№ 1253
гр. Перник, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20231720102270 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 417
от ГПК, във вр. с чл. 535, вр. чл. 538, ал. 1 от ТЗ .
Образувано е по искова молба, подадена от „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК ***, със
съдебен адрес: гр. ***, представлявано от С.И.А. против Г. Ц. Г. – Ш., ЕГН ********** от
гр. ***
Ищецът твърди, че на 19.08.2020 г. в гр. Перник ответникът е издал запис на заповед, с
която безусловно и неотменимо се е задължил да му заплати или да заплати на негова
заповед, на предявяване, без протест, сумата в размер на 2635.48 лв. Сочи, че на 07.05.2021
г. е предявил записа на заповед на ответника, като е претендирал само сумата от 1891.48 лв.,
но ответникът не е изпълнил задължението си.
Твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – запис на заповед от 19.08.2020 г.,
въз основа на което е образувано ЧГД № 3132/2021г. по описа на РС – Перник и е издадена
исканата заповед за незабавно изпълнение. Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
ответникът е подал възражение срещу нея.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 1891.48 лв. по запис на заповед, издаден на 19.08.2020 г. в гр. Перник,
предявен на 07.05.2021 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 3132/2021 г. по описа на
1
Районен съд – Перник. Претендира присъждане на разноските, направени в исковото и в
заповедното производство.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 21.06.2023 т. В срока по чл.
131 от ГПК не е постъпил писмен отговор. В подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
възражение, ответникът е посочил, че оспорва записа на заповед като годно доказателство.
Не е изложил твърдения за неговата неистинност. Оспорва дължимостта на разноски.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното за послужване ч.гр.д. № 3132/2021 г. на РС-Перник се установява, че
по заявление на „Моят кредит“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение № 1039/20.07.2021
г. срещу Г. Ц. Г. за сумата 1891,48 лв., представляваща вземане по запис на заповед, издаден
на 19.08.2020 г., с място на издаване: гр. Перник, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 18.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането. Определени са и разноски в размер на сумата 38,00 лв. -
представляваща държавна такса, и сумата 362,40 лв. – адвокатско възнаграждение.
Поканата за доброволно изпълнение с препис от заповедта е връчена на длъжника на
30.06.2022 г., който е депозирал възражение на 05.01.2023 г.
Съобщението с указанията на съда да предяви иск за установяване на вземането по
заповедта са връчени на заявителя на 25.04.2023 г., който е представил доказателства за
депозирана искова молба на 25.05.2023 г.
Съгласно запис на заповед, издаден на 19.08.2020 г. от Г. Ц. Г., ЕГН **********, с
посочен № на лична карта, издадена на 18.03.2019 г., адрес, обл. Перник, гр. *** същата
безусловно и неотменимо се задължава по настоящия запис на заповед да платя на „Моят
кредит“ ЕООД, вписано в търговския регистър под ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 51В, ет. 3, представлявано от управителя С.И.А.
или на негова заповед на предявяване сумата в размер на 2635,48 лв. /две хиляди
шестстотин тридесет и пет лева и 48 стотинки/. Посочено е, че записът на заповед е
предявим на плащане до 5 години от издаването му; издава се без разноски и без протест.
Сумата е платима по адрес на поемателя на записа на заповед: България, обл. София,
община Столична, гр. София 1324, район Люлин, жк. „Люлин“ 7, бул. „Царица Йоана“ № 29.
Изписано е пълното име на издателя и е положен подпис от него. Изписан е текст, че
записът на заповед е предявен за плащане на 07.05.20201 г., след който отново са изписани
трите имена и е поставен подпис от издателя.
Видно от разписка от 04.12.2020 г., че Г. Ц. Г. е заплатила в полза на А.А.В. сумата
264,00 лв. чрез „Изипей“ АД.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявен e по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 417 от ГПК иск с правно основание чл.535,
2
вр. чл. 538, ал. 1 от ТЗ за установяване съществуването на вземането на ищеца към
ответника по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №
3132/2021 г. на РС-Перник.
Искът е предявен в законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК при подадено
възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което е допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
Според задължителните указания в т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото в производството по
чл.422, ал.1 от ГПК, при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз
основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение е съществуването на вземането,
основано на записа на заповед. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от
категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. С
оглед на това в съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в
производството по чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за
изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на
менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо
оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу
съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа
на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално
правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът
на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на
заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за
обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което
длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по
записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на
обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на
чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка от страните доказва фактите, на които основава
твърденията и 3 възраженията си и които са обуславящи за съществуването или
несъществуването на установяваното в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК -
менителнично вземане.
В случая, в предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, ищецът е посочил като основание
за възникване на спорното парично вземане единствено записът на заповед, послужил за
издаване на заповедта за изпълнение.
Процесният запис на заповед съдържа наименованието „запис на заповед“ в текста на
документа, на езика, който е написан, налице е изявление, което съставлява безусловно
обещание да се плати определена сума пари, конкретно посочена като абсолютен размер, на
определено лице, с падеж на предявяване. Падежът е определен по начина, посочен в чл.
486, ал. 1, т. 1 ТЗ. Ценната книга е предявена за плащане на издателя на 07.05.2021 г.
Ирелевантно е дали датата „07.05.2021 г.“ е изписана от ответника или от друго лице,
3
доколкото той е поставил името и подписа си след нея, с което е удостоверил, че
предяваването на записа на заповед е извършено на посочената дата. Следва да се отбележи
още, че съобразно константната практика на ВКС предявяването по своята същност е покана
за изпълнение на менителничното задължение, каквато последица има и връчването на
исковата молба. С оглед изложеното, извършената поправка на датата на предявяване на
записа на заповед не се отразява на валидността на ценната книга, а би била от значение за
поставянето на издателя в забава, последиците от която не са предмет на настоящото
производство. Възраженията, направени от длъжника във възражението по чл. 414 ГПК, че
записът на заповед не е годно доказателство, са неоснователни.
По изложените съображения съдът намира, че записът на заповед е редовен от външна
страна, тъй като съдържа всички предвидени в чл. 535 от ТЗ задължителни реквизити и
удостоверява изискуемо вземане в полза на ищеца срещу ответника за сумата 2635,48 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, а с молба,
депозирана преди първото открито съдебно заседание, е възразил, че записът на заповед
обезпечава договор за заем от 19.08.2020 г., по който е извършено плащане на всички
вноски. Направил е и възражение, че сумата по договора за заем няма общо с посочената в
записа на заповед сума. Предвид така направените възражения от ответника липсва яснота
дали твърди, че записът на заповед обезпечава вземане по договор за заем или не /след като
сумата по него нямала общо със сумата по договора/, но дори да се приеме, че е наведено
възражение за връзка с каузално правоотношение по договор за заем, вземането по който е
погасено чрез плащане, то същото е преклудирано с изтичане на срока за отговор. За
пълнота следва да се посочи, че възражението е и недоказано, доколкото ответникът не е
ангажирал доказателства за погасяване на вземанията по договора за заем. Представената
разписка установява плащане на сумата 264,00 лв. в полза на А.А.В., което лице ищецът
признава, че е действало от негово име, като след отчитане на тази сума непогасеният
остатък по записа на заповед възлиза на 2371,48 лв. Отделно от горното, за установяване
извършените плащания по договора за заем на ищеца е издадено съдебно удостоверение,
което да послужи пред „Изи Пей“ АД, и му е указано да внесе депозит за съдебно-счетводна
експертиза в едноседмичен срок от заседанието, но същият не се е възползвал от
предоставената възможност. С оглед изложеното, съдът приема, че въведеното от ответника
възражение за недължимост на процесното вземане не е подкрепено с доказателства, поради
което и не може да се направи извод за погасяването му чрез плащане.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен в пълния предявен
размер от 1891,48 лв.
С исковата молба не е заявено искане за установяване дължимостта на законната лихва
от датата на подаване на заявлението до плащането, поради което с оглед диспозитивното
начало съдът не следва да се произнася по този въпрос. След влизане в сила на решението и
изпращане на препис от него на заповедния съд, същият следва да се произнесе относно
непредявеното с исковата молба вземане за законна лихва.
4
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски. В заповедното производство същият е сторил следните разноски: 362,40 лв. –
платено в брой адвокатско възнаграждение, и 38,00 лв. – държавна такса.
В исковото производство ищецът е сторил следните разноски: 400,00 лв. – платенпо в
брой адвокатско възнаграждение, и 38,00 лв. – държавна такса.
По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съдът намира следното:
Заявеният в заповедното производство интерес е 1891,48 лв., поради което на осн. чл.
7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минималното възнаграждение се определя на базата
на половината от стойностите на претендираните суми, т.е. в случая на база 945,74 лв.
Следователно на осн. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. /изм. и доп. - ДВ, бр. 68
от 2020 г.) към момента на сключване на договора за правна защита – 15.06.2021 г.,
минималното възнаграждение е 300,00 лв., до който размер възнаграждението следва да
бъде намалено, предвид липсата на фактическа и правна сложност на заповедното
производство.
Уговореното в исковото производство адвокатското възнаграждение с договора за
правна защита от 25.05.2023 г. не надвишава минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. /изм. с ДВ. бр. 88 от 2022 г./, поради което следва да бъде
присъдено в пълен размер.
С оглед изложеното, на ищеца следва да бъде присъдена сумата 38,00 лв. – държавна
такса, и 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение, представляващи разноски за заповедното
производство, за които е издадена Заповед № 1039/20.07.2021 г. по ч.гр.д. № 03132/2021 г.
на РС-Перник, и сумата 438,00 лв. – разноски за исковото производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. Ц. Г. – Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
ДЪЛЖИ на „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. ***, представлявано от
С.И.А., сумата 1891,48 лв. /хиляда осемстотин деветдесет и един лева и четиридесет и
осем стотинки/ по запис на заповед, издаден на 19.08.2020 г., в гр. Перник, за което вземане
е издадена Заповед № 1039/20.07.2021 г. по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 20.07.2021
г. по ч.гр.д. № 03132/2021 г. на РС-Перник.
ОСЪЖДА Г. Ц. Г. – Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Моят
кредит“ ЕООД, ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. ***, представлявано от С.И.А., сумата 38,00
5
лв. /тридесет и осем лева/ – държавна такса, и сумата 300,00 лв. /триста леа/ – адвокатско
възнаграждение, представляващи разноски за заповедното производство, за които е издадена
Заповед № 1039/20.07.2021 г. по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 20.07.2021 г. по ч.гр.д.
№ 03132/2021 г. на РС-Перник.
ОСЪЖДА Г. Ц. Г. – Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Моят
кредит“ ЕООД, ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. ***, представлявано от С.И.А., сумата
438,00 лв. /четиристотин тридесет осем лева/ – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 03132 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6