Р
Е Ш Е Н И Е №
1214
25.10.2019 г., град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 27.09.2019г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.гр.дело
№ 1591 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство Й.А.Г., ЕГН **********, с адрес:
***, подадена чрез пълномощника адвокат О.Д. против Решение № 1452 от
17.04.2019 г. постановено гр. дело № 15983 по описа за 2018 година на Районен
съд Пловдив, V гр.с., в частта му, с която се
признава за установено, че Й.А.Г.
ЕГН ********** дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от
1187, 71 лв.- частично от общо 14 165 лв. главница по Договор за потребителски
кредит № FL483946 от 23.06.2009г. с „Юробанк И Еф Джи България" АД и
договорна лихва в размер от 1 715,70 лв.
за периода от 23.09.2015 г. до 24.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. №
12660/2018 г. по описа на ПРС, както и в частта, с която Й.А.Г., ЕГН **********
е осъден да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 58, 07 лв.
разноски по ч.гр.д.№ 12660/2018 г. по описа на ПРС и сумата от 254, 04 лв.
- разноски по гр. дело № 15983 по описа
за 2018 година на Районен съд Пловдив, V гр.с.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност
на решението в обжалваната му част. Оспорва се легитимацията на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД като кредитор на вземанията по договора за цесия от 18.01.2016г. и се
позовава на оспорената в първоинстанционното производство автентичност на
подписите на цедента и цесионера с твърдението, че договорът за цесия не е
подписан от страните по него. Намира, че договорът за цесия от 18.01.2016 г. не
е породил действие по отношение на длъжника, поради ненадлежно връчване на
уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и оспорва уведомяването за
предсрочната изискуемост на кредита. Искането към въззивния съд е за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяването на ново решение, с което
предявеният установителен иск да бъде отхвърлен. Претендира разноските в
производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, кв.“Малинова долина“, ул.“Райчо
Петков - Казанджията“ № 4-6, чрез пълномощника адв.И.И., с който жалбата се оспорва като неоснователна като се намира
за безспорно доказано сключването на договора за цесия, въз основа на който
въззиваемата страна е придобила вземането към длъжника, оспорва доводите за
ненадлежно уведомяване за цесията и за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита с искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира присъждането на разноски.
Първоинстанционното решение не
се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявения
от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ********* против
Й.А.Г., ЕГН **********, иск за признаване на установено, че дължи
договорна лихва за периода от 25.06.2018 г. до 31.07.2018г. в размер на 96,59
лв. т.е. в размер на разликата между претендирания размер от 1812, 29 лв. и уважения размер от 1715,70
лв., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 12660/2018 г. по описа на ПРС,
както и в частта, с която се прекратява производството по отношение на
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за осъждане на Й.А.Г.
да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООДсумата
от 1187, 71 лв.- частично от общо 14 165
лв. главница по Договор за потребителски кредит № FL483946 от 23.06.2009г. с
„Юробанк И Еф Джи България" АД и договорна лихва - 1812, 29 лв. за периода от 23.09.2015 г. до 31.07.2018г.,
представляващи част от неизплатено задължение
по усвоения кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда -05.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, поради
недопустимост.
Предмет на разглеждане във въззивното производство е и
частна жалба на Й.А.Г., ЕГН **********,
подадена чрез адв.О.Д., срещу Определение от 07.06.2019г., постановено по
същото дело, с
което в производство по чл.248
от ГПК е
била оставена без уважение
молбата му от 03.05.2019 г. за изменение на постановеното решение в частта на
разноските. Излага доводи за основателността на искането си за присъждане на сумата
от 670 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение по предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск, по който производството е прекратено и на сумата
от 600 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство
по ч.гр.д.№ 12660/2018 г. на ПРС с искане да се отмени обжалваното определение
и да се уважи молбата по чл.248 ГПК.
Ответната страна по частната
жалба - „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, чрез пълномощника адв.И.И., в
писмен отговор оспорва същата с
искане обжалваното определение
да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си
по чл.269 от
ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
По въззивната
жалба против Решение № 1452 от 17.04.2019 г. постановено
гр. дело № 15983 по описа за 2018 година на Районен съд Пловдив, V гр.с.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на
решението съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо. Предвид
горното и съгласно
чл.269, изр. второ от
ГПК следва да
бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба доводи
и при служебна проверка за
допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми,
като въззивният съд,
като инстанция по
същество, се произнесе по
съществуващия между страните
правен спор.
С обжалваната част на решението първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск
с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240,
чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът Й.А.Г. дължи на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата от 1187, 71 лв.- частично от общо 14 165 лв.
главница по Договор за потребителски кредит № FL483946 от 23.06.2009г. с
„Юробанк И Еф Джи България" АД и договорна лихва - 1812, 29 лв. за периода от 23.09.2015 г. до 31.07.2018г.,
представляващи част от неизплатено
задължение по усвоения кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 12660/2018
г. по описа на ПРС.
От фактическа страна
от представените по
делото писмени доказателства
се установява, че на 23.06.2009 г. между Й.А.Г. и „ЮРОБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД“ е подписан договор за потребителски кредит, по силата на
който на ответника е предоставен кредит в размер от 15 080 лв., който съгласно чл. 4
от договора е следвало да бъде издължаван с погасителните вноски,
включително с дължимите лихви по договора,
ежемесечно на 23-то число от съответния месец с краен срок за погасяване на кредита до 23.06.2021
г. Съгласно чл. 7 кредитът е следвало да се погасява на равни /анюитетни/
месечни вноски, посочени като брой и размер в погасителния план, включващ лихви
и главница с размер на всяка вноска, както следва: по 198,06 лв.- през първата
година от срока на издължаване на кредита и по 243,11 лв.- за всяка следваща
година до крайния срок за издължаване на кредита. Погасителният
план е неразделна част от договора, в него са определени размерите на месечните
погасителни вноски, ведно с включените в тях главница и лихва и дата на падежа
на всяка вноска.
По делото е представен
договор за прехвърляне на
вземания от 18.01.2016г. между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД
(предишно наименование ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД) в качеството на цедент и
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД в качеството на цесионер, ведно с Потвърждение за
извършената цесия с отбелязването, че същата е в сила от 18.01.2016 г. и
цесионера е придобил всички вземания по нея. Представено е и Приложение към
потвърждението за извършената цесия, в което касателно ответникът Й.Г. са
отразени следните суми по договор за кредит от 23.06.2009 г., дължими към
31.12.2015 г., а именно: сумата от 15977,29 лв. – обща дължима сума, включваща
сумата от 14165 лв.- главница, сумата от 1809,79 лв.- лихва и 2,50 лв. – такси
и разноски. Договорът за цесия е представен на английски език с превод на
български език в нотариално заверен препис с рег.№ 6509/31.10.2018 г. от
Нотариус с район на действие РС Велико Търново с рег.№ 580 на НК.
Приложено е пълномощно
от 18.01.2016 г. с нотариална заверка на подписите на законните представители
на цедента, с което се упълномощава цесионера да уведоми съгласно чл.99, ал. 3 ЗЗД физическите лица – длъжници по договори за потребителски кредит за
прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу физически лица –
дължници, произтичащи от посочените в договора за кредит – предмет на Договор
за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г.
С пълномощно от 18.01.2016 г. цедентът е упълномощил и
Адвокатско дружество „И. и Д.“ да го представлява по отношение на вземанията,
предмет на Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., сключен между
банката и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като уведомява съгласно разпоредбата на чл.99,
ал. 3 ЗЗД, всички длъжници за прехвърлянето към „ЕОС Матрикс“ ЕООД на
вземанията на банката към конкретните длъжници по Договора за прехвърляне на
вземанията.
С пълномощно от 05.03.2013 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
упълномощило Адвокатско дружество „И. и Д.“ да уведомява длъжниците на
дружеството по законоустановения ред за прехвърляне на вземанията по сключените
договори между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и банки, финансови институции и други, както
и да подписва и подава уведомления за предсрочна изискуемост.
Представени са две уведомления от Адвокатско дружество „И. и
Д.“ до ответника - уведомление изх.№ 4869/07.06.2018 г. по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, с което на ответника се съобщава за прехвърляне на
вземанията по процесния
договор за потребителски
кредит и уведомление изх.№ 4870/07.06.2018 г. за обявяване на
предсрочната изискуемост на задължението по договора за потребителски кредит, с
което му се предоставя 15 дневен срок за погасяване на задълженията си.
Приложено е и известие за доставяне /обратна разписка/ на двете уведомления по
пощата с отбелязването, че са получени на 09.06.2018 г. от майката на ответника
срещу подпис.
От приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза, се установява, че по Договор за
потребителски кредит FL
483946/23.06.2009 г. Юробанк България АД, като кредитор е предоставил на
кредитополучателя Й.А.Г. банков кредит за текущи нужди в размер от 15080 лв.,
като сумата е преведена от кредитора по банкова сметка ***, посочена в чл. 2 от
договора на 23.06.2009 г. От кредитополучателя са извършени плащания в периода от 05.10.2010 г. до 15.08.2011 г.,
като е погасена главница в общ размер на 915 лв. и възнаградителна лихва в
размер от 569,02 лв. Размерът на
неиздължената сума от ответника към датата на цесията – 18.01.2016 г. след
приспадане на частичните плащания предвид настъпилата предсрочна изискуемост е
общо 15 977, 29 лв., от която сумата от 14 165 лв.- главница и сумата
от 1812,29 лв.- договорна лихва, като тази сума е дължима и към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 03.08.2018 г., както и към датата на
подаване на исковата молба – 05.10.2018 г. Размерът на неразплатените вноски с
настъпил падеж за главница и договорна лихва към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.08.2018 г. (с изчислени суми за съда до
31.07.2018 вкл.) и към датата на подаване на исковата молба в съда на 05.10.2018
г., ако се приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост на задължението по
вноски и компоненти е общо 24 474, 37 лв., от която сумата от 7493,72 лв.
и сумата от 16980,65 лв.- договорни лихви към дата 03.08.2018 г. и общо 24960
лв., от която сума – главница в размер на 7793,03 лв. и договорни лихви в
размер на 17167,56 лв. към датата на подаване на исковата молба в съда –
05.10.2018 г.
С оглед на така
установените по делото факти, както пред първоинстанционния съд, така и във
въззивното производство, не е повдиган
спор относно съществуването на валидно договорно правоотношение между Юробанк
България АД и Й.А.Г. по Договора за
потребителски кредит FL
483946/23.06.2009 г. Не се оспорва и се доказва, че банката е предоставила на ответника
кредит за текущи нужди в размер на 15 080 лв., както и се доказва неиздължения
размер на кредита от ответника, съгласно заключението на ССчЕ.
С оплакванията във
въззивната жалба се оспорва материалноправната легитимация на „ЕОС Матрикс“
ЕООД като кредитор на вземанията по договора за банков кредит с оспорване
автентичността на договора за цесия от 18.01.2016 г. Оспорва се надлежното
уведомяване на длъжника за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, както
и че не е налице уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост.
Въззивният съд намира за
неоснователни оплакванията срещу възприетата от районния съд материалноправна
легитимация на ищеца. С договора за
прехвърляне на вземания
от 18.01.2016г. ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е прехвърлило на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД своите вземания, съгласно Потвърждение от същата дата 18.01.2016 г. Договорът е сключен на
английски език, поради което в изпълнение на чл.185 ГПК е придружен с точен
превод на български език, подписан от страната. По реда на чл.183 от ГПК ищецът
е представил договора за цесия на английски език с превод на български език в
нотариално заверен препис под рег.№ 6509/31.10.2018 г. на Нотариус с район на
действие РС Велико Търново с рег.№ 580 на НК. Нотариално заверения препис
удостоверява с материална доказателствена сила, че към датата, на която е било
извършено нотариалното удостоверяване, оригиналът е съществувал и е имал
съдържанието на преписа. Нотариалното удостоверяване като официален
свидетелстващ документ не е оспорено. Неоснователно се възразява, че така
представения нотариално заверен препис не съдържа подписи, тъй като съдът
констатира, че на всяка страница договорът, така както е съставен на английски
език, е подписан от страните, а преводът на български език е подписан от
преводача. Същевременно, потвърждението от 18.01.2016 г. е подписано от
страните и съставлява неразделна част от договора и към него е представено
приложение, удостоверяващо прехвърлянето на процесното вземане.
Договорът за цесия представлява частен диспозитивен документ, автентичността на подписите върху
който е оспорена от ответника, поради което първостепенният съд е открил
производство по реда на чл.193 от ГПК. Съгласно чл. 194, ал. 1 ГПК
в производството по чл. 193 ГПК съдът извършва проверка на автентичността на
документа посредством всички допустими и събрани по реда на ГПК доказателства,
със сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез
вещи лица. Съдът не е ограничен относно доказателствата, при преценката на
които ще формира изводите си относно истиността на документа.
При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намира
за действителен договорът за цесия. По делото е представено Потвърждение от
18.01.2016 г. на извършената цесия, подписано от законните представители на
цедента и цесионера, които са подписали и договора за прехвърляне на вземания.
Съгласно чл. 180 ГПК частните
документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство,
че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Именно с потвърждението
от 18.06.2019 г. законните представители на цедента и цесионера са потвърдили
изявленията си в договора за прехвърляне на вземанията. Потвърждението за
извършената цесия е прието като допустимо и относимо доказателство към предмета
на спора и същото не е оспорено от ответната страна в процеса. Прието като доказателство
е и нотариално заверено пълномощно, с което цедента, действащ чрез законните си
представители е упълномощил цесионера да го представлява при уведомяване
длъжниците на осн.чл.99, ал.3 ЗЗД за прехвърляне на вземанията по договора от
18.01.2016 г. Следва да се има предвид,
че дори и по делото да не е категорично установено полагането на подписите
върху договора от законните представители на дружеството, то това единствено би
довело до извода, че положените подписи са на трети лица, от което е и извода,
че същите са действали без
представителна власт. Съобразно разрешението дадено в т. 2 на тълкувателно
решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС
договор, сключен от лице без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици. Същите настъпват ако лицето, от името на
което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2
от ЗЗД.
При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само
лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални
правоприемници. В конкретния казус е налице изрично потвърждаване от цедента и от
цесионера на договора за прехвърляне на вземания, включително касателно
вземането по договора за потребителски кредит от 23.06.2009 г. Поради това и
при сравняване на договора за цесия с останалите безспорни документи, съдът
намира, че договорът за цесия е породил действие между страните.
Договорът за прехвърляне на вземания е
породил действие и по отношение на длъжника Й.А.Г. с осъществяването на
фактическия състав на чл.99, ал.4 от ЗЗД. По делото
се установява, че цедентът „Юробанк България“АД е
упълномощил Адвокатско дружество „И. и Д.“ с пълномощно с нотариална
заверка на подписите под рег.№ 230/18.01.2016 г. на Нотариус с рег.№ 303 от НК с район на действие СРС за
уведомяване за цесията. Последното е напълно допустимо, тъй като
действията по съобщаването
на цесията на
длъжника не са
от личен и
незаместим характер, поради което
няма пречка предишният
кредитор да упълномощи
и друго лице за съобщаване на цесията. В случая съобщаването за прехвърляне на вземането по договора
за потребителски кредит от 23.06.2009г. е станало от Адвокатско дружество „И. и Д.“ с
Уведомлението с изх.№ 4886/07.06.2018 г. до ответника Й.А.Г..
Неоснователни са възраженията на въззивника
за ненадлежно уведомяване за цесията. По смисъла на постигнатите между страните
договорености в чл. 19 от договора за потребителски кредит всички уведомления и
изявления във връзка с договора се считат за получени, ако по факс или лично
доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана
поща, или с телеграма, достигат до адресите на страните, посочени в началото на
договора, като за ответника адреса е гр. Пловдив, ж.к. ***, бл. ***, вх. Е,
ет.1, ап. 3. При промяна на адреса кредитополучателят бил е длъжен да уведоми
банката, тъй като в противен случай е предвидено, че достигналото до стария
адрес уведомление ще се счита за получено. Или налице е договорка за фингирано
връчване на съобщенията - че доставянето на кореспонденцията до ответника на
посочения от него адрес за кореспонденция се счита за редовно връчена, дори да
не е получена фактически от адресата, когато той не е изпълнил задължението да
посочи нов адрес за кореспонденция. В случая уведомлението до ответника е
изпратено с препоръчана поща да посочения в договора адрес за кореспонденция на
ответника, което е в съответствие с уговорения между страните способ за
връчване. Уведомлението е получено на адреса за кореспонденция при спазване на
правилата за връчване чрез пощенските служби. В Общите правила, приети с
решение № 581/27.10.10 г. от Комисията за регулиране на съобщенията, въз основа
на чл. 36, ал. 2 от Закона за
пощенските услуги са регламентирани условията за доставяне по пощата на
пощенските пратки. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има
осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е
доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила)
или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу
подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила). Връчването
по смисъла на посочените правила е редовно не само при доставяне на получателя
на адреса му срещу подпис, но и на пълнолетен, пребиваващ на същия адрес, срещу
подпис при установяване на неговата самоличност. Уведомление за цесия е връчено
срещу подпис на С. П.а с отбелязването, че е майка на получателя, като
последното свидетелства, че същата е пълнолетно лице от адреса, с което са
спазени правилата за връчване чрез пощенската служба. Съобщението за цесия е
било доставено според правилата за връчване на пощенските пратки на адреса
посочена в договора за потребителски кредит. Налице е фингирано връчване с
доставяне на уведомлението до адреса на ответника, като по делото не се твърди
и не се установява същият да е посочил нов адрес за кореспонденция.
Неоснователно се оспорва обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита. От
заключението на ССчЕ
се установява, че
последното извършено от ответника
плащане по договора за
кредит е
от 15.08.2010 г. Съгласно
чл. 15 от договора за потребителски кредит, кредита се обявява за предсрочно
изискуем при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от
главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е
задължение по договора. Уговорена е автоматична предсрочна изискуемост.
По делото се установява, че в съответствие с
задължителните разяснения в ТР № 4/2013
г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 18, ищецът е изпълнил задължението
си за уведомяване за обявената предсрочна изискуемост на кредита. В
Уведомлението за предсрочната изискуемост ясно е посочено, че вземането по
потребителския договор е предсрочно изискуемо като на длъжника е предоставен 15
- дневен срок за погасяване на задължението си по посочена банкова сметка. ***ост
е изпратено от Адвокатско дружество „И. и Д***“ като упълномощен представител
на кредитора и е доставено на посочения в договора адрес на длъжника, заедно с
уведомлението за прехвърляне на вземането, като е редовно връчено на майката на
ответника. С достигане на Уведомлението
на посочения в договора адрес на ответника, кредиторът е изпълнил задължението
си за връчване на изявлението за предсрочна изискуемост и то е породило правно
действие. В този смисъл е и решение № 148 от 02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г., І т. о. ВКС, съгласно което предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били
налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта; законът не предписва
конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения; че редовно и съответно достигнал до длъжника е документ, който
му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис; че когато кредиторът
е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските
пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.10 г. от
Комисията за регулиране на съобщенията; че удостоверителна сила за получаване
на съобщението има осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска
пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис или на
пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса.
В съответствие с тази практика, въззивният
съд намира, че волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита е достигнало до длъжника чрез връчване на уведомлението
чрез пощата на майката на ответника и на посочения в договора адрес.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира,
че предявените искове за установяване вземанията на ищеца по издадената Заповед
по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 12660/2018 г. по описа на ПРС са основателни и
доказани, и правилно са били уважени
изцяло.
Изложеното по -горе налага извода
за неоснователност на въззивната жалба, която следва да се остави без уважение,
а решението на районния съд като правилно и законосъобразно ще бъде изцяло
потвърдено.
По частната
жалба срещу Определение от 07.06.2019г. постановено гр. дело № 15983 по
описа за 2018 година на Районен съд Пловдив, V гр.с.:
Частната жалба е подадена в
срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
С
първоинстанционното решение съдът е присъдил на ответника сумата от общо 349,32
лв. – разноски за заплатени адвокатски възнаграждения, включваща сумата от 3,54
лв. – разноски по ч.гр.д. № 12660/2018
г. по описа на ПРС и сумата от 345,78
лв. – разноски по гр.д. № 15983/2018 г. по описа на ПРС, определени съразмерно
на отхвърлената и прекратена част от исковата претенция и намалени предвид
възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Разноските за
исковото производство са определени въз основа на договор за правна помощ от
29.10.2018 г., в който е договорено възнаграждение за осъществяването на правна
защита и представителство по делото в размер на 670 лв. Първостепенният съд не
е кредитирал допълнително представения договор за правна помощ от 26.02.2019
г., с който е договорено възнаграждение в размер на 670 лв. за правна защита и
представителство по предявения в условията на евентуалност иск, тъй като е
приел, че от двата договора не може да се направи категоричен извод, че
първоначално договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е включвало осъществяването на процесуално
представителство по предявените установителни искове, а последващия договор -
заплатено адвокатско възнаграждение по отношение на предявените при условие на
евентуалност осъдителни искове.
При
присъждане на разноските за заповедното производство районният съд е кредитирал
възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК, както и е приел, че
възнаграждението за подаване на
възражение по чл.414 от ГПК следва да се определи като такова за съвет,
справка и изготвяне на книжа и молби по чл.6 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
С
обжалваното определение съдът е оставил
без уважение искането на
ищеца за изменение на решението
в частта му за разноските, като
в негова полза се присъдят разноски в размер на 670 лв. - адвокатско възнаграждение по предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск, по който производството е прекратено
и разноски в размер на 600 лв. - адвокатско възнаграждение за заповедното
производство по ч.гр.д.№ 12660/2018 г. на ПРС, за което е препратил към
мотивите си в решението.
Въззивният
съд намира за правилно определението.
В молбата
си по чл.248 ГПК и в частната жалба ответникът основава искането си за
заплащане на адвокатско възнаграждение от 670 лв. за прекратяване на
производството по отношение на евентуалния осъдителен иск с довода, че ищецът е
предявил два иска главен/установителен иск/ и втори, евентуален иск. Позовава
се на отговора на исковата молба, с който е оспорил допустимостта на предявения
при условията на евентуалност иск и на искането си за прекратяване на
производството по отношение на същия. Посочва, че тъй като първостепенният съд
не е уважил искането му за прекратяване е договорено възнаграждение за
представителство в производството по разглеждане на предявения при условията на
евентуалност на иск в размер от 670 лв., за което е подписан договора от
26.02.2019 г. и присъждането, на което претендира.
Въззивният
съд намира за неоснователни тези оплаквания. С договора за правна помощ от
29.10.2018 г. е договорено възнаграждение в размер на 670 лв. за
представителство и защита в първоинстанционното производство без конкретизация,
че възнаграждението е договорено само за производството относно главния установителен
иск. Предвид на това и тъй като производството е образувано за разглеждането на
главния установителен иск и на предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове, съдът намира, че възнаграждението в договора от 29.10.2018
г. е било договорено за производството и
по двата иска. Следва и да се има предвид, че отговорът на исковата молба е
депозиран след прилагането по делото на договора за правна помощ от 29.10.2018
г., а с отговорът не е приложен друг договор, поради което в случай, че
първостепенният съд беше уважил искането в отговора за прекратяване на
производството по евентуалните осъдителни искове, то възнаграждението по чл. 78,
ал.4 ГПК е следвало отново да се определи въз основа на договора от 29.10.2018
г.
Ето защо
въззивния съд намира за правилни изводите на първостепенния съд, че с договора
от 26.02.2019 г. е договорено допълнително възнаграждение, с този последващ
договор не се предоговаря възнаграждението по договора от 29.10.2018 г., поради
което е неоснователно искането за присъждането на исканото възнаграждение.
Неоснователно
се иска изменение на присъдените разноски за заповедното производство от 110
лв. на 600 лв. като минимален размер по чл.7, ал.2, т.2, във вр. с чл.7, ал.7
от Наредбата.
От
приложеното заповедно производство по ч. гр. дело № 12660/2018 г. на РС –
Пловдив е видно, че длъжника чрез процесуалният си представител адв.О.Д. е
подал възражение по чл. 414 от ГПК, в което
своевременно е направил искане за
присъждане на разноски. С приложения договор за правна помощ от 13.08.2018 г. е
договорено възнаграждение в размер на 800 лв., платено в брой. Ищецът е
направил възражение за прекомерност на това възнаграждение на осн.чл.78, ал.5 ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно,
доколкото делото не се отличава с особена фактическа или правна сложност. В
случая при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение
следва да се има предвид, че възнаграждението за процесуалното представителство
за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник
срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба №
1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на наредбата,
възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се приложи по
аналогия възнаграждението следва да се изходи от вида на самото процесуално
действие. За възражението е налице утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на
Министъра на правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за
изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се
връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването и, включително за
необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи
изрично. В настоящия случай длъжникът чрез процесуален представител е подал
бланкетно възражение в утвърдения образец срещу цялото вземане. С оглед
извършените от адвоката действия по изготвяне на възражението по аналогия
следва да намерят приложение предвидени в чл. 6 от Наредба № 1 възнаграждения
за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно т. 3 – за проучване на дело с
даване на мнение по него и т. 5 за изготвяне на други молби. Тези действия на
адвоката са най-близко до действията му по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК и дължимото за
тях възнаграждение е общо в размер на 110 лв., което правилно е било определено
от районния съд и намалено на осн.чл.78, ал.5 ГПК.
Неоснователно
се възразява, че възнаграждението за заповедното производство е договорено до
окончателното приключване на производството, доколкото се установява, че за
исковото производство, което е продължение на заповедното производство, е
договорено отделно възнаграждение с договора
за правна помощ от 29.10.2018 г., което е взето предвид при разпределянето на разноските от районния съд.
Изложеното по -горе налага извода
за неоснователност на частната жалба, която следва да се остави без уважение, а
определението на районния съд като правилно и законосъобразно ще бъде изцяло
потвърдено.
По разноските във въззивното
производство: С
оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължи присъждането на разноски в производството.
Въззиваемата страна има право на разноските за въззивното производство, но
доколкото с представения във въззивната инстанция договор за правна защита и
съдействие /без дата/ е договорено възнаграждение за представителство и защита
по гр.д.№ 15983/2018г. на РС Пловдив, а не за въззивното производство, разноски
за настоящата инстанция няма да се присъдят.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1452 от 17.04.2019 г.
постановено гр. дело № 15983 по описа за 2018 година на Районен съд Пловдив, V гр.с., в частта му, с която се признава за установено, че Й.А.Г. ЕГН ********** дължи на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 1187, 71 лв.- частично от общо 14 165 лв.
главница по Договор за потребителски кредит № FL483946 от 23.06.2009г. с
„Юробанк И Еф Джи България" АД и договорна лихва в размер от 1 715,70 лв. за периода от
23.09.2015 г. до 24.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 12660/2018
г. по описа на ПРС, както и в частта му, с която Й.А.Г., ЕГН ********** е
осъден да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 58, 07 лв.
разноски по ч.гр.д.№ 12660/2018 г. по описа на ПРС и сумата от 254, 04 лв.
- разноски по гр. дело № 15983 по описа
за 2018 година на Районен съд Пловдив, V гр.с.
В останалата си част решението е влязло
в сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от
07.06.2019г. постановено гр. дело № 15983 по описа за 2018 година на Районен
съд Пловдив, V гр.с.
Решението
е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ