Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 12.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІІ граждански състав в
открито заседание, на шестнадесети
май през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :ДАНИЕЛА
Д.
При секретаря
: Вероника Георгиева като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 5919 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “А.З.К.Н.П.З.” ООД против Г.А. Д., за признаване за установено спрямо ответника
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че която се твърди че ищецът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Твърди се, че по силата на договор за заем сключен между Ф.Б. и ответника, на
ответника е представен паричен заем в размер 600 лв, които заемателят се е
задължил да върне съгласно договора ведно с лихва, представляваща печалба на
кредитора в размер на 138 лв за срок от 360 дни. Твърди се, че на 19.01.2016г. между Ф.Б. и
ответницата е сключен договор за гаранция, като съгласно общите условия за
договора кредитополучателят се е
задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранция в размер на 462
лв. Твърди се, че ответницата не е изпълнила задължението си, поради което е
изпаднала в забава и дължи сумата 100 лв представляваща административна такса
за събиране на вземането. Твърди се, че между Ф.Б. и ищеца е сключен договор за
цесия от 01.12.2017г., по силата на който вземането на Ф.Б. към ответника е
прехвърлено в полза н.А.з.к.н.п.з. ООД изцяло заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи сумата 840,57 лв, от която 457,69 лв главница, сумата 52,20
лв лихва за периода от дагага на първата вноска 17.06.2016г.- 13.01.2017г.,
сумата 100 лв представляваща такса за дъбиране на вземането, сумата 218,11 лв
такса гаранция, както и мораторна лихва в
размер на 12,57 лв за периода от 14.01.2017г.-22.03.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане
на вземането
Ответникът,
в срока на чл.133 от ГПК, чрез назначения от съда особен представител е
представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Прави възражение, че
съобщението за цесията не е връчено на ответника. По същество оспорва
предявения иск по основание и размер.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
От
приложеното ч.гр.д. № 2163/2018г. по
описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал пред ПлРС заявление срещу за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните
вземания. Заповедта за изпълнение е
връчена при условията на чл. 47 ал. 1 т.2 от ГПК и съдът е указал на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си, на основание чл.415, ал.1 т.2 от ГПК. Установителния
иск е предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което е допустим.
От
представения по делото препис на Договор за паричен заем № 337739 от 19.01.2016г.,
сключен между „Ф.Б.” ЕООД, в качеството на заемодател и Г.А.Д.,
в качеството на заемател се установява, че по силата на това съглашение заемодателя
е предоставил на ответника заем в размер на 600лв. със срок на връщане 360 дни
на , 138 лв лихва по кредита и 462 лв.
гаранция по кредита.
Установява се от приложения препис
на договор за цесия от 01.12.2017г. и Приложение №1 към него., че
заемодателя ***е прехвърлил на ищеца „А.з.к.н.п.з.”ООД вземанията, произтичащи
от процесния договор за заем .
От
представения препис на пълномощно, изходящо от ***, чрез представляващия го
изпълнителен директор се установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.к.н.п.з.”ООДда
уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били
цедирани по силата на сключения договор
за цесия.
Съгласно
разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде
съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно релевантно е
уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера. Както приема
ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може
да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е
Решение №137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК).
По делото е представено уведомление до длъжника за извършената цесия, но
не са представени доказателства то да е получено от последния. Ищецът не
твърди, че уведомлението за цесията е връчено на длъжника, напротив в исковата
молба се съдържа искане уведомлението за цесията да бъде връчено на длъжника
заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.
Съдът е
назначил съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която като
неоспорено от страните съдът кредитира като вярно, обективно и комптентно се
установява, че по договор за заем № 337739/19.01.2016г на Г. Д. е предоставен кредит в размер на 600 лв. ,
които следва да бъдат върнати на 12 вноски по 61,50 лв. Общата сума, който
следва да бъде върната от кредитополучателя е 738,00 лв., представляваща сумата
по отпуснатия кредит в размер на 600 лв,
лихва в размер на 138 лв при лихвен процент 23 %, ГПР 42 % в полза на
дружеството.Кредитът е обезпечен с поръчителство, предоставено от *** на
основание сключен договор с Г.Д..Съгласно договора гарантът е предоставил гаранция, която се
задължева да обезпечи изпълнение на задълженията произтичащи от договора за
потребителски кредит, вкл. и от общите условия, които са неразделна част от
този договор. Кредитополучателят се е задължил да заплати на гаранта такса за
предоставяне на гаранция в размер на 462 лв, която се заплаща на 12 вноски по
100 лв. ВЛ е установило, че сумата по
договора е усвоена от ответницата на 19.01.2016г. на каса на *** по договора са
постъпили плащания към Ф.Б. в размер на 329 лв. ВЛ е установило, че с внесената
сума е погасена главница 150 лв, договорна лихва 34,50 лв и такса за гаранция
145,19 лв. Съгласно заключението задължението на ответника е в общ размер 925,06 лв, включващо 450 лв главница,
договорна лихва за периода 18.05.2016г.- 13.01.2017г.- 103,50 лв, такса за
гаранция за периода от 18.05.2016г.- 13.01.2017г.- 316,81 лв., законната лихва
за забава върху непогасената главница 450 лв за
периода от деня на последната погасителна вноска до 28.03.2018г. е в
размер 54,75 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
По делото
като писмени доказателства са приети договор и общи условия, които не носят
подписа на ответника. Не се установява от събраните по делото доказателства,
включително и чрез специални знания, че между
ответника и посоченото дружество е постигнато съгласие със съдържанието,
посочено в исковата молба. Не се установява също така, че кредиторът е изпълнил
задълженията си по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за
предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл.12 ал.1
или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има
право да се откаже от сключения договор, както и че електронните съобщения,
разменени между страните, са отговаряли на изискванията на ЗЕПЕД.
При това
положение настоящият състав приема, че от събраните по делото доказателства не
се установява, че е сключен договора с посоченото в исковата молба съдържание. Извод
в този смисъл не следва и от заключението на ВЛ, според което сумата от 600
лв е усвоена от кредитополучателя на каса на *** Посоченото доказателство е
косвено, но не кореспондира с останалите събраните по делото доказателства
поради което от него не може да бъде направен извод за пълно и пряко доказване
основанието на иска, предвид и спецификата на сключване на договора в
конкретния случай.
Съдът
намира, че следва да се произнесе и по възражението на процесуалния
представител на ответника за недължимост, поради невръчване на съобщението за
цесия на ответника.
Безспорно по
делото е, че заемателят е прехвърлил вземането си към ответника на ищеца „А.з.к.н.п.з.“
ООД. Безпорно по делото е, че уведомлението за цесията е връчено на особения
представител на ответника заедно с преписа от исковата молба и
доказателствата.С договора за цесия кредиторът
прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е
само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За да произведе
действието си спрямо длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно
разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В
случая е налице валиден договор за цесия потвърден от цедента , с който
вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец
по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се
извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия
кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието на
приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване
от негово име на всички длъжници за цедираните вземания , което не противоречи
на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото
изпълнява целите на посочените
разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. по делото няма доказателства уведомлението да е изпращано до
длъжника. По ч.гр.д.№ 8477/2017 г. заповедта за изпълнение не е достигнала до
длъжника, връчена е на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на
уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК и след като не е намерен работодател, чрез
който да стане връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на
заявителя, че следва да предяви иск по чл. 422 от ГПК. В исковото производство
ответникът, въпреки положените усилия, също не е открит на регистрираните
постоянен и настоящ адрес, от справката от НАП е видно, че няма регистран трудов
договор, т.е. съобщенията не могат да бъдат връчени чрез работодателя, което е
наложило да и бъде назначен и да се представлява в процеса от особен
представител, комуто е връчен препис от исковата молба и доказателствата към
нея, включая всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ
действие и спрямо задължението на ответника. Законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което
същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с
исковата молба . В практиката си по реда
на чл.290 от ГПК ВКС приема, че
прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. / Решение №123 от
24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по
т.д.№1711/13 г. на І т.о./ В това производство обачедлъжникът не се
представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието
на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на
чл.47,ал.6 от ГПК , на който са връчени съдебните книжа. В отговора си по
чл.131 от ГПК особения представител е направил оспорване на иска основано
на липсата на надлежно уведомяване за
цесията. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на
връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия
от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за
цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. След като не е налице надлежно връчване на
уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си
спрямо ответника.
Предвид изложеното по -горе, съдът че предявеният установителен иск, с който се
иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумите за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д2163/2018г. по описа
на ПлРС е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ”А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К. против
Г.А.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „А.З.К.Н.П.З.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1527, тел.
0700 200 27, законен представител Р.Г.А.и Т.Я.К. – Управители, пълномощник –
юрк Н.А.С., адрес ***, п.к. 1527, сумите, както следва: 457,69 лв. – главница
до погасяване на кредита, 52,20 лв. – договорна лихва за периода от 18.02.2016
г. до 13.01.2017 г., 100 лв. – такси, 218,11 лв. – гаранция по кредитната
сделка, 12,57 лв. – мораторна лихва за периода от 14.01.2017 г. до 22.03.2018
г., ведно със законната лихва от 28.03.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.2163/2018г. по описа на ПлРС като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
районен съдия: