№ 11
гр. Карнобат, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Административно
наказателно дело № 20222130200439 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на Г. А. А. , ЕГН **********, с адрес: ***, ул. „**“ ***, чрез адв. И. П. Ц. от БАК
срещу Наказателно постановление № 785/13.12.2022 г., издадено от Директор на РДГ-
Бургас, с което за нарушение по чл. 85, предл. 3 във вр. с чл. 43, ал. 2, предл. 10 във вр. с чл.
23, ал. 1, предл посл. от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и на основание чл. 85
от ЗЛОД на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300
лева, а на основание чл. 94, ал. 1 ЗЛОД му е наложено наказание "Лишаване от право да
ловува" за срок от 3 години. Със същото НП е постановено жалбоподателят да заплати
обезщетение в размер на 200 лева на основание чл. 2, раздел IБ, т. 10 във вр. с чл. 3, т. 2 от
Наредбата за размера на обезщетенията за щетите нанесени на дивеча, а на основание чл. 95,
ал. 1 ЗЛОД и чл. 95, ал. 2 ЗЛОД в полза на държавата са отнети вещите предмет на
нарушението – 1 брой труп на див женски заек с огнестрелни рани, както и вещите -
средство на нарушението – ловна пушка надцевка марка *** и лек автомобил ** с рег. № А
9100 МР.
С жалбата бланкетно се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподател не се явява лично, представлява се от
пълномощник- адв. Ц., който заявява наличието на процесуални нарушения, водещи до
отмяна на НП, а именно – фактът, че последното не съдържа отегчаващи и смекчаващи
обстоятелства, както и др. обстоятелства, взети предвид при определянето вида и размера на
наказанието; счита, че деЯ.ето било описано по неясен начин, по начин, по който да не
позволява на жалбоподателя да се защити и че не е станало ясно трупът на див женски заек
дали представлява дивеч по ЗЛОД. Под евентуалност се прави искане за отмяна на НП
касателно отнемането на лекия автомобил и ловното оръжие като несъразмерна на
нарушението мярка. Допълнителни аргументи развива в депозираната по делото писмена
защита.
Административнонаказващият орган – РДГ-Бургас, редовно призован, се представлява
от юрисконсулт Д., която оспорва жалбата и посочва, че нарушението е безспорно доказано,
1
поради което и НП следва да се потвърди.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН - видно от известието за доставяне (л. 13) - НП е връчено на
жалбоподателя на 15.12.2022 г., а жалбата е входирана в деловодството на РС-Карнобат
20.12.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
На 24.11.2022 г. свид. Я. Л. бил на работа, като бил изпратен с колегите му от ЮИДП
Сливен, общо три мобилни екипа, на територията на ДГС–Карнобат. Инспекторите били
позиционирали автомобила си под сметището на гр. Карнобат, като за точното определяне
на координатите си ползвали приложението „System IAG” на мобилните си телефони. До
антената срещу сметището на гр. Карнобат забелязали автомобил, който се движел в посока
към асфалтовия път, като от автомобила се светело с боен фар или прожектор с изкуствена
светлина, чрез който автомобилът осветявал местността покрай него. След като започнали
да наблюдават автомобила инспекторите дочули изстрел и предприели движение в посока
последния, за да го проверят. В хода на проверката автомобилът, марка „**“, зелен на цвят,
модел „**“, бил спрян след подаване на светлинен и звуков сигнал. Когато свид. Я. Л. се
приближил до купето на шофьора и го осветил с носения от него прожектор, установил
между краката на шофьора ловно оръжие, поставено с цевите към прозореца. Свид. Л. се
легитимирал и помолил жалбоподателя А. да слезе и да обезопаси оръжието си, което било
заредено с два патрона. Свид. Л. продължил да свети с прожектора си в купето на
автомобила и установил отдясно под седалката до тази на водача, на стелката труп на див
заек. Поискал от шофьора документи за извършване на лов, като такива не му били
предоставени, поради което бил съставен констативен протокол на 24.11.2022 г. в 18.50 ч.,
като били задържани следните вещи : 1 бр. див заек, 1бр. МПС ** с рег. ****, 1 бр. ловна
пушка надцевка марка *** и един брой фенер с магнитна стойка, за което били издадени
разписки №000378, 000379 и №000380 за отговорно пазене на вещи, предадени в РУ-
Карнобат. Нарушителят А. бил поканен да се яви на 28.11.2022 г. в сградата на ЮИДП-
Сливен в гр. Бургас на 28.11.2022 г., когато бил съставен и връчен АУАН.
Въз основа на АУАН от 28.11.2022 г. било издадено и атакуваното НП №
785/13.12.2022 г., в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата
на чл. 85, предл. 3 от ЗЛОД, поради което и на основание същата разпоредба наложил на
жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева, а на основание чл.
94, ал. 1 ЗЛОД му наложил и наказание "Лишаване от право да ловува" за срок от 3 години.
Със същото НП жалбоподателят бил задължен да заплати на ЮДП – Сливен обезщетение в
размер на 200 лева на основание чл. 2, раздел IБ, т. 10, вр. с чл. 3, т. 2 от Наредбата за
размера на обезщетенията за щетите нанесени на дивеча, а на основание чл. 95, ал. 1 ЗЛОД
и чл. 95, ал. 2 ЗЛОД в полза на държавата били отнети вещите предмет на нарушението – 1
брой труп на див женски заек с огнестрелни рани, както и средство на нарушението – ловна
пушка надцевка марка *** и лек автомобил ** с рег. ****.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, както следва:
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели – Я. Л. и
актосъставителя П. Л. като констатира, че същите са логични, последователни и
взаимосвързани. И двамата свидетели описват действията си по установяване и
документиране на нарушението, като съдът не намира причина да не се довери на
2
изложеното от тях и гради изводите си именно на възпроизведените от тях факти.
По отношение на останалите писмени доказателства - съдът не намира причина да не ги
кредитира, поради което и ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл. 96, ал.
1 ЗЛОД, видно от приложената Заповед № РД49-199/16.05.2011 г. (л. 54), а АУАН е съставен
от материално и териториално компетентно лице по смисъла на чл. 96, ал. 1 ЗЛОД.
Относно спорния въпрос дали АУАН е съставен от компетентно лице, съдът намира, че
възраженията относно липсата на доказано лесовъдство образование на актосъставителя
свид. Л. са неоснователни. Съгласно чл. 96, ал.1 от ЗЛОД нарушенията по закона и
подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове, съставени от служителите
в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, държавните горски стопанства,
държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства, които заемат длъжност,
за която се изисква лесовъдско образование. Критерият, възприет от законодателя, що се
касае до компетентността на актосъставителите следователно е формален – достатъчно е
актосъставителят да заема длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. Няма спор
по делото, че актосъставителят заема длъжността главен специалист „Горски инспектор“
към РДГ Бургас, а това е достатъчно, за да се счете, че има компетентност по чл. 96, ал.1 от
ЗЛОД, тъй като длъжността, която заема, е такава, за която се изисква лесовъдско
образование, съгл. чл. 30, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии. Критерият не е лицето, съставящо акта, да има
лесовъдско образование, като дали конкретното лице има необходимото образование да
заема тази длъжност може да бъде предмет на обсъждане в друго производство, но не и в
настоящото, по отношение на което законодателят е поставил едно единствено условие –
актосъставителят да заема длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. След като
актосъставителят в настоящото производство заема точно такава длъжност – горски
инспектор към РДГ Бургас, то възраженията се явяват неоснователни.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН,
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Настоящият състав счита, че вмененото във вина
на А. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно, прецизно и изчерпателно са посочени
нарушените материалноправни норми. Жалбоподателят възразява, че не се разбирало от
описанието на нарушението дали е нарушил чл. 85, предл. 3 или чл. 84 от ЗЛОД.
Разпоредбата на чл. 84 от ЗЛОД ангажира отговорност само за ловуване по смисъла на чл.
43, ал. 2 от ЗЛОД, без в резултат от него да е на лице убит дивеч, а чл. 85 от ЗЛОД визира
съвсем различна хипотеза, която разкриват и установените обстоятелства на процесния
случай, при все че в описанието на нарушението в НП, както и в АУАН е посочено, че се
превозва „труп на женски див заек“, което не е от естество да създаде каквото и да е
объркване у жалбоподателя, водещо до извода, че последният само е ловувал, без да е убил
дивеч, което да води до приложението на чл. 84 от ЗЛОД, както и до съответстващата му по-
ниска санкция.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че в случая не са налице формални
предпоставки за цялостна отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
3
административнонаказателното производство против него.
Възражението на жалбоподателя за допусната неяснота поради изложеното
фактическо описание на нарушението и правната му квалификация, ограничаваща правото
на защита на жалбоподателя се явява без основание. По смисъла на чл. 43, ал. 2 от ЗЛОД
ловуване е убИ.е, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне,
укрИ.е, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на
разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов. Правото
на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени
за съответната календарна година, както и разрешително за лов – чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД.
Разпоредбата на чл. 85 от ЗЛОД предвижда, че който взема, пренася, превозва или укрива
намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено
разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева. В посочената норма
законодателят е уредил няколко алтернативни форми на административното нарушение,
като в предложение трето е посочено "превозва". Между страните не съществува спор, че
жалбоподателят Г. А. е управлявал процесния автомобил, с който е превозван труп на див
заек, който е дивеч по смисъла на чл. 5, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 1 и Приложение № 1
към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5, т. І. Б. 12 от ЗЛОД. При положение, че процесния автомобил е
бил управляван от жалбоподателя А., няма спор, че същият е осъществил изпълнителното
деЯ.е на нарушението под формата на превоз. Следователно жалбоподателят е ловувал, като
превозвал с лекия автомобил убит дивеч без разрешително за лов.
По същество следва да се посочи следното.
Няма съмнение, че при извършена на 24.11.2022 г. проверка в управлявания от
жалбоподателя автомобил е открит труп на див женски заек. Съгласно разпоредбата на чл.
85 ЗЛОД който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или
разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов се наказва с глоба от 200 лв.
до 1000 лв. Следователно законът урежда няколко алтернативни форми на
административното нарушение, като както вече бе изяснено в предложение трето е уредена
хипотезата "превозва". Между страните не съществува спор, че именно наказаното лице е
управлявало лекия автомобил, с който се е превозвал убития дивеч. Съгласно чл. 5, ал. 1 от
ЗЛОД, дивеч по смисъла на закона са всички бозайници и птици - обект на лов, които
живеят на свобода при естествени условия или се развъждат в заградени територии с
ловностопанска цел. Заекът, който е установен, че е превозван, несъмнено е дивеч по
смисъла на чл. 5, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 1 и Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и
ал. 5, т. І. Б. 12 от ЗЛОД.
При положение, че автомобила е бил управляван от Г. А. - то последният е осъществил
изпълнителното деЯ.е на нарушението под формата на "превоз" - т. е. изпълнителното деЯ.е
установено в АУАН и посочено в НП, а именно, че наказаното лице е ловувало като
превозвало с лекия автомобил убит дивеч без разрешително за лов. Съдът намира обаче, че
неправилно АНО е индивидуализирал размера на глобата, която следва да се наложи на
жалбоподателя.
Преценка, съответно мотивиране за наличие на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, взети предвид при определяне размера на наказанието, действително се
дължи от наказващия орган само в случай на осъществен състав на административно
нарушение, наказуемо с административно наказание "глоба" или "лишаване от право", респ.
имуществена санкция, в законодателно определени граници по отношение на размер на
глобата/санкцията, съответно по отношение на срока на лишаването от право да се
упражнява опредЕ. професия или дейност - долна и горна, само долна или само горна. Това
заложено изискване за мотивиране на наказателното постановление при определяне на
наказанието е във връзка с правилата за определяне на наказанието, заложени в чл. 27 от
ЗАНН и конкретно чл. 27, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗАНН - за вземане предвид при
4
определяне на наказанието на тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване
и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното съС.ие
на нарушителя. Цитираните разпоредби обаче са неприложими в случай на законодателно
предвиждане за налагане на административно наказание "глоба" и/или "лишаване от право",
съответно имуществена санкция с посочени конкретни размер/срок на така предвидените
наказания/санкция. Предвид императивите на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, при фиксирани
законодателно размер, срок и вид на административното наказание по отношение на
определени административни нарушения, включително в случай на предвидено налагане в
кумулация на така фиксирани административни наказания, наказващият орган не разполага
с възможност за преценка нито при определяне размера на наказанието, нито при
определяне броя на наказанията, а също и при определяне на техния вид.
Нормата на чл. 85 ЗЛОД предвижда за конкретното нарушение "Глоба" в размер от 200
до 1000 лв., следователно тук размерът на наказанието варира, като АНО не е изложил
съображения за това защо налага процесния размер. По делото липсват доказателства за
предишни нарушения от страна на жалбоподателя, което безспорно следва да се отчете в
негова полза. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод,
че така определеният от АНО размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като
следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията не
следва да се извеждат по тълкувателен път (Решение № 2066/14.11.2018 г. по к. н. а. х. д. №
1460/2018 г. на АдмС-Бургас). Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази
тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните
наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на жалбоподателя следва да бъде
определен размер на наложената санкция на минималния предвиден от законодателя, а
именно 200 лева, който е подходящ да осъществи функциите, свързани със специалната и
генерална превенция.
По отношение на кумулативно наложеното наказание "Лишаване от право да се ловува"
за срок от 3 години съдът счита същото за правилно и законосъобразно наложено, при все че
неговият размер е абсолютен и не подлежи на преценка от АНО. Съгласно разпоредбата на
чл. 94, ал. 1 ЗЛОД - лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1, се
лишава и от право на ловуване за срок от три години. Доколкото безспорно се установява, че
Г. А. е извършил нарушение по чл. 85 ЗЛОД то и правилно му е наложено и кумулативно
предвиденото наказание "Лишаване от право", чийто размер е фиксиран в закона и няма
възможност за изменението му от страна на съда.
Правилно е определено жалбоподателят да заплати обезщетение в размер на 200 лева
за причинените с противоправното му деЯ.е щети, нанесени на дивеча. Това е така,
доколкото разпоредбата на чл. 83 от ЗЛОД, предвижда, че се дължи такова обезщетение, а
размерът му се определя с Наредба, приета от Министерския съвет. В случая това е Наредба
за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча (обн., ДВ, бр. 2 от 5.01.2001 г., в
сила от 5.01.2001 г., изм., бр. 4 от 16.01.2004 г., бр. 55 от 7.07.2017 г., в сила от 7.07.2017 г.),
като в чл. 2, Раздел IБ, т. 10, вр. с чл. 3, т. 2 от същата - изрично е предвидено, че за щетите,
нанесени на дивеча, виновните лица заплащат обезщетения - в частност за заек – 200 лева.
Изрично в чл. 3 от Наредбата е предвидено, че обезщетението се дължи във всички случаи
на вземане, пренасяне и превозване на намерен убит или ранен дивеч или на разпознаваеми
части от него. При това положение съдът счита, че правилно АНО е определил, че А. следва
да заплати обезщетение в размер на 200 лева. Размерът е фиксиран в закона и не може да се
обсъжда неговото евентуално изменение.
Правилно АНО е отнел в полза на Държавата и вещите предмет на нарушението – 1
брой труп на див женски заек с огнестрелни рани. Това е така, доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗЛОД - при нарушенията по чл. 84, 85 и 86 - незаконно
придобитите дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се предават на органите на
5
Изпълнителната агенция по горите.
По мнение на настоящия състав обаче, неправилно АНО е отнел в полза на държавата
процесния автомобил – „**“, модел „**“ с рег. ******** Съгласно разпоредбата на чл. 20,
ал. 1 и 4 от ЗАНН, наред с предвидените в чл. 13 административни наказания наказващият
орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя,
които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е
предвидено в съответния закон или указ. Отнемане по алинеи 1 и 3 не се допуска, когато
стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното
нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.
Според чл. 95, ал. 1 - 2 от ЗЛОД, при нарушенията по чл. 84, 85 и 86 оръжието и
другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата. Когато в случаите по ал. 1
като средство за ловуване е използвано превозно средство, независимо от това чия
собственост е, то се отнема в полза на държавата.
Тълкуването на цитираните норми показва, че разпоредбите на ЗЛОД са специални по
отношение на тези от ЗАНН. В чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД, обаче, е предвидено изрично само
отнемането на МПС "независимо от това чия собственост е", но не и независимо на каква
стойност е – спрямо характера и тежестта на нарушението, т. е. доколкото в ЗЛОД липсва
изрична повеля в тази насока, приложима е общата разпоредба на ЗАНН. В случая – видно
от приложената застрахователна стойност – стойността на лекия автомобил е 29 900 лева, а
съгласно вече посочената Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на
дивеча – стойността на нанесената щета е 200 лева. При това положение, очевидно
стойността на средството надхвърля многократно причинените с деЯ.ето щети, поради което
и по мнение на настоящия състав - стойността на вещта явно не съответства на характера и
тежестта на административното нарушение, поради което и приложението на разпоредбата
на чл. 95, ал. 2 ЗЛОД в случая е незаконосъобразно и НП следва да се отмени в тази му
част.
Същото важи и за отнетата ловна пушка надцевка марка ***, като с оглед установяване
стойността й в ОСЗ от 14.02.2023 г. процесуланият представител на жалбоподателя е
представил за сравнение обяви за продажба на оръжия, същия модел, чиято цена варира от
1 060 лв. до 1999 лв., което е над 5 пъти стойността на нанесените щети. Следователно и тук
следва да се приеме, че стойността на вещта явно не съответства на характера и тежестта на
административното нарушение, поради което и приложението на разпоредбата на чл. 95, ал.
2 ЗЛОД в случая е незаконосъобразно и НП следва да се отмени в тази му част.
В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН,
доколкото извършеното нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид,
за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.
На последно място съдът констатира, че в хода на настоящето производство има
сторени разноски за възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя, за
което са представени доказателства, в размер на 500 лв., които следва да му се присъдят по
съразмерност. Следователно АНО следва да бъде осъден да заплати на Г. А. А. сумата от
333 лв. От процесуален представител на РДГ – Бургас, юрк. Д., е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е
извършил процесуално представителство, като не е депозирал писмено становище, явил се е
в едно ОСЗ, където е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Следователно въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4
от АПК да заплати на РДГ-Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 66, 66 лева,
определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ и съразмерно с потвърдената част от НП.
Законът и цитираната наредба предвиждат възнаграждение за представителство по
административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв., като съдът намира, че следва
6
да бъде присъдено такова към минималния размер, предвид явяването в проведеното по
делото едно открито съдебно заседание. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер в тежест на въззивника. Така мотивиран, на основание
чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд Карнобат
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 785/13.12.2022 г., издадено от Директор на
РДГ-Бургас В ЧАСТТА, с която за нарушение по чл. 85, предл. 3 във вр. с чл. 43, ал. 2,
предл. 10 във вр. с чл. 23, ал. 1, предл. посл. от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД)
и на основание чл. 85 от ЗЛОД на Г. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, ул. „**“ *** е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева, като НАМАЛЯВА
размера на наложената санкция от 300, 00 лв. на 200, 00 (двеста) лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 785/13.12.2022 г., издадено от Директор на
РДГ-Бургас В ЧАСТТА, с която на основание чл. 95, ал. 2 ЗЛОД в полза на държавата е
отнето средство на нарушението - ловна пушка надцевка марка *** и лек автомобил ** с
рег. ********
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 785/13.12.2022 г., издадено от
Директор на РДГ-Бургас в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – град Бургас да заплати на Г. А. А., ЕГН
**********, с адрес: ***, ул. „**“ *** сумата от 333, 00 лв., представляваща сторени от
последния разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с изменената част от
постановлението.
ОСЪЖДА Г. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, ул. „**“ *** да заплати на
Регионална дирекция по горите – град Бургас сумата от 66, 66 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
7