№ 718
гр. Варна , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20213100500570 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № при ВРС 264625/21.01.2021 г. на
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.
София против Решение № 261789/23.12.2020 г. на ВРС по гр.д. № 1416/2020 г.
по описа на същия съд, В ЧАСТТА с което застрахователят – ответник в
първата инстанция е осъден да заплати на К. Т. Г. от гр. Варна сумата от 390
лева, явяваща се горница над дължимата според застрахователя от 1217.44
лева и присъдената с решението от 1607.44 лева, обезщетение за претърпени
имуществени вреди на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо“ с *************, в
резултат на ПТП, допуснато на 03.07.2019 г. в гр. Варна, на кръстовището на
ул. „Трайчо Китанчев“ и ул. „Кракра“ по вина на водача на л.а. „Мерцедес“ с
ДК№ *******, застрахован по договор за гражданска отговорност на
автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
сумата от 390 лева, считано от датата на представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията на л.а. марка „Ситроен Ксара Пикасо“ с
*************, до окончателното й изплащане.
1
Жалбоподателят счита, че ВРС неправилно е определил дължимия
размер на обезщетението, който като се съобрази заключението по САТЕ, че
се касае за „тотална щета“ по смисъла на КЗ, стойността на запазените части
от 660 лева и вече изплатената сума от застрахователя, възлиза на 1217.44
лева, за които с въззивната жалба се представят доказателства за извършено
плащане.
Становището на процесуалния представител на въззиваемата страна е за
неоснователност на жалбата като противопоставя възражения на всяко едно
от релевираните твърдения.
В съдебно заседание страните не се представляват, поддържат
собствените си доводи в писмени становища по хода на делото. Заявяват се и
претенции за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени, че е сезиран с редовна и допустима за
разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение на ВРС е валидно и допустимо, поради което и
съдът е ограничен при преценка законосъобразността на акта от доводите
развити в жалбата.
Пред ВРС е предявен иск от К. Т. Г. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД за осъждане на застрахователя да изплати обезщетение в размер
на 100 лева за претърпени имуществени вреди на л.а. „Ситроен Ксара
Пикасо“ с *************, в резултат на ПТП, допуснато на 03.07.2019 г. в гр.
Варна, на кръстовището на ул. „Трайчо Китанчев“ и ул. „Кракра“ по вина на
водача на л.а. „Мерцедес“ с ДК№ *******, застрахован по договор за
гражданска отговорност на автомобилистите в ответното дружество и лихва
от завеждане на иска.
Допуснато е увеличение на предявения размер в последно съдебно
заседание в първата инстанция до сумата от 1607.44 лева, която е присъдена и
с решението.
Съдът с решението е присъдил законна лихва от датата на представяне
2
на доказателства за прекратяване на регистрацията на лекия автомобил и е
отхвърлил иска за периода от завеждането му до горепосочения момент.
Съдът го упоменава, доколкото в отговора по жалбата ищеца – въззиваем
коментира момента, от който се дължи обезщетение като счита, че същото се
следва от датата на сезиране на съда по изложените в отговора по жалбата
мотиви, но отсъства каквото и да е отправено искане към въззивния съд чрез
насрещна въззивна жалба или самостоятелна такава за отмяна на решението в
частта относно началния момент на лихвата, поради което и настоящата
инстанция няма да се произнася по този въпрос.
Пред въззивния съд отсъства спор относно застрахователното
правоотношение между собственика на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ******* и
ответното дружество и относно факта, че на 04.07.2019 година
застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП между автомобила на ищеца
и застрахованото МПС по договора за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“. Не се повдига въпроса пред настоящата инстанция,
напротив застрахователят признава да отговаря за обезщетяване на щетите,
както и това, че е възприета „тотална щета“ на автомобил „Ситроен Ксара
Пикасо“.
Спорно е след като е установена „тотална щета“ на автомобила, как
следва да се определи размера на дължимото обезщетение.
Съгласно на чл. 405 ал. 1 вр. чл. 386 ал.2 от КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Съгласно чл. 400 ал.1 от КЗ за действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а
ал.2 на същата разпоредба сочи, че за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Обезщетението не може да надвишава действителната стойност при
пълна увреда на автомобила.
3
Стойността за възстановяване на автомобила по САТЕ, кредитирана
като обективно и компетентно изготвена, съотнесена към пазарната стойност
на МПС към датата на ПТП сочи на хипотеза на «тотална щета» по смисъла
на чл. 390 ал.2 от КЗ - увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност, при
което и при определяне размера на обезщетението се съобразява
действителната стойност към момента на ПТП, но не повече от
застрахователната сума при приспадане на запазени части с оглед
недопускане на неоснователно обогатяване. Следователно база за определяне
на обезщетението е действителната стойност, а не стойността за извършен
или подлежащ на извършване ремонт. Последното – стойността на ремонта е
релевантно към това дали е налице „тотална щета“. Експертизата в първата
инстанция е установила размер на запазените части 660 лева, които подлежат
на приспадане при определяне окончателния размер на обезщетението.
Действителната стойност на МПС от друга страна според експертното
заключение е 3200 лева.
ССЕ, което се кредитира като обективно и компетентно дадено сочи, че
в изплатената преди завеждане на иска сума към ищеца от страна на
ответника, а именно в размер на 1392.56 лева не включва сумата от 70.00 лева
за репатриране на автомобила, т.е. последната не е била изплатена.
Така, като се приспадне от действителната стойност 3200 лева
заплатеното обезщетение от 1392.56 лева, стойността на запазените части от
660 лева и към разликата се прибави дължимата от застрахователя стойност
за репатриране, общо подлежащата на доизплащане на увреденото лице сума
възлиза на 1217.44 лева. Във въззивната инстанция е представено
доказателство за извършен превод и на тази сума към ищеца.
Следва да се подчертае, че при установена тотална щета на автомобила
по смисъла на чл. 390 ал.2 от КЗ, застрахователят има право, а
застрахованият, респективно трето ползващо се лице по гражданска
отговорност, задължение да търпи приспадане на стойностите на запазените
части от размера на обезщетението, което ще му бъде изплатено или
евентуално стойността при предаване на автомобила за скраб с оглед
недопускане на неоснователно обогатяване на една от страните.
4
В конкретния случай застрахованият не е представил доказателство за
прекратена регистрация на автомобила. Факт е, че в хода на заведената
извънсъдебната застрахователна претенция застрахователят не е уведомил
застрахования, че ще изплати обезщетение при „тотална щета“. От друга
страна стойност за предаване на МПС на скраб се приспада в случаите, когато
собственикът е представил доказателства за дерегистрация на автомобил.
Частично извършеният ремонт към датата на САТЕ, респективно ползването
на автомобила сочи на обратното - същият очевидно има стойност, поради
което и това което трябва да се приспадне от дължимото застрахователно
обезщетение е стойността на всички детайли, които вещото лице е посочило
като запазени части.
С оглед изложеното, съдът намира, че въззивната жалба е основателна,
което предпоставя частична отмяна на решението на ВРС. По отношение на
разноските с оглед възприетия от въззивната инстанция размер на
обезщетението, полагащите се съразмерно на ищеца са 793.80 лева.
Разноски за настоящата инстанция се присъждат на жалбоподателя за
държавна такса от 25 лева. За първа инстанция разноски са направени за
експертиза в размер на 300 лева и за призоваване на свидетел 20 лева, но
доколкото свидетелят не е поискал присъждане на разноски, внесената сума
подлежи на връщане на ответника, а не формира базата за определяне на
разноските. Така при материален интерес в отхвърлената част 390 лева, за
първа инстанция се присъждат 72.79 лева от разхода за експертиза. Общо за
двете инстанции сумата е 97.80 лева. Застрахователят е претендирал
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева за първа
инстанция и 300 лева за въззивна, но не се представят доказателства за
извършени разходи.
След съдебна компенсация ответникът ще бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 696 лева общо за двете инстанции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Решение № 261789/23.12.2020 г. на ВРС по гр.д. №
1416/2020 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА с което „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр.
София е осъдено да заплати на К. Т. Г., ЕГН **********, гр. Варна от гр.
Варна сумата от 390 лева, явяваща се горница над дължимата според
застрахователя от 1217.44 лева и присъдената с решението от 1607.44 лева,
обезщетение за претърпени имуществени вреди на л.а. „Ситроен Ксара
Пикасо“ с *************, в резултат на ПТП, допуснато на 03.07.2019 г. в гр.
Варна, на кръстовището на ул. „Трайчо Китанчев“ и ул. „Кракра“ по вина на
водача на л.а. „Мерцедес“ с ДК№ *******, застрахован по договор за
гражданска отговорност на автомобилистите в ответното дружество, ведно
със законната лихва върху сумата от 390 лева, считано от датата на
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на л.а. марка
„Ситроен Ксара Пикасо“ с *************, до окончателното й изплащане
както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Т. Г., ЕГН **********, гр. Варна от гр.
Варна против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София за заплащане на сумата от 390 лева,
явяваща се горница над дължимата според застрахователя от 1217.44 лева и
присъдената с решението от 1607.44 лева, обезщетение за претърпени
имуществени вреди на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо“ с *************, в
резултат на ПТП, допуснато на 03.07.2019 г. в гр. Варна, на кръстовището на
ул. „Трайчо Китанчев“ и ул. „Кракра“ по вина на водача на л.а. „Мерцедес“ с
ДК№ *******, застрахован по договор за гражданска отговорност на
автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
сумата от 390 лева, считано от датата на представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията на л.а. марка „Ситроен Ксара Пикасо“ с
*************, до окончателното й изплащане.
В останалата, необжалвана част решението на ВРС е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София да заплати на К. Т. Г., ЕГН
**********, гр. Варна разноски в производството за две инстанции в размер
6
на 696.00 /шестстотин деветдесет и шест/ лева, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК и
след извършена съдебна компенсация.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7