№ 469
гр. Варна , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на първи
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100502437 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба от
„Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, чрез адвокат Н.Б., срещу Решение № 2873 от
06.07.2020 г., постановено по гр. дело № 19277/2019 г. по описа на ВРС, XLIII състав, с
което първоинстанционният съд е приел за установено в отношенията между страните, че
ищцата М. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на ответника „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, сумата от 4080,76 лева (Четири хиляди и
осемдесет лева и 76 ст.), представляваща стойността на начислена без правно основание
електроенергия за обект, находящ се в ***, за периода от 15.11.2017 г. до 14.11.2018 г., по
клиентски № **********, абонатен № **********, за която е издадена фактура №
**********/16.10.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното решение за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като моли за неговата отмяна и
присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно основание за съществуването на
вземането на ответника, а именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че са
изпълнени всички предпоставки за възникване на правопораждащия фактически състав –
наличието на договорно отношение между страните, изпълнение от страна на ответника на
задълженията му по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на ищцата и
документирането й, законосъобразно изчисляване на количеството потребена
електроенергия, остойностяването и фактурирането й. Твърди, че към момента на
проверката електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел изразходваната
електрическа енергия в скрития регистър 1.8.3 в размер на 21432 кВтч, на стойност 4080,76
лева. Сочи, че в случай че се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ е неприложим, то тогава сумата се
дължи съобразно чл. 183 ЗЗД.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата М. С. М. не депозира писмен отговор.
1
В съдебно заседание въззивната страна „Енерго-Про Продажби“ АД, редовно
призована, се представлява от адвокат В.М.. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата М. С. М., редовно призована, не се явява, не се
представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. С. М., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу ответника „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Таурс – Г“, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника
сумата в размер на 4080,76 лв., представляваща стойността на начислена без правно
основание за периода от 15.11.2017 г. до 14.11.2018 г. електроенергия за обект на
потребление с адрес: ***, клиентски № **********, абонатен № **********, съобразно
фактура № **********/16.10.2019 г.
В исковата молба се излага, че ищцата е потребител на електрическа енергия и клиент
на ответното дружество за процесния обект. Сочи, че през месец ноември 2019 г. получила
от „Електроразпределение Север“ АД писмо, с което бил уведомена, че на 14.11.2018 г.
служители на дружеството са извършили проверка на СТИ на обекта, като, в резултат на
констатирано неточно измерване, е направено преизчисление на количеството потребена
електроенергия. Впоследствие, с писмо от ответното дружество, получила и Становище за
начисление на електрическа енергия за периода от 15.11.2017 г. до 14.11.2018 г., както и
фактура за сумата от 4080,76 лева, представляваща корекция на потребената електроенергия
за същия период. Оспорва количеството електроенергия в размер на 21432 кВтч,
обективирано в Становището за начисление на електическа енергия, да е потребено,
респективно доставено на абоната за посочения период. Оспорва констатациите в
констативния протокол от цитираната проверка, тъй като същият не е подписан от нея или
от неин упълномощен представител. Счита, че не съществува правно основание за съставяне
на същия поради отменената към датата на проверката разпоредба на чл. 47 ПИКЕЕ. Излага
съображения за незаконосъобразност на корекционната процедура. Претендира присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат Н.Б. – ВАК, в който се излагат подробни доводи, че искът е неоснователен.
Поддържа се, че е налице правно основание за възникване на вземането – а именно чл. 50
ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Излага, че между страните е
налице облигационно правоотношение по договор за пренос на електроенергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД. Заявява, че
дружеството изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи, че на
14.11.2018 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на
ищцата от служители на „Електроразпределение Север“ АД, при която е установено наличие
на електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3; за горното е съставен Констативен
протокол, подписан от двама независими свидетели. Твърди, че процесният електромер е
демонтиран, подменен с нов такъв и изпратен в Български институт по метрология,
Регионален отдел – Варна, за експертиза, при която е установена софтуерна намеса в
тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия по тарифа 3 в размер на
21432,6 кВтч, които не са визуализирани на дисплея. Изтъква, че неправомерното
вмешателство има за цел отклоняване на потребената от абоната енергия в регистър, който
не се визуализира на екрана и съответно не се отчита. Моли за отхвърляне на предявения
иск. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
2
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищцата е потребител на електроенергия за
битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на
потребление.
Видно от Констативен протокол № 1014317, на 11.01.2016 г. на обекта на ищцата от
служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер тип Iskra МЕ162 с фабричен
№ 1114 0215 6609 4015 с нулеви показания по нощна и дневна тарифа. В протокола не е
отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни
регистри 1.8.3., 1.8.4 и 1.8.0.
От приложен към делото Констативен протокол № 1202529 се установява, че на
14.11.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка на електромер със същия фабричен номер на обекта на ищцата, при която, чрез
замерване с електронен калибриран прибор, са отчетени следните показания: по регистър
1.8.1 (нощна тарифа) – 2502 кВтч, по регистър 1.8.2 (дневна тарифа) – 10109 кВтч, по
регистър 1.8.3 - 21432 кВтч, по регистър 1.8.4 - 0 кВтч, по регистър 1.8.0 - 34044 кВтч.
Електромерът е демонтиран и подменен с нов, изправен. Демонтираният електромер е
поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507050, за да бъде изпратен за
експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от двама свидетели.
Видно от Констативен протокол № 2343/07.10.2019 г. – АУ – Е – 000029-
64633/15.11.2018 г. на БИМ – Варна, от метрологичната експертиза на електромера, при
извършените проверки на точността на отчитане на СТИ не са констатирани грешки извън
допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергия.
Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, която за типа електромери Iskra ME 162 трябва да се състои от две тарифи,
като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3
– 021432,6 кВтч.
От Становище за начисление на електрическа енергия на „Електроразпределение
Север“ АД е видно, че същото е издадено на 14.10.2019 г. въз основа на горецитирания
протокол, като с него е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в
размер на 21432 кВтч за периода от 15.11.2017 г. до 14.11.2018 г., от които за периода от
15.11.2017 г. до 30.06.2018 г. - 13388 кВтч, и за периода от 01.07.2018 г. до 14.11.2018 г. -
8044 кВтч.
Видно от фактура № ********** от дата 16.10.2019 г., издадена от „Енерго-Про
Продажби“ АД, служебно начислени за периода от 15.11.2017 г. до 30.06.2018 г. са 13388
кВтч по цена 0,15503 лв./кВтч и за периода от 01.07.2018 г. до 14.11.2018 г. - 8044 кВтч по
цена 0,16473 лв./кВтч, на обща стойност 4080,76 лева с вкл. ДДС.
От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 1114 0215 6609 4015, монтиран на процесния обект, е от
одобрен тип – Iskra МЕ 162, преминал първоначална метрологична проверка през 2016 г.,
като срокът на метрологична годност за този тип електромери е 6 години. Вещото лице
излага, че съгласно констатациите от метрологичната експертиза на СТИ в БИМ, е
установена намеса в софтуера на тарифната схема на електромера, като действително
потребена енергия се разпределя и върху невизуализираната на дисплея тарифа 1.8.3 (Т3).
3
Уточнява, че електромерите от типа на процесния са с фабрични настройки да отчитат
потребената електроенергия в двата визуализирани на екрана регистъра 1.8.1 и 1.8.2. Сочи,
че натрупаното количество електроенергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено
там само след човешка намеса, като вмешателството е извършено чрез софтуерно
претарифиране на отделните регистри през инфрачервения порт на електромера;
електроенергията, натрупана в регистър 1.8.3. е отчетена от процесното СТИ. Пояснява, че
тъй като процесният електромер не е SMART и съответно не е включен в системата за
дистанционен отчет, не е възможно да се определи началната дата на въздействието; при
изготвяне на Становището за начисление на ел. енергия е взет период според чл. 50 на
ПИКЕЕ. Налице са били технически предпоставки за допълнително начисляване на ел.
енергия. В съдебно заседание, вещото лице излага, че след като електромерът е монтиран с
нулеви показания по двете си видими тарифи, дневна и нощна, това означава, че е монтиран
нов, неупотребяван, не е бил включван в електрическата мрежа и няма как в паметта му да
бъдат отразени каквито и да било показания; може да се направи заключение, че ако не е
бил манипулиран, той е бил с нулеви показания по „невидимите“ си регистри. Посочва, че
подпериодите в Становището за начисление на ел. енергия и процесната фактура са
определени с оглед различната цена на ел.енергията за технологични нужди, одобрена от
ДКЕВР за тях; показанията, отразени в подпериодите не са от реално потребени през тях
количества елекроенергия, а са получени по аритметичен път, като общото количество е
разделено на броя на дните.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на
ищцата е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., изм.
ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Цитираните правила имат правната характеристика на
подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47
и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. и към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на ищцата на дата 14.11.2018 г. не са част от
действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от
21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г.,
следователно към момента на извършване на проверката на електромера са били част от
действащото право.
Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ /публ. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./, в случаите на установяване
на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните
от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от
допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
Натрупаното количество електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3 по
същество се явява именно разлика между отчетената и неотчетена електроенергия. За да
бъде вменено в отговорност на ищцата обаче, то трябва да е установено по законосъобразен
ред и действително да е потребено от абоната за посочения период.
Законовата делегация, регламентираща правото на ответното дружество да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, предвидена
със ЗИД на Закона за енергетиката (публ. ДВ, бр.54 от 17.07. 2012 г.), съгласно чл. 98а, ал. 2,
4
т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, изисква като задължителна предпоставка за това „наличие на
правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия“. Т.е., при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ –
„регламентиращи условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия“, възможността за служебно начисляване на
допълнителни количества електроенергия по партидите на абонатите за минало време не би
могла да бъде осъществена. Разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, определяща процедурните
правила, по които се извършват проверките на СТИ (и съгласно която, според въззивната
жалба, е съставен констативният протокол от процесната проверка на
„Електроразпределение Север“ АД), както е указано по-горе, е отменена, считано от
14.02.2017 г. По силата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, въпреки че чл. 48-51
ПИКЕЕ от 2013 г. са все още част от действащото право, това ги прави неприложими към
датата на процесната проверка – 14.11.2018 г.
Дори обаче да се приеме, че ответното дружество е имало право да извърши корекция
на сметката на абонат само въз основа на чл. 50 ПИКЕЕ, извършената в конкретния случай
корекция пак би била незаконосъобразна. Според Решение № 216 от 13.01.2021 г. по гр. д.
№ 989 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г.: „В съдебния процес за
дължимостта на стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да
установи действително доставеното количество електроенергия за съответния период
(включително и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за
търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е
измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно), чиято продажна цена
купувачът дължи да заплати.“ Съгласно действащата към датата на проверката разпоредба
на чл. 50 ПИКЕЕ, на абоната следва да бъде начислено само онова количество ел. енергия от
невизуализираните регистри, реално потребено от него за период не по-дълъг от 1 година
преди датата на проверката, а по делото липсват такива данни. Видно от фактура №
**********/16.10.2019 г., Становище за начисление на електрическа енергия на
„Електроразпределение Север“ АД от 14.10.2019 г., Констативен протокол №
2343/07.10.2019 г. – АУ – Е – 000029-64633/15.11.2018 г. на БИМ – Варна, Констативен
протокол № 1202529/14.11.2018 г. на „Електроразпределение Север“, като корекция в случая
е начислено цялото количество елекроенергия, установено в невизуализирания регистър
1.8.3 в размер на 21432 кВтч, без да има никакви доказателства, че то реално е потребено в
процесния едногодишен период от 15.11.2017 г. до 14.11.2018 г. По делото няма данни за
датата, от която е започнало натрупването в регистър 1.8.3; такива данни няма и ответното
дружество, тъй като електромерът тип Iskra ME 162, видно от заключението по СТЕ, не е с
дистанционен отчет и не е възможно да се определи началната дата на неправомерното
въздействие върху него, при изготвяне на Становището за начисление на ел. енергия е взет
период според чл. 50 на ПИКЕЕ. Съгласно изслушаното в съдебно заседание заключение на
вещото лице, показанията, отразени за подпериодите на Становището и процесната фактура,
не са за реално потребени през тях количества елекроенергия, а са получени по аритметичен
път, като общото количество е разделено на броя на дните. С оглед на гореизложеното, няма
как да се приеме, че това е действително доставеното количество електроенергия за
съответния период, респективно, че ищецът дължи неговата стойност въз основа на чл. 50
ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със
специалния закон. В общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и
термини, включени в ЗЕ. Освен това, в регулирането на отношенията между доставчиците и
5
потребителите в ЗЕ Държавата има задължително участие чрез КЕВР, каквото не е
предвидено в общите закони.
Наведеното във въззивната жалба твърдение, че процесната сума се дължи по силата на чл.
183 ЗЗД е неоснователно не само въз основа на гореизложеното.
Препращането към общата норма на чл. 183 ЗЗД води към цитирания от
жалбоподателя чл. 200, ал. 1 ЗЗД, относно задълженията на купувача, и към чл. 187 ЗЗД,
третиращ задълженията на продавача. Взети в тяхната съвкупност, трите разпоредби
обуславят извода, че договорът за продажба вменява задължения на продавача и купувача,
като купувачът е длъжен да плати цената единствено ако продавачът действително му
предаде вещта. В конкретния казус, ищцата е длъжна да плати за констатираното в
невизуализирания регистър 1.8.3 на електромера количество електроенергия в размер на
21432 кВтч само ако то действително й е доставено от ответното дружество и потребено от
абоната.
По делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при условията на
пълно доказване, че количеството ел. енергия в невизуализирания регистър е натрупано след
като електромерът е монтиран в процесния обект. По делото няма представен констативен
протокол или друг документ от предшестваща проверка, който да удостоверява, че в даден
момент след монтажа на електромера на обекта на ищцата показателите за цитирания
регистър са били нулеви. Липсва протокол и от задължителната метрологична проверка,
проведена през 2016 г., преди монтажа на електромера, която да сочи нулево количество
електроенергия в регистър 1.8.3. В Констативен протокол № 1014317 за монтажа на
процесния електромер на 11.01.2016 г. са отразени нулеви показания по нощна и дневна
тарифа, но липсват показания по отчетни регистри 1.8.3, 1.8.4. и 1.8.0. В съдебно заседание,
вещото лице излага, че след като електромерът е монтиран с нулеви показания по двете си
видими тарифи, това означава, че е монтиран нов, неупотребяван, и няма как в паметта му
да бъдат отразени каквито и да било показания, но добавя, че може да се направи
заключение, че ако електромерът не е бил манипулиран, той е бил с нулеви показания по
„невидимите“ си регистри. Доказателства в тази насока, че електромерът не е бил
манипулиран преди монтажа си на процесния обект, по делото няма представени.
Видно от Констативен протокол № 1202529 за извършената проверка и смяна на СТИ
на 14.11.2018 г., показанията в невизуализираните регистри е възможно да бъдат измерени
от служителите на оператора на електроразпределителната мрежа и съответно вписани в
протокола, както това е сторено за монтирания нов електромер: 1.8.3 – 000000; 1.8.4 –
000000; 1.8.0 - 000000. Липсата им в протокола от 2016 г. или в друг документ оставя
твърдението на жалбоподателя, че натрупаната електроенергия в неактивирания за
търговски отчет регистър 1.8.3 в размер на 21432 кВтч е действително доставена от
доставчика – въззивник и ответник, и потребена от абоната – въззиваема и ищца,
недоказано. Съответно, отговорността на последната не може да бъде ангажирана на
основание чл. 183 и чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищцата М. С. М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД – гр.
Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, сумата в размер на 4080,76 лв., начислена като
корекция на сметка за електроенергия за периода от 15.11.2017 г. до 14.11.2018 г. по фактура
№ **********/16.10.2019 г., за обект, находящ се в ***, за клиентски № ********** и
абонатен № **********.
Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, а решението на
6
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемата за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същата претендира разноски в размер на 520,00 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и Договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Направеното от процесуалния предствител на въззивника възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на насрещната страна е неоснователно, тъй като претендираният
размер от 520,00 лева е съобразен с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2873 от 06.07.2020 г., постановено по гр. д. № 19277 по описа
за 2019 г. на Районен съд – Варна, XLIII състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на М. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 520,00 лева (Петтстотин и двадесет лева), представляваща сторени пред въззивния
7
съд съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8