№ 59
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
в присъствието на прокурора Михаела Н. Георгиева
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000601447 по описа за 2024 година
Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл НПК,като е образувано по
въззивна жалба,подадена от подсъдимия Д. Р. С.,с установена самоличност,ЕГН **********
чрез защитника му адв.А. А. от АК-София,с посочен съдебен адрес,против присъда
№16/29.01.2024 година,постановена по нохд №846/2023 година по описа на Софийски
градски съд.
С цитираната присъда съдът е признал подсъдимия Д. Р. С.,роден на ******** година
в гр.София,българин,български гражданин,неосъждан,със средно образование, неженен,
безработен,с постоянен и настоящ адрес в гр.***, ж.к.„***“ ,бл.**** , вх.„*“, ет.*, ап.*, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това,че на 10.06.2021 година около 10.50 часа в гр.София,при
управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка „Фолксваген“ , модел
„Голф“,peг.№******** по ул.„Вардар”,с посока на движение от бул. „Ал. Стамболийски“
към бул. “Възкресение“, в района срещу бл.№ 33 нарушил правилата за движение по
пътищата,чл.119 ал.1 от Закон за движение по пътищата и по непредпазливост причинил
смъртта на пешеходката М. П. С.,като реализирал пътнотранспортно произшествие с
нея,докато тя пресичала пътното платно на ул.„Вардар“ по пешеходна пътека ,обозначена с
пътна маркировка М 8.1 от ППЗДвП и пътен знак Д17 от ППЗДвП, като
подсъдимият,приближавайки пешеходна пътека с намираща се в зоната й пешеходка,не е
реагирал своевременно с аварийно спиране,техническа възможност за което е имал преди
мястото на удара,и блъснал с автомобила си пешеходката със скорост от 15 км./час, в
1
резултат на което тя паднала на асфалта по гръб и ударила главата си в дясна тилна
област,като починала на 11.09.2021 година в 23.10 часа във ВМА-София,вследствие на
причинените й от пътното произшествие увреждания:
-тежка открита черепно-мозъчна травма,изразяваща се в контузия и разкъсно-
контузна рана на дясна тилна област на главата с подлежащо /непосредствено под равната/
линейно счупване на тилната кост вдясно,преминаващо и през черепната основа в дясната
част на задна черепна ямка,
-остър хематом под твърдата мозъчна обвивка челно-теменно-слепоочно вляво,
-травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
-контузия челно-базално на двете голямомозъчни хемисфери и слепоочно-базално на
лява голямомозъчна хемисфера,
-контузия с кръвоизлив в мозъчния ствол,
-общомозъчен оток, като на база на тази травма с последващо изпадане в коматозно
състояние, с продължително обездвижване,залежаване и апаратна вентилация,при
пешеходката настъпили дистрофични и възпалителни промени,довели до оформяне на
многоорганна недостатъчност и непреодолима сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност, като деянието е извършено на пешеходна пътека,поради което на основание
чл. 343 ал.3,пр.посл., б.“б“, пр.1 вр. ал.1,б. „в“ вр. чл. 342 ал.1,пр.3 НК вр.чл.2 ал.1 НК,чл.54
НК и чл.36 НК го е осъдил на наказание ТРИ години „лишаване от свобода“.
На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от ПЕТ години,считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г вр.чл. 343 ал.3,пр.посл.,б.“б“,пр.1 вр.ал.1,б.„в“ вр. чл. 342
ал.1,пр.3 НК съдът е наложил на подсъдимия Д. Р. С.,с установена самоличност,ЕГН
********** наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ТРИ години.
На основание чл.45 ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия Д. Р. С.,ЕГН ********** да
заплати на гражданския ищец Л. П. З.,ЕГН **********,сумата 50 000 (петдесет хиляди лева)
лева обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законна лихва върху с,мата,считано от датата на деянието
10.06.2021 година до окончателното и изплащане.
На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил подсъдимия Д. Р. С.,ЕГН **********
да заплати направените в досъдебното производство разноски по сметка на СДВР в размер
на 1482 лева /хиляда четиристотин осемдесет и два лева/, както и по сметка на Софийския
градски съд държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 2000
лева,както и направени разноски в съдебно следствие в размер на 1010 лева /хиляда и десет
лева/,а на основание чл.190 ал.2 НПК-сумата от 10 лв. за издаването на два изпълнителни
листа.
На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил подсъдимия Д. Р. С.,ЕГН **********
да заплати на частния обвинител Р. В. С.,ЕГН **********,направени от нея разноски за
2
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
С въззивната жалба се твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен,като е
постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,нарушен е
материалния закон и е наложено явно несправедливо наказание на подсъдимия Д. Р. С..
Конкретните оплаквания са развити в следната насока:
Твърдят се процесуални нарушения от категорията на съществените при анализа и
оценката на събраните доказателствени източници,липса на пълнота при анализ и
несъответствие с принципа на формалната логика.Твърди се необосновано игнориране на
обясненията на подсъдимото лице.Сторено е обобщаващо оплакване за липса на обективно ,
пълно и всестранно изследване на фактите и обстоятелствата по делото.Твърди се,че
атакуваната присъда е необоснована,доколкото направените фактически,а и правни
изводи,не се подкрепят от доказателствените източници по делото.В тази връзка се твърди
липса на доказателства за извършено престъпление,като обвинението не е доказано по
безспорен и категоричен начин. Оспорва се фактическия извод на първия съд,че деянието е
реализирано на пешеходна пътека , като се сочи,че е игнориран факта за наличието на друго
МПС на пешеходната пътека.Твърди се неточен анализ на гласни доказателствени средства и
на изготвена АТЕ.
Твърди се нарушение на материалния закон,доколкото не е приложена нормата на
чл.15 НК.
Оплакването за явна несправедливост на наказанието е свързано с неприлагане
нормата на чл.55 НК,в случай,че подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение.
Сторено е оплакване за завишен размер на уважения граждански иск.
Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на съдебен акт,с който
подсъдимият бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно се претендира отмяна на присъдата и връщане делото на първия
съд,поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.
Претендира в условия на алтернативност намаляване по размер на наложените
наказания на подсъдимия.
Претендира намаляване по размер на уважения граждански иск.
Постъпило е възражение от адв.М.Д.,повереник на частните обвинители Р. С. и Л.
З.,последната и граждански ищец.С възражението се оспорват доводите на защитата на
подсъдимото лице.Изложени са подробни съображения по всяко от сторените оплаквания
против атакувания съдебен акт.
Намира се,че постановената присъда е законосъобразна и обоснована,а наложените
наказания са съответни на стореното престъпно деяние.
Оспорват се доводите против размера на уважения гр.иск.
3
Претендира се постановената присъда да се потвърди.
Пред въззивния съд адв.Д. Д.,защитник на подсъдимия С. е поддържал сторените с
въззивната жалба подробни оплаквания и искания.Акцентира на това,че първият съд в
недостатъчна степен е отчел смекчаващите вината и наказателната отговорност
обстоятелства при отмерване наказания на подсъдимото лице.Претендира атакувания
съдебен акт да се измени,като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и/или се
намали размера на наказанията,като се приложи нормата на чл.55 НК.
Пред въззивния съд подсъдимият С. поддържа заявеното от защитата си.
Моли за справедливо решение,включително по реда на чл.333 ал.2 НПК.
Представителят на САП поддържа становище за неоснователност на въззивната
жалба,като сочи,че постановеният от първия съд съдебен акт е законосъобразен и
обоснован.Приема,че възприетото от първият съд от фактическа страна е доказано
еднозначно от събраните и проверени доказателствени източници /акцентира на гласните
доказателствени средства-показания на свидетелите Л.,М. и Д.,позовава се на събраните
писмени доказателствени средства и писмени доказателства,и на изготвените експертни
заключения/. Сочи,че първият съд е бил изчерпателен при излагане на съображенията си за
прилагане нормата на чл.54 НК при определяне на наказание.Не намира да са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените,като не намира основания за
изменяне или отмяна на атакувания съдебен акт.
Направено е искане съдебния акт да се потвърди.
Пред въззивния съд повереникът на частните обвинители оспорва основателността на
подадената въззивна жалба.Поддържа,акцентира и развива подробни съображения по
стореното възражение срещу нея.Твърди,че защитата не сочи нито един убедителен
аргумент за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съда.Намира,че материалния закон е приложен правилно,законосъобразно е възприета
правната квалификация на деянието на основа изяснен механизъм на пътното произшествие
и място на удара,и законосъобразно е определено наказание на подсъдимото лице при
условията на чл.54 НК. Оспорва доводите на защитата за наличие на основания за
определяне на наказание по реда на чл.55 НК,като сочи,че първия съд е бил изчерпателен в
доводите си и не е подценил и/или надценил нито едно обстоятелство,относимо към
определяне наказание на подсъдимото лице.
Оспорва доводите на защитата,касателно определения размер на гражданския иск по
делото,като излага съображения.
Претендира атакуваната присъда да се потвърди като законосъобразна.
Частният обвинител и гр.ищец Л. З. е поддържала заявеното от повереника си.
Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба,изложението
на защитата и подсъдимия С. пред въззивния съд,заявеното от представителя на САП,
поддържаните доводи на повереника на частните обвинители и граждански ищци,и
4
заявеното от явилия се частен обвинител и гр.ищец,като провери изцяло атакувания пред
него съдебен акт при условията на чл.313 и чл.314 НПК,приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустим,подадена е по предвидения в Закона ред и срок,а
преценена по същество е неоснователна.
Съображенията на съда са следни:
Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски градски съд
обвинителен акт против Д. Р. С.,роден на ******** година в гр.София, българин ,български
гражданин,неосъждан,със средно образование,неженен,безработен,с постоянен и настоящ
адрес в гр.***, ж.к.„***“, бл.****, вх.„*“, ет.*, ап.*,ЕГН ********** за извършено от него
престъпление по Г. И.,с чл.343 ал.3,пр.посл.,б.“б“,пр.1-во вр.ал.1,б. „в“ вр.чл.342 ал.1 ,пр.3
НК.Инкриминирано е нарушение,допуснато от страна на подсъдимото лице,на правила за
движение по чл.119 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ при конкретно описани
условия на време,място и обстановка.
Въззивният съд намира,че в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд
фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота.В изпълнение на задълженията си по
чл.12 НПК и чл.13 НПК,първият съдът е осигурил възможност на страните да докажат
твърденията си в наказателния процес,изграждайки вътрешното си убеждение при спазване
изискването на чл.14 НПК въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства и
доказателствени средства.Фактическата обстановка по делото е еднозначно и категорично
изяснена,ясно и изключително подробно изложена в мотивите на първия съд чрез събрани,
надлежно проверени и вярно оценени в хода на съдебното следствие факти.Възприетите от
първоинстанционния съд факти и изяснената чрез анализ и оценка,включително досежно
констатирани противоречия при някои от тях,в съвкупност фактическа обстановка се
споделя изцяло от настоящия съдебен състав.Въззивният съд намира,че не са нарушени
правилата на Закона,регламентиращи дейността на съда по събиране,проверка и оценка на
доказателствата.
Не е провеждано въззивно съдебно следствие.
Нови фактически положения въззивният съд не установява.
Посочи се и по-горе,че в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд
фактическата обстановка е изяснена в пълнота.Доказателственият обем по делото е
попълнен по надлежен процесуален ред с възможните за събиране и проверка
доказателствени източници , което гарантира тяхната процесуална годност и
доказателствена удостоверителност.
Безспорно в решението на въззивния съд следва да бъде изложена възприетата от
него фактическа обстановка,но ако тази фактическа обстановка е идентична с приетата от
първия съд,то „..въззивния съд може да възпроизведе приетото от проверявания съд“-
Р№73/20.07.2020 година по н.д.166/2020 год. на ВКС,3-то н.о.Съгласно Р№43/16.12.2021 г.
по н.д.№1032/2020 год. на ВКС,1-во н.о. „…в случаите,когато въззивната инстанция споделя
напълно аргументацията в мотивите на първоинстанционния съдебен акт,не е задължена да
ги преповтори“.Такива доводи са изложени в Р№181/2012 г. по н.д.№486/2012 г. на ВКС,1-
5
во н.о.,Р№343/06.12.2012 година по н.д.№960/2012 година,1-во н.о. и в Р№372/01.10.2012
година по н.д.№1158/2012 година на ВКС.
Собствена оценка на фактите е сторена от въззивния съд,като изричното им подробно
преповтаряне не се налага.Както се сочи изрично в цитираното по-горе Р№372/01.10.2012
година по н.д.№ 1158/2012 година на ВКС,когато съдът се е съгласил с доказателствения
анализ на първия съд,не се налага въззивният съд отново подробно да обсъжда
доказателствата по делото. И това е така,доколкото първият съд е дал ясни отговори на
поставените пред него възражения и въпроси /същите въпроси се поставят на обсъждане и
пред въззивния съд като възражения/ ,относно събраните и проверени доказателствени
източници.Въззивният съд,обаче дължи винаги собствен анализ и оценка на събраните
доказателства дори,когато приема изцяло приетите от първия съд факти.В конкретния
случай,доколкото приетите за установени релевантни факти са поставени в основата на
изведените решаващи изводи на І-инст.съд за вината на подсъдимия С.,правната
квалификация на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия,и доколкото следва
да се даде отговор на поставени възражения,оплаквания и искания от защитата на
подсъдимия,а и от останалите страни по делото пред въззивния съд,то те следва да се
очертаят отново.
В мотивите си,стр.4,3-ти абзац до стр.16-та съставът на проверявания съд е описал
изключително подробно и последователно фактите,релевантни за установяване предмета на
доказване по делото по см.на чл.102 НПК,а след това ги е подложил на внимателен анализ,
подчертавайки способите,чрез които доказателствените източници,установяващи приетите
факти ,са проверени.Както се посочи по-горе въззивният съд не установява нови фактически
положения,различни от възприетите и изложени от първия съд.
Подсъдимият Д. Р. С. е с установена по делото самоличност,роден е на ********
година в гр.София, българин,български гражданин е,не е осъждан, със средно
образование,безработен,не е женен.Подсъдимият е правоспособен водач на МПС,като към
10.06.2021 година притежава СУМПС №********* за категория „В“,валидно до 04.05.2022
година и се води на отчет в МВР гр.София,вж.Констативен протокол,л.21 ДП,като не е
отразено в периода от придобитата правоспособност до инкриминирания период на
подсъдимия С. като водач на МПС да са налагани административни наказания за нарушения
по ЗДвП и ППЗДвП.
На 10.06.2021 година около 10,50 часа в гр.София подсъдимият Д. С. управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген“,модел „Голф“,peг.№ ******** по бул. „Вардар”,с посока на
движение от бул. „А. Стамболийски“ към бул.„Възкресение“. Подсъдимият преминавал
всеки ден по този пътен участък и му бил добре познат.Булевард „Вардар”включва две
пътни летни за движение в една посока,като фактически активно се използвала лява пътна
лента,защото дясната била заета от паркирани автомобили. Подсъдимият С. управлявал
МПС със скорост от 15 км/час в лявата лента на пътното платно на бул. „Вардар“,като пред и
зад него се движели автомобили със сходна на неговата скорост.Времето било слънчево,с
добра видимост,а пътната асфалтова настилка била суха,без неравности и
наклони.Управлявайки автомобила С. приближил пешеходна пътека, обозначена с пътна
маркировка М 8.1 ППЗДвП и пътен знак Д17 ППЗДвП,намираща се на бул. „Вардар“ срещу
блок №33.
6
В същото време пешеходката М. П. С.,родена на ******** година, предприела
пресичане на пътното платно на описаната пешеходна пътека,с посока на пресичане от
дясно наляво,спрямо посоката на движение на автомобила,управляван от С..В момента ,в
който пешеходката С. навлязла на платното за движение,за да го пресече по пешеходната
пътека,автомобила с водач С. отстоял на 26 метра,като подсъдимият имал техническа
възможност да я възприеме в този момент.Подсъдимият не реагирал с действия по спиране
на автомобила с цел осигуряване възможност на С. безпрепятствено да премине през
пътното платно,въпреки обективната възможност да я възприеме от момента,в който тя
предприела пресичането.Въпреки техническата възможност да преустанови движението на
автомобила и да осигури преминаването на пешеходеца С.,подсъдимият не сторил това. Бил
реализиран т.н. “инициален удар“ между предна средна част на автомобила в областта на
бронята и предната част на подбедрицата на М. С.,около коляното.
Ударът между МПС и пешеходеца С. се реализирал :
-по широчина на платното за движение на 5,5 метра вдясно от левия край на платното
за движение на бул.„Вардар“,считано от бул.„А. Стамболийски“ към бул. „Възкресение“,
-по дължина на платното за движение на 24 метра след ориентира,възприет в
досъдебното производство /пресечна точка на мисленото продължение на втория край на
блок № 33 и десния край на платното за движение на бул.„Вардар“/,в края на графичното
означение на пешеходната пътека на пътното платно.След „инициалния удар“ М.С. се
подпряла с две ръце на капака на автомобила,а в резултат на тласък от контактния удар била
отхвърлена от кинетичната енергия на 4 метра от мястото на удара на пешеходната
пътека,считано по посока на движение на автомобила,управляван от подс.С.,като М.С.
паднала на асфалта по гръб.Последвал удар в асфалта в областта на дясна тилна област на
главата,в резултат на което получила тежки травматични увреждания,вж.заключение по
СМЕ,л.л.49-59,изпълнена от д.р И..
Непосредствено след удара Д. С. преустановил движението на лекия
автомобил.Задните гуми на превозното средство се установили в предната част на
пешеходната пътека.Подсъдимият слязъл от автомобила и приближил пострадалата М. С..
Възприел,че диша и се обадил на спешен телефон 112/вж.справка МВР,дирекция
„Национална система 112“,районен център София,л.91 ДП.Подал сигнал за инцидента,а
оператор го посъветвал да не прави опити да мести пострадалата жена,за да не я увреди
допълнително.И други лица подали сигнали на спешен телефон 112 за този случай.Около
намиращата се по гръб на пътното платно С. се събрали хора,включително свидетелите Д. И.
и И. М.,работещи в близък търговски обект.С. била в безсъзнание,дишала тежко,а под
главата й се образувала локва кръв.
На местопроизшествието пристигнали полицейските служители от 3-то РУ-СДВР Д.
В. и Т. Т.,които запазили местопроизшествието.
Пристигнал медицински екип,който транспортирал М. С. във Военномедицинска
академия-София,където й била оказана спешна медицинска помощ.
7
На местопроизшествието пристигнал екип от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Подсъдимият бил тестван за употреба на алкохол с алкотест Дрегер 7510 №
0136,проба № 01428,която отчела 0,00 промила,както и за употреба на наркотични вещества
Drug test 5000 ARJF0040,проба № 275,която отчела отрицателен резултат.
Във Военномедицинска академия-София на М. С. били приложени реанимационни
мероприятия,но в хода на болничното лечение здравословното й състоянието се
влошило.Изпаднала в коматозно състояние с продължително обездвижване и била поставена
на апаратна вентилация.Настъпили дистрофични и възпалителни промени, довели до
оформяне на полиорганна недостатъчност и непреодолима сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност. Вследствие получената тежка черепно-мозъчна травма,въпреки оказаната
високо квалифицирана медицинска помощ,М. С. починала на 11.09.2021 година в
болничното заведение.
По експертен път,чрез назначена и изпълнена от д-р Цв.Г. СМЕ на труп №Т-47/2021
година,л.л.68 ДП,приета от първия съд,са установени травматични увреждания по
пострадалата М.С.,71 годишна,б.ж. на София:
-тежка открита черепно-мозъчна травма,изразяваща се в контузия и разкъсно-
контузна рана на дясна тилна област на главата,с подлежащо линейно счупване на тилната
кост вдясно, преминаващо и през черепната основа в дясната част на задна черепна ямка,
-остър хематом под твърдата мозъчна обвивка челно-теменно-слепоочно вляво,
-травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
-контузия челно-базално на двете голямомозъчни хемисфери и слепоочно-базално на
лява голямомозъчна хемисфера,
-контузия с кръвоизлив в мозъчния ствол,
-общомозъчен оток,вж. заключение,л.67,2-ри абзац от ДП.
Травматичните увреждания са в резултат на удара и последващо съприкосновение с
терена, като в следствие на получените увреждания,причинени с голяма кинетична
енергия,отговарящи да са получени при ПТП,въпреки проведеното лечение настъпила
смъртта на пострадалата С..Еднозначно е посочено,че основна начална причина за
настъпване смъртта на С. е тежката открита черепно-мозъчна травма,като безспорно е
установена пряка причинно-следствена връзка между това увреждане и смъртта на
пострадалата.Травматичните увреждания върху пострадалата С.,механизмът на
получаване,видовете и характеристиките им,както и причината за смъртта са изяснени
експертно в медицинската експертиза,като категорично изяснена по експертен път е
причината за смъртта на пострадалата,дължаща се на тежката черепно-мозъчна
травма.Експертът д-р Г. е защитил изводите си пред първия съд, вж.л.л.143 и сл.от
делото.Тези медицински констатации са останали константни и са описани подробно в
приетата КМВАТЕ,задача №1,л.л.74-88 ДП,защитена пред съда,л.144 и сл.от делото.
Разследващите органи на място извършили оглед на местопроизшествието,като е
8
изготвен огледен протокол с приложени към него скица и фотоалбум,вж.л.л 23-30 ДП.
Според заключението на изпълнена по реда на чл.144 и сл НПК Комплексна
медицинска , видео и авто-техническа експертиза /том 1-ви,л.74-88 ДП/ от експерти д-р Г.,
инж.П. П. , инж.А.А. и експерт П.В.,както и от дадените от тях пояснения на съдебно
следствие пред първия съд,на основа изследван оптичен диск и изготвена мащабна скица на
местопроизшествието се установява,че мястото на удара,задача №3 е:
-по широчина на платното за движение на 5,5 метра вдясно от левия край на платното
за движение на бул.„Вардар“,считано от бул.„А. Стамболийски“ към бул. „Възкресение“,
-по дължина на платното за движение на 24 метра след ориентира,възприет в
досъдебното производство /пресечна точка на мисленото продължение на втория край на
блок № 33 и десния край на платното за движение на бул.„Вардар“/,в края на графичното
означение на пешеходната пътека на пътното платно.
Скоростта на движение на автомобила,управляван от подс.С. преди и по време на
удара /задача№4 от КМВАТЕ/ е определена на 15 км/час,при опасна зона за спиране /задача
№5/ при конкретните пътни условия 6-7 метра.
Установено е,че отстоянието,на което се е намирал автомобила в момента,в който С. е
навлязла на платното за движение-26 метра и с оглед определената опасна зона /6-7 метра/,
управлявайки автомобила си със скорост от 15 км./час подс.С. при конкретните пътни
условия е имал обективна възможност да я възприеме своевременно и при адекватна
реакция с аварийно спиране е имал техническа възможност да приведе автомобила в покой
преди мястото на удара/задача №6/ като предотврати ПТП.Подробно е разяснен от
експертите механизмът на ПТП,описан по-горе от съда /вж.задача №7/,като /задача №8/ е
посочено категорично,че причина за настъпването на ПТП е субективното поведение на
С.,който приближавайки пешеходната пътека с движещата се по нея пешеходка не е
реагирал своевременно с аварийно спиране,каквато възможност е имал от техническа гледна
точка да осъществи преди мястото на удара.
Установено е,че към инкриминирания период М. С. била в добро физическо
състояние,като преди пенсионирането си работела като медицинска сестра в болница
„Пирогов“ ,а след това продължила работа още няколко години.Живеела самостоятелно,като
не изпитвала затруднения при придвижване,не ползвала помощни средства при
ходене.Поддържала отношения на емоционална близост с дъщеря си Р. С., семейството и и
със сестра си Л. З.,взаимно споделяли свои преживявания,общували редовно.Установява
се,че след първия месец от престоя на майка й в ВМА-София Р.С. била питана в лечебното
заведение дали ще даде съгласие за прекъсване на жизнените й функции,но отказала.След
смъртта на М. С. близките редовно отбелязват годишните от смъртта й.
Подсъдимият С. е с влошено здравословно състояние,а след пътнотранспортното
произшествие се разболял от тежко вирусно заболяване,което прераснало в двустранна
бронхопневмония с усложнения и продължителна хоспитализация.Установява се,че приемът
на медикаменти увредил силно черния му дроб и вследствие заболяването С. повишил
9
значително теглото си /с около 150 кг./.Поради здравословните си проблеми и лечение
подсъдимият не бил в състояние да покаже на близките на С. съчувствието,което изпитвал.
Възприетата от първия съд фактическа обстановка,приета и от въззивния съд,е
изградена на основа анализ и оценка на няколко отделни групи доказателства и
доказателствени средства, изчерпателно описани от първия съд в мотивите към
постановената присъда,стр.7-8-ма. Внимателната оценка на фактите по делото от страна на
въззивния съд и прочита на мотивите към атакувания съдебен акт сочат,че за да изгради
вътрешното си убеждение първият съд ясно е очертал предмета на доказване в наказателно-
правния спор и последователно е подложил на анализ и оценка отделните групи
доказателствени източници,оценявайки ги отделно и в съвкупната им доказателствена
обусловеност,при стриктно спазване правилата на формалната логика,разписани в Закона.В
мотивите си първият съд подробно е посочил доказателствените източници-писмени
доказателствени средства,гласни доказателствени средства и писмени доказателства,които е
анализирал и поставил в основата на фактическите си изводи,както и приетите по делото
експертни заключения,които са анализирани изключително внимателно.В анализа си е бил
обстоятелствен,ясен и последователен,което позволява въззивният съд да проследи процеса
на формиране на вътрешното убеждение на проверявания съд по фактите.
Въззивният съд,както това е сторил и първия съд,оценява няколко групи
доказателствени източници-гласни доказателствени средства /обяснения на подсъдимия
С.,показания на свидетелите Д. И.,вкл.приобщените по реда на чл. 281 ал.5 вр. ал.1,т.2
НПК,на И. М.,включително приобщените по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1,т.2 НПК,на Т. Л.
Д.,Л. П. З. и Р. С.,на В. В. Л., Д. В.,А. С. Е. и Т. Т.,от писмени доказателствени
средства,вкл.протокол за оглед на местопроизшествие,от писмени доказателства /справки за
водач,удостоверение за наследници,справка за съдимост,справка за собственост на
МПС,всички проверени по реда на чл.144 НПК чрез способи за проверка на доказателства и
доказателствени средства /чрез изготвени експертни изследвания/.
Първият съд е анализирал изключително внимателно дадените от подсъдимия С.
обяснения по фактите,като е подчертал в кои части ги кредитира и защо ги кредитира „….в
частта,която не се опровергава от несъмнено установените факти от доказателствата,чието
съществуване не зависи нито от неговата воля, нито от тази на други участници в
движението“.
Първият съд и настоящата съдебна инстанция кредитират обясненията на подс.С.
,касателно условията на време,място и обстановка на случилото се ПТП,в частта,касателно
факта,че автомобила му не е местен до извършване на оглед на местопроизшествие,че
веднага е излязъл от автомобила,възприел е състоянието на пострадалата и е подал сигнал
на спешен телефон 112,че пострадалата се е подпряла с две ръце на предния капак на колата
и е отхвърлена назад,както и касателно здравословното му състояние.Особено важно за
предмета на доказване е еднозначното установяване на местоположението на автомобила
преди ПТП и след преустановяване на движението му,доколкото това обстоятелство е
предмет на експертно изследване и експертно спомага да се изяснят „…останалите значими
за пътната ситуация положения - скорост на движение, опасна зона за спиране, отстояние на
автомобила в момента, в който пешеходката е била обективно видима при предприетото от
10
нея пресичане, място на физическото съприкосновение между автомобила и тялото й“.В тези
части обясненията на подсъдимия съответстват както на заявеното от свидетелите Д.,М. и
И.,така и от констатациите в огледния протокол,а и са проверени чрез способите по реда на
чл.144 НПК. Първият съд е изложил последователни и ясни мотиви в тази
част,вж.посоченото стр-8,3-ти абзац-стр.9,които напълно се споделят от въззивния
съд.Особено внимателно са анализирани показанията на посочените трима свидетели Д.,М.
и И.,наред със заявеното от останалите,посочени от първия съд,чиито показания изясняват
отделни възприети факти от предмета на доказване.
Въззивният съд акцентира на заявеното от св.И.,че е чул шум от силен удар и е
възприел от около 5 м.пострадалата да„прелита“ и да се установява на пътното платно,на
около 2 м. от пешеходната пътека.Показанията са съответни на установеното при
извършването на оглед и отразеното в огледния протокол.Описание на местоположението
на пострадалата на пътното платно дава и св.М.,която заявява споделено и от друг свидетел-
очевидец/нейн клиент/ ,че „жената“ е ударена,докато пресича платното по пешеходната
пътека.Показания на св.И. и на св.М. от ДП са приобщени по надлежен ред и оборват
защитната теза на подсъдимия ,че пострадалата не се движела по пешеходна пътека,а
„инициалния удар“ не е реализиран според твърденията на държавното
обвинение.Обясненията на подс.С. в тази им част , касателно мястото на удара между МПС
и пострадалата,включително за местоположението на задните гуми на управлявания от него
автомобил,се оборват както от посочените гласни доказателствени средства,акцентирани от
първия съд,така и от отразеното в констативния протокол,огледния протокол,скицата и
фотоалбума,както и от експертно изследвания запис на видеокамера за наблюдение
/КВМАТЕ/.Първият съд правилно е обобщил,че тези „….доказателствени
източници,обсъдени комплексно на плоскостта на безпротиворечивата логическа връзка
помежду им изясняват безусловно,че на посоченото в обвинителния акт място и по
отразеното време е настъпило пътно произшествие-удар между автомобила,управляван от
подс.Д. С. и пешеходката М. С.“.
При условията на чл.305 ал.3 НПК първият съд е обсъдил посочените гласни
доказателствени средства с останалия доказателствен обем-писмени доказателства и
писмени доказателствени средства,вкл.експертни заключения по реда на чл.144 и сл НПК,а
в процеса на анализ и оценка е съобразил тяхната логична обусловеност,непротиворечивост
и вътрешно съответствие с общия доказателствен обем.Там,където анализът на обясненията
на подс. С. очертават противоречия или непълноти,те са констатирани и преодолени по
начина ,разписан от закона,като ясно се сочи в коя част се кредитират и защо,и в коя част
като недостоверни или непълни се дискредитират.
Първият съд убедително е приел процесуална валидност и доказателствена годност
на приложените по делото писмени доказателствени средства-протокол за оглед на
местопроизшествие и придружаващи го скица и фотоалбум,протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 10.06.2021 година,писмо от
Районен център 112 гр.София към МВР с приложен оптичен носител,л.л.90-91 от досъдебно
производство ,протокол за доброволно предаване от 14.06.2021 година с приложен оптичен
носител,препис - извлечение от акт за смърт № 0692/12.09.2021 година,л.100
ДП,удостоверение за наследници изх. № 7974/17.09.2021 година,л.101 ДП,справка за
съдимост за Д. С., л.103 ДП,писмо от 3-то РУ-СДВР с приложена информационна карта за
дейност на наряд за 10.06.2021 година.
Въззивният съд изрично подчертава,че цялостната фактическа обстановка е изяснена
и чрез изготвените и приети по делото съдебномедицинска експертиза,л.49-59
11
ДП,съдебномедицинска експертиза на труп,л. 61-68 ДП и комплексна медицинска,видео и
автотехническа експертиза,л.74-88 ДП,като при експертните анализи и изчисления на
техническите параметри,относими към правилното решаване на наказателно-правния спор
,особено свързани с механизма и със скорост на движение на МПС,отстояния и опасна
зона,експертите по КМВАТЕ са посочили,че изводите им са аргументирани на основа на
използвани научни методи и математически формули за изчисления,установяващи
приблизителна,но значителна точност на констатациите.
Неоснователно е развитото във въззивната жалба на защитата на подсъдимия
обобщаващо оплакване по същество,че първоинстанционният съд е подценил
факти,установени с гласни доказателствени средства-чрез обяснения на подсъдимия С.,а
необосновано е надценил други доказателства и доказателствени средства.Безспорно
противоречия в доказателствения материал и спор по фактите има/най-вече с оглед
твърденията на подсъдимия в дадените от него обяснения за мястото на т.н.“инициален
удар“/,но тези противоречия са установени,обсъдени и преодолени от първия съд чрез
способите за събиране,проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства в
наказателния процес.Самата фактическа обстановка е установена от първия съд
безпротиворечиво и се споделя изцяло от въззивната съдебна инстанция след собствен
анализ на доказателствения обем и изготвените по делото експертни изследвания.
При условията на чл.339 ал.2 НПК като неоснователно се оценява твърдението на
защитата,че първият съд не е изяснил основни въпроси,свързани с предмета на доказване,
включително механизма на ПТП,че липсва обективно,пълно и всестранно изследване на
фактите и обстоятелствата по делото,и така са допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените при анализа и оценката на събраните доказателствени
източници.
Неоснователно е оплакването за липса на пълнота при анализ на доказателствените
източници и несъответствие с принципа на формалната логика.
Такова твърдение сочи на неточна или некоректна критика на мотивите към
атакувания съдебен акт.
Неоснователно е твърдението,че са „игнорирани“ обясненията на подсъдимото лице
/подробно се посочи по-горе внимателното им обсъждане и анализ/ и така е постановена
необоснована присъда,а направените фактически изводи,не се подкрепят от
доказателствените източници по делото.
Твърдението на защитата,обективирано във въззивната жалба за липса на
доказателства за извършено престъпление,а ако е реализирано такова,то не е на пешеходна
пътека,не може да се сподели като обосновано на основа изложените съображения от първия
и от въззивния съд.
Необосновано се твърди във въззивната жалба на защитата,че е игнориран факта за
наличието на друго МПС на пешеходната пътека,твърдение по същество неподдържано пред
въззивния съд,вж.мотиви на първия съд,стр.14,посл.абзац-стр.15-та.Категорично се
установява,че в момента,в който С. предприема пресичане на пътното платно по
пешеходната пътека,в района на пешеходната пътека не е имало спрял товарен
12
микробус,който да пречи на подсъдимия да възприеме пострадалата в действията и.В
показанията си,включително в приобщените от ДП, св.И. е категоричен за липса на такава
„пречка“ на видимостта за подсъдимото лице.Първият съд е съобразил в тази насока
изготвения по делото огледен протокол и фотоалбум,като е отделил особено внимание на
заявеното от св.Л..Този свидетел,собственик на заснетия микробус е категоричен,че е
минавал няколкократно месечно в този пътен участък,но никога не е спирал и не е имал
причина да спира,особено в района на описваната пешеходна пътека.Видно е,че при
заснемане района на местопроизшествието посочения микробус е в движение /вж.
разположението му в отделните кадри към фотоалбума/,не е бил в посочения район в
момента на пътното произшествие и самия Л. сочи,че не е свидетел на пътното
произшествие,нито е забелязал пострадалата на пътното платно/пострадалата вече е била
транспортирана към лечебно заведение/.Свидетелят Д.,който е пристигнал с колегата си на
местопроизшествието и го е запазил до пристигане на разследващия орган също сочи,че не е
възприел в района на пешеходната пътека да има и/или да е имало паркиран микробус.На
основа горното въззивният съд споделя изцяло обобщаващия извод на първия съд,вж.
стр.15,2-ри абзац,че „..по делото се установява,че преди и на пешеходната пътека в дясната
лента за движение в посоката на управлявания от подсъдимия автомобил не е имало
паркиран бус“.
В обобщение въззивният съд приема,че на всички възражения по фактите от страна
на защитата,и по възраженията против законосъобразността и обосноваността на атакувания
съдебен акт,първият съд е дал убедителни отговори,споделени изцяло от въззивния съд.При
условията на чл.305 ал.3 НПК първият съд е обсъдил съвкупния доказателствен обем
според изискването на Закона,а решаващите изводи за установените факти по делото,са
законосъобразни и обосновани.Обективираното в съдебния акт вътрешно убеждение на съда
е изградено на основата на обективно,всестранно и пълно изследване на всички факти и
обстоятелства по делото.В изпълнението на задължението си по чл.305 ал.3 НПК
проверявания съд е посочил кои факти приема за доказани и въз основа на какви
доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си
убеждение.Установяването във възможен обем на тези релевантни факти и обстоятелства е
последвано от точната им оценка в съответствие с принципите на формалната логика-
принцип за тълкуване и оценка на релевантни факти и обстоятелства от съществено
значение за изясняване на обективната истина в процеса.
Това са фактическите положения,въз основа на които е приложен правилно
материалния закон при дадената правна оценка на поведението на подс.С..
Законосъобразен е изводът на първия съд,че действайки по описания начин от
обективна и субективна страна подсъдимият С. е реализирал признаци на престъпление,
описани в чл.343 ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1,пр.3 НК.
От обективна страна е безспорно,че подсъдимият е реализирал признаците на
престъпление,описани в чл.343 ал.3,пр.посл.,б.“б“,пр.1 вр.ал.1,б.„в“ вр.чл.342 ал.1,пр.3 НК.
Подсъдимият е наказателно отговорен,годен субект на това престъпление като водач на
13
МПС ,реализирало ПТП и по този въпрос между страните не се спори.
От обективна страна еднозначно се установява,че на 10.06.2021 година около 10.50
часа в гр.София,при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“,peг.№******** по ул.„Вардар”,с посока на движение от бул.
„Ал. Стамболийски“ към бул. “Възкресение“,в района срещу бл.№ 33 подсъдимият С. е
нарушил правилата за движение по пътищата,чл.119 ал.1 от Закон за движение по пътищата
и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката М. П. С..Нарушавайки разписаното
в чл.119 ал.1 ЗДвП подсъдимият не възприел пешеходеца С.,която предприела правомерно
пресичане на пътното платно по маркирана надлежно пешеходна пътека,обозначена с пътна
маркировка М 8.1 от ППЗДвП и пътен знак Д17 от ППЗДвП.Обективно подсъдимият е имал
възможност да я възприеме от около 26 метра отстояние от мястото на инициалния удар и да
приведе автомобила в покой,като осигури преминаването на С. през пътното платно.
Вследствие нарушението на правила за движение по пътищата се реализирало
пътнотранспортно произшествие докато С. пресичала пътното платно на ул.„Вардар“ по
описаната пешеходна пътека /ясно обозначена с пътна маркировка М 8.1 ППЗДвП и пътен
знак Д17 ППЗДвП/. Подсъдимият,приближавайки пешеходната пътека със скорост на
движение на автомобила от 15 км./час към намираща се в зоната й С.,не реагирал
своевременно с аварийно спиране,макар да е имал техническа възможност.Реализирал
инициален удар между автомобила си и пешеходката със скорост от 15 км./час,в резултат на
което С. паднала на асфалта по гръб , ударила главата си в дясна тилна област,получавайки
тежки травматични увреждания и починала на 11.09.2021 година,в 23.10 часа във ВМА-
София,вследствие на причинените й от пътното произшествие увреждания..Категорично
подсъдимият е имал обективна възможност своевременно да възприеме пострадалата и да
съобрази поведението си в хода на създалата се пътна обстановка.Налице е пряка причинна
връзка между допуснатото нарушения на чл.119 ал.1 ЗДвП от страна на подсъдимия и
настъпилия тежък вредоносен резултат,смъртта на С..
Причините за стореното престъпно деяние се коренят в проявеното подценяване на
конкретната пътна обстановка,несъобразяване от страна на подсъдимия с правните норми,
регламентиращи движението по пътищата и проявен нисък оценъчен критерии на
поведение.
С оглед направените оплаквания във въззивната жалба на подсъдимия и при
условията на чл.339 ал.2 НПК,следва ясно да се посочи,че въззивния съд не споделя
основателност на оплакването на защитата,поддържано във въззивната жалба,че неправилно
и незаконосъобразно не е съобразена нормата на чл.15 НК по повод поведението на подс.С.
и по този начин е постановен незаконосъобразен съдебен акт,като е нарушен материалния
закон.Законът предвижда,че не е виновно извършено деянието,когато деецът не е бил
длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните последици.За да
се приеме,че водач на МПС не действа виновно при настъпване на обществено-опасни
последици е необходимо деецът да се е съобразил с предписанията на правно-
регламентираната дейност,която осъществява при управлението на МПС и да са налице
14
условия,при които той да е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни
задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия.Деянието е
случайно,когато водачът на МПС не е могъл,нито е бил длъжен да предвиди настъпването
на обществено-опасните последици и обективно каквото и да направи да не може да ги
предотврати.Само когато липсват всички елементи на непредпазлИ.та вина,ще е налице
“случайно събитие” по см.на чл.15 НК.Такива изводи,обобщаващи разбирането за наличие
на случайно събитие по см.на чл.15 НК,са направени в редица решения на ВКС-Р №318
/11.08.1988 година по н.д.№315/88 година,ІІІ н.о.,Р № 720/30.12.91 година по н.д.№ 606/91
година,ІІІ н.о.Такова разбиране е изразено и в Р№729 /03.02.1992 година по н.д.№ 585/91
година,ІІ-ро н.о..Както при деянието,извършено при условията на несъзнавана
непредпазливост , така и при случайно деяние,деецът не предвижда настъпването на
обществено–опасните последици.При “небрежност”-та обаче,той е бил длъжен и е
могъл,според обстоятелствата да ги предвиди,а при “случайно деяние”е в невъзможност да
направи това.И при “небрежност”-та и при “случайно деяние”се причиняват вредни
последици,но разликата се проявява в наличието или липса на виновна причинно-следствена
връзка.
В конкретния случай не е така,а претенцията на защитата за наличие на чл.15 НК е
неоснователна.
Следва да се сподели изцяло възприетото от първия съд,касателно субективната
страна при изясняване признаците на престъпление,описани в чл.343 НК.Безспорно от
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия С. при условията на несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ по см.на чл.11 ал.3,пр.І НК,характеризираща се с два
момента–отрицателен и положителен.Подсъдимият не е предвиждал възможността да
настъпят обществено-опасните и вредни последици.Налице е и положителният момент при
несъзнаваната непредпазливост-деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
тези вредни последици.Формата на вина е изведена от действията и цялостното поведение
на подсъдимия С.,описано и изследвано по-горе,като е оценено поведението му
предхождащо , съпътстващо и последващо изпълнителното деяние.Отново следва да се
подчертае,че причините за извършеното престъпление по транспорта от страна на
подсъдимия се коренят в проявен нисък оценъчен критерии на поведение от негова страна
при осъществяване на правно регламентирана дейност ,представляваща и източник на
повишена опасност,каквато в същността си е управлението на МПС,наред с неточна оценка
на създадена реално усложнена пътна обстановка.
В принципен план следва да се посочи,че обществената опасност на едно конкретно
престъпно деяние е основно, обективно, определящо и не юридическо негово качество,което
го характеризира от гледна точка на неговото отрицателно въздействие върху съществуващи
и защитени от Закона обществени отношения и го отличава от не престъпните деяния.За
изясняване на обществената опасност на едно деяние винаги следва да се оцени конкретно
характера,начина и степента на увреда на обекта на защита, специфичните качества на дееца
, субективните му особености, условията на време,място и обстановка на реализиране на
15
едно престъпно поведение.Обществената опасност е определящо качество на престъпното
деяние по отношение на останалите негови свойства, посочени в чл.9 ал.1 НК.
Тя е и основанието за проявата на останалите свойства-противоправност и
наказуемост.
За престъплението,извършено от подсъдимия С. Законодателят,застанал на принцип
на законоустановеност на наказанието,е определил наказание „лишаване от свобода“ с
предвиден специален минимум на наказанието от ТРИ години,считано към датата на
извършеното деяние.
Неоснователно е оплакването на защитата на подсъдимия С.,че нарушен Закона
,доколкото на подсъдимото лице е наложено несправедливо високо по размер наказание
„лишаване от свобода“,без първият съд в достатъчна степен да оцени обстоятелствата за
прилагане нормата на чл.55 НК,добрите характеристични данни за подсъдимото
лице,неговото коректно процесуално поведение и стореното разкаяние за случилото се и
причиненото от него. Напротив,видно е,че в мотивите към атакуваната присъда първият съд
е очертал ясно смекчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства.Няма
спор,че за подсъдимото лице са събрани единствено смекчаващи вината и наказателната
отговорност обстоятелства-добри характеристични данни,трудово ангажиран е,вграден в
обществото български гражданин , не е осъждан и е имал действително коректно
процесуално поведение в хода на наказателното производство.Стореното от него е
изключение в живота му и по отношение на него не се реализира друга наказателна
репресия от страна на Държавата.
Отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство не се отчита и от въззивния
съд.
При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивният съд намира за несъстоятелни
твърденията на защитата,че незаконосъобразно не е определено наказание по реда на чл.55
НК.Видно е,че първият съд е приел,както намира и въззивната съдебна инстанция,за
подсъдимия да са събрани единствено смекчаващи вина и наказателна отговорност
обстоятелства.Те,обаче не са нито многобройни,нито някое от тях има изключителност на
характеристиката си.Отделно от това не се установява най-ниското предвидено от
законодателя наказание по размер да се явява несъразмерно тежко.Първият съд е намерил и
в мотивите си е акцентирал,че наказанието на подсъдимия С. за извършеното от него
престъпление по чл.343 ал.3,пр.посл.,б.“б“,пр.1 вр.ал.1,б.„в“ вр.чл.342 ал.1,пр.3 НК,следва
да се определи при условията на чл.54 НК.
Насетне,аргументирано този извод е обоснован и въззивният съд се съгласява изцяло
с тезата на проверявания съд.
Първият съд,отчитайки смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства е
определил наказание „лишаване от свобода“ в размер на ТРИ години,т.е в предвидения
минимален размер,предвиден от Закона размер.Въззивният съд намира,че това наказание по
размер е законосъобразно,справедливо и съобразено коректно с всички обстоятелства,
16
подлежащи на оценка при определяне вид и размер на наказание.Законосъобразно при
определяне размера на наказанието „лишаване от свобода“ първият съд се е съобразил с
нормата на чл.2 ал.1 НК,като е приложил закона,в сила към момента на извършване на
престъпното деяние.
Правилно решаващият съд е намерил,а такова е и изразеното становище на
представителя на държавното обвинение,че по отношение наказанието „лишаване от
свобода“ следва да се приложи института на т.н.“условно осъждане“.Самият подсъдим не се
разкрИ. като деец с висока степен на обществена опасност,а извършеното от него
престъпление е изключение в живота му.
Законосъобразно първият съд е намерил,че изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години следва да се отложи с 5-годишен изпитателен
срок по реда на чл.66 ал.1 НК.Налице са материално-правните и процесуално-правни
предпоставки за това.Въззивният съд,както е намерил и първият съд счита,че за постигане
целите на наказание, разписани в чл.36 НК,за поправително-възпитателното въздействие на
наказанието и за неговото предупредително-възпиращо действие не се налага подсъдимото
лице да се отдели от обществото чрез изолиране в пенитенциарно заведение.Безспорно
подсъдимият С. е личност с ниска степен на обществена опасност,с изградени трудови
навици,вписан в социалния живот,без данни за други криминални прояви,влизащи в
дисонанс със Закона,преживява и преработва чрез изразено съжаление случилото се,като
несъмнено е благоприятна прогнозата целите на наказание да се реализират с респекта на
определения изпитателния срок.Видно е,че и първият съд е бил
обстоятелствен,обосновавайки доводите си за прилагане нормата на чл.66 НК, отчитайки
започнал дълбок катарзис посредством осмисляне на допуснатата грешка и поемане на
отговорност за стореното.В обобщение следва да се посочи,че определеното наказание
„лишаване от свобода“на подс.С. по размер и начин на изпълнение държи сметка на всички
отчетени от първия и от въззивния съд смекчаващи вината и наказателната отговорност
обстоятелства,както и липсата на отегчаващи Такива.С такава по вид и обем наказателна
репресия ще се въздейства в най-пълна степен върху подсъдимия за постигане целите на
наказанието,за поправително-възпитателното въздействие на наказанието върху него,като се
респектират и останалите членове на обществото,в следствие реализиране на генералната
превенция на наказанията.
Законосъобразно,на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1,т.7 НК,съдът е лишил
подсъдимия С. от право да управлява моторно превозно средство за срок от ТРИ
години,като са убедителни доводите на проверявания съд,че тези наказания са съответни
/чл.35 ал.3 НК/ на стореното престъпление,на обществената опасност на деянието и дееца.
С надлежно определение от 13.03.2023 година,стр.62 от делото,първият съд е приел за
разглеждане в наказателното производство предявен от гражданския ищец Л. З. иск против
подсъдимия С. за сумата 50000 лева,обезщетение за претърпени неимуществени
вреди,вследствие смъртта на С./сестра на гражданския ищец/,ведно със законна лихва върху
сумата считано от датата на увреда до окончателното изплащане.
17
С присъдата си първият съд е уважил изцяло предявената гр.претенция,приемайки я
за доказана по основание и размер.
Въззивният съд намира,че решаващият съд се е произнесъл законосъобразно,при
спазване изискванията на чл.45 и чл.52 ЗЗД,по гражданско-правната претенция,предявена от
гражданския ищец Л. З.,сестра на пострадалата С..Изводите на решаващия съд,с които е
прието,че гражданския иск,предявени против подсъдимия С. за възмездяване на претърпени
от З. болки и страдания вследствие загубата на сестра си,е доказан по основание и в
присъдения размер,се споделят от въззивния съд.Безспорно е,че на обезвреда подлежат
доказаните причинени неимуществени вреди,а анализът на гласните доказателствени
средства-заявеното от страна на самата З. и от св.Р.С.,е сторен добросъвестно и
непредубедено.В показанията си двама свидетели,макар и заинтересовани от решаващия
извод на съда,са съобщили добросъвестно релевантни факти,касателно гражданската
претенция. Въззивният съд намира,че доколкото по описания начин,предвиден в закона биха
се репарирали отчасти търпените болки и страдания от гражданската ищца,то присъдената
сума като обезщетение е справедлива.
Въззивният съд намира,както това е сторил и проверявания съд,че са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,от една страна,а от друга
вредите са доказани в присъдения размер на обезщетяване.Установени са еднозначно
коректните,близки и интензивни взаимоотношения между починалата С. и сестра и Л.
З..Установено е,че през целия си живот двете са поддържали близки сестрински
отношения,изградени на взаимно доверие и подкрепа и смъртта на С. е наранила дълбоко
емоционалната сфера на З.,причинявайки страдания и болка.
На основата на тези разсъждения въззивния съд намира,че решаващия съд
законосъобразно се е произнесъл по гражданската претенция на гражданската ищца З.,а
доводите на защитата за завишен размер на присъденото обезщетение се явяват
неоснователни.
Въззивният съд споделя изцяло изложените аргументи на повереника на гр.ищец
пред въззивния съд,касателно основанието и най-вече размера на гр.претенция.
Съдът законосъобразно се е произнесъл по веществените доказателства по делото и за
сторените разноски.
При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт извън
направените възражения от защитата и подсъдимия,настоящия съд не намери основания за
изменянето му.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА,на основание чл.338 вр.чл.334,т.6 НПК,присъда №16/29.01.2024
18
година, постановена по нохд №846/2023 година по описа на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на РБ в 15 дн.срок
от съобщението,че е изготвено по реда и начина, указани в чл.350 ал.2 и сл.от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19