Р Е
Ш Е Н
И Е
№266 10.07.2020
год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева
като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №935 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.
145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „ИТМ груп
2015“ЕООД, представлявано от управителя И.М.М., против Ревизионен акт №Р-16002419001213-091-001/02.10.2019
год., издаден от Г.Н.Ч.на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията и П.Г.Д.на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, потвърден с Решение №666 от 22.11.2019 год. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на Национална агенция за приходите. С оспорения ревизионен акт, на „ИТМ груп 2015“ ЕООД е отказано право на приспадане на
данъчен кредит в размер на 5 200.00 лева по фактура, издадена от „Сиси Хрис 88“ЕООД.
В жалбата
са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по
съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Жалбоподателят оспорва като
неправилни, незаконосъобразни, необосновани и противоречащи на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства съображенията на органите по
приходите, мотивирали направения извод, че за дружеството не е налице право на
приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена в ревизирания период от „Сиси
Хрис 88“ЕООД. Поддържа, че представените по делото доказателства - приемо-предавателен
протокол, транспортни документи /удостоверяващи превоза на стоките - предмет на
тази доставка/, е налице безспорна установеност на извършената доставка на
стока. С Протокол КД 73 №1474111/19.07.2018 год., съставен по повод на
предходната ревизия на дружеството, за
извършената в хода на ревизията инвентаризация и др., по несъмнен начин
установява и доказва реалността на осъществената доставка от „Сиси Хрис 88“ЕООД
и фактическото й получаване от „ИТМ груп – 2015“ЕООД и при липса на каквито и
да е било данни за извършена данъчна измама или знание за такава, възникването
и съществуването на правото на „ИТМ груп – 2015“ЕООД за приспадане на данъчен
кредит по тази фактура се поддържа като доказано, поради което и неправомерно
отречено от данъчната администрация с обжалвания ревизионен акт. По подробно
изложени в жалбата и депозираното писмено становище съображения е направено
искане потвърденият с Решение №666/22.11.2019 год. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Пловдив ревизионен акт, да бъде отменен, като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен.
В представената писмена защита, депозирана от процесуалния представител юриск. П.,
се твърди, че „Сиси Хрис“ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от
18.03.2018 год. поради наличието на обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. От дружеството-доставчик
не са представени доказателства и документи за осъществената доставка. Налице е
разминаване между представеният протокол от жалбоподателят и обясненията на
шофьора, като в протокола е посочен гр. Гълъбово, а според шофьора е натоварил стоката
от с. Любенец. Твърди се също така, че не са представени доказателства за
реалното заплащане на наемната цена за използваният товарен автомобил. Допусната
съдебно-счетоводна експертиза не установява нещо различно от отразеното в
ревизионния акт, а в приложената бланка на приемо-предавателен протокол няма
посочена дата. Направено е искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002419001213-020-001
от 27.02.2019 год., издадена от Г.Н.Ч., заемащ длъжността Началник на сектор,
на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „ИТМ
груп 2015“ЕООД гр. Казанлък, с обхват: задължения за данък върху добавената
стойност за периода от 01.11.2018 до 31.01.2019 год. /лист 426 от делото/. Извършването на ревизията
е възложено на екип в състав: П.Г.Д.на длъжност Главен инспектор по приходите /ръководител
на ревизията/ и Е.В.З. - А. - главен инспектор по приходите. Определено е ревизията
да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане
на ревизия №Р-16002419001213-020-001 от 27.02.2019 год. е връчена на „ИТМ груп 2015“ЕООД
по електронен път 01.03.2019 год. /лист 433/. Срокът за извършване на ревизията
е удължен със Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002419001213-020-002 от 29.05.2018
год. и Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002419001213-020-003 от 24.06.2019 год.,
издадени и подписани от Г.Н.Ч., Началник сектор, като с последната заповед за
изменение на ЗВР срокът за приключване на ревизията е определен като такъв до
01.08.2018 год. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на
ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на
полагането им квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено
като издател в съответното длъжностно качество.
Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип - П.Г.Д.- главен инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/ и Е.В.З. - А. - главен инспектор по приходите, е съставен и
подписан Ревизионен доклад №Р-16002419001213-092-001/15.08.2019 год., с който по
отношение на ревизираното лице „ИТМ груп 2015“ЕООД се предлага установяване на
задължения за ДДС в размер 5 200.00 лв. /л.21-36 от делото/.
Направени са констатации въз основа на които е прието, че
се следва отказ на упражнено от ревизираното дружество право на данъчен кредит
по конкретно посочената доставка в ревизирания период с доставчик „Сиси Хрис 88“
ЕООД, по които регистрираното лице „ИТМ груп 2015“ЕООД е получател, като съответно
на тези изводи са направени корекции относно декларираните задължения за
съответните данъчни периоди, в които правото на данъчен кредит по тези
доставки, е било упражнено.
Прието е, че на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС във вр. с
чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 и чл.6 от ЗДДС, следва да бъде отказано право
на приспадане на данъчен кредит в размер 5 200.00 лв. по фактура
№20/11.12.2017 год., издадена от „Сиси Хрис 88“ЕООД за доставка на палатка с
кухня с получател „ИТМ груп 2015“ ЕООД, е на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.68, ал.1,
т.1 и чл.69 ал.1 т.1 и чл.6 от ЗДДС и по съображения, че „Сиси Хрис 88“ ЕООД е издало фактура без да е извършена съответната доставка и
е начислило ДДС неправомерно. Прието е, че дружеството не е могло да извърши
доставката по посочената фактура, тъй като не е притежавало стоката по нея. Във
фактурата не е посочен начина на плащане по сделката, а приемо-предавателния
протокол няма дата. Не е посочено също така откъде е предадена стоката, като
само е отбелязано, че същата е натоварена в гр. Гълъбово. За транспорта е
заплатено на „Девиал“ЕООД сумата от 100.00 лв. в брой, видно от представените
документи.
Ревизионният
доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице, съгласно приложените
извлечения, находящи се от лист 51-53 от делото. От същите не може да се
извлече датата на връчване, но доколкото срещу доклада е подадено възражение с
вх.№70-00-11441/19.08.2019 год., което е обсъдено и в издаденият ревизионен
акт, то безспорно, доклада е връчен.
Въз основа на съставения Ревизионен доклад №Р-16002419001213-092-001/15.08.2019
год. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от Г.Н.Ч.на длъжност Началник сектор,
възложил ревизията и П.Г.Д.на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт №Р-16002419001213-091-001/02.10.2019
год., с който на „ИТМ груп 2015“ЕООД са установени
задължения за данък върху добавената стойност в размер на 5 200.00 лв. В РА е
посочено, че мотивите за издаването му са събраните в хода на ревизията
доказателства, направените констатации и изводи, фактическа и правна обосновка,
подробно описани в РД №Р-16002419001213-092-001/15.08.2019 год., неразделна
част от ревизионния акт. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като
електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от Г.Ч. и от П.Д.,
като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване
валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен
носител. Ревизионният акт е връчен на
„ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД на 02.10.2019 год. по електронен път съгласно
удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „ИТМ ГРУП – 2015“ ЕООД е
обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до
Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП –
Пловдив с вх.№ 70-00-12320/10.10.2019 год. /лист 45 от делото/
С Решение №666/22.11.2019
год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ -
Пловдив при ЦУ на НАП, в производство по чл.152 от ДОПК и след разглеждане по
същество на жалбата на „ИТМ груп 2015“ ЕООД, е потвърден РА №Р-16002419001213-091-001/02.10.2019
год. за установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит на
стойност 5 200.00 лева, по фактура, издадена от доставчика „Сиси Хрис 88“ЕООД. С
решението на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив са потвърдени констатациите
относно наличието на основание да бъде отказано на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД правото
на приспадане на данъчен кредит по фактури и доставчици, посочени в
констативната част на съставения ревизионен доклад.
Относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 5 200.00
лв. по фактура, издадена от доставчика „Сиси Хрис 88“
ЕООД, решаващият орган е приел, че липсват представени като доказателства
транспортни документи, удостоверяващи реално извършен превоза на стоките - предмет
на фактурираните доставки. Това обстоятелство, както и дадените при извършената
насрещна проверка на „Сиси Хрис 88“ ЕООД
обяснения от упълномощен представител на управителя на дружеството /че
артикулите – предмет на доставките, не са били притежавани от доставчика/, е
обусловило извод, че не е доказано прехвърляне на собствеността на
фактурираните количества стоки и реалното им транспортиране, съответно че не са
налице реално осъществени доставки по фактурите, издадени от „Сиси Хрис 88“ ЕООД,
поради което и отразеният във фактурите косвен данък се явява неправомерно
начислен от стана на „Сиси Хрис 88“ ЕООД.
В заключение е прието, че като не са признали на „ИТМ груп
2015“ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит на обща стойност 5 200.00 лв., органите по приходите са установили дължима
сума в съответния размер, с оглед на което с Решение №666/22.11.2019 год. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, е потвърден РА №Р-16002419001213-091-001/02.10.2019
год., издаден на „ИТМ груп 2015“ЕООД за непризнат данъчен кредит на обща
стойност 5 200.00лв.
Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ е връчено „ИТМ груп
2015“ ЕООД по електронен път на 22.11.2019 год. /лист 43/.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; доказателства за валидността на електронните
подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното
длъжностно качество РА, ЗВР и ЗИЗВР, на оптичен носител, на който се съдържат и
електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с
квалифициран електронен подпис. По делото са приети като доказателства и представените
от жалбоподателя чрез процесуалния му представител документи във връзка с
осъществен превоз на стоки - предмет доставки от „Сиси Хрис 88“ ЕООД.
Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-счетоводна
експертиза, по която, неоспорена от страните, съдът възприема като компетентна,
обективна и обоснована. Според заключението на ССчЕ, счетоводната документация на
„ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД за целия ревизиран период е заведена коректно, при
спазване на принципите на счетоводното законодателство. В счетоводството на „ИТМ
ГРУП 2015“ ЕООД се сочи като налична оригинала на фактурата за извършената
доставки на палатка с кухня от „Сиси Хрис 88“ЕООД, като същата е придружени от приемо-предавателен протокол,
подписани от представител на доставчика и на клиента. В счетоводството на „ИТМ груп
2015“ЕООД закупените стоки са отчетени по дебита на с/ка 304 „стоки“. С
доставката на стоката е свързана и фактура за транспорт с доставчик
„Девиал“ЕООД, като същата е осчетоводена
като разход за транспортна услуга по дебита на сметка 602. Разплащането
е извършвано по банков път. Към датата на издаване на фактурата, доставчикът е
бил регистриран по ДДС. Доставката на стоката, закупена по фактура №20/11.12.2017
год., е била транспортирана от „Девиал“ ЕООД, ЕИК *********. Сочи се наличието
на издадена фактура №162/14.12.2017 год. и товарителница за извършения превоз. Процесната
фактура е платена по банков път, същата е включена в СД по ЗДДС за периода
месец декември 2017 год. на „Сиси хрис 88“ЕООД, стоката все още е налична при
жалбоподателя и се съхранява в склада му гр. Казанлък, Промишлена зона, бивш
„Винпром“. Тази фактура е осчетоводена през месец декември 2017 год., но е
включена в справката-декларация на дружеството за месец ноември 2018 год.,
което е позволено от закона.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт №Р-16002419001213-091-001/02.10.2019
год. на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на РА №Р-16002419001213-091-001/02.10.2019 год.,
потвърден с Решение №666/22.11.2019 год.
на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив в обжалваната част за непризнат
на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД данъчен кредит
на стойност 5 200.00лв., като направено в законово установения срок по чл.156,
ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно
ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките
на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като
доказателство по делото Заповед № РД-09-1 03.01.2017 год. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК,
като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно
чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди
за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени
началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено
работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и
Кърджали /лист 60-62/. В случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419001213-020-001
от 21.02.2018 год., е издадена от Г.Н.Ч., заемаща длъжност Началник сектор, като
издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност,
е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017 год. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и
ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002419001213-020-001
от 27.02.2019 год. и Заповеди за изменение на ЗВР №Р-16002419001213-020-002 от 29.05.2019
год. и № Р-16002419001213-020-003 от 24.06.2019 год., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при
подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран
електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – Г.Н.Ч..
Възложената ревизия на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД е извършена
от определените със ЗВР №Р-16002419001213-020-001 от 27.02.2019 год. органи по
приходите - П.Г.Д.на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и Е.В.З. - А. - главен
инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност
и определянето им за ревизиращи органи
по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална
компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен
доклад №Р-16002419001213-092-001/15.08.2019
год. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК,
ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с
акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на
ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002419001213-091-001 от 02.10.2019г.
е издаден от Г.Н.Ч.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „ИТМ
ГРУП 2015“ ЕООД и от П.Д. на длъжност
главен инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията със заповедта
за възлагане на ревизията.
Както Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002419001213-020-001
от 27.02.2019 год., така и заповедите за изменението на ЗВР – Заповед №Р-16002419001213-020-002
от 29.05.2019 год. и Заповед № Р-16002419001213-020-003 от 24.06.2019 год., и
издадените въз основа на ревизията РА №Р-16002419001213-091-001 от 02.10.2019 год.,
са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи,
подписани с електронни подписи Представянето на електронните документи на
хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на
чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни
документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с
административната преписка CD-R/. Съгласно чл.13, ал.4 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, респ. чл.25, т.2 от Регламент
(ЕС) № 910/ 2014, квалифицираният
електронен подпис има значението на саморъчен подпис. В случая от представените
електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни
електронни подписи. Ревизионен доклад №Р-16002419001213-092-001/15.08.2019 год.
е съставен в обикновена писмена форма и подписан от длъжностните лица, посочени
като негови съставители. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и
РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не
са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в
чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за
неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от
него.
Не
се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е
съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по
чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. С протокол
№1574006/04.08.2019 год. /лист 300-301/ на основание чл.79 във връзка с чл.49
от ДОПК са присъединен документи от извършена справка-проверка в ИМ на НАП,
сиела и други информационни сайтове имащи значение за анализа и констатациите
настоящето ревизионно производство. Касае се за писмени доказателства, събрани
в хода на предишната данъчна проверка на дружеството – жалбоподател, с които се
цели обосноваването на липсата на кадрови потенциал у доставчика за извършената
доставка, както и недействителност на сделката. С този протокол са извършени
процесуални действия, които обаче са извън срока за приключване на ревизионното
производство. От страна на жалбоподателят бе поискано същите да се изключат
като доказателства по делото, което бе прието и от страна на ответника . Въз
основа на това съдът се произнесе с нарочно определение в закрито съдебно заседание
от 11.03.2020 год. /лист 467/. Съдът намира, че същите не следва да бъдат
ценени в настоящето производство и да се изключат от доказателствата. Те отново
бяха представени с отделна молба, депозирана в открито съдебно заседание на
23.06.2020 год. от страна на ответника и бях приети като писмени доказателства.
Макар и да бях приети като писмени доказателства, съдът намира, че същите не
следва да се обсъждат в настоящето производство, тъй като не са събрани в хода
на самото ревизионно производство, а в рамките на предходно такова, но не са
приобщени по надлежния ред. Ето защо установените въз основа на тези
доказателства факти, не следва да се считат за доказани в настоящето
производство. Дори и да се приемат обаче като доказателства, то същите са
неотносими към настоящето производство. В хода на предходната проверка, не е
изследвана реалността на доставката по процесната фактура №20/11.12.2017 год. с
издател „Сиси Хрис 88“ЕООД. В този смисъл, всички събрани данни, включително и
сведенията на счетоводителката на „Сиси хрис 88“ЕООД, не могат да бъдат
приложени и за настоящата фактура.
Относно
съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:
С обжалвания РА №Р-16002419001213-091-001 от 02.10.2019 год.
са установени задължения на „ИТМ груп 2015“ЕООД
за данък върху добавената стойност, произтичащи от отказано право/ непризнат
данъчен кредит на обща стойност 5 200.00лв., по фактура, издадена от доставчика
„Сиси Хрис 88“ ЕООД, а именно отказано право на данъчен кредит за 5 220.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1,
т.1 ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице
има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от
него стоки или услуги по облагаема доставка. Легална дефиниция за „доставка на стока“
по см. на ЗДДС се съдържа чл.6, ал.1 от ЗДДС, съгласно която норма доставка на
стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или
друго вещно право върху стоката. Според чл. 12, ал.1
от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по
смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този
закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката,
облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в
случаите, в които този закон предвижда друго.
Данъчно събитие по см. на ЗДДС съгл. чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от
данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и
вносът на стоки по чл. 16, което данъчно
събитие възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл.25, ал.2 от ЗДДС). В разпоредбата на чл.69,
ал.1, т.1 от ЗДДС е предвидено, че когато стоките и услугите се
използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки,
лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът
- регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Нормите на чл.68, ал.1, т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, регламентиращи, наред с чл.71 от ЗДДС, предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на приспадане на данък върху добавената стойност, транспонират разпоредбата на чл.168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, според която доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати, дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице.
От така посочената регламентация следва извода, че
наличието на действително осъществена доставка с предмет прехвърляне
собствеността върху стока, респ. с предмет извършване на услуга, е условие
/предпоставка/ за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на
тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали
ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал
в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на
стока не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен
кредит по чл. 68, ал.1,
т.1 във вр. с чл. 69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДДС респ. по
чл.168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка,
която съществува само документално, но не е реална. Основание за този извод
следва и от практиката на СЕС. В т.31 и т.32 от Решение от 06.12.2012г на СЕС
по дело С-285/11
(„Боник“ ЕООД) е прието, че за да се признае правото на приспадане, е
необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в
националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са
реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за
извършваните от него облагаеми сделки.
За извършването на преценка дали е осъществена реална
доставка на стока, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на
правото на собственост. Следва да се
уточни, че доставка на стока според определението на чл.14, §1
Директива 2006/112, представлява „прехвърлянето на правото за
разпореждане с материална вещ като собственик“. Съгласно постоянната практика на СЕС,
понятието „доставка на стоки“ не се отнася до прехвърлянето на собственост в
предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от
определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея
като собственик (т.37 от Определение
на СЕС от 15 юли 2015 год. по дело С-159/14 „Коела – Н“ЕООД, т.33 от
Решение на СЕС от 18.07.2013 год. по дело С-78-12 „Евита-К“ ЕООД и др.).
Именно фактът на извършена
„доставка на стоки“, като елемент от фактическия състав за възникване на правото
на данъчен кредит, регламентирано в чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, следва на първо място да бъде доказан. Тежестта за установяване наличието на законово
предвидените предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен
кредит от гл. т. проявлението на юридически факти по осъществяване на
доставките (вкл. физическото съществуване на стоките като обекти на правото на
разпореждане, тяхното транспортиране и фактическо предаване от доставчика в
разпореждане на жалбоподателя, цената и начина на разплащане и начисления данък
по доставката), е
на лицето, претендиращо признаване на материалното право на приспадане на
данъчен кредит – в случая на жалбоподателя „ИТМ груп 2015“ ЕООД, съгласно общото правило
на чл.154, ал.1
от ГПК във вр. с §2 от ДР на
ДОПК.
За
да се приеме наличието на конкретно осъществена доставка по посочената фактура,
следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно
право върху стоките и заплащането на договорената цена. Съгласно чл.24, ал.1
от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване,
или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или
учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде
вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. В чл.24, ал.2
от ЗЗД обаче е предвидено, че при договори за прехвърляне на
собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом
вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато
бъдат предадени. Изключението по чл.24, ал.2 от ЗЗД е приложимо
и при търговските покупко-продажби, които имат за предмет
вещи, определени по своя род /чл.288 от ТЗ/, какъвто е и предмета на процесните
сделки. В тези случаи, според изричната норма на закона, собствеността не се
прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом
вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато
бъдат предадени.
С оспорения РА, отказът на право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 5 200.00 лв. за доставка на стока по фактура,
издадени от „Сиси Хрис 88“ ЕООД, с получател „ИТМ груп - 2015“ ЕООД - фактура №20/11.12.2017 год., е на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.68, ал.1,
т.1 и чл.69 ал.1 т.1 и чл.6 от ЗДДС и по съображения, че „Сиси Хрис 88“ ЕООД е издало фактури без да са извършени съответните доставки и
е начислило ДДС неправомерно. Прието е, че дружеството не е могло да извърши
доставките по посочената фактура, тъй като не е притежавало стоката по нея.
Констатациите
на ревизиращите органи че дружеството – доставчик не е притежавало стоката –
предмет на доставките по горепосочената фактура, се основават на обяснение,
дадено от С.Б.П. – счетоводител на „Сиси Хрис 88“ ЕООД през м.11.2017 год., м.12.2017 год. и м.01.2018 год., изготвяла дневниците
за покупки и продажби и справки –декларациите на дружеството, в което обяснение
се сочи, че й представили два кочана с фактури за извършени продажби
на посуда и кухненски съоръжения, които според счетоводителя фирмата не
притежава. На въпроса от къде са взети, било отговорено, че са закупени от
физически лица, ще бъдат заведени, но не били представени договори за покупка от
физически лица. Както по-горе бе посочено, тези обяснения, поради факта, че не
са приобщени по надлежния ред, не следва да се считат за доказани в настоящето
производство и не следва да бъдат обсъждани.
Твърдението
на оспорващото дружество за реалност на доставката се основава на издадените транспортни
документи и съставеният приемо-предавателен протокол, удостоверяващи превоза на
стоката – предмет на доставката и предаването й от доставчика „Сиси Хрис 88“
ЕООД на получателя „ИТМ груп 2015“ ЕООД, както и
на съображения за наличност на тази стока в склада на „ИТМ груп 2015“ЕООД. Сочи
се, че транспортът е извършен от „Девиал“ЕООД, за което са представени и
съответните документи.
Спорният в случая въпрос от гл. точка
наличието на възникнало за „ИТМ груп 2015“ЕООД право на данъчен кредит за
доставката по фактура №20/11.12.2017 год.,
издадена от „Сиси Хрис 88“ЕООД, с получател
„ИТМ груп
2015“ЕООД, се свежда именно до това, дали от соченото като доставчик дружество
- „Сиси Хрис 88“ЕООД, реално е осъществена доставка с предмет продажба на
стоки по тази фактура и дали стоката – предмет на фактурираната доставка,
действително е получена от „ИТМ груп 2015“ ЕООД. Фактурата има за предмет доставка на един
брой палатка, висока 3 метра със кухня.
За
извършването на преценка дали са осъществени реални доставки на стоки, е
необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл.6, ал.1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на
правото на собственост върху стоките, при проявлението на който факт възникват
съответните правни последици. Посочената по-горе фактура обективира
договор за продажба на стоки, като в нея стоките са подробно описани по вид,
размер. Индивидуализиращите белези на стоката, посочени във фактурата
съответства на тези в приемо-предавателния протокол, съставени към фактурата, което сочи на извод за осъществено
приемо-предаване на стоката по декларирания от ревизираното лице начин.
Следователно фактурираната стока е била индивидуализирана по съгласие на
страните и предадена на дата, която не е посочена в приемо-предавателния
протокол, но която се извлича от товарителницата към договор за превоз – това е
13.12.2017 год., на която дата съответно е била прехвърлена собствеността върху
стоката, съответно ревизираното дружество е придобило правата за разпореждане с
тази палатка. Съставеният приемо-предавателен протокол, подписан от С.Х. - управител
на „Сиси Хрис 88“ ЕООД и от И.М. – управител на „ИТМ груп 2015“ ЕООД,
удостоверяват предаването на стоката от представител на дружеството – продавач
/доставчик/ - „Сиси Хрис 88“ ЕООД и съотв. тяхното получаване от представител
на дружеството – купувач /получател по доставките/ - „ИТМ груп 2015“ ЕООД. Обстоятелствата
относно транспортирането на стоките на датите на извършването на доставките, се
установяват еднозначно от събраните по делото писмени доказателства. Не
посочването на датата на протокола, не представлява самостоятелно основание за
отказ да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит от дружеството.
Такова не е липсата на доказателства за реално заплатен наем на товарният
автомобил с който е превозена стоката, както и посоченото разминаване в мястото
от което е натоварен стоката – с. Любенец или гр. Гълъбово. Касае се за
счетоводни документи, съставени от трети лица, като нередностите при
съставянето им не следва да се възлагат във вина на ревизираното лице.
Не е спорно между страните, което се подкрепя и от заключението
на ССчЕ, че цената на стоката – предмет на фактурираната доставка, е била
платена по банков път от купувача и получател по доставките - „ИТМ груп 2015“ЕООД.
В счетоводството на „ИТМ груп 2015“ ЕООД закупената
стока е отчетена по дебита на с/ка 304 „Стоки“, а в инвентаризационните описи,
стоката все още е налична. С оглед на което съдът приема за установено по несъмнен
начин, че стоката – предмет на доставка по фактура
№20/11.12.2017
год., издадена от „Сиси Хрис 88“
ЕООД, с получател
„ИТМ груп 2015“
ЕООД, е получена реално от „ИТМ груп 2015“ЕООД и е била налична както към момента
на извършване на ревизията, така и към настоящия момент и се съхраняването в
склада, стопанисван от ревизираното дружество.
С оглед на гореизложеното съдът приема за опроверган
направения от ревизиращите органи извод, че процесната фактура, издадени от „Сиси Хрис 88“ЕООД, с получател „ИТМ груп 2015“ЕООД, обективира
нереална доставка. При липсата на нормативна регламентация
която да изисква наличието на конкретни по вид и съдържание документи за
доказване на относимите факти и обстоятелства във връзка с осъществяването на
реална доставка с предмет продажба на стоки /чл.6, ал.1 от ЗДДС и чл. 14, § 1
Директива 2006/112/ЕС/, определящо за преценката дали доставката е
действително осъществена, е съвкупният анализ на всички данни и доказателства
във връзка с нейното извършване. В случая дружеството - доставчик - „Сиси
Хрис 88“ЕООД, е прехвърлило собствеността върху стоката - предмет на доставката
по фактура №20/11.12.2017 год., на „ИТМ груп 2015“ЕООД,
предвид наличието на непротиворечиви доказателства за подробно
индивидуализиране на вещта - предмет на фактурираната доставка; за предаването
на стоката, количество и стойност, съгласно приемо-предавателен протокол и
документите за ангажиран от купувача превоз за негова сметка за
транспортирането на стоката; за надлежно фактуриране на доставките и начисляване на ДДС при
редовно счетоводство на ревизираното дружество; за счетоводното завеждане от дружеството
– получател на стоката – предмет на доставката; за заплащането
на цената на стоката по банков път и не на последно място – за наличието на същата
стока в склада на „ИТМ груп
2015“ЕООД към момента на извършваната ревизия към настоящия момент. Тази съвкупност от доказателства не може да
бъде опровергана само от изявлението на С.Б.П., че „Сиси Хрис 88“ ЕООД
/дружеството - доставчик/, не е притежавало стоката, предмет на фактурата,
както е отбелязано в ревизионният акт. Както по-горе бе отбелязано това не
следва да се коментира в настоящето решение, доколкото не е приобщено по
надлежния ред в рамките на ревизионното производство, а и в същото не се
съдържат данни за процесната фактура. С оглед на това ирелевантно за спора е
дали действително е налице придобиване на палатката от „Сиси Хрис 88“ЕООД и от къде. Как са придобити от дружеството-доставчик
стоките - предмет на доставките; съставяни ли са договори с предходни
доставчици и дали и по какъв начин са били осчетоводени фактурите и отчетени
приходите в счетоводството на дружеството - доставчик, в случая без значение за
процесните доставки, след като е доказано по
безспорен начин осъществяването от „Сиси Хрис 88“
ЕООД на доставката - предмет на посочените процесната фактура и наличността на тази
палатка в ревизираното дружество, поради правото на приспадане на данъчен
кредит по тези доставки не може да бъде отказано /в този смисъл т.33 от
решението на СЕС от 6 декември 2012г. по дело С-285/11,
Боник/. Това право би могло да бъде отречено, ако са предоставени данни от
страна на приходната администрация за злоупотреба с правото на приспадане,
осъществена от самия получател или от неговия доставчик /предходен доставчик по
веригата/, за която той е знаел или е бил длъжен да знае /т. 38 и т. 40 от
решението на СЕС от 6 декември 2012 год. по дело С-285/11,
Боник; т.47 от Решение на СЕС от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и
C-142/11 /. Наличието на такива данни нито се твърди, още по-малко са
представени по делото доказателства в тази насока.
Ето защо оспорения ревизионен акт, с който е
отказано право на приспадане на данъчен кредит на „ИТМ груп -2015“ ЕООД в размер на 5 200.00 лв. за доставка на стока по фактура №21/11.12.2017
год., издадена от „Сиси Хрис 88“
ЕООД е издаден в нарушение и при неправилно приложение на
чл.68, ал.1 във вр. с чл.69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6 ал.1 от ЗДДС.
С оглед
на гореизложеното РА №Р-16002419001213-091-001/02.10.2019
год., за установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит в
размер на 5 200.00 лева по фактура, издадени от доставчика „Сиси Хрис 88“
ЕООД, а именно отказано на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД право на приспадане на данъчен
кредит в размер на 5 200.00 лева, е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
При прилагането на чл.161, ал.1 от ДОПК исканията на
страните за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено
това на жалбоподателят. С оглед на изложеното на жалбоподателя „ИТМ ГРУП 2015“
ЕООД се следва присъждане на разноски в размер на 1150.00 лева, от които 50.00
лв. за внесена държавна такса; 400.00 лв. за внесено възнаграждение за вещо
лице за изпълнената ССчЕ и 700.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „ИТМ ГРУП - 2015“ ЕООД, представлявано от И.М.М.,
Ревизионен акт № Р-16002419001213-091-001/02.10.2019 год., издаден от Г.Н.Ч.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П.Г.Д.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №666/ 22.11.2019 год. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, с отказано право
на данъчен кредит в размер на 5 200.00 лв.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите,
представлявана от Директора Г.Д. да заплати на
„ИТМ груп - 2015“ЕООД със седалище и адрес на управление ****, ЕИК ***,
представлявано от управителя И. М. М. сумата от 1150.00 лв. /хиляда сто и
петдесет/ лева, представляваща направените разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: