№ 89
гр. Пловдив , 21.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500323 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№1003/26.05.2021г. от К. ИЛ. Ш. против
Определение №49 от 11.05.2021г., постановено по гр.дело №253/2021г. по
описа на Окръжен съд-Хасково, с което е върната подадената от него срещу
К. А. Х. искова молба, поради неотстраняване на нередовности в срок, и е
прекратено производството по делото.
Частната жалба е подадена по пощата с пощенски плик, датата на чието
клеймо е неясна, като върху му е отбелязана дата 25.05.2021г., на която
изтича срока за обжалване по чл.275,ал.1 от ГПК, поради което съдът приема
тя да е подадена в този срок. Същата изхожда от легитимирано лице – ищеца.
Касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с
преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер. С Определение
№127 от 11.06.2021г. жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна
такса в размер на 15лв. по нея. При тези обстоятелства частната жалба се
явява допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна
по следните съображения:
1
По искова молба вх.№21597/18.08.2020г. на К. ИЛ. Ш. е образувано
гр.дело №3138/2020г. по описа на Районен съд-Стара Загора. Посредством нея
е предявен против К. А. Х. иск за заплащане на обезщетение за вреди в размер
на 100000лв., ведно със законната лихва от 23.06.2014г., както е посочено в
заглавната част като цена на иска. В обстоятелствената част на исковата
молба се твърди ответникът Х. да се представил за жертва/пострадал по
НОХД №97/2018г. на Окръжен съд-Стара Загора, а всъщност бил
наркодилър-разпространител, срещу когото, въпреки показанията на всички
свидетели по това дело, държавното обвинение не се самосезирало.
Ответникът наклеветил/набедил ищеца за деяние, което знаел добре, че не е
извършил, в резултат на които негови лъжи ищецът търпял вреди и вредни
последици, изразяващи се в несправедливо обвинение и дори осъдителна
присъда. В исковата молба липсва надлежен петитум, касаещ предявеното
субективно материално право. С Определение №2497 от 19.08.2020г.
районният съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото на
Окръжен съд-Стара Загора като родово компетентен по правилата на
подсъдността по чл.104,ал.1,т.4 от ГПК, с оглед цената на иска от 100000лв.
Пред Окръжен съд-Стара Загора е образувано гр.дело №3111/2020г. С
Разпореждане №720 от 29.09.2020г. съдът е оставил без движение исковата
молба за уточняване на обстоятелствата, на които се основава иска, чрез
посочване на конкретното действие, бездействие или акт на ответника, от
което ищецът да е претърпял вреди, които да бъдат конкретизирани по вид,
степен, интензитет, и се посочат времето, мястото и други обстоятелства за
индивидуализиране на вредите и увреждащото действие, като се представи и
документ за внесена държавна такса от 4000лв., в едноседмичен срок от
получаване на съобщението. Същото е връчено на ищеца на 05.10.2020г. В
едноседмичният срок за отстраняване на нередовностите от ищеца е подадена
молба вх.№9714/08.10.2020г. за отвод на съдията-докладчик. С Определение
№891 от 12.10.2020г. докладчикът е отстранен от разглеждането на делото. С
Разпореждане №730 от 16.11.2020г. следващият съдия-докладчик отново е
оставил без движение исковата молба до отстраняване на посочените вече
нередовности. В дадения за целта едноседмичен срок от ищеца е подадена
молба вх.№9881/27.11.2020г. за отвод и на този докладчик. С нея е подадена и
жалба-сигнал до ВКС. С Определение №4 от 07.01.2021г. съдията-докладчик
2
е отменил разпореждането си, с което е оставил без движение исковата молба,
и се е отстранил от разглеждането на делото. С Определение №5 от
11.01.2021г. новият докладчик е прекратил производството по делото поради
недопустимост на иска, тъй като ищецът е осъден с влязла в сила присъда за
извършеното от него престъпление, поради което е невъзможно ответникът
да го е набедил в извършване на престъпление, съответно да е налице
извършено от ответника непозволено увреждане, което да е причинило
неимуществени вреди на ищеца, а гражданският съд няма правомощия да
отменя влезли в сила присъди на наказателния съд, редът за
извънинстанционен контрол на които е уреден в гл.XXXIII от НПК.
Прекратителното определение на окръжния съд е отменено с Определение
№260059 от 03.02.2021г. по в.ч.гр.дело №54/2021г. по описа на Апелативен
съд-Пловдив, с което е прието, че изложените в него съображения не са по
допустимостта на иска, а по неговата основателност, но исковата молба е
нередовна и следва да бъде оставена без движение с ясни и точни указания в
какво се изразява нередовността. След връщане на делото всички съдии от
състава на Окръжен съд-Стара Загора са се отстранили от разглеждането му.
С Определение №6 от 12.04.2021г. по в.ч.гр.дело №207/2021г. на Апелативен
съд-Пловдив на основание чл.23,ал.3 от ГПК е определен Окръжен съд-
Хасково за компетентен да разгледа исковата молба.
Пред Окръжен съд-Хасково е образувано гр.дело №253/2021г. С
Разпореждане №19 от 19.04.2021г. съдът е оставил без движение исковата
молба за излагане на обстоятелствата, на които се основава предявения иск,
чрез посочване на конкретните действия и бездействия от страна на
ответника, от които ищецът да е претърпял вреди, които да бъдат
конкретизирани, както и за формулиране на ясен и точен петитум,
съответстващ на фактическите твърдения, тъй като към момента не може да
се прецени дали се касае за установителна претенция по чл.124,ал.5 от ГПК
или за осъдителна с предмет непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД, и за
представяне на документ за внесена държавна такса в размер на 4000лв. и
преписи от исковата молба и приложенията за ответника в едноседмичен срок
от получаване на съобщението. Същото е връчено на ищеца на 22.04.2021г.
От ищеца е подадена в срок чрез затворническата администрация на
29.04.2021г., според както е отбелязано върху пощенския плик, по пощата
3
молба вх.№712/10.05.2021г., с която заявява искане за отвод на съдията-
докладчик, искане за освобождаването му от заплащане на държавна такса по
чл.83,ал.2 от ГПК, липса на искане за предоставяне на правна помощ, както и
отново посочва, че ответникът Х. го набедил в престъпление, което не е
извършил, а бил осъден на 4 год.+2год. лишаване от свобода, и заради лъжа
той и цялото му семейство страдали.
С обжалваното Определение №49 от 11.05.2021г. окръжният съд е
приел, че не е налице нито едно от основанията на чл.22 от ГПК за отвод на
съдията-докладчик, както и, че посредством молбата от 10.05.2021г. не са
отстранени нередовностите на исковата молба, поради което и на основание
чл.129,ал.3 от ГПК е постановил връщането й и прекратяване на
производството по делото.
Настоящата инстанция намира правилно исковата молба на Ш. да е била
оставяна без движение, включително с последното Разпореждане №19 от
19.04.2021г. за уточняване на обстоятелствената част и петитума. В нея се
съдържат единствено твърдения ответникът Х. да е набедил ищеца в
извършване на престъпление, за каквото последният бил осъден с влязла в
сила присъда, с която му било наложено наказание „лишаване от свобода“.
От тях не става ясно кога, по какъв начин и при какви обстоятелства
ответникът е набедил ищеца в извършване на престъпление, както и кое е
това престъпление, по кое дело е постановена осъдителната присъда за него
/споменава се в тази връзка НОХД №97/2018г. на ОС-Стара Загора, по което
ответникът се представил за пострадал, без да е ясно дали то е водено спрямо
ищеца/ и кога е влязла в сила, с което да бъдат очертани обективните
признаци на противоправно поведение. Не са индивидуализирани и
твърдените вреди по вид, както и като конкретни страдания, нито са
изложени обстоятелства във връзка с настъпването им, техния характер,
интензитет, продължителност, което е от значение и за причинно-
следствената им връзка с релевираното бланкетно като набедяване поведение
на ответника. Не е формулиран и съответен петитум. Липсата на конкретика
относно обстоятелствата, на които се основава иска и от които произтича
предявеното за защита субективно материално право, както и съответен на
тях петитум, препятства правилното определяне на предмета на спора и
неговото разглеждане. С уточняващата молба от 10.05.2021г. не е внесена
4
яснота относно него, а отново се повтарят схематично твърденията за
набедяване в престъпление, за което било наложено наказание „лишаване от
свобода“ и от него произтекли страдания. След като тези основни
нередовности по чл.127,ал.1,т.4 и т.5 от ГПК на исковата молба не са били
отстранени от ищеца, въпреки няколкократно дадената му за целта
възможност, включително в рамките на последно определения от Окръжен
съд-Хасково преклузивен срок, правилно с обжалваното определение е
постановено нейното връщане на основание чл.129,ал.3 от ГПК и
прекратяване на производството по делото, поради което същото следва да се
потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №49 от 11.05.2021г., постановено по
гр.дело №253/2021г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с което е върната
подадената от К. ИЛ. Ш. срещу К. А. Х. искова молба, поради неотстраняване
на нередовности в срок, и е прекратено производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред
ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5