка и закуска. Съгласно
посочената разпоредба „свързани туристически услуги" са най-малко два
различни вида туристически услуги, закупени за целите на едно и също пътуване
или ваканция, които не представляват туристически пакет и водят до сключване на
самостоятелни договори с отделни доставчици на туристически услуги в случаите,
когато търговецът улеснява отделния избор и отделното заплащане на всяка
туристическа услуга в рамките на едно посещение или контакт с негов пункт за
продажби.
В този смисъл е съображение
8 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25
ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните
пътнически услуги, в изпълнение на която е приет Закона за туризма, в която
разпоредба се приема, че тъй като пътническите услуги могат да бъдат
комбинирани по множество различни начини, за туристически пакети е уместно да
се считат всички комбинации от пътнически услуги, имащи характеристики, които
пътуващите обикновено асоциират с туристическите пакети, по-специално когато
отделните пътнически услуги са комбинирани в единен пътнически продукт, за
чието надлежно изпълнение отговорност носи организаторът.
Следователно в отношенията
между страните следва да намерят приложение, разпоредбите, установени в Закона
за туризма.
Съгласно разпоредбата на
чл. 87, ал. 5 Закона за туризма пътуващият има право да прекрати договора за
туристически пакет преди започването на изпълнението на туристическия пакет,
без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и
извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията
или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на
туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. С ал. 6 на
посочената разпоредба е установено, че при прекратяване на договора за
туристически пакет съгласно ал. 5 пътуващият има право на пълно възстановяване
на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма право на
допълнително обезщетение, а с клаузата на ал. 8, че туроператорът възстановява
на пътуващия всички дължими суми по ал. 6 и 7, а при прекратяване на договора
за туристически пакет възстановява всички плащания, направени за пакета от
пътуващия или от негово име, след приспадане на съответните разходи по ал. 2 за
прекратяване на договора. Дължимите суми или плащания се възстановяват на
пътуващия без необосновано забавяне и при всички случаи не по-късно от 14 дни
след прекратяването на договора за туристически пакет.
За да възникне субективното
потестативно право на пътуващия за прекратяване на договора по реда на чл. 89,
ал. 5 от ЗТ следва в обективната действителност да са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличието на договор за
предоставяне на свързана туристическа услуга; 2. незапочнало към момента на
прекратяване на договора изпълнение на договорената туристическа услуга; 3.
наличието на непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинация
или близост до него; 4. Тези обстоятелства да засягат значително изпълнението
на туристическия пакет.
Разпоредбата чл. 89 ЗТ съответства
на разпоредба на чл. 12 от Директива (ЕС) 2015/2302 нa Европейския парламент и на
Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и
свързаните пътнически услуги.
В случая от събраните в
производството по делото доказателства се установява, като тези обстоятелства
са безспорни между страните, че между ищцата и ответната туристическа агенция е
сключен на 12.09.2019 г. договор за предоставяне на туристическа услуга по
закупуване на самолетни билети за дестинация „С.-Д.-П.“ с дата на заминаване
13.02.2020 г. и дестинация „П.-Д.-С.“ с дата на връщане на 03.03.2020 г., както
и че в изпълнение на поетите задължения ищцата е заплатила в полза на
туроператора сумата от 1 954 лв., като последният е закупил два броя
самолетни билети за пътуване на посочените дати от авиокомпания „Qatar Airways”.
С изявление, отправено до
ответника по електронна поща на 06.02.2020 г., ищцата е упражнила правото си да
прекрати договора за туристическа услуга, като между страните не е налице спор,
че причина за прекратяване на договора е развиващото се разпространение на „Covid-19”. Прекратяването на договора е прието от страна на ответника, който се е
свързал с доставчиците на съответните услуги – хотелско настаняване и самолетно
пътуване, като е възстановил на ищцата сумата от 694 лв. във връзка с
анулираните самолетни билети, за което е представен Протокол № ********** от
11.02.2020 г.
Между страните е спорно
обстоятелството дали в полза на ищцата е възникнало правото, установено в
разпоредбата на чл. 89, ал. 5 ЗТ за прекратяване на договора и връщане на
цялата заплатена сума, в който смисъл ответникът се позовава на правото му да
удържи съответна такса при преустановяване на облигационното правоотношение
между страните.
В съображение 31 от
Директивата е посочено, че пътуващите следва да имат и право да прекратяват
договора за пакетно туристическо пътуване без заплащане на такса за
прекратяване, когато изпълнението на туристическия пакет ще бъде засегнато в
значителна степен от непредотвратими и извънредни обстоятелства. Това може да
включва например война, други сериозни проблеми със сигурността, като
терористични актове, значителни рискове за човешкото здраве, като огнище на
сериозна болест на мястото на пътуването или природни бедствия, като
наводнения или земетресения или атмосферни условия, които правят невъзможно
безопасното пътуване до дестинацията, съгласно уговореното в договора за
пакетно туристическо пътуване.
В случая в производството
по делото се установява, че към момента, в който ищцата е отправила до
ответника изявление за прекратяване на договора, което обстоятелство е и
ноторно известно, че в азиатските страни е започнало разпространението на нов
вирус, наречен “Covid-19”. От представения по делото
отговор от Комисията за защита на потребителите, осъществила съответна
проверка, се установява, че към периода на планираното пътуване в Република
България не е била наложена забрана за пътуване до Т.. Въпреки това, съдът
намира, че в случая след сключване на договора са възникнали непредотвратими и
извънредни обстоятелства, свързани с неговото изпълнение, като в полза на
ищцата е възникнало правото за прекратяване на договора, установено в
разпоредбата на чл. 89, ал. 5 ЗТ. Това е така, тъй като е установено
разрастващото се разпространение на нов респираторен вирус – “Covid -19”, започнало от К. и продължило в азиатските държави, включително в Т.,
където са установени случаи на заболели преди датата на планираното пътуване. В
този смисъл е била налице реална опасност за здравето на пътуващите до
посочените дестинации, свързана с обстоятелството, че осъществяване на
пътуването е имплицитно свързано с контакти с множество хора.
В този случай и на
основание чл. 89, ал. 6 от ЗТ пътуващият има право на пълно възстановяване на
всички направени плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително
обезщетение. Във връзка с прекратяване на договора в полза на ищцата е
възстановена сумата от 694 лв. от общо заплатена от 1 954 лв., като е
удържана глоба за анулация в размер на сумата от 1 260 лв.
Съдът намира, че в процесния
случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 89, ал. 8 ЗТ, в която е
предвидено, че туроператорът възстановява на пътуващия всички дължими суми по,
ал. 6 и 7, а при прекратяване на договора за туристически пакет възстановява
всички плащания, направени за пакета от пътуващия или от негово име, след
приспадане на съответните разходи по ал. 2 за прекратяване на договора.
От представената по делото
електронна кореспонденция се установява, че след получаване на изявлението на
пътуващия за прекратяване на договора, ответното дружество е изпратило
електронно запитване за пълно възстановяване на заплатената сума за закупените
самолетни билети към представител на доставчика на услугата – „Qatar Airways”, във връзка с което е получен отказ от авиокомпанията, като в
електронното писмо е посочено, че откази от пътуване се приемат единствено с
дестинация К.. В този смисъл ответникът е изпратил електронно писмо до ищцата,
в което е посочил, че следва да се удържи глоба за прекратяване на договора,
съгласно тарифата на авиолинията, която е в размер от 355 долара на човек,
поради което се удържа левовата й равностойност от 1 260 лв. Така
установената от доставчика на услугата – съответната авиокомпания, неустойка за
прекратяване на договора представлява разход за туристическата агенция по
смисъла на чл. 89, ал. 8 във вр. с ал. 2 ЗТ, който не подлежи на възстановяване
от последната, доколкото тази сума е такса, удържана от трето лице, а не
неустойка, претендирана от туристическата компания. В случая дължимата такса за
прекратяване на договора за двама пътуващи е в размер на сумата от 710 долара,
която към датата на изпращане на отговора от ответника – 11.02.2020 г., е с
левова равностойност от 1 273, 86 лв., която съдът определи при
съобразяване на курса на долара, обявен в сайта на Българската народна банка
към посочената дата от 1.79417. Следователно разходите на ответника, изразяващи
се в удържана от страна на доставчика на услугата по самолетно пътуване
неустойка, са в размер от 1 273, 86 лв., поради което ответното дружество
е имало основание за отказ да възстанови сумата от 1 260 лв., поради което
предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на правния спор в полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. В производството по делото ответникът е доказал
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лв., по отношение на чиито размер от страна на ищцата и в
законоустановения за това срок е релевирано възражение за прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Минималният размер на адвокатското възнаграждение
с оглед цената на предявения иск, определен на основание чл. 7, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
е в размер на сумата от 318, 20 лв.. Съдът като съобрази фактическата и правна
сложност по делото и осъществените от процесуалния представител на ищеца
действия по защита и съдействия, намира, че претендираното адвокатско
възнаграждение следва да бъде редуцирано на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до
размер на сумата от 350 лв., която следва да се присъди на ответника.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.А. К., ЕГН **********, с адрес ***, против „Посейдон
Холидейс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Черни връх“ № 75, кондикционен осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 89, ал. 5 ЗТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 260 лв., подлежаща на връщане част от
заплатената от ищцата сума от 1 954 лв. на отпаднало с обратна сила правно
основание – прекратяване на договор за туристическа услуга за закупуване на
самолетни билети по дестинация С. – Д. - П. и П. – Д. – С., обективиран във
фактура № 3714/12.09.2019 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 05.06.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.А. К. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Посейдон Холидейс“ ООД сумата от 350 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 6328/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД