Р Е Ш Е Н И Е
Номер 540 /16.09.
Година 2019 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд ІІІ
– ти наказателен състав
На 11.09.
Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Богдан Велев
Съдебни заседатели:
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 001281 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, № 1041800
на ГД „Охранителна полиция“, София, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2,
т.4 от ЗДвП на Р.К.И.,ЕГН
**********,в качеството и на законен представител на „ВЕНИКС-БГ“е наложена глоба
в размер на 150 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 ,вр.чл.21
ал.1 от ЗДвП.
Срещу електронния фиш е постъпила
жалба от легитимираното лице,в което са изложени следните доводи и твърдения:
-процедурата е законосъобразна
при установяване на нарушението със стационарни технически средства,в
отсъствието на контролен орган,
-липсва описание на
нарушението,липсва снимков материал,
-оспорва се обозначаването на
пътната отсечка като обхваната от техническото средство за видеоконтрол,
-правен проблем с издателя на
фиша,
-неяснота относно субекта,чиято
административно наказателна отговорност е ангажирана.
В съдебно заседание не участва
страната-жалбоподател нито неин представител.
Въззиваемата страна -
ГД“Национална полиция“ не изпраща
представител .
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14
и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 13.03.2015
г., в 16:18 часа, на АМ „Люлин“, км.14+785,след тунел
Голямо Бучино, в посока на движение от гр.София към гр. Перник,при ограничение,въведено с
пътен знак В26 се движело МПС –марка Ситроен с регистрационен номер СА2929НС.
В същия
район, с автоматизирано техническо средство 3М „Система за измерване на
средна скорост”, с идентификационен номер 388, се извършвал контрол на
скоростта на движещите се моторни
превозни средства. Измерването се осъществявало
чрез два броя камери, разположени на две контролни точки /в случая в началото и
края на тунела/, като скоростомерът автоматично измервал средната скорост
на преминаващите МПС чрез разделяне на
разстоянието между тях на измереното време, за което разстоянието е
изминато от съответния автомобил.
В 16:18
часа през обсега на системата преминал и гореописания лек автомобил. Впоследствие,
при снемане на записаната информация от стационарно позиционираното автоматизирано
техническо средство се установило, че преминаването между двете контролни точки
е осъществено за времето от 16:18:06 часа до 16:18:23 часа, като при измерването
на скоростта са фиксирани при първично време на преминаване 119.885 км/ч. и при вторично
време на преминаване 120.74 км/ч.
След
съответно приспадане на допустимата грешка при измерването /в случая от 1% за над 100 км/ч./, системата
отчела скорост на движение 118 км/ч., което
превишавало с 38 км/ч. разрешената за пътния участък от 80 км/ч.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на „ВЕНИКС-БГ“ЕООД,затова и с оглед разпоредбата
на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу негов законен
представител е бил издаден електронен фиш, серия К № 1041800, с който на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложена глоба 150 лв. за извършено
нарушение на чл.21, ал.2, от ЗДвП.
Електронният
фиш бил връчен на страната-жалбоподател,която
е не упражнила правата си по чл.189,
ал.5 и 6 от ЗДвП.
Липсват
и данни в тази насока в окомплектованата административно наказателна преписка.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като
писмени доказателства справка от централна база данни – КАТ, разписки, като и
заверени копия на: снимков материал от 3М Система за измерване на средна
скорост, №388, удостоверение за одобрен тип №14.09.5064, изд. от Български
институт по метрология и приложение към него, писмо от производителя на
системата протокол от първоначална проверка №388-ФМИ/30.09.2014 г. на
отдел „ИТСИ“ при ГДМИУ - БИМ,
заповеди, рег. №Iз-1745 и №Iз-1741 от
28.08.2012 г, заповеди №№ 8121з-47 и 8121з-48 от 16.01.2015 г., всички на министъра на
вътрешните работи, писмо, изх. № 24-00-1004 от 22.11.2011 г. на А“ПИ“,
заповед №РД-11-343/29.03.2012 г. на
А”Пътна инфраструктура”, заверени копия на заповед № Iз-305/04.02.2011
г. на МВР, ведно с образец на
електронен фиш, както и писмо, изх. №
24-00-2676 от 09.11.2015 г. на А „ПИ“ с приложения и прецизирана схема на
организация на движението по АМ „Люлин“ в
участъка от км.14+206 до км. 15+237,
посока София-Перник.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от легитимирано лице,на което е
ангажирана съответна административно наказателна отговорност.
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда
на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша.
В съдържанието на ЕФ не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се
обжалва, поради което възможността на наказания субект да упражни правото си на
жалба е било ограничено. По тази причина, съдът приема, че пропускането на
срока не следва да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй
като е следствие от пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно
да означи начина на обжалването му. Затова и с оглед установените в
националното и общностното законодателство правни гаранции за упражняване
правото на защита срещу актове, засягащи
правата и интересите на гражданите, съдът приема жалбата за процесуално
допустима.
Но в конкретния случай, датата на
връчване на ЕФ е 08.05.2019г.жалбата е постъпила при въззиваемата страна на
22.05.2019г.
Разгледана по същество,жалбата е
основателна,но по различни съображения, свързани с давностните срокове за реализиране
на този вид административно наказателна отговорност.
Погасителната давност ограничава
във времето възможността на държавата
чрез съответен компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/в конкретния случай- административнонаказателната
отговорност на дееца.
Давността за преследване започва от деня, в който е довършено
престъплението /съответно нарушението нарушението -чл.80, ал.3 от НК, и тече до
реализирането на наказателната / административнонаказтелната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.
Съгласно Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и
в административнонаказателното производство
по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН.
Институтите на преследвателната давност по НК
са приложими в административнонаказателното производство не само относно
абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване.
В настоящия случай, специалните давностни
срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират
съставянето на АУАН и издаването на
наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото.
Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се
отнася за електронните фишове/така,както разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗАНН не
се отнася до фишовете,съставени по реда на чл.186 от Закона за движението по
пътищата/
Разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН/ДВ бр.11 от
2011г./ предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП.
Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не
съдържа.
Следователно, относно институтът
на погасителната давност за административнонаказателно преследване, по силата
на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, са приложими са разпоредбите на общата
част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
/ред. ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
Въпросното административнонаказателното
преследване е било възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя. Това
процесуално действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо
давността, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние,
т.е., има необходимата предметна и персонална насоченост.
Доказателствата по делото установяват, че ЕФ срещу страната-жалбоподател е съставен /може
би обективиран като документ/ на 07.10.2015г.,
т.е., в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК спрямо датата на нарушението.
Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след
свършване на действието прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна
давност.
ЕФ
,предмет на разглеждане в настоящото производство е достигнал до адресата – страната-жалбоподател
едва на 08.05.2019г.при което е изминал срок, по-дълъг от три години.
При тези обстоятелства, изтеклата
тригодишна давност за преследване по чл.81, ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК,
вр. чл.11 от ЗАНН има за последица отпадане на възможността спрямо евентуалния
нарушител да може да бъде завършено започналото административнонаказателно
преследване с реализиране на отговорността му за констатираното административно
нарушение.
От друга страна,срокът на
абсолютната давност за преследване /в
случая четири години и половина/ е обвързан с началния момент на започването на давността за преследване -
датата на довършване на престъплението/нарушението,
не с датата на някое от действията, които я прекъсват,а тази давност /абсолютната/
за наказателно преследване е приложима когато
не е изтекла обикновената преследвателна давност.
Но и тази абсолютна давност за
наказателно преследване също е изтекла към момента на постановяване на решението:при дата на
нарушението 13.03.2015г., до 13.09.2019г.
Предвид изложеното, единствена законосъобразна
последица от констатираното изтичане на срока най-вече на абсолютната давност за преследване в
хипотезата на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН е
отмяна на ожалвания електронен фиш.
Съдът счита, че едва ли
законодателят,когато е регламентирал определени правомощия по отношение на
въззиваемата страна,установени в разпоредбата на чл.189 ал.5 от Закона за
движението по пътищата е имал предвид,че следва издаден/материализиран като
документ/ електронен фиш да бъде връчван в рамките на/около/ три годишен срок,и
то като масова практика,по отношение на конкретно място на вменени нарушения от
този вид.
Разтеглянето във времето предполага често и погрешно описание на вменени
нарушения от съответния вид.
В случая,след като нарушението е
извършено на 13.03.2015г.,няма как в електронния фиш да се посочи ,че „АТС е
обозначено с пътен знак е 24“.
Такъв знак до 08.05.2015г.не е
съществувал: чл.56 ,ал.9 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата,също чл.133 а от НАРЕДБА № 18 oт 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци,чл.7 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата,всички те ориентирани към датата на вмененото
административно нарушение.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя Електронен фиш серия К, №
1041800 на ГД „Охранителна полиция“, София,с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл.
182, ал. 2, т.4 от ЗДвП на Р.К.И.,***
,ЕГН **********,в качеството и на законен представител на „ВЕНИКС-БГ“ЕООД,е
наложена глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 вр.чл.21
ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/П/
Вярно с оригинала.
М.С.