№ 7446
гр. София, 16.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20211110172419 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана молба по чл. 248 ГПК за изменение на решение
№16783/17.10.2023 г. в частта за разноските. Иска се намаляване на присъдените на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. Б. и адв. И. адвокатски
възнаграждения.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило съвместно становище от адв. Б. и адв. И..
Настоящият състав намира искането на ищеца за частично основателно.
С посоченото решение е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът Я. Д. М., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 111,25 лева , представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2018 г. - 30.04.2018 г.
съгласно изравнителна сметка, за топлоснабден имот находящ се в гр. София, бул. „Евлоги и
Христо Г.и“ № 80, ет. 4, ап. 9, аб. № 25946, ведно със законна лихва за периода от 19.08.2021
г. до изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 32,64
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
05.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 28.08.2021 г. по ч.гр. дело № 48200/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178
състав, като съдът е отхвърлил иска за главница за топлинна енергия за сумата над 111,25 до
740,01 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г. като погасен по давност, както и
иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата над 32,64 лева до
пълния претендиран размер от 182,70 лева като неоснователен. Още, признато е за
установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че
ответникът К. Т. С., ЕГН ********** , дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
1
*********, сумата в размер на 111,25 лева , представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2018 г. - 30.04.2018 г. съгласно
изравнителна сметка, за топлоснабден имот находящ се в гр. София, бул. „Евлоги и Христо
Г.и“ № 80, ет. 4, ап. 9, аб. № 25946, ведно със законна лихва за периода от 19.08.2021 г. до
изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 32,64 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 05.08.2021
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 28.08.2021 г. по ч.гр. дело № 48200/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав, като
съдът е отхвърлил иска за главница за топлинна енергия за сумата над 111,25 до 740,01 лева
и за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г. като погасен по давност, както и иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата над 32,64 лева до пълния
претендиран размер от 182,70 лева като неоснователен.
Първоинстанционният съд е осъдил „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН **********, и на адвокат Н. И. И., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от по 337,62 лева - адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
На първо място, настоящият състав намира, че съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по
дело C‑438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1 ДФЕС във
връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. Ето защо съдът намира, че при преценка
съответствието на адвокатския хонорар с действителната фактическа и правна сложност на
делото не е обвързан от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
В случая е налице основание да се присъди възнаграждение в по-нисък размер в полза на
адв. Б.. Това е така, защото единственото процесуално действие, което е извършила адвокат
Б. в полза на своя доверител, е да депозира отговор на исковата молба. За останалите
2
действия - процесуално представителство в открито съдебно заседание и депозиране на
писмени бележки в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК, адв. Б. е преупълномощила адв. И..
Действително, по делото са представени два договора за правна помощ и съдействие,
сключени от всеки от ответниците с различни адвокати. Съдът намира обаче, че
възнаграждение се дължи за свършена работа, а не за сключени договори. При това,
доколкото съгласно практиката на СЕС съдът не може да бъде обвързан от НАРЕДБА № 1
ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, то възнаграждението за процесуално представителство следва да се
определя с оглед фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, както и
действително извършените от процесуалния представител действия.
В настоящия случай делото се характеризира с ниска фактическа и правна сложност, а
единственото действие, извършено от адв. Б., е депозирането на отговор на искова молба за
единия ответник, поради което присъденото с решението възнаграждение следва да се
намали наполовина.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение №16783/17.10.2023 г. по гр. д. № 72419/2021 г. в частта за разноските,
като НАМАЛЯВА сумата, която "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, е осъдено да заплати на
адвокат К. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис-партер , на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, от 337,62 лева на 168,81 лева -
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК с вх. № 298467/24.10.2023 г., депозирана
от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на преписи на
страните с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3